№ 2936
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100511080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20143667 от 22.06.2021 г. по гр.д. № 24113/2017 г.
Софийски районен съд, 38 състав признал за установено по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, че Т. А. Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****,
суми както следва: 3 099.58 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г., 81.56
лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 20.09.2016 г., както и 33 лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2016 г., и 4.04 лв. - законна лихва за забава за периода
15.09.2015 г. - 20.09.2016 г., ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до
заплащане, като отхвърлил иска за сумата 100 лв. - част от законната лихва
върху главницата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата 1 220 лв. - разноски. Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Т. А. Л.,
която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност. От релевираните с отговора на исковата молба възражения
1
районният съд уважил само това за погасителна давност, без да обсъди
другите възражения. Извода си за основателност на исковете съдът основал
изцяло на двете експертизи по делото, които не следвало да бъдат
назначавани, но дори и с тях исковете оставали недоказани. Дори
хипотетично да се приемело, че е налице договор за доставка на ТЕ в
процесния имот, съдът следвало служебно да извърши преценка за
неравноправния характер на клаузите в ОУ на договора, което не било
направено. Представените извлечение от сметки и съобщения към фактури не
следвало да се приемат като доказателства, тъй като същите не
представлявали такива по смисъла на чл. 178 и сл. ГПК. С отговора по чл. 131
ГПК ответницата възразила срещу допускането на експертизи, изготвени въз
основа на незнайно какви документи и с поставени към вещите лица правни
въпроси. Относимите обстоятелства следвало да се установят с отчетите на
сертифицираните уреди за търговско измерване, които не били в кориците на
делото. Районният съд не изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 ГПК, не
осигурил равна възможност на страните за упражняване на правата им и не
приложил закона еднакво, както го задължавал чл. 9 ГПК. При
доказателствена тежест за ищеца, исковете останали недоказани, поради
което подлежали на отхвърляне. Моли съда да отмени решението в
обжалваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части
като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивницата адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.” ООД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
2
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
3 099.58 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. в топлоснабден имот
на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 306330;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
182.29 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. - 20.09.2016 г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
33.00 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4.04
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2015 г. - 20.09.2016 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.11.2016 г., до окончателното
плащане. Твърди се за сумите да е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 62335/2016 г. на СРС, 38 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата е оспорила предявените искове по основание и размер с
възражения, че сумите били начислени от ищеца произволно и в тях се
съдържали чужди задължения. Ищецът и ФДР не били извършвали
измерванията на базата на конкретните показания на измерителните уреди в
дома на ответницата, а на базата на някакви неразбираеми формули.
Възразила е срещу искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССЕ с посочени
в исковата молба задачи. Искала е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
3
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за
частично недопустимо. Видно от приложеното гр.д. № 62335/2016 г. на СРС,
38 състав, заповед за изпълнение е издадена за сумата 3 099.58 лв. – главница
за доставена топлинна енергия за битови нужди за периода м. 05.2014 г. – м.
04.2016 г., и за сумата 186.33 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2015 г. - 20.09.2016 г. Заповед за изпълнение за вземания за
главница за дялово разпределение и за лихви за забава върху тази главница не
е издадена, поради което предявените установителни искове за сумата 33 лв. -
цена на услугата дялово разпределение, и за лихви за забава върху тази
главница в размер на 4.04 лв. са недопустими, тъй като правен интерес от
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е налице само при издадена заповед
за изпълнение за вземането – предмет на установителния иск. Действително, в
т. 12 от заявлението са посочени поотделно главници за ТЕ и за дялово
разпределение и лихви върху всяка от главниците, но заявителят – ищец не е
искал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта по реда на чл. 247
ГПК, нещо повече – в исковата молба претендира главници в общ размер
3 132.58 лв., при заявен общ размер на главниците в заявлението от 3 099.58
лв. Ето защо, като постановено по недопустими искове, на основание чл. 270,
ал. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в
посочените части, а производството по делото в същите части - прекратено.
В останалите обжалвани части първоинстанционното решение е
допустимо, но частично неправилно по следните съображения:
С отговора на исковата молба ответницата не е оспорвала, че е
собственик на процесния топлоснабден имот, поради което доводът в жалбата
във връзка с наличието на договорно отношение между страните е
преклудиран и не следва да се обсъжда. Само за пълнота следва да се посочи,
че този факт се установява по несъмнен начин от приложените към исковата
молба и неоспорени от ответницата нотариален акт № 31/2004 г. и заявление-
декларация от 28.06.2004 г.
Въззивницата не е посочила коя или кои от клаузите на приложимите в
процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
4
нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г., твърди
да са неравноправни и като такива – нищожни, а при извършената служебно
проверка въззивният съд не установява да са налице такива относими за
спора клаузи.
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите
актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за
горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна –
на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект.
Начинът на определяне количеството на ТЕ за горещо водоснабдяване е
регламентиран в чл. 141 ЗЕ, като относно разпределението на това количество
между клиентите – етажни собственици законът препраща към наредбата,
приета въз основа на законовата делегация в чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Според чл. 69
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.),
количеството топлинна енергия за БГВ, определено по реда на чл. 68, се
разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества
гореща вода. Изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти
се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са
повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на
гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.
В случая от приетите в първата инстанция основно и допълнително
заключение на СТЕ се установява, че общият топломер в АС на процесната
сграда – етажна собственост е преминавал през изискваните от ЗИ
5
метрологични проверки със заключение „съответства”. Същият се отчита
дистанционно по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като
отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство. Така извършваното
отчитане е в съответствие с разпоредбите на чл. 53 – 57 от Наредба № 16-334
(отм.). Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно данни в Приложение
1 към заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал
технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в
методиката към Наредба № 16-334 (отм.) и съобразно техническите
характеристики на АС.
В процесния период в процесния апартамент № 7 е имало монтирани 4
бр. отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, както и 2 бр. водомери
за топла вода. Сумите за ТЕ за отопление и за БГВ са начислявани след
извършен реален отчет, като в допълнителното заключение вещото лице ясно
и обосновано е посочило кое е наложило преизчисляване от ФДР на
показанията от три от отоплителните тела; Преизчислените деления са по-
малко от отчетените, тъй като правилните скали са по-малки от отчетените и
абонатът не е ощетяван. ТЕ, отдадена от сградна инсталация е правилно
изчислявана въз основа на отопляемия обем на имота по проект от 195 куб. м.
Общо дължимата за имота сума за ТЕ за процесния период след извършеното
изравняване е в размер на 3 467.31 лв. След отчитане на извършено от
ответницата частично плащане, вещото лице от ССЕ е посочило, че
оставащата дължима главница за топлинна енергия възлиза на 3 066.58 лв., а
лихвите за забава върху тази главница при съобразяване на частичното
плащане – на 81.56 лв.
Заключенията не са оспорени от страните по реда и в срока по чл. 200,
ал. 3 ГПК, а съдът ги кредитира като обективно и компетентно изготвени.
Противно на поддържаното в жалбата, от основното и допълнителното
заключение на СТЕ се установява законосъобразното отчитане и начисляване
на доставената в имота топлинна енергия. Вещото лице е съобразило
извършените в имота на ответницата реални отчети в процесния период и
правилното преизчисляване относно три от отоплителните тела, а в кориците
на делото се съдържат документите за главен отчет, подписани от
ответницата – същите са представени от третото лице помагач в изпълнение
на задължението му по чл. 190 ГПК.
6
С оглед така установеното, предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за топлинна енергия е основателен
и доказан до установения размер от 3 066.58 лв., а за разликата до пълния му
предявен размер от 3 099.58 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид частичното несъвпадение на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за главница за топлинна енергия е уважен за сумата над 3 066.58 лв. и
вместо това въззивният съд го отхвърли за разликата до пълния му предявен
размер от 3 099.58 лв. В частта, с която е установена дължимостта на
главница за топлинна енергия до размер от 3 066.58 лв. решението следва да
бъде потвърдено.
Останалите доводи в жалбата също са неоснователни. Съобщения към
фактури не са приемани по делото (представени са двете общи фактури за
процесния период), а районният съд не е основал изводите си на тях.
Противно на поддържаното от въззивницата, възражение за погасителна
давност не е релевирано и районният съд не е обсъждал, още по-малко е
уважавал такова. Релевираните с отговора на исковата молба възражения са
останали недоказани, а в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът е провел пълно и главно доказване на претенцията си до посочения
размер с допустими и относими доказателствени средства, каквито са и
приетите и неоспорени експертизи. Поради това не е налице и твърдяното
нарушение от районния съд на принципите, установени в чл. 7 и чл. 9 ГПК.
Жалбата в частта й по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД е бланкетна – в нея не са релевирани никакви оплаквания във
връзка с дължимостта и размера на лихвата, поради което и съобразно чл. 269
ГПК решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
При този изход, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца
разноски за исковото и за заповедното производство за разликата над 1 193.46
лв. до присъдения от СРС размер от 1 220 лв. В първата инстанция
ответницата е претендирала разноски (без да представи списък по чл. 80
ГПК), но по делото няма доказателства да е направила такива, поради което
разноски за първоинстанционното производство не й се присъждат.
С оглед изхода на спора разноски за въззивното производство се
7
следват на двете страни.
Доказано направените разноски от въззивницата са в размер на 136.99
лв. – държавна такса, като съразмерно с уважената част от жалбата й се
дължат 2.98 лв.
Въззиваемият е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на
въззиваемия дейност, съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв.
Съразмерно с отхвърлената част, въззивницата следва да му заплати 78.26 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20143667 от 22.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 24113/2017 г. на Софийски районен съд, 38 състав в частите, с които
е признато за установено, че Т. А. Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ****, сумата 33 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 02.11.2016 г. до окончателното плащане, и сумата 4.04 лв.
- законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2015 г. до 20.09.2016 г., и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в същите части като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 20143667 от 22.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 24113/2017 г. на Софийски районен съд, 38 състав в частта, с която е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. А. Л., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, разликата над 3 066.58 лв. до
3 099.58 лв. (равняваща се на 33 лв.) – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази разлика от 02.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и в
частта, с която Т. А. Л., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ****, разноски за исковото и за заповедното производство над
сумата от 1 193.46 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, срещу Т. А. Л., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
8
разликата над 3 066.58 лв. до 3 099.58 лв. (равняваща се на 33 лв.) – цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за периода м. 05.2014 г. – м.
04.2016 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 306330,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20143667 от 22.06.2021 г., постановено
по гр.д. № 24113/2017 г. на Софийски районен съд, 38 състав в останалите
обжалвани части, с които е признато за установено по предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. А. Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
****, сумата 3 066.58 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 306330, ведно със
законната лихва върху тази сума от 02.11.2016 г. до изплащане на вземането,
и сумата 81.56 лв., представляваща лихва за забава в плащането на цената на
топлинната енергия за периода 15.09.2015 г. - 20.09.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр.д. № 62335/2016 г. на СРС, 38 състав, както и в частта, с която Т. А. Л.,
ЕГН **********, е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, разноски за първоинстанционното и за заповедното
производство до размер от 1 193.46 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на Т. А. Л., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
****, на основание чл. 78 ГПК сумата 2.98 лв. (два лева и 98 стотинки),
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. А. Л., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, на основание чл. 78 ГПК сумата 78.26 лв. (седемдесет и осем лева и 26
стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 24113/2017
г. на Софийски районен съд, 38 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.“
ООД, ЕИК ****, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем
„Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
9
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10