РЕШЕНИЕ
№ 4059
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110115596 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от Н. Б. Н. против П. Г. А.
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на 5/38 идеални части от поземлен имот с идентификатор
*********** по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.
***********, с площ от 459 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: ***, квартал**, при съседи: ***********, ***********,
*********** и ***********, придобит на основание договор за дарение,
сключен с Б.Х.К., съгласно Нотариален акт № ***, том ***, дело №**** от **
**.2019г. на СВ-Варна, и за осъждане на ответницата П. Г. А. да предаде на
ищеца владението на притежаваните от него 5/38 идеални части от описания
недвижим имот.
Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт № ***, том ***, дело №
**** от ** **.2019 г. на СВ-Варна, Б.Х.К. му дарила 5/19 идеални части от
собствената си 1/2 идеална част от процесния поземлен имот /равняващи се на
5/38 идеални части от имота/. По силата на същия нотариален акт
праводателката на ищеца се разпоредила с останалата част от дела си от
имота, както и с ½ от построената в него жилищна сграда, в полза на
племенницата си М.С.Н.. Заявява, че останалата ½ идеална част от
поземления имот и ½ идеална част от сградата са собственост на ответницата
П. Г. А., която ги е придобила от С.Х.Й. по силата на договори за замяна и
1
покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № *, том **, рег.**** от
** ** **** г. на СВ-Варна и Нотариален акт № *** том ** рег.**** от ** **
**** г. на СВ-Варна.
Излага, че на 27.03.2019 г. отправил до П. А. покана за осигуряване на
достъп до съсобствения имот, но на посочената в поканата дата ответницата
не допуснала съсобствениците си в имота.
Ищецът заявява, че е собственик и на граничещия с процесния имот
поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се на адрес: с.
***********. Пояснява, че до 1982 г. двата имота били обединени в един
урегулиран поземлен имот, а именно – УПИ ***-*** в кв. ** по плана на с.
***********, и били собственост на Б. Н. Б. – баща на ищеца.
Поддържа, че собствеността е в границите по КККР, тъй като по
отношение на имота няма приложен регулационен план.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор, в който
навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска.
Поддържа, че искът е недопустим, доколкото е насочен само срещу
един от съсобствениците, както и предвид забраната за разпореждане с
идеални части от съсобствен имот, без уредени дворищнорегулационни
сметки при липса на изработени регулационни планове за двата съседни
имота за уточняване на промяната на регулационната линия и съсобстветната
имотна граница. На следващо място, сочи, че не са представени
доказателства, че П. А. е собственик на твърдяната ½ идеална част от
процесния имот.
Оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че многократно е
канила ищеца да заснемат геодезически регулационните граници между
процесния имот и съседния имот – собственост на ищеца, тъй като същите не
съответстват на нито един от действалите до момента планове. Самата тя
възложила извършването на заснемане, от което станало ясно, че оградата на
ищеца навлиза с 5 м. в процесния имот, които се равняват приблизително на
5/38 идеални части от него.
Прави възражение за придобиване по давност на целия имот въз основа
на упражнявано владение в периода от 2005 г. до настоящия момент.
Поддържа, че имотът е бил съсобствен между Б.Х.К. и С.Х.Й., но през 2005 г.
Й. и ответницата го завладели, като спрели да допускат трети лица в него.
Твърди, че от тогава, първоначално съвместно със С. Й., а впоследствие –
еднолично, е владяла имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, дело №
*** г. на нотариус при РС-Варна Б. Н. Б. е дарил на внука си С.Х.Й.
незастроено дворно място, находящо се в с. *****, представляващо УПИ ***-
*** в кв. **. На последния е издадено разрешение за строеж от 25.07.1983 г.
2
за изграждането на вила в имота. През 1986 г. Й. е продал на сестра си Б.Х.
Й.а ½ идеална част от дворното място и построената в него сграда. /л. 6-8 от
гр. д. № 788/2020 г./
С исковата молба е представен Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ** от ** **.**** г., том *, рег. № ****, дело № **/**** г. на Нотариус
В.П., рег. № *** на НК /л. 5/, по силата на който Б.Х.К. е дарила на М.С.Н.
14/19 идеални части от собствената си ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор **********, заедно с ½ идеална част от построената в него
сграда с идентификатор ***********.*, а на Н. Б. Н. – 5/19 идеални части от
собствената си ½ идеална част от поземления имот.
Към писмените доказателства е приобщен и Нотариален акт за замяна
на недвижим имот и движима вещ № *** от **** г., том **, рег. № ***, дело
№ ****от **** г. на Нотариус А.А., рег. № *** на НК, съгласно който С.Х.Й.
е прехвърлил на П. Г. А. 1/10 идеална част от поземлен имот с идентификатор
***********. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*** от **.**.**** г., том **, рег. № *****, дело № **** от **** г. на
Нотариус А.А., рег. № *** на НК, Й. е продал на ответницата 4/10 идеални
части от имота /л. 67 от гр. д. № 788/2020 г./.
Видно от приложеното на л. 119 от делото известие, ищецът е поканил
ответницата на 04.03.2022 г. да му предаде ключ за входната врата на
процесния имот. От съдържанието на констативния протокол, съставен от
Нотариус В.П. на посочената дата /л. 120/, се установява, че П. А., чрез своя
пълномощник, е отказала да предаде на ищеца ключ за имота.
Ответницата е представила удостоверения с изх. № БЛ-ГП-
17/14.03.2022 г. и изх. № БЛ-ГП-18/14.03.2022 г., съгласно които от
04.04.2014 г. тя и С.Х.Й. са заявили като свой настоящ адрес с. *******, ул.
„***“ № **.
От съдържанието на приложената на л. 149-154 от делото трудова
книжка става ясно, че за периода от 10.08.1998 г. до 16.08.1999 г. П. Г. А. е
работила като контролоьр в „***“ АД, а от 13.05.2013 г. до 01.10.2013 г. –
като чистач-хигиенист в С** „****“ ЕАД. Последното се потвърждава и от
удостоверение № 262/09.03.2022 г., издадено от СОК „***“ ЕАД /л. 148/. От
21.01.2015 г. до 28.01.2015 г. ответницата е работила като продавач-
консултант в „****“ АД, а от 07.06.2016 г. до 17.08.2016 г. – в „***“ ООД.
Съгласно служебна бележка изх. № 17/03.04.2015 г., издадена от ЕТ „К*** –
Н. А. И.“ /л. 157/ в периода от 01.05.2012 г. до 30.09.2012 г. А. е упражнявала
трудова дейност с място на работа к-с ****.
Видно от приобщеното към доказателствата по делото гр. д. № 788/2020
г., с Решение № 3489/27.07.2020 г. е отхвърлен предявеният от С.Х.Й. срещу
Б.Х.К., М.С.Н. и Н. Б. Н. иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор *********** по КККР на с. ***** основан на твърдения за
придобиване на собствеността по давностно владение, осъществявано в
периода от 1994 г. до 22.01.2020 г. Същото е потвърдено с Решение №
849/07.05.2021 г. по в. гр. д. № 3146/2020 г. на ВОС, недопуснато до
3
касационно обжалване с Определение № 60452/16.12.2021 г. по гр. д. №
2927/2021 г. на ВКС, II ГО.
На л. 71-74 от гр. д. № 788/2020 г. са приложени удостоверение за
завършен първи клас на Ц.Н.К., издадено на 23.05.2003 г. от ОУ „В.Л.“, с.
**** както и копия на ученически книжки на същата, от съдържанието на
които става ясно, че тя е учила в ОУ „***********“, с. *******, до четвърти
клас, т.е. до учебната 2005/2006 г., включително.
По горното дело е представено и копие от трудовата книжка на Б.Х.К.
/л. 75-80/, от съдържанието на което става ясно, че същата е работила в СОК
„*******“ ЕАД в периода от 13.05.2013 г. до 01.10.2013 г., както и в
ресторант „*******“ в периодите от 01.06.2003 г. до 16.09.2003 г. и от
19.05.2005 г. до 10.06.2005 г. За времето от 01.04.2000 г. до 01.02.2001 г. е
била назначена в цех за кори.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като
неотносими към предмета на спора.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в
цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано.
От същото става ясно, че за територията, в която е разположен процесният
имот, са били изработени два регулационни плана – от 1972 г. и от 1994 г.
Вещото лице е посочило, че за нито един от тях няма данни да е влязъл в сила
и да е приложен на място. При съпоставка между КККР и регулационния план
от 1972 г. е вещото лице е констатирало, че процесният имот с идентификатор
*********55 частично се припокрива с парцел XIX-***, а съседният му имот
с идентификатор *********56 се застъпва с парцел ***-***. По
регулационния план от 1994 г. пък е налице частична идентичност между
имот с идентификатор *********55 и парцел XV-***, както и между имот с
идентификатор *********56 и парцел ***-***. Видно от комбинирана скица
№ 3 към заключението /л. 179/ владените от ищеца и ответника имоти
обхващат съответно имот с идентификатор *********56 и имот с
идентификатор *********55, като на място всяка от страните допълнително
владее и площ, навлизаща в имот с идентификатор имот с идентификатор
*********53, означен като дере на скицата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Свидетелката Росица Генкова Б., снаха на ищеца, излага, че от 1997 г.
живее в имота, граничещ с процесния. Заявява, че последният бил
собственост на С. /мъжа, с когото ответницата живее на семейни начала/ и
сестра му – Б.К., а през 2019 г. К. прехвърлила част от имота на Н. Б.. Сочи, че
ответницата и С. ползват втория етаж от построената в имота къща, както и
половината от дворното място.
Сочи, че познава П. А. от 2014 г., когато тя се установила да живее в
имота по покана на С.. През същата година починала Марийка Б. /баба на
съпруга на свидетелката, както и на С. и Бистра/, за която ответницата А.
полагала грижи. Преди това С. живеел в гр. Варна с друга жена на име
4
Христина, от която има син, и рядко посещавал имота – предимно през
лятото.
Излага, че ответницата от много години не работи, но около 2014 г. е
работила едно лято на *******, а преди около три години за кратко работила
в селския магазин.
Заявява, че по времето, когато се е преместила в с. ******* със
семейството си /през 1997 г./, Б.К. живеела в процесния имот заедно със
съпруга и дъщеря си Цветелина. До 2001 г. тя работела в цеха за кори в
селото, а после – на *******. Заявява, че Цветелина е с две години по-голяма
от собствения й син, който е роден през 1997 г. Не знае дали и къде Цветелина
е посещавала детска градина, а училище сочи, че е посещавала в с. *******.
К. и семейството й се преместили в гр. Варна през 2005-2006 г., като за
известно време К. предоставила имота за ползване на друго семейство –
Иванка и Росен. Около 2009 г. Б.К. предоставила имота на своята племенница
– М., която в този период извършила ремонт на първия етаж на къщата.
Излага, че преди Бистра да се разпореди със своя дял от имота той винаги се
ползвал съвместно от нея и брат й С., като никой от двамата не е
възпрепятствал достъпа на другия до имота. Посочва, че последно е видяла К.
в имота през 2018 г. Заявява, че и понастоящем в имота има плодни дръвчета,
посадени от нея – праскови и смокини.
Св. Б. заявява, че след като придобил част от имота, ищецът опитал да
получи ключ от входната врата, но ответницата му отказала достъп. През
2022 г. той отново поискал да бъде допуснат в имота, но А. отново му
отказала.
Настоящият съдебен състав в пълнота кредитира показанията на
свидетелката Б.. Въпреки нейната заинтересованост от изхода на спора, не е
налице основание да се постави под въпрос достоверността на изложеното от
нея, доколкото показанията й са логични, непротиворечиви и кореспондират
както с показанията на св. Н., така и с писмените доказателства по делото.
Досежно обстоятелствата, че Б.К. е живяла в с. ******* до около 2006 г. и
първоначално е работила в цеха за кори в селото, а после – на *******, както
и че дъщеря й Цветелина е посещавала училище в с. *******, същите се
потвърждават от писмените доказателства, приложени по гр. д. № 788/2020 г.
на ВРС. Наред с изложеното следва да се отчете и обстоятелството, че
свидетелката е непосредствен съсед на процесния имот от 1997 г. и има преки
впечатления относно ползването му за целия период от тогава до настоящия
момент.
Съгласно показанията на св. М.С.Н. с ответницата П. А. се познават от
2009 г., когато последната заживяла на семейни начала с баща й С. Й.. Св. Н.
заявява, че си спомня с точност годината, тъй като тогава се родило второто й
дете. Първоначално двамата живеели в апартамент в гр. Варна и работели в
Градски транспорт – Варна, а няколко години по-късно се преместили да
живеят в с. *******.
Сочи, че ищецът Н. Б. Н. има имот в с. **** в който понастоящем
живеят синът му Мирослав и снаха му Росица. Същият граничи с имот, от
5
който леля й Б.К. притежавала половината. Там тя живеела заедно със
семейството си, докато се преместили във Варна, където записали дъщеря й
да учи. Първоначално тя посещавала училище в с. *******, а впоследствие –
във Варна. К. ползвала първия етаж от къщата и обработвала половината от
двора.
Св. Н. заявява, че през 2009 г. имала проблем със свекърва си, поради
което Б.К. й предоставила ключ за нейния етаж от къщата и й разрешила да
го ремонтира и ползва. В този период заявява, че започнали ремонтни
дейности, които продължили около 6 месеца, но останали недовършени.
Сменили дограмата, изкъртили една мивка и разделили едната стая със стена
от гипсокартон. Сочи, че по това време П. А. не живеела постоянно в имота, а
го посещавала по време на почивните дни. Заявява, че и след като
преустановили ремонта и върнала ключовете, е посещавала имота и е
виждала Б.К. там – за последно малко преди смъртта на баба й преди 6-7
години.
Излага, че през 2019 г. леля й се свързала с нея и й казала, че
възнамерява да й прехвърли част от имота, както и нейната част от къщата.
Малка част от земята прехвърлила на Н. Б.. По това време св. Н. научила, че
баща й е прехвърлил своя дял от имота на ответницата. Заявява, че след
прехвърлянето с ищеца посетили имота и поискали достъп до него. П. А. я
допуснала в имота и не възразила св. Н. да ползва част от двора, както и
първият етаж от къщата. При това посещение ищецът останал навън. Заявява,
че отново посетили имота след като приключило заведеното от баща й дело
по повод собствеността върху имота. Тогава ответницата и баща й отново я
допуснали и поели ангажимент след известен период от време да освободят
първия етаж от складираните си там вещи. След като изтекъл уговореният
период, те вече й отказали достъп до имота.
Показанията на св. М. Н. също следва да бъдат ценени като достоверни.
Те не само кореспондират с изложеното от св. Б., но и частично се
потвърждават от показанията на свидетелите на ответната страна. Както св.
Н., така и св. Г. заявяват, че на първия етаж от изградената в процесния имот
сграда има следи от незавършен ремонт, както и че дограмата на този етаж е
сменена около 2008-2009 г., което е в съответствие с изложеното от св. Н., че
е този период Б.К. й предоставила ключ за имота и тя започнала да го
ремонтира. Макар тези двама свидетели да считат, че ремонтът е извършен от
ответницата и нейния мъж, техните изводи не се основават на
непосредствените им впечатления. Т.е. те самите не са категорични кой е
започнал ремонта и в този смисъл изложеното от тях не опровергава
показанията на св. Н.. Наред с изложеното М. Н. обвързва събитията, за които
говори със съществени моменти от собствения си живот – периода на ремонта
свързва с раждането на детето си /отбелязаното от процесуалния представител
на ответника несъответствие относно това дали се касае за първото или
второто й дете се дължи на объркване, което може да бъде отдадено на
притеснението на свидетелката, която двукратно в показанията си
потвърждава, че през 2009 г. се е родило второто й дете/, а последната си
среща с Б.К. в имота – със смъртта на баба си.
6
Свидетелят К.Н. заявява, че познава страните по делото – ищецът е
първи братовчед на баща му, а с ответницата се запознал през 2004-2005 г. По
това време той и мъжът й /с когото са втори братовчеди/ работели заедно на
*******. От тогава П. А. и мъжът й живеят в с. **** като не му е известно те
да имат друго жилище. Заявява, че познава и Б.К., която също му е втора
братовчедка. Сочи, че тя живеела в с. ******* до около 2002-2003 г. – в този
период и двамата работели в земеделската кооперация в селото. След това К.
заминала за Варна и не се е връщала да живее в селото. Категоричен е, че
друго семейство не е живяло в процесния имот, след като К. го е напуснала,
тъй като е първият етаж от къщата е необитаем. Сочи, че е в това състояние
от 2007-2008 г., когато бил започнат ремонт, който останал недовършен.
Понастоящем единствено е сменена дограмата, като според св. Н. я е сменил
С. Й., който се е допитвал до него за съвет за фирма, която да се занимава с
това.
Св. Н. заявява, че има къща в с. **** на 300-400 метра от процесния
имот, и живее там и на *******. Има спомен, че през 2018 г. ответницата и
мъжът й са гласували заедно с него на изборите в с. *******. Сочи, че в
момента никой друг не се грижи за имота.
Показаният на този свидетел в частта досежно момента, в който Б.К. се
е преместила в гр. Варна със семейството си, се опровергават от показанията
на свидетелите на ищеца, както и от коментираните по-горе писмени
доказателства досежно трудовата ангажираност на К. и обучението на дъщеря
й. Макар същият да има имот в с. **** той е значително отдалечен от
процесния. Нещо повече, свидетелят признава, че не живее постоянно в
селото, а пребивава и в *******, където работи. В този смисъл, макар да няма
основание напълно да се дискредитират неговите показания, същите следва
да се преценяват, съобразявайки, че той няма непрекъснати наблюдения
върху процесния имот. По отношение на извършвания в къщата ремонт, както
по-горе бе отбелязано, свидетелят също няма непосредствени впечатления.
Като свидетел по делото е разпитана и Ж.Ж. Г., приятелка на
ответницата. Същата излага, че познава П. А. от 2005 г., когато била в
болничен след претърпяна операция. Заявява, че се запознали чрез обща
позната от с. *******. Самата тя сочи, че семейството й има вилен имот на
******* и прекарват по-голямата част от годината там. С ответницата с
близки и често се виждат, многократно е гостувала в имота й в с. *******.
Заявява, че при посещенията си там не е виждала друг освен П. А. и мъжа й,
не й е известно друг да е живял там. Излага, че дворът се обработва, засадени
са плодни дръвчета, които счита, че са под 10-годишни, съдейки по
големината на ствола им. Според св. Г. ответницата е живее в имота от 2005
г., като с мъжа й обитават втория етаж от къщата. Първия етаж свидетелката
описва като негоден за живеене. Излага, че дограмата и на двата етажа е
сменена около 2008-2009 г., като смята, че ответницата я е сменила, защото
самата тя сменяла дограма по това време и А. я питала за съвет.
При оценката на показанията на свидетелката Г. настоящият съдебен
състав изхожда от обстоятелството, че тя има само спорадични впечатления
относно ползването на процесния имот – само е гостувала в него, но не живее
7
в селото. В този смисъл те не могат да бъдат кредитирани досежно
обстоятелството, че от 2005 г. ответницата и С. Й. от 2005 г. трайно са се
установили в процесния имот и никой друг не го е ползвал и не е имал достъп
до него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Изрично с ТР № 3/05.01.2022 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГК, е
възприета възможността съсобственик да защити правото си на собственост
върху притежаваната от него идеална част от съсобствения имот чрез
предявяването на ревандикационен иск срещу друг съсобственик, установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му в съсобствеността.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение интерес от иск по
чл. 108 ЗС е налице когато ответникът упражнява фактическа власт върху
цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа
власт съобразно правата му, както и когато без да е отнел владението на
ищеца, ответникът го е ограничил, като е надхвърлил собствените си права.
Т.е. налице е интерес за предявяване на иска само срещу съответния
съсобственик, който е нарушил, респ. отнел владението на ищеца, но е и
срещу останалите участници в съсобствеността. В този смисъл не могат да
бъдат споделени доводите на ответника за недопустимост на иска поради
насочването му само срещу него, но не и срещу третия участник в
съсобствеността. Що се отнася до възражението за липсата а доказателства,
че ответникът притежава твърдяната в исковата молба ½ идеална част от
процесния имот, то касае не допустимостта, а основателността на иска.
Следва да се отбележи, че макар от допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза да се установява, че за територията, в която е
разположен процесният имот, няма влязъл в сила регулационен план, респ.
приетите регулационни планове не са приложени, посоченото обстоятелство
също не рефлектира върху допустимостта на иска, а има значение за
индивидуализацията на имота. При липсата на влязъл в сила и приложен
регулационен план имотът следва да се индивидуализира съобразно
действащата кадастрална карта.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
ищецът да е собственик на процесните идеални части от недвижимия имот; 2)
ответникът да упражнява фактическа власт върху целия имот. В случай че
ответникът поддържа, че е налице правно основание, въз основа на което той
упражнява фактическа власт върху вещта, същият следва да го установи при
условията на пълно и главно доказване.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният поземлен имот първоначално е бил лична собственост на С. Й., а
през 1986 г. същият е прехвърлил ½ идеална част от него на своята сестра
Б.К.. Последната, от своя страна, през 2019 г. е дарила на ищеца Н. Б. Н. –
процесните 5/38 идеални части от поземления имот. През 2018 г. пък С. Й. е
8
прехвърлил посредством замяна и покупко-продажба притежаваната от него
½ идеална част от имота на ответницата П. А..
От събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението
по съдебно-техническата експертиза се установява, че понастоящем
ответникът П. А. упражнява фактическа власт върху целия имот, като същата
се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 2005 г.
до настоящия момент.
Възражението, релевирано с отговора на исковата молба, че оградата на
собствения на ищеца имот с идентификатор *********56 навлиза в
процесния имот, се опровергава от извършеното от вещото лице геодезическо
заснемане. Констатациите от последното са онагледени в комбинирана скица
№ 3 към заключението, изготвена върху основата на действащата кадастрална
карта /л. 179/.
За да прецени основателността на възражението на ответната страна за
придобиване на процесния имот по давност, съдът взе предвид следните
обстоятелства:
Безспорно по делото се установява, че до 2005-2006 г. Б.К. е живяла в
имота заедно със семейството си – в тази насока са коментираните по-горе
писмени доказателства, приложени по гр. д. № 788/2020 г., както и
показанията на свидетелите Б. и Н.. От техните показания става ясно и че след
като се е преместила в гр. Варна, Б.К. е продължила да ползва имота поне до
2018 г. Показанията на тези две свидетелки не се опровергават от
ангажираните от ответната страна гласни доказателства – познанството на св.
Г. с П. А. датира около периода, в който Б.К. и семейството й са се
преместили в гр. Варна, което обяснява факта, че свидетелката не я е срещала
в процесния имот и не я познава. Доколкото след този период тя само
периодично е гостувала в имота, но не е пребивавала постоянно в селото
/същата притежава вилен имот в *******, а не в с. *******/, е логично и
обяснимо тя да не е срещала Б.К. в имота. Що се отнася до показанията на св.
Н., поради по-горе изложените съображения не може да им бъде дадена вяра в
частта досежно периода, в който К. се е преместила в гр. Варна.
От събраните гласни доказателства се установява и че през 2009 г. Б.К.
е предоставила първия етаж от къщата за ползване на племенницата си – св.
М. Н., която в този период предприела ремонтни дейности в имота. Както
вече бе отбелязано, данни за недовършения ремонт на първия етаж от къщата
се съдържат и в показанията на свидетелите на ответната страна. Макар
къщата да не е предмет на настоящото дело, посоченото обстоятелство е
показателно за отношенията между съсобствениците на имота – видно е, че
към коментирания момент С. Й. или ответницата, с която по това време той
вече е съжителствал, не са ограничавали достъпа до имота на другия
съсобственик - Б.К..
Същевременно, ответникът П. А. не установи при условията на пълно и
главно доказване, че от 2005 г. тя и праводателят й С. Й. са установили
владение върху процесния имот. На първо място, не се доказа твърдението й,
че още от 2005 г. трайно се е установила да живее в имота. Съгласно
9
изложеното от св. Б. ответницата се е преместила да живее в с. ******* през
2014 г. Индиция в тази насока са и представените с отговора на исковата
молба удостоверения за адресна регистрация, от които се установява, че
именно през пролетта на 2014 г. П. А. и С. Й. са заявили като свой настоящ
адрес адресът на процесния имот. Св. Н. също потвърждава, че първоначално
ответницата и баща й живеели в гр. Варна, като през 2009 г., докато
извършвали ремонта на първия етаж от къщата, те посещавали имота само
през почивните дни. В тази насока са единствено показанията на св. Н., но те
са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Наред с изложеното, от събраните по делото доказателства е оборена
презумпцията по чл. 69 ЗС – установява се, че ответницата е упражнявала
фактическа власт върху процесния имот, но първоначално в качеството си на
фактически съжител с единия от съсобствениците на имота, а впоследствие –
самата тя в качеството на собственик на идеална част от него. При това има
данни, че същата е започнала да ограничава достъпа на другите
съсобственици до имота едва през 2019 г., когато Б.К. се е разпоредила с
притежавания от нея дял в полза на ищеца и на свидетелката М. Н.. Индиция
досежно субективното отношение на А. спрямо имота е и обстоятелството, че
през 2018 г. тя е сключила със С. Й. договори за замяна и покупко-продажба,
въз основа на които последният й е прехвърлил общо ½ идеална част от него.
Поради горните съображения възражението на ответницата за
придобиване на имота по давност остана недоказано. Доколкото е установено
наличието и на двете материалноправни предпоставки, обуславящи
основателността на предявения ревандикационен иск, същият следва да бъде
уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото съдебно-
деловодни разноски. Същите включват заплатената държавна такса за
образуване на производството – в размер на 50 лева и за издаване на заверени
преписи от исковата молба за вписване – в размер на 20 лева. Наред с това
страната е заплатила депозит за допуснатата съдебно-техническа експертиза в
общ размер от 480 лева. Представени са и доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 1150 лева /800 лева първоначално
договорено възнаграждение и допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/09.07.20014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за проведените трето и четвърто съдебно заседание по делото
съответно в размер на 100 лева и 250 лева/. Своевременно насрещната страна
е релевирала възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение по т. 3 от представения списък по чл. 80 ГПК, т.е. за
четвъртото заседание по делото. Същото се явява неоснователно, доколкото
заплатеното от страната възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредбата е в
предвидения в същата минимален размер съобразно редакцията й, действала
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
10
Предвид изложеното общият размер на разноските, които следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца, възлизат на 1700 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: с. *******, ул. „*******, че Н. Б. Н., ЕГН **********, от
гр. *******, е собственик на 5/38 идеални части от поземлен имот с
идентификатор *********55 по КККР на с. *******, одобрени със Заповед №
РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.
***********, с площ от 459 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: ***, квартал**, при съседи: *********54, ***********,
*********56 и *********53, придобит на основание договор за дарение,
сключен с Б.Х.К., съгласно Нотариален акт № ***, том ***, дело №**** от **
**.2019г. на СВ-Варна, И ОСЪЖДА П. Г. А., ЕГН **********, да предаде на
Н. Б. Н., ЕГН **********, владението върху притежаваните от него 5/38
идеални части от описания недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА П. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. *******, ул. „*******,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. Н., ЕГН **********, от гр. *******, СУМАТА ОТ
1700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11