Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 23.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13538 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иска на В.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Д.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, за приемане за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата по
издадената Заповед за изпълнение № 4019/09.06.2017г. по ч.г.д. № 7537/2017г. на ВРС, 20 състав, а именно: сумата от 12500 евро /дванадесет хиляди и петстотин
евро/, представляваща главница по договор за паричен заем от 08.04.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.06.2017г. до окончателното й изплащане.
В исковата молбата се
твърди, че задължението на Д.В.Н. към В.Д.П. възниква във връзка с търговските
им отношения, които са имали помежду си, а именно: общ бизнес с рикши, бъги и мотори в град *****, възникнали през 2007г. Д. Н. не е разполагал със средства за започване на общия
бизнес, поради което страните са постигнали договореност ищеца да заплаща
всички необходими парични средства, които разходи е следвало да се поемат по
равно. До 05.02.2007г. натрупаното задължение на Д.Н. към В.П. е в размер на 39
155 евро, за което е оформен писмен документ, носещ подписи и на двамата. Н. е
върнал част от сумата, като към 08.04.2008г. задължението е в размер на 28 749
евро. На 08.04.2008г. страните са преуредили
отношенията си по отношение на съществуващите задължения на ответника към
ищеца, като са приели, че тези задължения занапред ще се считат като
предоставени в заем, като са уговорили срок за връщане на заемната сума в срок
до 31.01.2013г. Междувременно до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7537/2017г. по описа на Районен
съд - гр. Варна, ответникът е извършил неколкократни
плащания по договора за заем, общо в размер на 16 249 евро, като остатъка от 12
500 евро от заемната сума е останал неиздължен.
Подадено е заявление
по чл. 410 от ГПК, като е издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, но
същият е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е предявен и
настоящия иск.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от
ответника в законоустановения срок. В същият се
сочи, че искът е неоснователен.
Оспорва твърденията на
ищеца, че между страните съществува договор за заем, че са имали общ бизнес от
2007 г. и търговски отношения.
Оспорва, че писменото
доказателство, датирано с дата 08.04.08 е договор за заем.
Оспорва твърдението на
ищеца, че е извършвал неколкократни плащания по
договор за заем, защото договор за заем никога не е съществувал.
Оспорва датата на
приложеното към делото писмено доказателство, наречено „Договор за заем", досежно годината на подписване, а именно 2008 г., като
твърди, че това се е случило през 2007 година и вероятно е техническа грешка.
През април 2008 г. не е бил в И., нито е виждал ищеца.
Твърди, че търговски
отношения по повод бизнес с рикши, бъгита и мотори започнал с притежаваното от
съпругата на ищеца еднолично дружество с ограничена отговорност „В.Т.Д.",
регистрирано по законите на *****, а не с ищеца.
Ищеца неофициално
представлявал дружеството в бизнеса му - водел преговори от негово име,
сключвал договори, грижел се за приходите и разходите на фирмата и изобщо пряко
участвал в дейността на фирмата, без официално да се водил на работа в нея.
Бизнеса с рикши, бъгита и
мотори започнал с дружеството през 2005 г., а не през 2007 г., (за което
представя доказателства - заверени копия от сметки от тефтери от 2005 г.), като
заплатил първоначално 10 000 евро на дружеството чрез В.П., а в замяна на това,
съпругата му трябвало да му прехвърли съответстващ на сумата процент от
дяловете на фирмата. Уговорката била, докато започнат да печелят, дружеството
да финансира бизнеса с парични средства, а ответника да работи пряко, като не
му бъде заплащана заплата, а работата му да се остойностява на средната работна
заплата към онзи момент на острова, а именно 1200 евро на месец. Това трябвало
да продължи до момента, в който започнат да печелят, като след това да изчислят
финално, кой какво е дал към момента и какво има да взима, за да може да го
изчистят, след което на ответника да бъдат прехвърлени още дялове от
дружеството, така че той и В., да имат по 50 % в него.
За съжаление, въпреки
уговорката и паричния капитал в размер на 10 000 евро, дялове от дружеството не
му били прехвърлени. По този повод разговарял с ищеца и със съпругата му. И
двамата го уверили, че може да им има доверие, но в момента е по-добре да не
харчат излишни пари за прехвърляния, а да ги вложат в бизнеса. Съгласил се с
тях.
За разходите неофициално
водели сметки в тефтери или тетрадки, които се водели от ответника и от В.П., действащ
от името на дружеството на съпругата му. На тези тетрадки записвали само
дадените от фирмата парични средства, за да може в последствие като ги изчислят
и разделят, да приспаднат ответниковата първоначална
вноска и положения от него труд. Под тези сметки по разходите на дружеството се
подписвали и двамата, за да удостоверят, че това са направените от дружеството
парични разходи. Лист от такава тетрадка е и приложеното от ищеца писмено
доказателство.
Въпреки, че било минало
прекалено много време - около три години, дял от дружеството не му било
прехвърлен. Закупените рикши, мотори и бъгита били на името на дружеството, а
ответникът работел за дружеството без заплата, защото тя се калкулирала, като
принос в него, като за три години получил само няколко пъти по 200-300 евро.
Така през 2007 година, с
ищеца обсъдили ефективността на бизнеса, като установили, че и дружеството и
ответника са загубили от него.
Двамата стигнали до извода,
че трябва да се оправят сметките и да се приключи бизнеса. Изчислили дадените
от фирмата, чрез него пари, които възлизали на 28 749 евро, за което било
подписано представеното от ищеца писмено доказателство и наречено от него
договор за заем, но подписано не през 2008 г., а през 2007 година. Това писмено
доказателство обаче, НЕ Е договор за заем, а сметка за паричните разходи на
дружеството на съпругата на ищеца, дадени чрез него.
В последствие изчислили и
участието на ответника с труд, част от което не били прихванали в предходните
години и което било в размер на 16 249 евро и го приспаднали от общата сума от
28 749 евро, като така участието на дружеството се оказало с 12 500 евро в
повече от вложеното от ответника. В този смисъл сумата от 16 249 евро е
прихванат положен от ответника труд за определен минал период, а не е върнат
заем на вноски, както твърди ищеца. Тази сума е прихваната към 08.04.2007 г. и
приспадната от сумата 28 749 евро. Такива пари изобщо не са изплащани, още
по-малко пък в последствие, дори и на части.
Поради горното, сумата,
която щял да дължи на дружество с ограничена отговорност „В.Т.Д.",
регистрирано по законите на *****, а НЕ на ищеца, към април 2007 щяла да е 12
500 евро.
Дружеството обаче, от своя
страна му дължала половината от бъгитата и моторите,
тъй като те били закупени с общи пари, но били само на името на дружеството, в
което той все още не фигурирал. Поради тази причина се разбрали, за дължимата
сума, дружеството да си прихване по-голямата част от МПС-тата,
съответстващи на задължението му. Така и направили.
Скоро след това, ищецът му
съобщил, че съпругата му нямала намерение да работи с дружеството повече,
поради което са намерили купувачи на МПС-тата,
останали в неин дял в дружеството, но заедно с тях, съпругата му ще продаде и
дяловете си в дружеството, защото купувачите желаели да започнат да работят
веднага и им трябвало готова фирма. Тогава ответникът също настоял да му
прехвърлят неговия дял от дружеството.
Поради тази причина на
23.11.2007 година, пред нотариус от А. - Р.Й.А.Н., с договор за
покупко-продажба на дялове, съпругата на ищеца - В.Т.Д., продала дяловете на
едноличното си дружество на него и още двама купувачи, българи: В.Л.А.и К.П.П.. В деня на покупко-продажбата, новите съдружници в
дружеството с нарочен протокол определили кои от бъгитата
и моторите на дружеството на кого ще принадлежат, за да няма недоразумения.
С този акт, приключил общия
бизнес с бъгита с еднолично дружество с ограничена отговорност „В.Т.Д.",
собственост към онзи момент на съпругата на ищеца, като си изчистили
окончателно и финансовите взаимоотношения, а НЕ с ищеца. От 23.11.2007 г.
ответника станал съдружник с други две лица.
След този неуспешен бизнес,
в който закъсал финансово, се наложило спешно да започне нова работа, която
намерил извън И., поради което се наложило в края на 2007 г. да напусне
държавата, без дори да може да продаде своята част от бъгитата
и моторите, които физически все още се намирали в гаража на ищеца и съпругата
му. Не ги е търсил повече и не е виждал ищеца от края на 2007 година.
Поради всичко гореизложено
твърди, че договор за заем няма.
Оспорва допустимостта на
свидетелските показания за доказване на договора за заем, на основание чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК, за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000
лв., в случай че ищеца поиска такива.
В условията на евентуалност,
в случай, че се установи съществуване на договор за заем, възразява за изтекла
давност.
В с.з. ищецът моли за уважаване на иска и присъждане
на разноски, а ответникът за отхвърлянето му, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК вр. чл. 240
ал.1 от ЗЗД, като ищецът претендира връщане на сумата по даден заем. В тежест
на ищеца по иска е да докаже, че е сключен между страните валиден договор за
заем, че заеманата сума е предадена на ответника и падежът на задължението за
връщане. В тежест на ответната страна е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си.
По делото са
представени писмени документи, от които обаче не би могло да бъде установено,
че между страните е възникнал валиден договор за заем от 08.04.2008г с
посочените от ищеца параметри. Представения от ищеца документ с дата
05.02.2007г. и наличие на два подписа, обективира
изчисления на дадени суми по пера и обективирано
изявление за дължимост на суми. Няма посочване на
основанието за дължимост. Вторият представен
документ, датиран 08.04.2008г. и озаглавен „последни сметки с М. относно
приключване на общия бизнес с рикши, бъгита, мотори и др.“, също съдържа изчисления и два подписа.
Нито един от
представените от ищеца документи, нито
представените от ответника такива, не навеждат на извод за даване на
заем от ищеца на ответника. Напротив, от всички представени от страните
документи е видно, че страните са имали общ бизнес, при ликвидирането на който
са имали сложни парични взаимоотношения. Няма обективирано
изявление на нито една от страните обаче да бъдат обвързани по договор за
паричен заем, няма реално предаване на заемна сума.
Като реален и консенсуален
договор, договорът за заем се счита сключен след постигане на съгласие за
сключването му и реалното предаване на заемната сума. В конкретния случай
липсват доказателства и за двата изискуеми елемента за възникване на задължения
по договор за заем.
Между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че същите имат неуредени финансови взаимоотношения по
„приключване на общия бизнес с рикши, бъгита, мотори и др.“. Същите обаче не представляват правоотношения
по договор за заем. Не се установява постигането на съгласие между страните
отношенията им да бъдат преуредени като заемни, както
твърди ищеца. В негова тежест е било да докаже възникването на правоотношението
по сключен договор за паричен заем. Като
не е сторил това същият следва да понесе неблагоприятните последици от липсата
на доказване, а именно отхвърлянето на иска като неоснователен.
Предвид изхода на спора, на ответника се
дължат разноските за производството. Съгласно ТР 4/2013г., настоящия исков съд
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния
случай обаче липсват сторени разноски в заповедното производство, поради което
се дължат такива в размер на 1300лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата,.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на В.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Д.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата по издадената Заповед за изпълнение № 4019/09.06.2017г.
по ч.г.д. № 7537/2017г. на ВРС, 20 състав, а именно: сумата от 12500 евро /дванадесет хиляди и петстотин
евро/, представляваща главница по договор за паричен заем от 08.04.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.06.2017г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.415 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1300лв.
/хиляда и триста лева/, представляващи разноски
за производството, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: