Р Е Ш Е Н И Е № 131
гр. Сливен, 22.10.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Милена Радева като разгледа докладваното от председателя КАНД № 116 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 273/27.07.2020 г., постановено по АНД № 285/2020 г. по описа на СлРС е потвърдено като правилно и законосъобразно НП № 19-0804-003653 от 08.01.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с което на Й.Н.Й. ***, са наложени административна наказания: „Глоба“ в размер на 10 лв.; и „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушения на чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР му са отнети 10 к.т.
Горното решение е обжалвано в законният срок от Й.Н.Й.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че не е извършено посоченото в НП нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.
В съдебно заседание касатора чрез пълномощника му адв.Х. поддържа жалбата, моли съда да уважи същата.
Ответникът по касацията – ОД на МВР – Сливен, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощника му счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Сливен.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на съда е законосъобразно и затова моли съда да остави жалбата без уважение.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.12.2019 г. касаторът управлявал лек автомобил „Тойота Ярис" с VIN номер: ***********в гр. Сливен, по бул. Стефан Караджа. Около 11:20 ч. в двора на стоково тържище „Болярка" водачът бил спрян от полицейските служители, които контролирали спазването на правилата за движение по пътищата, тъй като липсвала задната регистрационна табела на управлявания от него автомобил. При извършена проверка установили, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, а жалбоподателя не могъл да представи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и КТ към него.
Било образувано БП № 1492/04.12.2019 г. по чл.345 ал.2 от НК. Започнатата проверка завършила с Постановление за прекратяване на наказателното производство с Вх. № 3969/11.12.2019 г. на РП с мнение за налагане на административно наказание.
За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № АА341518/04.12.2019 г., с който деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 140 ал.1 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателят, който след като се запознал със съдържанието му не отразил, че има възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0804-003653 от 08.01.2020 г. от Началник група на Сектор ,,ПП“ към ОД на МВР - Сливен, с което били наложени административни наказания „Глоба" в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП и „Глоба" в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР било отнети общо 10 контролни точки. В НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 19.03.2020 год. (л. 5 от делото РС Сливен).
Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. чл. 140 ал.1 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в закона отговорност. Издаденото за това нарушение наказателно постановление било правилно и законосъобразно и размера на наложените административни наказания съобразен с изискванията на закона, поради което потвърдил НП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въззивният съд е обсъдил възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, относно извършване на нарушенията и квалификацията на деянията дадена от АНО. Правилен е извода на СлРС, че по делото безспорно е установено, че управляваното от касатора МПС не е било регистрирано. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че деянието е следвало да бъде подведено под правна норма на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е неоснователно. По делото изобщо не е установено, че автомобила е бил с поставени регистрационни номера, дори и т.н. оборотни.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, предвижда възможността за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на МПС, като е необходимо същите да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно за да се движи едно МПС по пътищата отворени за обществено ползване, е необходимо на първо място съответното МПС да е регистрирано. Съгласно легалната дефиниция на понятието "регистрация", дадено в § 5, т. 18а от ДР на ЗДвП, същата представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства, са регламентирани в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Същата се прилага за всички автомобили, като същите подлежат на регистрация, като изключение от това общо правило за регистрация на автомобили се съдържа в нормата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата. Съгласно чл. 2 от Наредбата, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Следователно за да е възможно ползването на едно МПС по пътищата за обществено ползване, е необходимо същото да е регистрирано от звената "Пътна полиция" в съответната областна дирекция на МВР. В конкретния случай не се представиха доказателства, че процесния автомобил е бил надлежно регистриран.
Не са представени и доказателства, че относно този автомобил е разрешено предвижване с временни табели с регистрационен номер. Съгласно чл.30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., на лице – търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо внос и продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от една година. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. В тези случаи автомобилът, на който се поставена тази временна табела, се счита регистриран по смисъла на § 5, т. 18а от ДР на ЗДвП, тъй като за него е издадено административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Изпълнението на изискванията на чл.30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. гарантира, че тази временна регистрация се отнася до конкретния автомобил.
В случая към момента на проверката, на контролните органи не е предоставена информация, че е налице временно поставена табела, предоставена на търговец на автомобили, с която да е допустимо движението на МПС. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че липсвали както заден, така и преден регистрационен номер.
В случая не е установено и спазването от търговеца – собственик на процесното МПС, на изискванията по чл. 30 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. и конкретно задълженията по ал.14-17 от този нормативен текст. Представените във възивното производство писмени доказателства, не отговарят на изискванията за попълването им посочени в тези текстове от закона. Освен това като водач е посочено друго лице, различно от касатора. Не са представени по време на проверката, като е липсвала и пътната книжка, която водача е длъжен да носи винаги при използване на ПС с временни табели с регистрационен номер. Не е имало и представител на лицето, на което са предоставени табелите. Поради тази причина не може да се приеме, че са изпълнени изискванията на нормативния акт за индивидуализация на МПС чрез временни табели, за да се направи извода, че същото е регистрирано по смисъла на § 5, т. 18а от ДР на ЗДвП. В този смисъл следва да се приеме, че тези документи са съставени във връзка с издадено НП и образуваното бързо наказателно производство и не са съществували към момента на проверката. Ето защо същите не удостоверяват, че автомобила е имал временна регистрация.
Наложеното наказание е в минимален размер и съответства на тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение. В настоящия случай наказанието е глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като целта на наказанието е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, да се предупредят другите лица да не вършат такива нарушения.
По изложените съображения настоящият състав счита, че Районен съд Сливен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно в обжалваната му част съдебно решение и не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
Искания за присъждане на разноски не са правени.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 273/27.07.2020 г., постановено по АНД № 285/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.