ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 71027.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 27.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500493 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по депозирано възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК на С. Д. С.
против издадената срещу него в полза на "Топлофикация София" ЕАД заповед за
изпълнение на парично задължение № *** по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.дело №
1847/2016 г. по описа на РС-Перник.
Длъжникът възразява, че заповедта не му била връчена надлежно, поради
което е лишен от възможността да възрази срещу нея. Сочи, че адресът, на който живее
и получава кореспонденция е ***. На 24.08.2020 г. научил за образувано срещу него
изпълнително производство по изп. д. № 20207530400844 по описа на ЧСИ С. Б., а от
банка „Инвестбанк“ АД научил за образувано срещу него изпълнително дело №
20207530400852 и наложен запор върху банковите му сметки. Отправя до съда искане
за спиране на изпълнението по образуваните изпълнителни дела.
Насрещната страна "Топлофикация София" ЕАД в определения срок не
депозира отговор и не взема становище.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
По настоящото производства са приобщени ч.гр.д. № 1847/2016 г. на РС-
Перник, гр.д. № 2712/2016 г. по описа на РС-Перник, писмо с вх. № 4220/01.10.2020г.
от ЧСИ С. Б. и писмо с вх. № 4221/01.10.2020 г. от ЧСИ С. Б..
1
Видно от приложеното към делото ч.гр.д. № 1847/2016 г. на РС-Перник
същото е образувано по заявление, депозирано от "Топлофикация София" ЕАД, след
препращане по компетентност от СРС. С него се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. С.. С издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение № *** по чл. 410 ГПК от *** г. длъжникът е
осъден да заплати на заявителя следните суми: 1315,40 лв., представляваща сбор от
неплатени задължения за доставена топлинна енергия за периода за месец февруари
2013 г. до месец април 2015 г., за топлоснабден имот с аб. № ***, ведно с мораторна
лихва в размер на 162,98 лв. за периода 31.03.2013 г.-16.03.2016 г., както и законна
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението на 25.03.2016 г. до
окончателното му плащане. Осъден е да заплати и направените в хода на заповедното
производство разноски от заявителя в размер на 329,57лв., от които 300 лв. за
адвокатско възнаграждение и 29,57 лв. за държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез неговата майка К. Д., на
адреса в ***, на 26.05.2016 г. Това е постоянния и настоящ адрес на длъжника,
съобразно извършена справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. /л. 10 от ч.гр.д. №
16688/2016 г./. Това е и адресът, на който молителят твърди, че живее и получава
кореспонденцията си. В двуседмичния срок по чл. 414 ГПК, на 06.06.2016 г.,
длъжникът С. Д. С. , лично, е депозирал възражение, с което е оспорил
претендираните от него вземания по издадената заповед, чийто номер изрично е
посочил. Въз основа на него с разпореждане от същата дата районният съд е указал на
заявителя да предяви иск относно вземането си. Такъв е предявен на 20.07.2016г. и въз
основа на исковата молба е образувано гр.д. № 2712/2016 г. по описа на РС-Перник.
Препис от исковата молба е връчен лично на ответника – С. Д. С. , на посочения вече
адрес, на 17.09.2016 г. и той се е възползвал от правото си да подаде отговор срещу нея
на 17.10.2016 г. За първото съдебно заседание съобщение му е връчено чрез неговата
майка. Постановено по делото решение от 28.02.2017 г. му е връчено при условията на
чл. 41, ал.2 ГПК. Същото е влязло в сила на 28.04.2017 г.
Видно от писмо с вх. № 4220/01.10.2020 г. от ЧСИ С. Б. изп. д. №
202075330400844 е образувано въз основа на изп. лист, издаден по гр.д. № 2712/2016 г.
на РС-Перник. Съгласно отбелязването върху решението, постановено по гр.д. №
2712/2016 г. изп. лист е издаден за сумите от 389,65 лв. и 299, 25 лв. – сторени разноски
в исковото и заповедното производство.
Видно от писмо с вх. № 4221/01.10.2020 г. от ЧСИ С. Б. изп. д. №
20207530400852 е образувано въз основа на изп. лист, издаден по ч. гр.д. № 1847/2016
г. на РС-Перник.
При така описаната фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита,
2
че възражението е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а
производството да се прекрати по следните съображения.
Действително по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори
вземането като подаде възражение пред въззивния съд, ако е бил лишен от възможност
да направи оспорването пред първоинстанционния съд, издал заповедта за изпълнение.
Разпоредбата урежда случаите, когато длъжникът е бил лишен от възможност да
депозира възражение по чл. 414 ГПК, тъй като е налице някое от основанията по чл.
423, ал. 1 ГПК и с приетото възражение в производството пред въззивния съд той
реализира това си право. В настоящия случай по ч.гр.дело № 1847/2016 г. срещу
издадената заповед за изпълнение е депозирано лично от него възражение с правно
основание чл. 414 ГПК, а именно с вх.№ 12242/06.06.2016 г. В следствие на подаване
на възраженията по чл. 414 ГПК съдът е указал на заявителя за възможността му да
подаде иск за установяване на претендираното вземане от негова страна, който се е
възползвал от тази си възможност и е установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземането.
При наличие на депозирано в законовия двуседмичен срок възражение по чл.
414 ГПК, то длъжникът е лишен от правен интерес за предявяване на възражение с
правно основание чл. 423, ал.1 ГПК, поради което и последното се явява процесуално
недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Защитата на длъжника в
заповедното производство по глава ХХХVIII ГПК се осъществява по специфичен ред,
изрично уреден в закона - чрез подаване възражение по чл. 414 ГПК, респективно по
чл. 423 ГПК. Възражението по чл. 423 ГПК замества възражението по чл. 414 ГПК и
предизвиква последиците по чл. 415 ГПК, освен в случаите на нарушение на чл. 411,
ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, в които чл. 423, ал. 3, изр. последно предвижда обезсилване на
заповедта за изпълнение. В нормата на чл. 423, ал. 1 ГПК като предпоставка за
допустимост на възражението във всички хипотези на т. 1 до т. 4 изрично е уредено
условието длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането. В случая
жалбоподателят е реализирал правото си да подаде възражение по чл. 414 ГПК, поради
което подаденото възражение по чл. 423 ГПК се явява процесуално недопустимо. / в
този смисъл е Определение № 338 от 16.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4308/2014 г., II
г. о., ГК и Определение № 919 от 21.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 620/2010 г., II т. о.,
ТК/.
Спирането на изпълнението по чл. 423 ГПК, което се осъществява при
условията на чл. 282 ГПК при надлежно внесено обезпечение, предполага сезиране на
съда с допустимо възражение. Целта на това спиране е да предотврати евентуалното
неоснователно разместване на права въз основа на издадената заповед за изпълнение,
до произнасянето по допустимостта и основателността на възражението. След като
3
същото е недопустимо и образуваното въз основа на него производство се прекратява,
то не може да се допуска спиране на изпълнението по реда на чл. 423, ал. 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл. 423 ГПК на С. Д. С.
против издадената срещу него в полза на "Топлофикация София" ЕАД заповед за
изпълнение на парично задължение № *** по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.дело №
1847/2016 г. по описа на РС-Перник и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 493
от 2020г. по описа на Окръжен съд-Перник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на
изпълнително дело № 20207530400844 и изпълнително дело № 20207530400852 по
описа на ЧСИ С. Б..
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4