РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110105290 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й. ЛЮБ. ИВ.,
ЕГН **********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***1, чрез адв. Д.М. АК-
Варна срещу ЛЮБ. Й. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, иск с правно
основание чл.59, ал.3, пр.2 ЗС, за признаване за установено, че е погасено по
давност правото на ползване, учредено в полза на ответника със Саморъчно
завещание 29.06.2012г. на И.Л.Б., ЕГН **********, починала на 02.11.2015г.,
обявено на 13.11.2015г. от Нотариус Л.Г., рег.№ *** на Нотариалната камара,
с район на действие Варненски районен съд, вписано в Имотен регистър при
Агенция по вписванията с вх.рег.№ 7422/07.04.2016г., Акт № ***, Том 3 на
Служба по вписванията-Варна, върху недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед
***/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
гр.****, находящ се в сграда с идентификатор ****; Предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ****;
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: 79,69 кв.м.; Ниво 1; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: *****, Под обекта: ****,
Над обекта: ****, поради неупражняването му в продължение на повече от 5
години.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Със саморъчно завещание от 29.06.2012г., И.Л.Б., ЕГН
**********, починала на 02.11.2015г. завещала на внучка си собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 28, находящ се в жилищна
сграда в гр.***, който имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***** по КККР, одобрени със Заповед
***/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
гр.*****, находящ се в сграда с идентификатор ***; Предназначение:
1
Жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ****;
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: 79,69 кв.м.; Ниво 1; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ***, Под обекта: ***.***,
Над обекта: ******. Със същото завещание в полза на ответника Л. Й. Б. било
учредено пожизнено право на ползване върху имота. Завещанието било
обявено на 13.11.2015 г. от Нотариус Л.Г., рег.№ *** на Нотариалната камара,
с район на действие Варненски районен съд и вписано в Имотен регистър при
Агенция по вписванията с вх.рег.№ 7422/07.04.2016 г., Акт № ***, Том ** на
Служба по вписванията-Варна. Твърди, че последно е видяла ответника през
2015 г., като й споделил, че отива да живее и работи в Англия. От 2015 г. до
настоящия момент ответникът не е посещавал имота, не е полагал грижи за
него и не е заплащал дължимите задължения за данъци, такси и разноски по
поддръжката на имота. Ответникът не е проявявал и е загубил интерес към
имота повече от пет години. Не е упражнявал правото на ползване върху
имота нито лично, нито чрез другиго. Счита, че учреденото в полза на
ответника ограниченото вещно право на ползване върху описания недвижим
имот е погасено на основание чл.59, ал.3 ЗС. Ето защо моли за разрешаване на
възникналия спор със сила на пресъдено нещо между страните и положително
произнасяне по предявения иск.
В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл.
131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението
му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество
като неоснователен. Счита заявената претенция за недоказана. Моли за
постановяване на решение, с което бъде отхвърлен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от Саморъчно завещание от 29.06.2012г. и Протокол за
обявяването му от 13.11.2015г., че И.Л.Б., ЕГН ********** е завещала на
внучката си Й. ЛЮБ. ИВ., ЕГН **********, собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр.****. Със същото
завещание в полза на ответника Л. Й. Б. /син на И. и баща на Й./ е учредено
пожизнено право на ползване върху имота. Завещанието е обявено на
13.11.2015 г. от Нотариус Л.Г., рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на
действие Варненски районен съд и вписано в Имотен регистър при Агенция
по вписванията с вх.рег.№ 7422/07.04.2016 г., Акт № ***, Том ** на Служба
по вписванията-Варна.
С Нотариална покана от 06.10..2020г., ищцата е поканила ответника да
заплаща дължимите разноски за имота. Поканата не е достигнала до
ответника, видно от удостовереното от нотариуса, тъй като при посещенията
не е открит на адреса.
Не е спорно, че И.Л.Б., ЕГН ********** е починала на 02.11.2015г.; че
ответникът е баща на ищцата; че ответникът е син на завещателката, а ищцата
нейна внучка. Това се установява и от приложената на л.50 справка от НБД
Население.
2
За установяване, че в рамките на посочения период, ответникът не е
реализирал правомощието за ползване на вещта, в полза на ищеца са
допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Е.Д. /майка на
ищцата и бивша съпруга на ответника/ и В.К. /без родство/.
Св. Д. знае, че бабата на Й. и е завещала имота. Когато починала, св.
организирала погребението й, тъй като синът й бил в чужбина. За последно е
виждала ответника през юни 2015г., когато се родило първото й внуче.
Завещаният апартамент бил за ремонт, който бил извършен от Йоанна и
съпруга й. В момента в апартамента живее братът на ищцата. Многократно се
опитвали да осъществят връзка с ответника. Не знаят къде е, може би в
Англия. Когато майката на ответника починала, му се обадили, като го
уведомили и за завещанието. Ответникът не е посещавал и ползвал имота
след смъртта на баба Иванка.
Св. К. познава Й. от 15 г., приятели са. Виждал е ответника 2-3 пъти,
последно през 2015г. на изписването на внучето му от болницата. Знае за
завещанието. Апартаментът бил в окаяно състояние. Св. участвал в ремонта.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Искът по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС цели да установи погасяването на
правото на ползване поради неупражняването му в продължение на 5 години.
Ищец е собственикът, а ответникът ползвател може да възрази, че е
упражнявал правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика. В
този случай обаче ползвателят носи тежестта да докаже, че е допуснал в
имота лицето, чрез което упражнява правото си на ползване. Допускането
изисква активни действия, т.е. изразена воля от страна на ползвателя, който
желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане,
когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт
върху имота или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието
право се упражнява, не възрази. В този случай не може да се приеме, че
правото на ползване се упражнява чрез другиго, защото не може да се
предполага изразяването на воля за това от ползвателя, който е бездействал.
Съдебната практика приема, че срокът по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС за
погасяване на правото на ползване, е давностен – в този смисъл решение № 19
от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1082/99 г. на ВКС, IV-то г.о. Оттук се извежда и
съответната приложимост на чл.116 ЗЗД, вр. чл.84 ЗС за прекъсване на
давността. Прилагането на чл.84 ЗС обаче е съответно, при отчитане
особеностите на срока по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС. И докато направеното от
собственика признание на правото на ползвателя прекъсва погасителната
давност по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС на основание чл.116, б. „а“ ЗЗД – хипотеза,
разгледана в цитираното решение на ВКС, то прилагането на другата
разпоредба - чл.116, б.“б“ ЗЗД, трябва да бъде съответно – не може
собственикът, предявявайки иск по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС, да прекъсне с това
свое действие погасителната давност, на която се позовава. Разпоредбата
следва да се разбира в смисъл, че носителят на вещното право на ползване
прекъсва погасителната давност по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС, когато предяви иск
за защита на своето право срещу голия собственик. В обратната хипотеза,
когато искът е предявен от собственика срещу ползвателя, разпоредбата на
чл.116, б. „б“ ЗЗД не намира приложение, съответно – съдът по реда на
чл.235, ал.3 ГПК взема предвид и бездействието на ползвателя в хода на
висящия процес /Решение №60143/24.11.2021 по дело №1217/2021 на ВКС,
3
ГК, I г.о./.
Завещанието е обявено на 13.11.2015г..
Правото на ползване в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗС се погасява не
поради придобиването му по давност от собственика, а поради
неупражняването му от ползвателя, каквито са данните по делото. Установи
се, че ответникът не е ползвал имота след обявяване на завещанието до този
момент. От приложената справка на л.50 от делото се установява, че
ответникът и към момента е с постоянен и настоящ адрес гр. ***, който
съвпада с адреса на имота, върху който е учредено правото на ползване. До
предявяването на иска 13.04.2021г., са изтекли предвидените в закона пет
години.
Липсват доказателства носителят на правото на ползване, да е изразил
воля ищцата или брат й да ползват имота, т.е. той да упражнява чрез тях
правото си на ползване. Напротив, от показанията на двамата свидетели се
установява, че още от 2015 г. не се е интересувал от имота и не го е
посещавал, съответно – не е упражнявал лично правото си на ползване. В
случая не е налице упражняване на правото на ползване на ответника чрез
голия собственик Й.И.. На следващо място – предявяването на иск от
собственика срещу ползвателя за установяване, че вещното право на ползване
е погасено, не прекъсва на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД давността по чл.59,
ал.3 ЗС. Продължаващото в хода на процеса неупражняване на това право от
страна на ответника-ползвател също следва да бъде зачетено от съда.
В настоящия случай вещното право на ползване върху имота не се
упражнява от ответника от ноември 2015 г. и към момента петгодишният
срок по чл.59, ал.3 ГПК вече е изтекъл и правото на ползване е погасено по
давност.
Предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на ищеца се дължат разноски за производството, съобразно
представените доказателства за извършването им, чиито размер възлиза на
1414.29 лева /462.46 лв. заплатена държавна такса и 951.83 лева депозит за
особен представител/. Претендира се възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат в размер на 1200 лева, но липсват доказателства за
действителното извършване на този разход. По делото е представено само
пълномощно в полза на адв. М..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска на Й. Л. И., ЕГН **********, адрес:
гр. *** срещу Л. Й. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, че вещното право на
ползване, учредено в полза на ответника със Саморъчно завещание
29.06.2012г. на И.Л.Б., ЕГН **********, починала на 02.11.2015г., обявено на
13.11.2015г. от Нотариус Л.Г., рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на
действие Варненски районен съд, вписано в Имотен регистър при Агенция по
вписванията с вх.рег.№ 7422/07.04.2016г., Акт № ***, Том *** на Служба по
вписванията-Варна, върху недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***.186 по КККР, одобрени със Заповед
***/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
4
гр.****, находящ се в сграда с идентификатор ***; Предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ****
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: 79,69 кв.м.; Ниво 1; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ***, Под обекта: ***.***,
Над обекта: ******, е погасено поради неупражняването му в 5-годишния
срок по чл.59, ал.3, прдл.2 ЗС.
ОСЪЖДА Л. Й. Б., ЕГН **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
Й. Л. И., ЕГН **********, адрес: гр. *** сумата от 1414.29 лева /хиляда
четиристотин и четиринадесет лева и 0.29 ст./, представляваща
реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и
депозит за особен представител, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5