Определение по дело №687/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 16.03.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

               ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова  гр. д. № 687 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.М. Д. срещу решение от 14.06.2019 г. по гр.д. № 630/2018 г. на Районен съд – гр. С., с което е отхвърлен предявения от С.М. Д. срещу М.Н.Д. иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху дворно място, находящо се в гр. С., ул. „Б.” № 15, съставляващо УПИ ХV0669 от кв. 131 по плана на града, целия с площ 699 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП от 58 кв.м.

 Във въззивната жалба са наведени оплаквания срещу изводите на районния съд, мотивирали ги да отхвърли иска, както и възражения срещу направените от ответницата оспорвания на нотариалния акт, с който тя е продала процесния имот на лицето, от което ищецът е закупил имота. Жалбоподателят счита, че по делото е доказано правото му на собственост върху процесния имот на твърдяното от него основание.

Ответницата, чрез назначения й от съда процесуален представител, оспорва въззивната жалба.

От ответницата е подадена частна жалба срещу постановеното по делото по реда на чл.250 от ГПК решение от 12.08.2019 г., с което е отхвърлено искането й за допълване на решението чрез произнасяне по предявен от нея инцидентен установителен иск, касаещ оспорване на нот. акт № 58, т. І, рег. № 560, дело № 53/2018 г. на Петя Антова – помощник нотариус по заместване на нотариус Антон Чолев, като сключен при измама.

Съдът при подготовката за постановяване на съдебния си акт установи, че неправилно е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, тъй като обжалваното първоинстанционно решение е непълно – съдът не се е произнесъл по част от спорното право, за която същият е функционално компетентен да се произнесе. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от С.М. Д. срещу М.Н.Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, съставляващ УПИ ХV-669 в кв. 131 по плана на гр. С., ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда. Тази правна квалификация се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, че той е собственик на имотите на конкретно правно основание – договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 100, т. ІІ, рег. № 2063, н.д. № 267/2018 г. на помощник нотариус по заместване на нотариус А. Чолев,  и твърдението, че ответницата упражнява фактическата власт върху този имот без основание.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А на ТР №  4/2014 г. на ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца. Ревандикационният иск съдържа в себе си две искания за защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота, поради което на тези две искания следва да бъде даден отговор в диспозитива на съдебното решение.

В случая с обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху процесния имот с мотив, че не се установява ответницата да владее този имот. Съдът не е изложил никакви мотиви относно принадлежността на правото на собственост върху имота, както и не е постановен изричен диспозитив по установителната част на ревандикационния иск, поради което липсва произнасяне, т.е. не е налице формирана воля относно част от спорното право, свързана с установяване на правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на този иск. След като съдът е пропуснал да се произнесе по установителната част на иска по чл. 108 от ЗС, а в мотивите си не е формирал и воля по отношение на тази част, постановеното решение е непълно.

Липсата на произнасяне от първоинстанционния съд относно установителната част на иска по чл. 108 от ЗС – относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имот е пречка въззивният съд да осъществи цялостна проверка на решението с оглед предмета на въззивната жалба, в която се излага оплакване за неправилност на решението поради установяването, че ищецът е собственик на този имот.

Липсата на формирана воля от първоинстанционния съд за част от предявения с иска по чл. 108 от ЗС правен спор може да бъде отстранена с допълнително решение, постановено от същия съд, издал непълното решение. Ако се приеме противното, то настоящата инстанция би се произнесла за първи път по част от предявения с иска правен спор, което е недопустимо, тъй като ще доведе до едноинстанционно разглеждане на спора в едната му част. Тази невъзможност следва от характера на въззивното производство, в което съдът, в пределите на жалбата, трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, рамките на който са определени пред първоинстанционния съд. Непълнотата на решението може и следва да се отстрани, при условията и по реда, предвидени в чл. 250 от ГПК, като жалбата в тази й част следва да се счита като молба за допълване на решението, доколкото съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищцата.

По тези съображения производството пред Софийски окръжен съд, образувано по въззивна жалба на С.М. Д. срещу решението от 14.06.2019 г. по гр. д. № 630/2018 г. на Районен съд – гр. С., следва да бъде прекратено и делото върнато на районния съд за постановяване на допълнително решение по чл. 250 от ГПК по предявения ревандикационен съд в установителната му част – досежно правото на собственост на ищеца върху процесния имот. След постановяването на допълнително решение от първоинстанционния съд делото следва да бъде изпратено отново на Софийски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба, както и по частната жалба срещу постановеното по делото решение от 12.08.2019 г., с което е отхвърлена молбата на ответницата за допълването му чрез произнасяне по предявен от нея инцидентен установителен иск.

 

С оглед на горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПРЕКРАТЯВА производството в.гр. д. № 687/2019 г. на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. С. за произнасяне при условията и реда, предвидени в чл. 250 от ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение, след което делото да бъде върнато на Софийски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба и по частната жалба.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.