Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр.Сливница 06 август 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №194 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„ТОПАЗ МЕЛ” ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр. София, рн Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер” № 83-85, ет.5, ап.4, чрез адв. Красимир Атанасов Трифонов- АК-
Сливен е предявил против ЧЗП С.Г.А. иск с който моли да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи сумата в размер на 9 990лв.,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на тор – амониев нитрат,
ведно със законната лихва от датата на предявяване исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира и разноските по заповедното производство
по ч.гр.д.№70/2017г. по описа на РС-Сливница. Претендира разноски включително и
адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата
молба, че по силата на сключен с ответника на 12.12.2015г. договор за
покупко-продажба на тор между страните, ищцовото дружество е е продало на
ответника 15 тона тор – амониев нитрат, на цена 555лв. на тон или на обща
стойност 9 990 с ДДС. Твърди, че във връзка със сключения договор е
издадена и фактура № 6581/12.12.2015г. с доставчик ищцивото дружество и
получател ответника за процесната сума, която следвало да бъде заплатена до
30.10.2016г., което не е осторено от ответника нито в срок , нито към момента
на подаване на исковата молба.
Поддържа се още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 70 / 2017 г.
по описа на РС – гр. Сливница,основавайки искането си на процесните фактури,
издадена му е заповед, по която постъпило възражение от длъжника по реда на чл.
414 от ГПК – ответник по настоящето производство.
В съдебно заседание,
редовно призован, ищецът се явява, представлява се от юрк.Вътева, поддържа иска
си , прави доказателствени искания.
Ответникът, ЧЗП С.Г.А. е представил в
срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК с който оспорва предявеният иск,
като заявява, че не се намира в облигационни отношение с ищеца и не е получил
описаният в исковата молба тор. В
съдебно заседание се явява лично и с адв.Николов-САК, поддържа изложеното в
писмения отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Представена е фактура № 6581/12.12.2015г. с
доставчик ищцивото дружество и получател ответника за сумата от
9 990,00лв. с ДДС за 15 тона амониев нитрат. Фактурата е подписана от
Росен Радев за съставител. Липсва подпис за получател.
Според
свидетелските показания на Радослав Пишиманов, поискан от ищеца се установява,
че към декември 2017г. е работел за ищцовото дружество. Свидетелства че в
началото на .декември 2015г. извършил доставка на амониев нитрат до склад в
района на мелницата между с.Гурмазово и гр.Божурище, като торът бил за С.А.. Не
познава С.А., не е издавал документ за доставката. Свидетелства, че предал
товара на лицето, което му било посочено като С.А., като не е искал документ, с
който това лице да се легитимира. Свидетелства, че е доставил 15 тона тор.
На 31.01.2017г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по
настоящото дело , ЧЗП С.Г.А..
Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е образувано ч.гр.д.№ 70/2017г. по
описа на РС-Сливница, по което на 20.02.2017г., съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Заповедта е връчена на ЧЗП С.Г.А., на 28.02.2017г. и на 07.03.2017г., същият е подал възражение срещу нея на
основание чл.414 от ГПК. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение
на 21.03.2017г., и на 31.03.2017г. е представил доказателства за предявеният от
него иск по реда на чл.422 от ГПК.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема
че е сезиран с обективно съединени искове за изпълнение на договорно задължение
за заплащане на цена на продадена стока по договор за търговска продажба, и за
заплащане на цена 9 990,00лв лева, и правна квалификация чл.318 и следващите от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД. Исковете
са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за ищеца е достатъчно да докаже че вземането, което претендира съществува.
По отношение на главния иск с правно основание чл.318
и следващите от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното:
За да се ангажира отговорността на
ответника за реално изпълнение на договорно задължение трябва да бъде
установено от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е възникнало валидно договорно правоотношение,
съществените негови елементи, който пораждат вземанията му, включително
изпълнението на собствените му задълженията по договора.
За основателността на предявения иск с
правно основание чл. 318 и сл. ТЗ ищецът следва да установи наличието на
облигационно правоотношение с ответника, възникнало от договор за
покупко-продажба, по което е изпълнил задължението си за доставяне на
уговорените стоки, в резултат на което
за ответника е възникнало задължение за плащане на продажната цена в
претендирания размер.
Съдът намира, че ищецът не проведе
успешно доказване на сключването на договор за покупко-продажба, чието
изпълнение претендира. Представената фактура не обективират съгласие на
страните, което да формира фактическия състав на сключен договор за покупко-продажба,
тъй като не носи подпис на ответника. Съставената фактура, която не е подписана
за „получател", представлява частен документ, който се ползва само с
формална доказателствена сила и поради това сам по себе си не установява
фактите, предмет на съдържащото се в документа изявление, а следва да бъде
ценен съобразно всички събрани по делото доказателства.
Съгласно уеднаквената практика,
изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46
от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между
страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на съществените
елементи на договора, начин на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.).
Не бяха събрани и доказателства,
относно това, дали ответника е осчетоводил процесната фактура, дали фигурират в
дневника за покупки и подадените справки-декларации по ЗДДС, ползван ли е
данъчен кредит не се твърди частично плащане на дължимата по нея цена,
поведението на ответника не може да се квалифицира като признание за
сключването на твърдения от ищеца договор за превоз, нито на задължения,
възникнали от този договорен източник.
При горните мотиви, предявеният иск е
неоснователен. Ищецът, съгласно принципа за разпределение на тежестта на
доказване, трябва да установи фактите, които твърди, че са се осъществили и на
които основава субективното си право, чиято защита търси в производството, което
не е сторил.
Предвид
изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените
деловодни разноски в общ размер на 850,00/осемстотин и петдесет лева ./ лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
недоказан предявеният от „ТОПАЗ
МЕЛ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр. София, рн
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 83-85, ет.5, ап.4, , представлявано от Миню Стайков Стайков, иск че
ЧЗП С.Г.А., ЕГН: ********** с
адрес: ***, му дължи сумата в размер на
9 990лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на тор –
амониев нитрат, ведно със законната лихва считано от 31.01.2017г., подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 70/2017г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1 199,80лв. разноски по делото /199,80 лева - държавна
такса и 1000лв. – адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „ТОПАЗ
МЕЛ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр. София, рн
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 83-85, ет.5, ап.4, , представлявано от Миню Стайков Стайков да
заплати на ЧЗП С.Г.А., ЕГН: **********
с адрес: ***, сумата
от 850,00/осемстотин
и петдесет лева / лв. представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му.
Районен съдия: