Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031 / 12.3.2021г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На единадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ............................................
Прокурор...............................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер….....506.....по описа за............2020…...............година,
установи:
Производството
по делото е образувано по повод подадена искова молба от ищците: Г.Т.Д., ЕГН **********,***
и Д.Г.Н., ЕГН **********,***,
представлявани от адв.С.Х.Г. с
адрес на кантора на АД „Трайков и Г.”***, с която те са предявили иск по чл. 124, ал.1 от ГПК срещу ответника Община Карнобат с адрес: град Карнобат, обл. Бургас, бул. България № 12, ЕИК ********* представлявана
от Кмета на община Карнобат Г. Иванов Димитров
С
така подадената искова молба ищците са
предявили положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който твърдят следното: че, притежават по 1/2
ид. част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в село
Крумово градище, община Карнобат, област Бургас, представляващ дворно място с
площ 2240 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 357 по отменената кадастрална
карта и регистри на селото, изключен от регулацията на селото, при
граници-съседи: мера, река, Н. Иванова и УПИ № V- 357 кв. 35 по ПУП на селото. Твърдят,
че за имота притежават документи за собственост, като Г.Т.Д. е придобил имота по наследство от своя баща Тодор Г.Д.
съгласно нотариален акт № 173 том 3 дело № 1177 от 24. 11. 1992 г. на РС
Карнобат, а Д.Г.Н. е закупил
имота от Ганчо Динев Димитров с нотариален акт № 196 том 1 дело № 613 от 25. 10.
1997 г. на РС Карнобат. Твърдят, че имотът никога не е бил общинска собственост,
а от началото на миналия век собственици на дворното място са били
последователно родоначалници на Тодор Г.Д.. Част от двора е бил продаден
по-късно на Ганчо Динев Димитров. Дворното място не е отчуждавано
или отнемано по някакъв начин, същите владеят и до днес в
материализирани на място огради. Никой не е смущавал правата на праводателите им
върху имота, а впоследствие и на тях, като правоприемниците, придобили права по
силата на посочените нотариални актове. Дворното място не е отнемано и включвано
в блокове на ТКЗС и винаги се е обработвало и ползвало. Г.Д. заплаща и данък за
земята, събиран всяка година от община Карнобат.
Твърдят, че спрямо
имота им не намира приложение реституционната процедура по чл. 10 и сл. от
ЗСПЗЗ и върху него не е възстановявано право на собственост както в стари, така
и в нови реални граници. Наскоро узнали, че двора им е включен в
земеразделителен план на с.Крумово градище и попада в имот № 132001- пасище, мера
с площ 173.239 дка в м. „Пирамидата”. По новата кадастрална карта на землището
на с.Крумово градище на този номер съответствал идентификатор 40021.132.1, вид
собственост- общинска публична, начин на трайно ползване- пасище. За имота им е
съставен и Акт за общинска собственост № 4909 / 17. 03. 2009 г.. Отправили
искане до Кмета на община Карнобат с вх. № 94-00-2884 / 04. 06. 2020 г. за
отписване на имота им с площ 2240 кв. м., от книгите за общинските имоти, но
получили отказ с писмо изх. № 94-00- 2884 (1)/ 11.06.2020 г., поради което у
тях се породил правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Община Карнобат.
Желаят да бъдат
призовани с ответника на съд и след като съдът се увери в основателността на
иска, да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо Община Карнобат,
че ищците са собственици на следния недвижим имот, находящ се в землището на
село Крумово градище, общ. Карнобат, област Бургас, съответстващ на част от поземлен
имот № 357 по отменената кадастрална карта и регистри на
селото, с площ 2240 кв.м, изключена от регулацията на селото, при
граници-съседи: мера, река, Н. Иванова и УПИ № У-357 кв. 35 по ПУП на селото,
който имот попада извън строителните граници на селото и се идентифицира като
част с площ 2240 кв.м, от поземлен имот с идентификатор 40021.132.1 по КККР на
землището на с. Крумово градище, общ. Карнобат. Претендират за присъждане на
направените по делото разноски.
Към исковата молба
са представени писмени доказателства.
Съдът е
разпоредил да се връчи препис от исковата молба на ответника, ведно с
приложенията към същата по реда на чл. 131 и сл. от ГПК и е указано да даде писмен отговор в
едномесечен срок. В императивния едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответника, чрез представляващият го кмет на общината е подал писмен отговор по
така предявеният иск, като е изразил становище по същия: иска е допустим, но с оглед, че имота не е
идентифициран по КККР на землището на село Крумово Градище, не може да ангажира
становище относно неговата основателност. С отвора на исковата молба са представени
доказателства.
В съдебно заседание
ищците редовно призовани не се явяват, представляват се от упълномощен
представител. Същия подържа предявения иск, ангажира доказателства.
В хода на делото е
направено изменение на предявения иск относно размера на площта на
претендирания имот , като вместо имот с площ 2240 кв. м. се претендира съдът да
приеме за установено, че ищците са собственици на недвижим имот в землището на
село Крумово Градище, община Карнобат, област Бургас, съответстващ на част от
поземлен имот- № 357 по отменената кадастрална карта и регистри на селото с
площ 2130 кв. м. изключена от
регулацията на селото, при граници-съседи: мера, река, Н. Иванова и УПИ № V-
357 кв. 35 по ПУП на селото, който имот попада извън строителните граници на
селото и се идентифицира като част с площ 2130 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 40021.132.1 по КККР на землището на с. Крумово Градище.
В съдебно заседание
ответника редовно призован не се явява, явява се негов пълномощник, който поддържа отговора на
исковата молба, посочва, че не може да ангажира становище, тъй като имота не е
идентифициран по настоящата кадастрална карта на землището на село Крумово
Градище, община Карнобат.
В хода на съдебното дело
съдът е приел всички представени относими
писмени доказателства, представени от страните, прието е заключението на
назначената съдебно техническа експертиза, чието заключение цени, като
съответстващо на установената фактическа обстановка, непротиворечиво и обосновано.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори
между страните по делото, а е видно от приетите като доказателство нотариални
актове № 173 том 3 дело № 1177 от 24. 11. 1992 г. на Карнобатски
районен съд; № 196 том 1 дело № 613 от 25.04.1997 г. на Карнобатски районен съд
и Удостоверение за наследници № 613 / 03. 06. 2020 г. на Община Карнобат, че
ищците са придобили правото на собственост върху недвижим имот дворно място, като ищецът Г.Т.Д.
е придобил собствеността по наследство от баща си Тодор Г.Д.
и е собственик на източната половина, а ищецът Д.Г.Н. е придобил чрез покупко
продажба 1100/ 2240 идеални части от
имот пл. № 357, целият от 2240 кв. м., изключен от регулацията на
селото, при граници на имота мера, река, Никула Цонева Иванова и парцел V- 357
в кв. 35 по плана на селото, който не е застроен.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно техническа
експертиза претендирания от ищците имот е идентифициран, като южната част от на
имот пл.№ 357 по кадастралния план на селото /изключен от регулация/ и
североизточната част от поземлен имот с идентификатор 40021.132.1 по КККР на с.
Крумово Градище, целият с площ 173, 216 дка. С влизането в сила на новия
регулационен план одобрен със заповед № 216 / 08. 06. 1992 г. имота е бил
изключен от регулацията на селото. Същия никога не е бил включван в блок на
ТКЗС, ДЗС или други стопански организации. Същия имот не е бил възстановяван в стари
реални граници на ищците. Като доказателство по делото от ответника е
представено Протоколно решение № 4 от 08.10.
2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което решение са определени
имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително и придобитите преди
влизането в сила на Закон за изменение и
допълнение на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 13 от 2007 г./ , като в отделно приложение са
посочени имотите в землището на село Крумово Градище, между които е и имот стар
№ 132001 с площ 173, 239 дка., което
протоколно решение е одобрено със заповед № РД 11-86 от 21. 10. 2008 г. на
Директор ОД“З“ Бургас. С акт за публична общинска собственост № 4909 от 17. 03.
2009 г. имота е актуван като публична общинска собственост и е вписан в
актовите книги.
От така установената фактическа обстановка, могат да бъдат направени
следните обосновани правни изводи:
Безспорно ищците по делото са придобили правото на собственост върху
процесния имот, чрез посочените в закона придобивни способи. Същите ищци
доказват правото си на собственост с представените и приети като доказателства
по делото нотариални актове, които не са били оспорени от ответната страна и
следва да бъдат приети и ценени като доказателство относно фактите посочени в
тях. В хода на делото също така
безспорно е установен и идентифициран имота, за който ищците притежават правото
на собственост и обстоятелството, че към момента същия е част от поземлен имот
с идентификатор 40021.132.1 по КККР на с. Крумово Градище, целият с площ 173,
216 дка., за който е съставен акт № 4909 / 17. 03. 2009 г. за ПОС и към момента
е в патримониума на ответната община Карнобат. По делото също така безспорно е
доказано, че въпросния имот е бил изключен от строителните граници на селото по силата
на новия регулационен план одобрен със заповед № 216 / 08. 06. 1992 г. или след
влизането в сила на ЗСПЗЗ и е изключен от неговия обхват. Доказано по безспорен начин както с писмени
доказателства, така и свидетелски показания, които съдът е приел и цени, че
въпросния имот не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС и други организации, а
е бил стопанисван от праводателите на ищците, а в последствие и от тях. В тази
насока съда се солидаризира изцяло с изложеното от процесуалния представител на
ищците още повече, че същия е цитирал съотносима към случая съдебна практика
задължителна за съда, а именно посочените: Решение №249 от 04. 07. 2011 г. по гр. д. №
621 / 2010 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК от ВКС-I г.о., Решение № 145 от 16. 11.
2016 г. по гр. д. № 2412 / 2016 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК от BKC, II г.о., като към същите може да бъде прибавено и
Решение №
488 от 19. 12. 2011 г. по гр. д. №1403 / 2010г. на I г. о. на ВКС, в което много ясно е посочено, „Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното
място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено
място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като
дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него
по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си
характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към
държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места.“ „не може само от факта, че имотът
се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че
той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.“
В тази връзка
съдът намира за основателен довода изложен в писмените бележки на процесуалния
представител на ищците, че издадения акт за ПОС няма правопораждащо действие,
както и обстоятелството, че обстоятелството за придобивана на правото на
собственост следва да стои извън акта, с който е актуван имота като ПОС.
В настоящото
съдебно производство ответната община не е представила каквито и да било
доказателства, с които да установи правото си на собственост върху процесния
имот.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че така предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК
се явява напълно основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК, като предвид уважаването изцяло
на иска, направените разноски на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
бъдат възложени на ответника. Представен е списък от ищците за разноски в
размер на 855 лева, от които д. т. и такса издаване на съд удостоверение 55
лева, възнаграждение на вещо лице 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева.
В хода на съдебното производство представителят на ответника е направил
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и е направил искане
съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК , разноските да се възложат на ищците.
Видно от представения списък с разноските,както и от пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, договорното възнаграждение на адвоката на ищците е в размер на 600
лева, които са платени в брой при сключването на договора, като служи като
доказателство за плащането им. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство по дела с определен материален интерес,
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева, каквото е и настоящото дело
е 300 лева + 7 % върху горницата от 1000 лева. В случая възнаграждението
/минималното/ възлиза на 542, 90 лева, но предвид, че по делото са проведени
три съдебни заседания, съдът счита, че не следва да присъжда по нисък размер на
разноските в тази им част.
Относно твърдението на ищците, че същите не са дали повод за завеждане на
иска и разноските следва да останат за сметка на ищците, съдът счита, че това
не е така. По делото като доказателства са представени молба от ищците до Кмета на община Карнобат вх. №
94-00-2884 / 04. 06. 2020 г. за отписване на имота от книгите за общинска
собственост, както и отказа на община Карнобат с изх. № 94-00-2884 (2)/ 11. 06.
2020 г., с който Кмета е отказал да отпише поземления имот и е препратил ищците
към съда, което е и довело до завеждане на настоящото дело. Ето защо разноските
следва да бъдат възложени изцяло на ответната страна.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Карнобат с адрес: град Карнобат, обл. Бургас, бул. България № 12, ЕИК *********
представлявана от Кмета на община Карнобат Г. Иванов Димитров, че Г.Т.Д., ЕГН
**********,*** и Д.Г.Н., ЕГН **********,***, представлявани от адв.С.Х.Г.
с адрес на кантора на АД „Трайков и Г.”*** са собственици на недвижим
имот, находящ се землището на село Крумово градище, община Карнобат, област Бургас,
съответстващ на част от поземлен имот № 357 по отменената кадастрална карта и
регистри на селото, с площ 2130 кв.м, изключен от регулацията на селото, при
граници- съседи: мера, река, Никула Цонева Иванова и
УПИ V- 357 в кв. 35 по плана на селото, който имот попада извън строителните
граници на селото и се идентифицира като част
с площ 2130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 40021.132.1 по КККР на
землището на с. Крумово градище, община Карнобат, показан в син цвят на
комбинираната скица, изработена от в. л. С.В., която следва да се счита
неразделна част от постановеното решение.
ОСЪЖДА Община
Карнобат ЕИК *********, с адрес: град Карнобат, обл. Бургас, бул. България № 12,
представлявана от Кмета на община Карнобат Г. Иванов Димитров да заплати на Г.Т.Д., ЕГН **********,*** и Д.Г.Н.,
ЕГН **********,***, представлявани от адв.С.Х.Г. с адрес на кантора на АД
„Трайков и Г.”*** сумата от 855 лева /на всеки от ищците сумата от 427, 50 лева/ представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр. д.
№ 506 / 2020 г. по описа на КРС на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и искането
съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските да се възложат на ищците.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: