Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Попово, 14 април 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Б.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 636 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „А. за
С. на В.“ EАД – гр. С., чрез пълномощник: юрисконсулт С.Д., твърди
в исковата молба, че на 09.01.2017 г., между „У. К. Ф.“ ЕАД и „А. за С. на В.“
ЕАД е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания,
ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., по силата на който
вземането на „У. К. Ф.“ ЕАДД срещу К.В.А., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 1925540/28.07.2015 г., е прехвърлено на „А. за
С. на В.“ ЕАД.
Твърди, че в
изпълнение изискванията на закона на ответника са изпратени 4 броя уведомления
за извършената цесия от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД посредством „Б. п.“ ЕАД и „Л.
Е.“. Заверени копия на посочените уведомления са приложени към исковата молба и
от ищцовата страна е направено искане същите да бъдат връчени на ответника,
ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея.
Твърди, че
процесното вземане произтича от одобрен на 24.07.2015 г. и подписан на
28.07.2015 г. Договор за потребителски паричен кредит № 1925540, сключен между
„У. К. Ф.“ ЕАД и ответника К.В.А.. Твърди, че договорът е сключен в
съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Общите условия, при които
горепосоченото дружество предоставя потребителски кредити. Общите условия са
неразделна част от договора и кредитополучателят с подписването на договора
удостоверява, че му е предоставена цялата преддоговорна информация от страна на
кредитодателя.
Твърди, че при
условията на договора кредиторът предоставя на кредотополучателя потребителски
паричен кредит в общ размер 3015.27 лв., която сума включва чистата стойност на
кредита – в размер 2700.00 лв., комисионна (такса за разглеждане на кредита) –
81.00 лв. и еднократна застрахователна премия в размер 234.27 лв. Чистата
стойност на кредита в размер 2700.00 лв. е преведена на 28.07.2015 г. по
посочената от кредитополучателя б. сметка, с което кредиторът е изпълнил
задължението си по договора.
Съгласно чл.
6, ал. 1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е
плаващ и се формира от сбора на
тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 12.46%.
Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като към датата на
подписване на договора страните договарят ГЛП в размер 12.99% или възнаградителната
лихва за целия срок на договора е в общ размер 617.85 лв.
Подписвайки
договора, кредитополучателят се задължава да ползва отпуснатата му в кредит
сума и да я върне с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план,у неразделна част от договора. Общата сума, която
кредитополучателят се задължава да върне при сключване на договора, е в размер
3632.99 лв., платима на 36 бр. анюитетни месечни вноски, всяка от които в
размер на по 100.92 лв., без последната вноска, която е изравнителна. Първата
погасителна вноска е дължима на 01.08.2015 г., а последната – на 01.07.2018 г.
Размерът на всяка погасителна вноска включва съответната част от главницата,
договорната лихва и съответната част от застрахователната премия.
Твърди, че кредитополучателят
не е заплатил цялото задължение по договора за паричен кредит, като сумата,
която е внесена до момента, е в размер 1109.72 лв., с която са погасени, както
следва: възнаградителна лихва – в размер 289.00 лв., главница – в размер 820.66
лв. и лихва за забава – в размер 0.06 лв.
Според чл. 12,
ал. 1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, още и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер 244.65 лв. за периода
от 01.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба.
Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е изтекъл на 01.07.2018 г. и кредитът не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата 2194.61 лв. – главница, сумата 151.31 лв.
– възнаградителна лихва за периода 01.06.2016 г. – 09.01.2017 г., сумата 244.59 лв. – обезщетение за забава за периода
от 01.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител. С писмена молба
до съда ищецът чрез пълномощник поддържа изцяло предявените искове и моли
същите да бъдат уважени. Претендира разноски.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Д.Д.
***, в който същият изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
Особеният
представител на ответника твърди в отговора, че прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Твърди,
че за правнорелевантно се счита единствено уведомлението до длъжника, извършено
от цедента, но не и в исковата молба за присъждане на прехвърленото вземане.
Възразява, че приложеното към исковата молба уведомление за прехвърляне на
вземане не доказва, че същото е изпратено именно на кредитополучателя по договора за кредит, тъй като в различните
уведомления съвпадат само имената на
ответника, но не и адресът му и размерът на вземането.
Счита, че
липсват доказателства, от които да се приеме, че цедентът е уведомил длъжника
за извършеното вземане преди съдебното предявяване на претенцията, а
уведомлението за цесията, което е приложение към исковата молба, е връчено не
на ответника – кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
Счита, че
представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяването
на процесуално представителство по конкретното гражданско дело, по което е
назначен и не обхваща получаването на материално правни изявления, адресирани
до представлявания от него отсъстващ ответник. Счита, че особеният представител
може да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, които са свързани с разпореждане с
предмета на делото.
Предвид
изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа изложеното в
отговора и пледира за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор по делото,
че на 28.07.2015 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД – гр. С. и К.В.А. (потребител), е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 1925540 (заверено копие от договора е
приложено на л. 12-23 от делото).
Според
клаузите на договора, чистата стойност на кредита е в размер 2700.00 лв.,
таксата за разглеждането му е в размер 81.00 лв., предвидена е еднократна
застрахователна премия в размер 234.27 лв. Посочена е и общо дължимата от
потребителя сума по кредита в размер 3632.99 лв. Предвидено е начинът на
усвояване на кредита да бъде чрез превод по сметка на клиента. Предвидено е
още, че годишният лихвен процент по кредита е 12.99%, а годишният процент на
разходите е 16.05%. Предвидено е кредитополучателят да върне кредита на 26 бр.
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на по 100.92 лв., с падеж
на първата: на 01.08.2015 г. и падеж на последната: 01.07.2018 г. (видно от
погасителния план – неразделна част от договора). Неразделна част от договора
са и Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „У.
К. Ф.“ ЕАД. Съгласно Общите условия (чл.12), в случай на забава в плащанията на
дължимите от потребителя суми, същият
дължи на кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, още
и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница.
В исковата
молба се твърди, че кредитополучателят не е заплатил цялото задължение по
договора за паричен кредит, като сумата, която е внесена до момента на подаване
на молбата е в размер 1109.72 лв., с която са погасени, както следва:
възнаградителна лихва – в размер 289.00 лв., главница – в размер 820.66 лв. и
лихва за забава – в размер 0.06 лв.
На
На 09.01.2017
г., между горепосочените страни е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (заверено копие приложено на л. 30-32), съгласно който
цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1 от Рамков договор от 20.12.2016
г. заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от
длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от
Рамковия договор, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени
от цедента с физически лица. На л. 34-36 от делото е приложено заверено копие
на извлечение от Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 09.01.2017
г., от което е видно, че под № 82 е посочено прехвърлянето на вземането срещу К.В.А. по договор № 1925540.
От цедента по
договора за цесия е издадено и потвърждение за сключената цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (заверено копие приложено на л. 33).
На л. 37 от
делото е приложено заверено копие на пълномощно, с което продавачът по договора
за цесия – „У. К. Ф.“ ЕАД, е упълномощил купувача – „А. за С. на В.“ ЕАД, да
уведоми от името на продавача всички длъжници
по всички вземания, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.На л. 38 от делото е приложено и заверено копие на
пълномощно, с което „АСВ“ ЕАД е упълномощена от цедента да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
всички длъжници по всички вземания, които „У. К. Ф.“ ЕАД е цедирало с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г., в т.ч. и ответника по
настоящия иск.
По делото са приложени 3 бр. заверени копия на уведомителни писма от 19.01.2017
г., от 04.01.2018 г. и от 24.04.2018 г. за
извършено прехвърляне на вземания, подадени от „У. К. Ф.“ ЕАД чрез „А. за С. на
В.“ ЕАД, изх. № УПЦ-П-УКФ/1925540 до К.В.А., за уведомяване на последния в
изпълнение разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че вземането
срещу него, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1925540 е
прехвърлено в полза на новия кредитор – „А. за С. на В.“ ЕАД. От приложените по
делото копия на обратни разписки е видно, че същите не са могли да бъдат
връчени на получателя.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна и предвид оспорването
от ответника още във възражението по чл. 414 от ГПК на размера на дължимите
суми по договора за кредит, бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Е.Б.В. ***.
Според заключението на вещото лице,
с отпуснатата по договора за заем сума са рефинансирани други договори за кредит
на ответника, както следва: № 1808795 с „У. К. Ф.“ ЕАД, с общ размер на дълга
към 28.07.2015 г. – 894.16 лв.; № **********
с „Профи кредит“, с общ размер на дълга към 28.07.2015 г. – 1034.00 лв. и
№ № ********** с „Кредисимо“, с общ
размер на дълга към 28.07.2015 г. – 267.00 лв. При проверката от вещото лице е
установено, че с платежни нареждания горепосочените суми са погасени
задълженията към „Профи Кредит“ и „Кредисимо“, а със сумата 895.16 лв. е бил
вътрешно рефинансиран кредит № 1808795
към „У. К. Ф.“ ЕАД. Общата сума е в размер на 2700.00 лв.
От направената от вещото лице проверка
и предоставените справки от ищцовата страна е установено, че общият
размер на извършените погасителни вноски по кредита е 1109.72 лв., в т.ч.
289.00 лв. – договорна лихва, 820.66 лв.– главница и 0.06 лв. – лихва за
забава.
Общият размер на непогасената главница по кредита е 2194.61 лв., а
непогасената договорна лихва за периода 01.07.2016 г. – 09.01.2017 г. е в
размер 151.42 лв.
Първата забава в плащанията на погасителните вноски е от 01.07.2016 г.
Лихвата за забава върху усвоената и непогасена главница за периода
01.07.2016 г. – 08.07.2018 г. е в размер
449.90 лв.
Съдът прие заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като обективно и
компетентно изготвено и като неоспорено от нито една от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по
чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Тъй като са подадени от лице, разполагащо с процесуална легитимация и
интерес от предявяването им, исковете са допустими, а разгледани по същество –
същите са основателни по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже, че между „У. К. Ф.“ ЕАД и ответника
е сключен валиден договор за потребителски
паричен кредит, че дружеството е изправен кредитор по договора (предоставило е
на заемателя сумата, предмет на договора), че е постигната уговорка за
дължимост на възнаградителната лихва и нейния размер, че длъжникът е изпаднал в
забава и размер на претендираната лихва за забава, че задълженията по договора
са изискуеми; че е налице валидно сключен договор за цесия между „У. К. Ф.“ ЕАД
и „А. за С. на В.“ ЕАД, по силата на който вземането на първоначалния кредитор
по договора за заем срещу длъжника валидно е прехвърлено на ищцовото дружество.
Ответникът, от
своя страна, носи доказателствената тежест да докаже правоизключващите,
правоунищожаващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правата на ищеца,
както и в случай, че твърди това, следва да докаже, че е платил задълженията си
по договора за кредит в определения срок и в пълен размер.
В настоящия
случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит № 1925540 от 28.07.2015 г., сключен между „У.
К. Ф.“ ЕАД – гр. С. и К.В.А., което вземане е предмет
на договор на цесия с цесионер – „А. за С. на В.“ ЕАД.
По валидността на сключения договор за паричен кредит с „У. К. Ф.“ ЕАД,
съдът приема следното:
Няма спор по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че договорът за потребителски
паричен заем е сключен между страните по
него в предвидената в закона писмена форма.
Не
се спори още, а и от събраните по делото писмени доказателства, както и от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана ССчЕ се
установява по категоричен начин, че на ответника е предоставена заемната сума,
предмет на договора чрез превеждане на сумата за погасяване на други договори
за кредит, по които ответникът е имал задължения и които са подробно описани
по-горе. С това заемодателят е изпълнил задълженията си по договора, а от своя
страна, заемополучателят е поел задължението да върне заемната сума в размер
2700.00 лв., ведно с договорна лихва в размер 617.72 лв., като общата дължима
от заемателя сума по договора е била в размер 3317.72 лв.
Задължението
на заемополучателя по договора за заем е изискуемо, тъй като е настъпил падежът
на всяка една от дължимите погасителни вноски по договора, но от заключението
на вещото лице се установява, а и този факт не се оспорва от ответника, че същият
не е изпълнил в пълен размер задължението си за връщане на заемната сума, като
общият размер на извършените от ответника плащания по договора за кредит е 1109.72 лв., в т.ч. 289.00 лв. – договорна
лихва, 820.66 лв.– главница и 0.06 лв. – лихва за забава.
При това положение, като взе предвид заключението на вещото лице, установяващо
частичните плащания по договора и предвидената в договора поредност при
погасяване на задълженията, съдът приема, че ответникът дължи на ищцовото
дружество неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит – в
размер 2194.61 лв., договорна лихва за
периода 01.07.2016 г. – 09.01.2017 г. – в претендирания с исковата молба размер
151.31 лв. и лихва за забава върху усвоената и непогасена главница за периода
01.07.2016 г. – 08.07.2018 г. – в
претендирания с исковата молба размер 244.59
лв. Върху непогасената главница
се дължи и законна лихва за забава от предявяване на исковата молба –
09.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По
въпроса за валидността и действието на извършената цесия на вземането на
кредитора по договора за потребителски паричен кредит, съдът приема следното:
От
една страна, трайна е съдебната практика на съдилищата (в т.ч. Решение от
11.09.2019 г. по в.гр.д. № 218/2019 г. по описа на ТОС), че за да възникне за цесионера качеството на кредитор, не е необходимо
договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента.
Съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй
като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за
прехвърляне на вземането. Правилото на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД поставя като
условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица
осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор.
Неуведомяването обаче не се отразява на валидността на договора за цесия. До
съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на
кредитор по отношение на цедирания длъжник (в подобен смисъл са решение №
139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, както и решение № ). Следователно длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението (в подобен смисъл е и решение № 239/15.05.2018 г. по т.д. №
986/2017 г. на ВКС, I т.о.). В настоящия случай възражения за извършено плащане от длъжника
на първоначалния кредитор не е направено, няма и събрани такива доказателства,
напротив, по делото е изслушана ССчЕ, която също не е констатирала плащане в
пълен размер на задължението от длъжника, както при стария, така и при новия
кредитор. При това положение дали длъжникът е бил уведомен за цесията или не,
не се отразява на валидността и съществуването на вземането.
От друга страна и независимо от горното, в практиката си ВКС приема, че
в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката – ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника – ответник. В решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, I т.о., съдът приема, че на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I
т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др.
се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, включително и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл.50 от ЗННД във вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК – отсъствието от адреса по
чл.47 от ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство.
В конкретния случай, като взе предвид гореизложените правни съображения
и установената фактическа обстановка посредством събраните по делото и подробно
описани по-горе доказателства, съдът приема за доказано по категоричен начин,
че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) е валиден, с него е
прехвърлено на ищцовата страна вземането, което „У. К. Ф.“ ЕАД има от ответника
по горепосочения договор за потребителски паричен кредит и този договор има
действие по отношение на ответника – кредитополучател по кредита.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият състав на съда приема, че предявените искове са
основателни в пълния им претендиран размер, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата 2 194.61 лв. (две хиляди сто деветдесет и четири лева и 61 ст.) – главница,
сумата 151.31 лв. (сто петдесет и един
лева и 31 ст.) – договорна лихва за периода 01.07.2016 г. – 09.01.2017 г.,
сумата 244.59 лв. (двеста четиридесет и четири лева и 59 ст.) – лихва за забава
върху усвоената и непогасена главница за периода 01.07.2016 г. – 08.07.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението – всички суми дължими по Договор за потребителски паричен кредит №
1925540/28.07.2015 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и К.В.А., вземането по
който е прехвърлено на „А. за С.
на В.“ ЕАД по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 09.01.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключени между „У. К. Ф.“ ЕАД – цедент, и „А. за
С. на В.“ ЕАД – цесионер.
Предвид изхода на спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 763.62 лв. (седемстотин
шестдесет и три лева и 62 ст.) – за направени разноски по делото, в т.ч. 103.62
лв. – заплатена държавна такса, 400.00 лв. – възнаграждение на особен
представител, 160.00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 100.00 лв. –
възнаграждение на юрисконсулт (последното определено на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от НЗПП).
В диспозитива на съдебното решение следва да бъде посочена и банковата
сметка, по която ответникът може да плати дължимите суми на ищеца.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.В.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано
от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата
2 194.61 лв. (две хиляди сто деветдесет и четири лева и
61 ст.) – главница, сумата 151.31 лв. (сто петдесет и един лева и 31 ст.) – договорна лихва за периода
01.07.2016 г. – 09.01.2017 г., сумата 244.59 лв. (двеста четиридесет и
четири лева и 59 ст.) – лихва за забава върху усвоената и непогасена главница
за периода 01.07.2016 г. – 08.07.2018 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението – всички суми дължими по Договор за потребителски паричен кредит №
1925540/28.07.2015 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и К.В.А., вземането по
който е прехвърлено на „А. за С.
на В.“ ЕАД по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 09.01.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.
ОСЪЖДА К.В.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано
от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата
763.62 лв. (седемстотин шестдесет и три лева и 62 ст.) – направени разноски по
делото, в т.ч. 103.62 лв. – заплатена държавна такса, 400.00 лв. –
възнаграждение на особен представител, 160.00 лв. – възнаграждение на вещо лице
и 100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт (последното определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от
НЗПП).
Б.
сметка на „А. за С. на В.“ ЕАД, по която
може да бъде заплатено задължението: IBAN ***,
BIC ***
– при „Обединена българска банка“ АД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: