№ 4969
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110148774 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е придобил
претендираните срещу ответника ЕМ. Й. ИВ. вземания по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018 г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в
качеството му на цедент, и ищеца, в качеството му на цесионер. На ответника
Е.И. било изпратено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-УПИ-С-
УКФ/3120644 от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за
извършената цесия, което било връчено чрез ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. №
896. Ищецът поддържа, че на 01.03.2018 г. между ответника, в качеството му
на кредитополучател, и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № 3120644. С
подписването на договора кредитополучателят удостоверявал, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, получил е екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и
безусловно ги приема. Въз основа на договора за кредит, кредиторът
предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на
1
20 359,94 лева, която сума била преведена по посочената от
кредитополучателя банкова сметка на 01.03.2018 г. Съгласно договора за
кредит усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора
се олихвявала с възнаградителна лихва, чийто месечен размер бил фиксиран
за целия срок на действие на договора и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита. Така съгласно волята на страните възнаградителната
лихва за срока на договора била уговорена в общ размер от 25 198,31 лева,
като общата сума, която кредитополучателят се бил задължил да върне
възлизала на 45 558,25 лева, която съгласно клаузите на договора била
платима на 117 броя анюитетни месечни погасителни вноски – първата
дължима на 07.03.2018 г., а последната с падеж на 07.11.2027 г. Ищецът
поддържа, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, поради което на осн. чл. 13, ал. 2,
б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, ищецът
изпратил уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/3120644, с което
обявил предсрочна изискуемост на сумата по договора за кредит, считано от
02.11.2018 г. Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя на
22.10.2020 г. чрез ЧСИ Ивелина Борисова Цанкова, рег. № 896. Съгласно
разпоредбите на приложимите към процесния договор за кредит общи
условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми,
същият дължал и обезщетение в размер на законната лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден забава, начислена върху просрочената главница. На това
основание на длъжника била начислена и лихва за забава върху дължимите
суми в общ размер от 313,87 лева за периода от 08.04.2019 г. до датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът Е.И. му дължи сумите, както
следва: сумата 19 579,97 лева – главница за периода от 07.04.2019 г. до
07.11.2027 г., сумата 2134,61 лева – възнаградителна лихва за периода
07.04.2019 г. до 22.04.2020 г., сумата 313,87 лева – обезщетение за забава за
периода от 08.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /01.03.2021 г./, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.03.2021 г. до окончателното плащане. В условията на
евентуалност ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
2
ответника да му заплати горепосочените суми. Претендира разноски.
Ответникът ЕМ. Й. ИВ. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор
на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание на 08.04.2022 г. ответникът ЕМ. Й. ИВ.
се явява лично и признава изцяло, по основание и размер, предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът, като съобрази, че ответникът ЕМ. Й. ИВ. е признал предявените
искове, а ищецът на свой ред е поискал постановяване на решение съобразно
признанието, обективирано в исковата молба и като прецени, че не са налице
пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са налице условията на чл.237, ал. 1
ГПК за уважаване на предявените искове за сумата от 19 579,97 лева –
главница за периода от 07.04.2019 г. до 07.11.2027 г., сумата 2134,61 лева –
възнаградителна лихва за периода 07.04.2019 г. до 22.04.2020 г., сумата 313,87
лева – обезщетение за забава за периода от 08.04.2019 г. до 01.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2021 г. до
окончателното плащане.
По аргумент от чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо съдът да излага
мотиви.
Съобразно изхода на делото по главните искови претенции, съдът намира,
че не се е изпълнило процесуалното условие за разглеждането на евентуално
съединените осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради което
същите следва да бъдат оставени без разглеждане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски, както следва: 440,57 лв. държавна такса, и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно
3
решение №4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този
смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
в заповедното производство по гр. дело №22844/2021 г. по описа на СРС, 170
с-в, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
490,57 лв.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
съотв. чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
против ЕМ. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. Совата, общ. Свищов, обл.
Велико Търново, ул. „Девета“ № 2, вх. А, ап. 1, че ЕМ. Й. ИВ. дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД сумата от 19 579,97 лв.
/деветнадесет хиляди петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и седем
ст./, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №
3120644/01.03.2018 г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. и
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 2134,61 лв. /две хиляди сто тридесет и
четири лева и шестдесет и една ст./, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 07.04.2019г. - 22.04.2020 г., сумата от
313,87 лв. /триста и тринадесет лева и осемдесет и седем ст./, представляваща
лихва за забава за периода 08.04.2019 г. - 01.03.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №22844/2021 г. по
описа на СРС, 170 състав.
4
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, против ЕМ. Й. ИВ.,
ЕГН **********, евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1 ЗЗД,
за заплащане на горепосочените суми.
ОСЪЖДА ЕМ. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. Совата, общ.
Свищов, обл. Велико Търново, ул. „Девета“ № 2, вх. А, ап. 1, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените разноски в исковото производство в размер на 540,57 лв.
/петстотин и четиридесет лева и петдесет и седем ст./ и направените разноски
в заповедното производството по ч.гр. дело №22844/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 170 с-в в размер на 490,57 лв. /четиристотин и деветдесет лева и петдесет
и седем ст./.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5