Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№……………/……………2021
г.
гр. Варна
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ
ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7403 по описа на
РС-Варна за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
На 24.06.2021 г. по делото е
постановено решение, с което съдът е отхвърлил предявените от М.З. против Ю.Х.
искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК.
Срещу постановеното по делото
решение е подадена въззивна жалба с вх. № 294940/23.07.2021 г. от ищеца М.Н.З.,
чрез адв. Светлозар Стоянов Арнаудов.
След
извършена служебна проверка по реда на чл. 262 от ГПК, съдът констатира
следното:
Видно от приложеното на л. 138 по
делото съобщение, препис от постановеното решение № 262049 от 24.06.2021 г. е
връчен на страната на 08.07.2021 г., съответно двуседмичният срок за обжалване
на съдебния акт е изтекъл на 22.07.2021 г., по аргумент от разпоредбата на чл.
60, ал. 4 ГПК, а въззивната жалба е подадена на 23.07.2021 г., т. е. след
изтичане на срока за това.
В уточняващата молба от 11.08.2021 г.
жалбоподателят, действащ чрез адв. Арнаудов, излага, че същият е получил препис
от постановеното решение на дата 09.07.2021 г., както и че срокът по чл. 259,
ал. 1 ГПК е спазен. Направено е искане за откриване на производство за
оспорване истинността на съобщението в частта, в която е отбелязана датата за
неговото връчване.
Жалбоподателят оспорва
удостоверяването на длъжностното лице по призоваването относно датата, на която
е връчено съобщението.
По отношение на инвокираното
оспорване от страна на ищеца съдът счита, че съобщението от 24.06.2021 г.,
адресирано до М.З. /л. 138/, е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с
материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е
посочено в документа, т. е. съдът е обвързан от доказателствената
сила на официалното удостоверяване – в този смисъл е Решение № 113 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 233/2010 г., II т. о.,
ТК.
В конкретния случай първоинстанционното производство е приключило с постановяване
на решение № 262049 от 24.06.2021 г. по делото. Съдебният състав счита, че в процедурата
по администриране на въззивна жалба не съществува възможност за откриване на
инцидентно производство по чл. 193 ГПК досежно установяване верността на
вписаната в разписката, ситуирана на гърба на съобщението от 24.06.2021 г.,
дата на получаване на препис от атакувания съдебен акт. Администриращият съд не
разполага със законовата възможност да събира нови доказателства в тази насока,
още повече гласни и експертни, за чието приобщаване към доказателствената
съвкупност е необходимо провеждане на открито съдебно заседание. Това може да
бъде сторено пред въззивната инстанция по делото, по повод проверка
законосъобразността на настоящия съдебен акт по арг. от разпоредбата на чл.
262, ал. 3 вр. чл. 278, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 296104/11.08.2021 г., подадена от М.Н.З.,
действаща чрез адв. Светозар Арнаудов.
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 294940/23.07.2021 г., подадена от ищеца М.Н.З., чрез
адв. Светозар Стоянов Арнаудов, срещу решение № № 262049 от 24.06.2021 г., постановено
по гр. д. № 7403/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Варна в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя по арг. от
чл. 262, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Препис
от разпореждането да се връчи на ищеца по арг. от чл. 7, ал .2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: