№ 8346
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110130540 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
21.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. д. № 30540/2021 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „АКПЗ“ ЕООД срещу ИВ. М. К., като се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение по силата на договор за паричен заем от
28.08.2018 г., сключен с „ВК“ ООД, вземанията по който договор били цедирани на ищеца с
рамков договор от 01.12.2016 г. и приложение към договора от 01.08.2019 г., за което
длъжникът бил уведомен. Поддържа, че по силата на договора на ответника била
предоставена сумата от 1000,00 лева, като последният се бил задължил да върне
предоствената сума на 9 месечни погасителни вноски, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Навежда доводи, че ответника е в неизпълнение като дължал сумата от 1000,00 лева –
главница, симата от 175,31 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 27.09.2018
г. до 25.05.2019 г., както и сумата от 72,45 лева – мораторна лихва за пеирода от 28.09.2018
г. до 12.03.2020 г. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните
1
суми, както и присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
исковете са неоснователни, поради липсата на облигационна връзка във връзка с което се
заявява, че оспорва автентичността на положения под договора подпис за ответника.
Поддържа, че сумата по договора за кредит не била предоставена, за което не били
представени и доказателства. Навежда доводи, че цесията не била съобщена на длъжника,
което обосновава, като прави извод за липса на активна легитимация от страна на ищеца.
Излага съображения, че тъй като главницата не била усвоена, то не се дължали и
претендираните лихви. Иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99
ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени и валидни клаузи за такси за услуги които не са неравноправни и не противоречат
на императивните материалниправни норми и да са действително предоставени като услуги;
2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите
вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия; 5) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Представен е Договор за паричен заем № 5464749/28.08.2018 г., сключен между „ВК“
ООД от една страна, в качеството на заемодател и ИВ. М. К. от друга страна, в качеството
на заемател. По силата на договора, заемодателят се задължава да предаде в собственост на
заемателя сумата от 1000,00 лева, а заемателят се задължава да върне получената сума на 9
равни месечни вноски, ведно с уговорените възнаградителни лихви и такси. Съгласно
уговореното в клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора, страните са уговорили, че с подписването
на договора, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума от заемодателя, като
договора има силата на разписка за предадената и получена сума.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с обективираните в негово волеизявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Сключеният договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и
2
обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна,
тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си
разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на
кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната
лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари
или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се
е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и
времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното
правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски
кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата
валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата
(кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права
(парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен по-
горе изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на
кредитополучателя).
От приетото и неоспорено заключение на СПЕ се установява, че процесният договор
е набран с шрифт „Times New Roman“, с размер на кегела 14. Вещото лице е изяснило, че
договорът е подписан от ИВ. М. К.. В открито съдебно заседание от 07.07.2022 г., експертът
е посочил, че е изследвал оригинала на договора, който е сравнен и с представените по
делото преписи, като двата документа били идентични. Изрично е посочено, че с оглед
извършването на експертизата е работен по оригиналите на предаставените писмени
доказателствени средства.
Съдът, при преценка на заключението на СПЕ, съобразно чл. 202 ГПК намира, че
следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно.
Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват
доказателства експертът да е заинтересован от изхода на правния спор или да е
недобросъвестен.
Следователно е спазен императивната нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. В случая с
протоколно определение от 26.05.2022 г. е открито производство по оспорване на
автентичността на процесния договор, като с оглед кредитираното заключение на СПЕ,
съдът намира, че безспорно е установено, че договорът е автентичен, като подписът за
заемателят е положен именно от ответника И.К..
Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г.,
сключен между „ВК“ ООД от една страната, в качеството цедент и „АКПЗ“ ООД от друга
страна, в качеството цесионер, по силата на който договор продавачът ще прехвърли на
купувача вземания възникнали по договори за заем и потребителски кредит, като
вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, което е
подписано и от двете страни и ще бъдат сключени отделни договори за цесия.
3
Ищецът е представил Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания от 01.08.2019 г. от 01.12.2016 г. (л. 17-19 в кориците на делото), като
същото не е представено в цялост и подписано с електронен подпис, като по делото е
представено в хартиен вид, но единствено стр. 1, стр. 21 и стр. 23, като съдът констатира, че
в представения част от препис е налице удостоверяване, че приложението е подписано чрез
електронни подписи, като по делото не са ангажирани доказателства, че такива
действително са положени.
Прието е заключението на ССчЕ, като от последното се установява, че съгласно
приложение № 1/01.09.2019 г. на ищеца са прехвърлени суми в общ размер по процесният
договор в размер на 2269,19 лева. Установено е, че размера на дължимата главница е
1000,00 лева, съответно на дължимата договорна лихва за периода 27.09.2018 г. до
25.05.2019 г. е в размер на 175,31 лева, а на мораторната лихва е в размер на 72,45 лева.
Вещото лице е изяснило, че от счетоводна гледна точка, предвид клаузите на договора,
заеманата сума е предадена, като няма извършени плащания по погасителния план по
договора.
Настоящият съдебен състав, при преценка на заключението на ССчЕ, съобразно чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства експертът да е заинтересован от изхода на правния спор или
да е недобросъвестен.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателствени средства намира, че ищецът не е установил пълно и главно, че
претендираните вземания действително са му били цедирани, респ. че се касае за едни и
същи вземания, произтичащи от твърдения договор за потребителски кредит. Настоящият
съдебен състав намира, че Приложение № 1 (л. 17-19 в кориците на делото) няма
необходимата доказателствена стойност да установи, идентичността на претендираните
вземания, доколкото очевидно не съвпадат с претенцията на ищеца – по размер, не е ясно по
отношение на кое лице е извършена цесията (като длъжник), като в случая е приложимо и
правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни
недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая се касае за частен
свидетелства документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Формалната
доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася до
факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от
официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай
има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ
документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните
свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото – така Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г.,
4
III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателствени
средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за да съдът да направи извод, че
твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в обективната действителност. Нещо
повече, извадката от документ на който страната основава вземането си е допълнителна
индиция за приложението на чл. 178, ал. 2 ГПК, което е индикация за съда за евентуално
скриване на неизгодни за страната факти, доколкото същата предоставя на страна
избирателно възможността писменото доказателствено средства да бъде преценено в цялост,
включително и с оглед останалите събрани по делото доказателствени средства. В тази
връзка трябва да се спомене и факта, че независимо от кредитираното заключение на ССчЕ,
то от неговата констативно-съборазителна част (проверени документи) се установява, че
експертът е работил по представените по делото писмени доказателства. Ищецът нито е
поставял задача, нито са били налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, за да съдът да
допусне служебно допълнителна задача, за да се изследват счетоводствата на цедента и
цесионера, за да се види действително счетоводни какво е отразено, респ. какво е
прехвърлено (ако подобно прехвърляне изобщо е налице), за да се направи извод, че
действително процесните вземания са прехвърлени на ищеца, респ. че последните са
идентични на дължимите по процесния договор.
На следващо място, съдът намира, че следва да отбележи – по отношение
представеното Приложение № 1 към договора, че същото е подписано с неизяснени
електронни подписи, като с оглед предоставянето му единствено като стандартен книжен
документ препятства възможността да се извърши проверка дали подписите действително са
били положени под документа съответно от кое или кой лица.
Според правилото на чл. 184, ал. 1 ГПК, електронният документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП).
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки
са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).
Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това
увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална
5
доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи
(чл. 179, ал. 1 ГПК) – така напр. Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., ГК.
В случая, съдът намира, че макар и ответника да не е поискал изричното представяне
на електронните документи в такава форма, след като на ищеца е разпределена
доказателствената тежест, именно последният трябва да представи доказателствата си по
такъв начин, че съдът да може да извърши проверка на положените електронни подписи,
вкл. с оглед гореизложеното, за да при преценка на вида писмено доказателствено средства,
респ. при неговата доказателствена стойност, да може да направи обосновани изводи в една
или друга насока. След като страната не е извършила това, доколкото ангажирането на
годни доказателствени средства, вкл. с такива, които да могат да бъдат възприети и
проверени от съда при извършването на доказателствения анализ, води допълнително до
извод за неизпълнение на процесуалното задължение на ищеца за провеждане на пълно и
главно доказване.
За пълнота трябва да се отбележи и факта, че стр. 21 от приложението (л. 18 в
кориците на делото), където се твърди, че е посочено процесното вземане, не е подписана
нито с обикновен подпис – с химикална паста, нито с електронен подпис. Тоест, налице е
незавършеност на волеизявленията на цедента и цесионера. В тази насока трябва да се
спомене, че посочената страница от приложението по никакъв начин не може да се
установи, при представените по настоящото дело доказателства, дали е част от процесното
приложение към договора или е част от друго приложение.
С оглед на гореизложеното и при неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът намира, че следва да приеме недоказаните обстоятелства за неосъществили в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, тъй като не е налице
една от материалните предпоставки за уважаване на предявените искове, същите са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
Претенциите за присъждане на договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва
са обусловени от изхода на правния спор по главния (обуславащия) иск. След като
неоснователен главния иск, то такъв се явява и акцесорния (обусловения) иск.
При този изход на правни спор с правна възможност на претендира присъждането на
деловодни разноски разполага само ответника – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Последният
не е поискал присъждането на деловодни разноски, като не е и доказал, че реално е сторил
такива, поради което не следва да му бъдат присъждани деловодни разноски.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът намира, че ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийският районен съд, сумата от 200,00 лева,
представляващи дължими деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК: ......................., със
седалище и адрес на управление: гр. ...................... срещу ИВ. М. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. .........................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, че ИВ. М.
К., ЕГН: ********** дължи на „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК: ......................., сумата от 1000,00 лева,
представляващи главница по Договор за паричен заем № 5464749/28.08.2018 г., сключен с
„ВК“ ООД, вземанията по който договор са цедирани на „АКПЗ“ ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към договора, както и
сумата от 175,31 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от
27.09.2018 г. до 25.05.2019 г., както и сумата от 72,45 лева, представляващи мораторна
лихва за периода от 28.09.2018 г. до 12.03.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.08.2020 г. по ч. гр. д. № 26998/2020
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК: ....................... да
заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 200,00 лева,
представляващи дължими деловодни разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7