№ 2652
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110137686 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Р. Р. А., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 10141/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1
345,06 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до изплащане на вземането, 248,87 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
15.02.2023г., 10,90 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.07.2020г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до изплащане на
вземането, и 2,46 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020г.- 15.02.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Отрича да има качеството потребител за процесния имот.
Оспорва ОУ да са публикувани по нужния ред. Поддържа, че ищецът не е изпълнил
задължението си да достави топлинна енергия до имота. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва да е изпаднал в забава.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 16.03.2011г., съгласно който ответникът Р. Р. А. придобива собствеността върху
процесния ап. № 83, находящ се в /населено място/. С приемо-предавателен протокол
от 26.04.2011г. продавачът е предал владението на имота на купувача. На 23.01.2013г.
продавачът по сделката Б. Х. е подал заявление до /фирма/, с което е поискал да бъде
закрита неговата партида за имота, тъй като е продал имота на Р. А..
От изслушаното експертно заключение и приетите писмени доказателтва се
установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа, като се ползва топла вода.
С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че
между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по което ищецът е доставчик, а
ответникът ползвател и като такъв дължи заплащане на нейната стойност.
Възражението на ответника за неизпълнение на задължението на ищцовото
дружество да публикува общите условия е неоснователно, предвид че са ангажирани
доказателства за това, а и съдът с определението от 02.01.2024г. е обявил на страните,
че този факт му е служебно известен.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период сградата, в която се намира имотът, не е ползвала отопление, поради
което и за процесния имот не е начислява топлинна енергия за отопление и сградна
инсталация. Сградата е ползвала само топла вода. През процесния период в имота е
имало 2 бр. водомери за топла вода. За сезон 2019/2020г. не е бил осигурен достъп за
отчет, поради което топлата вода е начислена на база 1 бр. потребител по 140
денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Обстоятелството, че не
е бил осигурен достъп до имота се установява и от събраните доказателства /л. 96/. За
2
сезон 2020/2021г. е извършен отчет, но тъй като не е могло да се установят началните
показания на водомерите, топлата вода отново е начислена на база 1 бр. потребител по
140л/денонощие. Съдът намира, че правилно е начислена топла вода на база съгласно
правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и за двата сезона, предвид че за първия не
е бил осигурен достъп за отчет, а за втория, макар да е бил осигурен такъв, не са ясни
старите показания поради неосигурения достъп за предходния сезон, поради което
изчисляването на конкретната консумация е невъзможно. Според експертното
заключение, стойността на начислената топлоенергия за БГВ за двата сезона възлиза на
сумата от 1510,65лв., като съдът намира, че ищцовото дружество има право на вземане
в такъв размер. В настоящото производство обаче се претендира сума в по-нисък
размер, а именно 1345,06лв., като с оглед действащия принцип на диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът е ограничен от заявеното.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 24.02.2023г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 24.02.2020г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията
е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент
започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени
по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019г.-
м.12.2019г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 24.02.2020г. На
всички останали вземания изискуемостта настъпва след тази дата. Размерът на
обхванатите от погасителна давност вземания възлиза на сумата от 439,76лв., изчислен
на основание чл. 162 ГПК от съда, почивайки на експертното заключение. Ето защо,
предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен до размер на
сумата от 905,30лв. и за периода м.01.2020г.-м.04.2021г., а за разликата над този размер
до пълния предявен от 1345,06лв. и за периода м.05.2019г.-м.12.2019г. подлежи на
отхвърляне.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите и необхванати от погасителната давност парични задължения, поради което
е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ
е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33/ и от деня, следващ деня на
падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
905,30лв. възлиза на сумата от 167,50лв. за периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. Ето защо,
този иск се явява основателен до размер на сумата от 167,50лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 248,87лв. подлежи на отхвърляне.
3
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
От събраните по делото писмени доказателства и от експертното заключение се
установява, че ищцовото дружество е извършвало услугата дялово разпределение през
процесния период. С протокол от 09.08.2008г. е констатирано, че етажната собственост
не е изпълнила задълженията си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В този случай съгласно чл. 61, ал.
2, т. 4 от Наредбата, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, когато в сгради - етажна собственост клиентите не са изпълнили
задълженията си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Поради това, именно ищцовото дружество има
право на вземане за стойността на тази услуга, която реално е извършило. Нейният
размер за периода м.07.2020г.-м.04.2021г. възлиза на претендираната сума от 10,90лв.,
видно от събраните доказателства. Тези вземания не погасени по давност по
изложените по-горе съображения, предвид че първото от тях е за м.07.2020г. Ето защо,
този иск следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 82,15лв., от
които следва да му се присъдят 55,38лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 72,08лв. за
държавна такса, 350лв. депозит за особен представител и 300,00лв. депозит за
експертиза, като претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 822,08лв., следва да му
се присъдят 554,27лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е извършил разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Р. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ап. 83, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10141/2023г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 905,30 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.01.2020г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до изплащане на вземането, 167,50 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
15.02.2023г., и 10,90 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.07.2020г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 24.02.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 905,30 лева до пълния предявен от 1345,06 лева и за периода
01.05.2019г.-31.12.2019г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 167,50 лева до пълния предявен от
4
248,87 лева, както и изцяло иска за сумата от 2,46 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2020г.- 15.02.2023г. върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2020г.-30.04.2021г. в размер от 10,90 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Р. А., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, ап. 83, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, сумата от 55,38 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 554,27 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5