Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3531 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Ищецът В.Р.П. твърди в исковата си молба, че с обвинителен
акт по пр.пр. № 44226/2011 г. по описа на СРП бил привлечен към наказателна
отговорност за това, че на 19.10.2011 г. около 19.00 часа в гр.С., в сградата
на Затвора в гр.С., находящ се на бул. „**********, без надлежно разрешително,
издадено съгласно ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество хероин с нето
тегло 1.93 г и процентно съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
диацетилморфин 10% на стойност 96.50 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3,
пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
По образуваното НОХД № 341/2012 г. по описа на СРС, 111
състав били проведени множество съдебни заседания и с присъда от 21.02.2014 г.
съдът оправдал ищеца по повдигнатото му обвинение. Ответникът протестирал
оправдателната присъда, но с окончателно решение от 12.01.2015 г. по ВНОХД №
4570/2014 г. присъдата била потвърдена.
Този факт обаче не могъл да заличи последиците на
повдигнатото обвинение върху здравословното състояние на ищеца и
неблагоприятното му отражение върху семейството му. В периода 2011 г. - 2015 г.
ищецът изпитвал страх, че отново ще бъде осъден. След обвинението усетил
промяна в настроението на околните, близките и семейството си.
Към 2011 г. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
затвора в гр.С.. За времето си на пребиваване в пенитенциарното заведение не
бил наказван, а получил награди за добросъвестно отношение към труда и за
положително отношение към възпитателните дейности в затвора. Стремял се към
самостоятелност и независимост, проявявал висок самоконтрол и самодисциплина.
Полагал труд, като последната му работа била като чистач в Конвойна служба.
През март 2012 г. били налице материално-правните
предпоставки за условното му предсрочно освобождаване, но поради привличането
му към наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК бил
лишен от тази възможност. Наложи се да изтърпи остатъка от 1 г. и 8 м. от
наложеното му наказание и на 28.11.2014 г. бил освободен от затвора.
Въпреки че обвинението не било надлежно подкрепено с
доказателства, П. поддържала обвинение и за период от четири години ищецът
изживял негативни емоции и психически стрес.
Претърпените неимуществени вреди В.П. оценява на сумата
от 50 000 лева и моли ответникът П. на РБ да бъде осъден да му я заплати,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
В
подадения по чл. 131 от ГПК отговор ответникът П. на РБ оспорва иска, като
твърди, че липсват основания за ангажиране на отговорността му.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което В.Р.П. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство и в СРС е
бил внесен обвинителен акт, с който срещу В.Р.П. е повдигнато за обвинение, че
на 19.10.2011 г. около 19.00 часа в гр.С., в сградата на затвора-София,
находяща се на бул. „********** без надлежно разрешително, издадено съгласно
ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество хероин с нето тегло 1.93 г и
процентно съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 10%
на стойност 96.50 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Не се
спори и че по така повдигнатото обвинение е постановена оправдателна присъда на
21.02.2014 г. по НОХД № 341/2012 г. по описа на СРС, 111 състав, потвърдена с окончателно
решение № 24/12.01.2015 г. по ВНОХД № 4570/2014 г. по описа на СГС.
Поради
това съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му
причинени вреди, с което са осъществени две от предпоставките за уважаване на
предявения иск - повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират
от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия.
Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с
онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с налично депресивно състояние, страх от осъждане, промяна
в отношението на околните, близките и семейството на ищеца от поддържане на
обвинение в престъплението, за което е била постановена оправдателна присъда.
Установява се от
приетата по делото справка за съдимост, че В.Р.П. е осъждан по образувани
наказателни производства за извършени в периода 1990 г. – 2007 г. престъпления
против собствеността и личността на гражданите, някои от които в условията на
опасен рецидив.
С влязла в сила
присъда по НОХД № 104/2008 г. на СГС В.Р.П. е бил признат за виновен в това, че
на 20.01.2007 г. в гр.С., на ул. „Лайош Кошут“ и кафе-клуб на ул. *********,
действайки в съучастие като извършител, направил опит умишлено да умъртви Н.С.по
начин, опасен за живота на мнозина, като деянието е извършено предумишлено и в
условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан повече от два пъти за
умишлени престъпления на наказания лишаване от свобода над една година, чиито
изпълнения не са отложени по реда на чл. 66 от НК), но останало недовършено по
независещи от причини, поради което му е наложено наказание девет години
лишаване от свобода. Зачетено и приспаднато е предварителното задържане, от
02.04.2007 г.
По делото е приложено затворническото досие на В.Р.П., според което
началният срок на изпълнението на наказанието е бил определен от 30.03.2007 г.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание в
случаите на опасен рецидив. В случая това предполага П. да е изтърпял поне шест
години от началото на изтърпяването на наложеното му наказание, или след
30.03.2013 г. Не се установява това време да е било намалено чрез полагане на
труд, за да се приеме, че са били налице предпоставките за постановяване на
евентуално предсрочно освобождаване. Дори и това да е така, фактът на изтичане
на срока по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК не води до автоматично до извод, че
следва да се постанови условно предсрочно освобождаване. От значение са личността
на осъдения, поведението в затвора, оценката на ръководството, прогнозите за
развитието на личността на осъдения.
Като взе предвид
данните от затворническото досие на В.П., както и показанията на св. М., инспектор
социални дейности в ЗО „Кремиковци“ (според когото П. е бил наказван два пъти
за притежание на мобилен телефон) съдът достигна до извода, че повдигнатото му
обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК не се намира в
причинно-следствена връзка с нереализирана възможност за условно предсрочно
освобождаване.
Установи се от
показанията на разпитаните по делото свидетели, че П. се е притеснявал от
несправедливото и незаконно обвинение. Конкретни проблеми с членове от
семейството си П. не е имал. Показанията на св. П. не съдържат данни за влошено
отношение на околните, близките и семейството му поради повдигнато на П.
обвинение, както се твърди в исковата молба.
Установява се
обаче от съдържанието на справка за помилване от 29.02.2012 г., че именно поради
съмнения за извършено на 19.10.2011 г. престъпление по чл. 354а от НК със
заповед № 361/23.11.2011 г. В.П. е бил освободен от работа на длъжност
„хигиенизиране на помещението за временен престой и изолация в етапна конвойна
база ГД „Охрана“. Това се е отразило на възможността му да полага труд и
съответно да се ползва от правото на зачитане на дните на положен труд за
намаляване на срока на наказанието по реда на чл. 41, ал. 3 от НК.
Събраните гласни
доказателства потвърждават изпитаните от П. естествени притеснения от
несправедливо осъждане, но не и изпадане в депресията като тежко, клинично
състояние.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е привлечен
към наказателна отговорност през януари 2012 г., а наказателното производство е
приключило през януари 2015 г. Проведени са общо седем съдебни заседания с
участие на В.П.. През непродължителния период на висящност на наказателното
производство, по-продължително в съдебната фаза по независещи от ответника
причини, не се установи за ищеца да са настъпили такива негативни промени в
начина му на живот, които обосновават трайни промени в обществения и социалния
му статус.
Като съобрази критериите
за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, продължителността на
наказателното производство (три години) и характера на обвинението – за тежко
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказателна отговорност
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева и обичайните притеснения, които съпътстват тези събития, съдът
намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде
определено на 2 000 лева.
За да определи
обезщетението в този размер, съдът взе предвид и обстоятелството, че в миналото
ищецът е извършил множество тежки престъпления, някои от които при условията на
опасен рецидив. Този факт дава отражение върху извода на съда относно
особеностите в личността на увредения, които са релевантен критерий при
определяне на размера на обезщетението, съгласно гореизложеното и съгласно съдебната
практика (решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г., III г. о. на ВКС).
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба
до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. В настоящото производство ищецът е
бил защитаван от адвокат, който му е оказал безплатна правна помощ, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 01.06.2015 г.
От определеното по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. възнаграждение в размер на 2 436 лева, съразмерно на уважената част от
иска, на адв. С. се дължат 97.44 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр.С., бул. „*********да
заплати на В.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което е оправдан
с присъда от 21.02.2014 г. по НОХД № 341/2012 г. по описа на СРС, влязла в сила
на 12.01.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.03.2016 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 10
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., П. на Р.Б., с
адрес гр.С., бул. „*********да заплати на адв. А.И.С., с адрес *** сумата от 97.44
лева адвокатско възнаграждение за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: