Р Е Ш Е Н И
Е
№ 23.12.2019
год. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , гражданско отделение,
в открито съдебно заседание, проведено на 20 ноември 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИНА КИРОВА
секретар: Л. Р.,
като
разгледа докладваното от съдия Мартина
Кирова
търговско дело
№ 51 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл.365 т.1
от ГПК вр. с чл. 1 ал.1 т.7 от ТЗ/.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1
т.2 от ГПК, от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П.Д. и Д.Ш., в качеството им на
Изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника - адв.С.З.
***, срещу С.И.С., с ЕГН ********** и Е.Ю.С., с ЕГН **********,***, положителен
установителен иск за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно
сумата от общо 41 402,78 лв., за
която е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2017/2017 г.
по описа на РС-Ямбол, а именно: 34 648,38 лв. - дължима главница; 5 435,53 лв. - дължими възнаградителни
лихви за периода от 02.10.2015 г. до
22.05.2017 г.; 400,58 лв. - дължима мораторна лихва за периода от
02.10.2015 г. до 13.06.2017 г.; 274,45 лв. - дължими такси за периода от
30.10.2015 г. до 13.06.2017 г.; 75,04 лв. - обезщетение за заплатени
застрахователни премии; 568, 80 лв. - нотариални такса за периода от 08.12.2016
г. до 13.06.2017 г., по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 38169/14.05.2008 год., на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр.с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.06.2017
г. до окончателното изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски, от които 828,06 лв. - платена
държавна такса и 1 381,25 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата си
претенция ищецът основава на следните обстоятелства:
На 14.05.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД /сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/, от една страна, в качеството му на кредитодател и ответниците - С.И.С. и Е.Ю.С., от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38169, по силата на който /чл.1 ал.1 и ал.2/ Банката предоставила на ответниците кредит в размер на 28 000 лв., от които 10 170 лв. за покупка на апартамент в гр.Ямбол и 17 830 лв. за други разплащания. От своя страна кредитополучателите се задължили солидарно да върнат така предоставения им кредит заедно с уговорените лихви в сроковете и условията, посочени в договора. Съгласно чл.5, ал.1 от посочения договор кредитът бил отпуснат за срок от 321 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, което станало на 22.05.2008 г., като за целта подписали приложение към договора (озаглавено „Приложение към Договор за банков кредит HL 38169/14.05.2008 г.), като на същата дата отпуснатата по кредита сума в размер на 28 000 лв. била изцяло усвоена от кредитополучателите. Във връзка с отпуснатия кредит ответниците подписали два договора във формата на нотариални актове - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том VI, peг. № 4554, дело № 746 от 16.05.2008 г. на Нотариус Е.Щ. с peг. № 487 на НК и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 7, том VI, peг. № 4555, дело № 747 от 16.05.2008 г. на Нотариус Е. Щ. с peг. № 487 на НК. С първият нотариален акт ответниците закупили апартамент №**, находящ се в гр. Я., ж.к. „******", бл. *, вх. *, ет. *, а с втория нотариален акт била учредена договорна ипотека върху закупения с кредита апартамент в полза на банката и с цел обезпечаване на вземанията й, произтичащи от процесния договор за банков кредит. След учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по процесния договор за банков кредит кредитополучателите усвоили кредита в размер на 28 000 лв. В последствие отпуснатият кредит бил преструктуриран неколкократно, като за целта страните подписали допълнителни споразумения (6 броя). По силата на уговореното между страните в допълнителните споразумения, главницата по кредита била преоформена от първоначално отпуснатата сума в размер на 28 000 лв., на сума в размер на 35 596,71 лв. Ищецът сочи, че по процесния договор за банков кредит е налице сериозно забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски от страна на длъжниците, с оглед на което Банката упражнила своето потестативно право по чл.18, ал.1 от процесния договор и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което длъжниците били известени нотариално с уведомления за предсрочна изискуемост. Поради неизпълнение на задълженията на длъжниците към Банката, последната завела ч.гр.д.№2017/2017 г. по описа на ЯРС, по което се снабдила със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми, дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38169 от 14.05.2008 г., а именно: 34 648,38 лв. - дължима главница; 5 435,53 лв. - дължими възнаградителни лихви за периода от 02.10.2015 г. до 22.05.2017 г.; 400,58 лв. - дължима мораторна лихва за периода от 02.10.2015 г. до 13.06.2017 г.; 274,45 лв. - дължими такси по договора за периода от 30.10.2015 г. до 13.06. 2017 г.; 75,04 лв. - обезщетение за заплатени застрахователни премии; 568,80 лв. - нотариални такси за периода от 08.12.2016 г. до 13.06.2017 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /19.06.2017 г./ до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски, от които 828,06 лв. - платена държавна такса и 1 381, 25 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците при усл. на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ЯРС указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, което и последният сторил. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноските.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответниците,
чрез назначеният им особен представител - адв.М.Т. от ЯАК, са заявили
становище, че считат исковата претенция за допустима, а по същество - за
неоснователна. В отговора са изложени подробни доводи относно заявената
неоснователност на иска, като е оспорено настъпването на заявената от ищеца
предсрочна изискуемост на процесния кредит. Изложено
е, че видно от разписката за връчване на нотариалните покани на Банката, лицето
на което са връчени съобщенията не живее на адреса на кредитополучателите, а на
адрес в град Я., ул. "******"
№ **, поради което следва да се приеме, че лицето на което е
връчено съобщението не попада в нито една от хипотезите на чл. 46, ал. 2 от ГПК,
т.е. не е лице от домашните на кредитополучателите и не е лице, което живее на
адреса им. С оглед на изложеното се твърди, че кредиторът не е положил
дължимата грижа за уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост и на практика
волеизявлението на Банката не е достигнало до знанието на длъжниците, поради
което е оспорен фактът на упражняване на правото на Банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем. На следващо място е оспорен размера на търсените от
ответниците суми. Посочено е, че видно от подписаното Допълнително споразумение
от 11.06.2009 г. липсва информация за размера на: преструктурираната главница,
методиката на изчисляването й, размера на лихвения процент, размера на месечна
вноска. Липсва и двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна
част от Договора за кредит и анексите, макар изрично да е предвиден в
споразумението, което от своя страна води до невъзможност да се установи
размера на всяко едно падежирало задължение, както и с постъпилите плащания от
ответниците да се установи кое от задълженията се погасява и в какъв размер. В
последвалите допълнителни споразумения отново липсва информация за размера на
преструктурираната главница и методиката на изчисляването й. От посочените в
споразуменията месечни погасителни вноски не е ясно със същите каква част от
главницата ще се погасява, не е уговорен и падеж. Няма представени погасителни
планове. Посочено е още, че единственото обстоятелство,
което ставало ясно от представените споразумения е, че с подписване на всяко
едно, просрочените задължения - главница, лихви, такси се преоформят чрез
натрупване към редовната главница, т.е. стават част от нея и се олихвяват с
договорената лихва, в резултат на което сумата за редовна главница се увеличава
с подписване на всяко едно от споразуменията. Тези уговорки особения
представител, счита и моли да се приемат за нищожни на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.10 ал.3 от ЗЗД. Тези уговорки, с които е предвидено по
споразуменията капитализиране на лихви с настъпил падеж, както и на наказателни
лихви и такси, чрез прибавянето им към размера на редовната главница и оттук
увеличаването му, която обща сума е заложена в новите погасителни планове като
главница, върху която се начислява договорна и наказателна лихва, обективно
сочат на прибавяне на изтекла лихва към главницата и повторното й олихвяване с
уговорената договорна и наказателна лихва са нищожни, защото според чл.10 ал.3
от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ - когато
законът изрично го допуска и по реда и условията на нормативен акт. Уговарянето
на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци /чл. 294, ал. 2 от ТЗ/, в хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл. 507 от ТЗ. Действащата
нормативна база не е предвидила възможността в гражданските отношения да бъде
уговаряно начисляването на лихва върху лихва. Поради
това уговорките в споразуменията, в резултат на което има капитализация, са
нищожни и не могат да намерят приложение в отношенията на страните, съответно не
следва да се взимат предвид при определяне на размера на дължимия остатък. На
следващо място е оспорен размера на претендираното от С.И.С. и Е.Ю.С.
вземане за възнаградителна лихва в размер
на 5 435,53 лв. за периода 02.10.2015 г. - 22.05.2017 г., тъй като от
приложените писмени доказателства не ставало ясно как е формиран този размер за
конкретния период, а в анекси от 11.06.2009 г. и 19.09.2011 г. не е договорен
лихвен процент, поради което претенцията на ищеца за тези периоди е абсолютно
неоснователна. Направено е и възражение за нищожност на предвидените в Договора
за кредит клаузи за лихви в чл.3, ал.1 и ал.5 с твърдение, че са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, тъй като съдържащите се в чл.3, ал.1 и ал.5
от договора уговорки, позволявали на банката едностранно и периодично да
определя собствения си базов лихвен процент, чрез който обаче, се формира не
само размерът на договорената възнаградителна лихва, но и размерът на
наказателните лихви; уговорките по чл. 3, ал. 3 и ал. 5 от договора не
съдържали ясно формулирани основания за извършването на посочените в тях
изменения. С оглед на изложеното се иска цитираните по - горе клаузи да бъдат
приети за нищожни на основанието по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради ясното
наличие на предпоставките по чл.143, т.3 и
т.10 от 33П. Посочено е още, че началната дата на претенцията на ищеца е
02.10.2015 г., тъй като това било датата, от която задължените лица са
преустановили редовното погасяване на дължимите вноски, но видно от
представената Справка - извлечение по чл.366 от ГПК погасените възнаградителни
лихви по кредита са до 20.12.2016 г., поради което е оспорен
размера на претендираното от ответниците вземане за мораторна лихва в размер на 400,58 лв. за периода
02.10.2015 г. до 13.06.2017 г. Оспорен е и размера на
претендираното от ответниците вземане за
такси в размер на 274,45 лв., за застрахователни премии в размер на 75,04 лв.,
за нотариални такси в размер на 568,80 лв., тъй като същите са недоказани.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът не се е възползвал от процесуалната възможност да подаде допълнителна искова молба и да изрази становище по заявеното в писмения отговор на ответниците.
В о.с.з., ищецът, чрез адв.П.Б. от САК, редовно преупълномощен от адв. С.З. от САК, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В о.с.з., ответниците, чрез
назначеният им особен представител - адв.М.Т. от ЯАК, оспорват
иска и молят за отхвърлянето му, респективно за уважаване на релевираните
възражения досежно неравноправността на клаузите и оспорената за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита по чл.18 ал.1 от процесния Договор. В
представена писмена защита по делото адв.Т. доразвива доводите и съображенията
си, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
Видно е от приложеното ч.гр.дело №2017/2017г. по описа на РС-Ямбол, че в производство по
чл.417 и сл. от ГПК заявителят „Юробанк България” АД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК с вх.№ 9538/19.06.2017 год., въз основа на което е образувано посоченото ч.гр.д. №
2017/2017 год. по описа на ЯРС. Заповедният съд е уважил заявлението
и е издал Заповед за незабавно изпълнение № 1284/20.06.2017 год., с която е
разпоредил на длъжниците - С.И.С. и Е.Ю.С. да заплатят солидарно на кредитора
„Юробанк България” АД сумата общо в размер на 41 402.78 лева, от които
34 648.38 лева - главница за периода от 02.10.2015г. до 13.06.2017г.,
възнаградителна лихва в размер на 5 435.53 лева от 02.10.2015г. до
22.05.2017г., мораторна лихва в размер на 400.58 лв. от 02.10.2015г. до
13.06.2017г., такси по договор в размер на 274.45 лв. за периода от 30.10.2015г.
до 13.06.2017г., такси по договор в размер на 75.04 лв. за периода от
13.06.2016г. до 13.06.2017г., нотариални такси в размер на 568.80 лв. за
периода от 08.12.2016г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2017 год. до изплащане на
вземането, както и разноски в заповедното производство в размер на 828.06 лв. -
платена държавна такса и 1 381.25 лв. - адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден
изпълнителен лист.
Издаденият изпълнителен лист е образуван в
изп. дело № 20178780400946 по описа на ЧСИ И.
Х. с рег. № 878 на КЧСИ, което се установява от приложеното
към ч.гр.№2017/2017г. по описа на ЯРС уведомление във вр.с чл.415 ал.2 от ГПК на
ЧСИ, от което е видно, че при опитите на ЧСИ за връчване на книжа по изп.д. до
длъжниците - ответниците С.И.С. и Е.Ю.С., с постоянен и настоящ адрес ***,
същите не са открити, като по данни от съсед, лицата живеят в Германия, а
според извършените справки в НОИ същите нямат регистрирани трудови договори.
При тези данни ЧСИ е извършил връчване на призовките за доброволно изпълнение,
ведно с копие от издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по реда и при условията на чл.47 ал.1 от ГПК - чрез лепене на
уведомления, като в изтеклия 2-седмичен срок /изтекъл на 15.09.2017г./ длъжниците
не са се явили за получаване на съдебните книжа.
Предвид на така извършеното връчване на
издадената по посоченото ч.гр.д.№2017/2017г. по описа на РС-Ямбол Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК №1284/20.06.2017 год., на
длъжниците-ответници по настоящото дело - С.И.С. и Е.Ю.С. при условията на
чл.47, ал.5 вр.с ал.1 от ГПК, с Разпореждане № 2565 от 25.06.2018 година по
същото ч.гр.д., РС-Ямбол е предоставил на кредитора-заявител по заповедното
производство, предвидената в ГПК възможност да предяви иск по чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК против длъжниците, за установяване на вземането си, от която същият
се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно - в
едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжниците -
ответници по делото - С.И.С. и Е.Ю.С..
По
същество не се спори между страните, а и от представените доказателства се
установява, наличието на сключен между страните Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 38169/14.05.2008 год., по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 28 000 лева, от
които: 10 170 лева - за покупка на следния недвижим имот - Апартамент в
гр.Я. с идентификатор 87374.521.31.1.19, находящ се в ж.к.“********“ *, вх.*,
ет.*, ап.**по кадастрална схема и 17 830
лева - за други разплащания, със срок за погасяване по смисъла на чл.5 от
договора 321 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита, която е - 22.05.2008г. съгласно Приложение към договора. От своя
страна ответниците, в качеството им на кредитополучатели
са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията, уговорени в договора. Според чл.6, ал.1 кредитополучателите са се задължили да погасяват кредита на равни /анюитетни/
месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска - 207.05
лева с падеж - 22-ро число на месеца, след датата на откриване на заемната
сметка.
В чл. 3, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на Базовия
лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк
И Еф Джи България“АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, като към момента на сключване на
договора БЛП на Банката за жилищни кредити в лева е в размер на 7.75%. Според ал. 3, при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, съгласно ал.1 плюс наказателна надбавка от
10 пункта. В ал.5 е добавено, че „Действащият базов лихвен процент на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните", а в чл.6 ал.3 е договорено автоматично действие, без
предизвестие и без право на последващо предоговаряне в случай, че БЛП се
промени като същия автоматично влиза в сила за страните, за което „кредитополучателят с подписването на настоящия
договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие“. В чл. 8, ал. 2 от договора е уговорена такса в
размер на 4% в случай на предсрочно погасяване на дълга върху размера на предсрочно
погасената главница, която такса се удържа в
момента на погасяването. В
чл. 12 е уговорено, че Банката може да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при операциите си и приложимите лихви по
кредита, като измененията влизат в сила
автоматично след приеманите им от банковите органи. В чл.14 и чл.15 е уговорено съгласие на кредитополучателите, упълномощаване на Банката и условията да застрахова предоставения като
обезпечение по договора недвижим имот и задължение на кредитополучателя да предостави друго обезпечение или да
намали задължението си до размер, определен от Банката в случай на намаляване
стойността на предоставеното обезпечение. В чл.18, ал.1 е уговорена възможност за Банката да направи изцяло или частично предсрочно изискуем кредита при непогасяване на която и
да е вноска по него или неизпълнение на което и да е задължение, а в ал. 2 е договорена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
последователни месечни вноски изцяло или частично. В чл. 19 е уговорено право на банката в
случаите на чл. 18
от договора да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да
пристъпи към принудително събиране на вземането си. В чл. 26 страните
по договора са постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с
договора да бъдат направени в писмена форма и да се считат за получени, ако по
факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или
с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните,
посочени в договора, а в случай, че някоя от страните промени посочения в
договора адрес, то тя се е задължила да уведоми писмено другата страна като
посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички
съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.
Във връзка с отпуснатия кредит ответниците
са подписали два договора, обективирани в нотариални актове: - по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том VI, peг. № 4554,
дело № 746 от 16.05.2008 г. по описа на Нотариус Е.
Щ. с peг. № 487 на НК ответниците - С.И.С. и Е.Ю.С. са
закупили Апартамент № **, находящ се в гр. Я., ж.к. „******", бл. *, вх. *, ет. *, а съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 7, том VI, peг. № 4555, дело № 747 от 16.05.2008
г. по описа на Нотариус Е. Щ.с
peг. № 487 на НК, в изпълнение на чл. 13, ал.1 от процесния Договор за банков
кредит, е била учредена договорна ипотека върху закупения с кредита, посочен
по-горе Апартамент, с цел обезпечаване на вземанията на Банката-ищец, произтичащи
от процесния договор за банков кредит.
След учредяване на договорната ипотека и
след откриване на заемната сметка по процесния Договор за банков кредит,
ответниците-кредитополучатели са усвоили отпуснатата по кредита сума в размер
на 28 000 лв., което се установява от приложените към иск.молба искане за
усвояване на суми по кредит вх.№400/16.05.2008г. /л.15 от делото/ и банково
бордеро №2162016 от 22.05.2008г. /л.77 от делото/.
След сключването на процесния договор за
банков кредит, отпуснатият кредит е бил преструктуриран неколкократно, с
подписването на 6 /шест/ допълнителни споразумения, а именно - с Допълнително
споразумение от 11.06.2009 г., с Допълнително споразумение от 05.07.2010 г., с
Допълнително споразумение от 19.09.2011 г., с Допълнително споразумение от
31.07.2012 г., с Допълнително споразумение от 08.05.2013 г. и с Допълнително
споразумение от 28.05.2014 г.
На 11.06.2009г. е било подписано Допълнително
споразумение /ДС/ към Договора за жилищен кредит № HL38169 от
14.05.2008г. между кредитополучателите и „Юробанк И Еф Джи България“АД. В чл.І страните са се съгласили, че
към момента на сключване на споразумението задължението на кредитополучателите
е общо в размер на 27 765,84 лева, в това число - 52.06 - просрочена главница, 567.52
лева - просрочена лихва, 27 765.84 лв. - редовна главница, 153.87 лв. -
редовна лихва и 16.68 лв. - просрочени такси. Уговорили са 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който дългът се
погасява на равни месечни вноски в размер,
определен съгласно
погасителен план, представляващ нераделна част
от договора и допълнителното спорезумение. След изтичане на този период дългът
се погасява на равни месечни анюитентни вноски, чийто размер е определен с
погасителния план, като в случай, че в уговорения
период на облекчено погасяване на кредита, кредитополучателите не заплятат две
дължими месечни погасителни вноски, губят правото да ползват облекчението и в
този случай Банката едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да
било волеизявление на кредитополучателя, прекратява действието на облекченото
погасяване и променя условията на погасяване на Общия дълг, вкл. подготвя нов
погасителен план, с който определя размера на дължимите от кредитополучателите
месечни погасителни вноски. В чл. ІV
кредитополучателите са се съгласили сумите по т.I.1 и т.I.2 от чл. І да бъдат преоформени чрез натрупване
към редовната главница по т.I.3. В чл. IX кредитополучателите са декларирали, че с
подписването на ДС са запознати и съгласни с всички условия договорени с
доп. споразумение. Към това ДС по делото не е представен цитирания в същото
Погасителен план, въпреки възведеното на основание чл.190 ал.2 ГПК задължение
на ищцовата страна да го представи, като с оглед указаното предупреждение,
непредставянето му по смисъла на чл.161 от ГПК се възприема за липса на
изготвен такъв документ.
На 05.07.2010 г. е сключено второ Допълнително споразумение към договора между
същите страни, като е уговорено в чл.2, че общия дълг е в следните размери: - 21.02 лв. -
просрочена главница, 420.90 лв. - просрочена лихва, 33.86 лв. - просрочени
такси, 55.46 лв. - просрочени плащания по застраховки и 29 514.90 лв. -
редовна главница,
както и редовна лихва за периода от предходния до следващия падеж (22.07-22.08.2010г.), която
още не е изискуема. Уговарят 12-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който дългът се погасява
на намалени равни месечни вноски в размер на
140 лв., съгласно погасителен план, неразделна част от настоящото ДС и се начислява през този
период върху дълга фиксирана годишна лихва в размер на 5.60%. Уговарят се, че след
изтичане на този период върху дълга се натрупва начислената, но непогасена
лихва, като върху общият размер на дълга (с натрупана лихва) се начислява
годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в лева плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 0.69 пункта и се погасява на равни месечни
анюитентни вноски, чийто размер е определен с погасителен план. В случай, че в рамките на
периода на облекчено погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло
или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, то губи
правото да погасява дълга при условията на намалена фиксирана лихва върху дълга. В чл.3
кредитополучателите са се съгласили сумите по чл.2 ал.1 т.1-4 да бъдат преоформени служебно
от Банката чрез
натрупване към редовната главница по чл.2 ал.1
т.5. В чл.10 кредитополучателите подписвайки ДС са декларирали, че са съгласни с всички условия договорени с доп. споразумение. По делото е представен цитирания в това ДС Погасителен
план от 05.07.2010г.
Предвид направено от ответниците чрез
особения им представител - адв.Т. с писмения им отговор оспорване истинността
на представения в оригинален вид документ - Погасителен план от 05.07.2010г., с
мотив, че положените от кредитополучателите в този документ подписи на всяка
страница от същия, не са изпълнени от ответниците, след надлежно направено
изявление от ищцовата страна, че ще се ползва от оспорения документ, е открито производство по оспорване истинността на
документа. Във връзка с разяснената от съда на основание чл.193 ал.3 по
аргумент на обратното, възведено в изр. 2 от ГПК доказателствена тежест, която
е върху ответната страна, е ангажирано изслушването по делото на допусната по
искане на ответниците съдебно- графологична
експертиза, заключението по която е изготвено от експерт - графолог, което като
обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото, се
възприема от съда. Съгласно същото и категоричното становище на в.лице при
изслушването му в хода на провелото се о.с.з. на 20.11.2019г., подписите от
името на ответника С.И.С. за „кредитополучател“ в оспорения Погасителен план от
05.07.2010г. са положени от С.И.С.. По отношение на подписите положени в
оспорения документ от името на ответницата Е.Ю.С., в.лице е изразило в
заключението си становището си, че не е възможно да даде категоричен отговор
дали същите са изпълнени или не са изпълнени от ответницата. За формиране на
това свое становище в.лице в заключението си е изложило, че при извършеното
сравнително изследване между подписите на Е.С. са били установени различия в
общите графически признаци /вид и съдържание на транскрипцията, степен на
сложност, разтегнатост по хоризонтала и вертикала, наклон/, като тези различия
не са достатъчни според експерта за изразяване на категоричен отговор по
поставения въпрос, тъй като сравняваните подписи са графически несъпоставими -
липсват сходни графически елементи, по които да се извърши изследването и не
могат да се установят съвпадащи или различаващи се части признаци на почерка. При
изслушването му в.лице уточнява, че подписите сочени като положени от
ответницата Е.С., изпълнени в оспорения погасителен план не съответстват на
подписите положени от същото лице в сравнителния материал, но дали подписите в
оспорения документ са положени от Е.С. експертът заявява, че не може да даде
категоричен отговор, както и не може да отрече категорично, че същите не са
изпълнени от нея. Предвид на така извършената по смисъла на чл.194 ал.1 от ГПК проверка чрез
сравняване на оспорената автентичност на Погасителен план от 05.07.2010г., по
отношение на положените от кредитополучателите - ответниците С.С. и Е.С.
подписи, със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, съдът намира, че по
оспорването от ответниците С.С. и Е.С., направено чрез особеният им представител
- адв.Т., на истинността на представения от ищцовата страна Погасителен план от
05.07.2010г., с мотив, че положените в този частен писмен
документ на всяка
страница подписи на кредитополучателите, не са изпълнени от ответниците, следва да се
произнесе с изричен диспозитив в решението си, което в тази му част има
характер на определение, като оспорването бъде признато за недоказано по
смисъла на чл.194 ал.2 от ГПК, тъй като се установи въз основа на
заключението на в.лице С., че оспорените подписи са изпълнени от С.С., а по
отношение на подписите на другия кредитополучател - ответницата Е.С. не се
установи по категоричен начин същите да не са изпълнени от нея.
На 19.09.2011 г. между страните е подписано трето Допълнително
споразумение, като в чл. 2 са
уговорили, че задължението е - 30 147.74
лв. редовна главница, 21.93 лв. - просрочена главница, 281.68 лв. - просрочена
лихва и 17.06 лв. - просрочени такси, както и редовната лихва за периода от предходния до
следващия падеж, която още не е изискуема. Уговорен е 12-месечен период на облекчено погасяване, считано от следващия падеж с
размер на намалената месечната вноска 170 лв. съгласно Погасителен план, като олихвяването е „с начисляване на годишната лихва в размер съгласно
Договора за кредит и/или последващи допълнителни споразумения“. След изтичане на този период върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, като се
начислява годишна лихва в размер съгласно Договора за кредит и/или последващи
допълнителни споразумения, като погасяването е на равни месечни вноски по погасителен план. В случай, че в рамките на
периода на облекчено погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло
или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, то губи
правото да погасява дълга при условията на намалени равни месечни вноски. В чл.3 кредитополучателите са се съгласили сумите по чл.2 ал.1 т.1-4 да бъдат преоформени служебно
от Банката чрез
натрупване към редовната главница по чл.2 ал.1
т.5. Към това ДС не е
представен цитирания в него Погасителен план, въпреки възведеното на основание
чл.190 ал.2 ГПК задължение на ищцовата страна да го представи, като с оглед
указаното предупреждение, непредставянето му по смисъла на чл.161 ГПК се
възприема за липса на изготвен такъв документ.
На 31.07.2012 г. е сключено четвърто
Допълнително споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл. 1, че общия дълг е в размер както следва: 50,94 лв. - просрочена главница, 1 249.98 лв.- просрочена лихва, 40.92
лв. - просрочени такси,
31 498.21 лв. - редовна главница. Уговорен е 6-месечен период
на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който дългът
се погасява на намалени равни месечни вноски в размер 100 лв. съгласно Погасителен план, като се олихвява с годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата
БЛП на Банката за жилищни кредити в лева, намален с 6.78 пункта. След изтичане на този период
върху общият размер на дълга (с натрупана лихва) се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия БЛП, който към датата на подписване на ДС е в размер на 10.50%
+ 1,24 пункта
надбавка и се погасява на равни месечни погасителни
вноски, чийто
размер е определен с погасителен план, неприложен
по делото. В случай, че в рамките на
периода на облекчено погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло
или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, то губи
правото да погасява дълга при условията на намалени равни месечни вноски. В чл.3 ал.3 кредитополучателите са се съгласили сумите по чл.2 ал.1 т.1-4 да бъдат преоформени служебно
от Банката чрез
натрупване към редовната главница по чл.2 ал.1
т.5. Към това ДС не е
представен Погасителен план, въпреки възведеното на основание чл.190 ал.2 ГПК
задължение на ищцовата страна да го представи, като с оглед указаното
предупреждение, непредставянето му по смисъла на чл.161 от ГПК се възприема за
липса на изготвен такъв документ.
На 08.05.2013 г. е сключено пето Допълнително споразумение
към договора между същите страни, като е уговорено в чл.2
ал.1, че към тази
дата кредитополучателите имат следните задължения: 84.12 лв. просрочена главница, 1 052.83 лв. просрочена лихва, 75.76 лв. просрочени такси и 32 913.17
лв. редовна главница. Уговарят 9-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия
падеж, през който дългът се погасява на равни месечни вноски в размер на 172 лв. съгласно
Погасителен план, като се олихвява с годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата
БЛП на Банката за жилищни кредити в лева, който към датата на подписване на ДС
е в размер на 10.25%, намален с 4.05 пункта. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общият размер на дълга (с натрупана лихва) се начислява годишна
лихва в размер БЛП, който към датата на
подписване на ДС е в размер на 10.25% + 1,49 пункта надбавка и се погасява
на равни месечни погасителни вноски, чийто размер е
определен с погасителен план, неприложен по
делото. В случай, че в рамките на
периода на облекчено погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло
или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, то губи
правото да погасява дълга при условията на намалени равни месечни вноски. В чл.3 ал.3 кредитополучателите са се съгласили сумите по чл.2 ал.1 т.1-4 да бъдат преоформени служебно
от Банката чрез
натрупване към редовната главница по чл.2 ал.1
т.5. Към това ДС не е
представен Погасителен план, въпреки възведеното на основание чл.190 ал.2 ГПК
задължение на ищцовата страна да го представи, като с оглед указаното
предупреждение, непредставянето му по смисъла на чл.161 от ГПК се възприема за
липса на изготвен такъв документ.
На 28.05.2014г. е сключено шесто Допълнително
споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл.2 ал.1, че към тази дата кредитополучателите имат следните задължения: 63.83 лв.
просрочена главница, 751.29 лв. просрочена лихва, 81.46 лв. просрочени такси и 34 072.04 лв. редовна главница. Уговарят 6-месечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж. По силата
на чл. 3, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 28.05.2014 г., страните са се
договорили, че всички плащания във връзка с кредита към датата на сключване на
посочените допълнителни споразумения „се преоформят служебно от Банката на
датата на Допълнителното споразумение /ДС/ чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит“ в
съответния размер констатиран към датата на сключване на ДС. На л.42-51 от
делото е приложен Погасителен план от 02.06.2014г.
По делото са допуснати първоначална и две допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи /ССЕ/, заключенията по които като обективно и
компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото са приобщени към
доказателствената съвкупност и се възприемат от съда.
Видно от заключението на вещото лице по
първоначалната ССЕ, Банката е изпълнила задължението си за отпускане на
договорената сума на кредитополучателите, като на 22.05.2008 г. е превела по
разплащателната сметка на кредитополучателите сумата от 28 000 лева, а по данни
от счетоводните регистри на Банката-ищец общият размер на усвоените суми по
процесния Договор №HL 38169/14.05.2008г. и сключените 6
бр. допълнителни споразумения към него, включващ и реструктурираните към
главницата просрочия е 35 596.71 лв. Вещото лице е констатирало въз основа
на извършените справки и изчисления, че за периода 23.06.2008г. - 20.12.2016г.
за погасяване на задълженията по процесния кредит са постъпили суми в размер на
общо 22 859.20 лева, с които са погасени следните задължения - главница -
948.33 лева, възнаградителна лихва - 19 855.73 лв., мораторна лихва -
39.91 лв., такси - 1 788.91 лв. и застраховки - 226.32 лв. При
констатирано правилно и съобразно нормативните изисквания водени счетоводни
записвания на Банката- ищец във връзка с процесния Договор за кредит №HL 38169/14.05.2008г., в отговор на изрично поставен въпрос
вещото лице е установило, че въз основа на данни от извлечение от посочената
разплащателна сметка с титуляр ответника С.И.С., последната вноска за
погасяване на задълженията по процесния кредит е направена на 20.12.2016г.,
след което плащанията по кредита са преустановени. В заключението си по първата
допълнителна ССЕ /л.168-179 от делото/ експертът в отговор на изрично поставен
му въпрос е констатирал въз основа на данни от разплащателната и разчетната
сметка на титуляра - ответника С.С., че за периода 23.06.2008г. - 20.12.2016г.
са внесени суми в размер на общо 24 699.65 лв., като с тази сума са
погасени следните задължения, представени в табличен вид /Таблица №10 към
заключението/: главница - 948.33 лв., възнаградителна лихва - 19 855.73
лв., мораторна лихва - 39.91 лв., такси - 1 788.91 лв., застраховки -
393.84 лв. и задължения по друг кредит - 1 673.45 лв.
Вещото лице в заключението си по възложената
му втора допълнителна ССЕ е изчислило /Таблица №11/ размера на дълга съгласно
уговорените вноски по Погасителен план от 02.06.2014г., включващ и
допълнителните споразумения към процесния договор за кредит, като са взети
извършените плащания към датата на изготвяне на това заключение - 06.06.2019г.,
или в този случай размерът на задълженията по договора за кредит, включващ
вноските с настъпил падеж, е общо 18 990.77 лв., от които - главница за
периода от 02.09.2015г. до 06.06.2019г. - 2 150.91 лв.; възнаградителна
лихва за периода 02.09.2015г. - 06.06.2019г. - 15 739.87 лв.; такси по
договора за периода 30.10. 2015г.-06.06.2019г. - 456.15 лв.; обезщетение за
заплатени застрахователни премии в размер на 75.04 лв. и нотариални такси за
периода 08.12.2016г. - 13.06.2017г. - 568.80 лв. В отговор на изрично поставена
задача в допълнителното си заключение в.лице е изчислило размера на дълга
съгласно условията на първоначалния договор, без да се включват капитализациите
по ДС и без промяна в лихвения процент, като са взети предвид извършените от
ответниците плащания - първият вариант е към датата на заявлението по чл.417 от ГПК - 19.06.2017г. и то при настъпила предсрочна изискуемост - посочено е, че
общият размер на дълга е 34 396.78 лв., от който главница - 25 969.71
лв.; възнаградителна лихва за периода от 22.09.2013г. - 22.05.2017г. -
7 108.20 лв.; мораторна лихва за периода 02.10.2015г. до 13.06.2017г. -
400.58 лв.; такси по договора за периода 30.10.2015г.- 13.06.2017г. - 274.45
лв.; обезщетение за заплатени застрахователни премии в размер на 75.04 лв. и
нотариални такси за периода 08.12.2016г. - 13.06.2017г. - 568.80 лв. Вторият
вариант е съгласно изготвен примерен Погасителен план /Таблица №12/, в който
възнаградителната лихва е фиксирана за целия период в размер на уговорения в
чл.3.1 от Договора за кредит, а именно 7.75% без да се включват капитализациите
по ДС и без съобразяване на измененията в лихвения процент и месечната
погасителна вноска е в размер на 207.05 лв. съгласно чл.6 ал.1 от договора, и
този вариант е към датата на изготвяне на допълнителното заключение -
06.06.2019г. - размерът на задълженията по процесния договор включващ вноските
с настъпил падеж, е общо 15 223.92 лв., от които - главница - 3 405.93
лв.; възнаградителна лихва за периода от 22.09.2013г. - 06.06.2019г. -
10 718.00 лв.; такси по договора за периода 30.10.2015г.- 06.06.2019г. -
456.15 лв.; обезщетение за заплатени застрахователни премии по чл.14 в размер на
75.04 лв. и нотариални такси за периода 08.12.2016г. - 13.06.2017г. - 568.80
лв.
Ямболският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от ищеца иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 и ал.4 от ГПК, вр. чл.430 и сл. от ТЗ.
Релевираните от ответниците възражения за
нищожност на клаузи на договора за кредит и допълнителните споразумения към
него, са такива по чл.26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.10 ал.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1
от ЗЗП, вр. чл.143, т.3 и т.10 от
33П.
За да бъде уважен положителен установителен иск за съществуване на вземането, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде установено безспорно, че искът е допустим и че претендираното от ищеца вземане съществува в размера, който е посочен в исковата молба.
В случая предявеният за разглеждане иск е процесуално допустим като предявен от надлежно легитимиран ищец – заявителят в заповедното производство и срещу легитимирани да отговарят по него ответници – длъжници по Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и в законоустановения едномесечен срок по приложимата в случая за издадената Заповед по чл.417 от ГПК с оглед на начина й на връчване на длъжниците /по реда на чл.47 ал.5 вр.с ал.1 от ГПК/, разпоредба на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК /съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца на 03.07.2018г., а исковата молба по настоящото производство е входирана в ОС-Ямбол с вх.№4243 на 31.07.2018г./.
При така определената правна
квалификация на предявения иск, естеството му възлага
в тежест на ищеца, при условие на главно и пълно доказване, да установи факта
на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, с
характера на Договор за кредит за покупка на недвижим имот, изпълнение
на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да се пристъпи към принудително събиране на целия дълг. С оглед възраженията
на ответниците, ищецът следва да докаже и размера на претенцията си по пера - в
частност наличието на предпоставки за преоформяне на дълга чрез натрупване към редовната главница на просрочените задължения
за главница, лихви, такси, както и датата на която е извършено
последното редовно плащане по дълга от ответниците.
Ответниците от своя страна следва да докажат, че
са изправна страна по отношение на поетите с процесния договор задължения, в
частност, че редовно и своевременно са заплащали погасителните си вноски.
Първият въпрос, по който следва да се произнесе съдът, е за
наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор за банков кредит и ДС към него и
за тяхното отражение върху размера на задълженията по договора, в каквато
насока е релевирано възражение от страна на ответниците чрез назначения им
особен представител в лицето на адв.Т., за да може да се направи извод за това
налице ли е неизпълнение на тези задължения, към кой момент и в какъв размер.
Не е спорно, че ответниците имат качеството на потребители
по ЗЗП както и възможността да се ползват от предвидената в закона защита, като
се позовават на неравноправност на клаузи в Договора за кредит и допълнителните
споразумения към него.
По възражението за нищожност на клаузите в договора за
кредит и допълнителните споразумения, даващи право на Банката едностранно да
променя лихвения процент, съдът намира следното:
Чл.7 т. 6 и 7 от ЗПК /отм./, действал към момента на
сключване на процесния договор, задължава банките договорът за потребителски
кредит да се изготвя на ясен и разбираем език и да съдържа задължително
информация за годишния процент на разходите, които потребителят трябва да
направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно -
годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на
договора, както и условията, при които посочените разходи могат да бъдат
променяни. Съобразно разрешенията, дадени в решение № 95 от 13.09.2016г. по
търг.дело № 240/15г. на ВКС, II т.о.
и в решение № 205 от 07.11.2016г. по търг.дело № 154/16г. на ВКС, I т.о., и двете, постановени по реда на чл.290 от ГПК и
представляващи задължителна съдебна практика, е прието, че конкретната формула
за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент
от съдържанието на банковата сделка и като такъв изключва възможността да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключване на договор, независимо
дали лихвения процент е фиксиран или променлив. Прието е от ВКС, че когато на
потребителя не е предоставена предварително достатъчно конкретна информация как
банката може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга,
както и методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част
от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. Посочването като част от
съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на
заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на
Банката, произтичащо от текста на чл.147 ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за
възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговореният размер на лихвата, така
и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно право на
потребителя /чл.1 от ЗЗП/, респективно задължение на добросъвестния търговец е
да даде на потребителя информация, позволяваща му да направи своя избор /чл.4
от ЗЗП/. Ако предпоставката – добросъвестност на търговеца, /предлагащ на
потребителя договор с клауза за изменение на цената, респ.лихвата/,
обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за
промяна на цената, не е налице и същият не може да се ползва от изключението по
чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.
В настоящия случай в чл.3 от Договора за кредит за покупка
на недвижим имот HL 38169 от 14.05.2008г., страните са уговорили правила за дължимата
от кредитополучателя лихва като възнаграждение за Банката за ползваната от
кредитополучателите сума. Уговорено е, че дължимата лихва е в размер на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, действащ за съответния
период. Изрично е разписано в ал.1, че към момента на сключване на договора БЛП
на Банката за жилищни кредити в лева е в размер на 7.75 %. Но в ал.5 е прието,
че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В чл.6
ал.3 от договора страните са се споразумели, че при промяна на базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити, размерът на погасителната вноска,
определен в ал.1 се променя автоматично в съответствие с промяната. Така
съществуващите клаузи на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 на Договора за банков
кредит от 14.05.2008г. съдът намира за неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 ал.1 т.10 и т.12 от ЗЗП, поради което и същите са нищожни. В тези разпоредби на договора е
предвидена възможност за едностранна промяна на лихвения процент от страна на
банката спрямо първоначално съгласувания между страните размер на лихвата, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита. В този смисъл доколкото определянето на базовия
лихвен процент е въз основа на методика на кредитодателя, посочените по-горе
клаузи са неравнопоставени по смисъла на чл.143 ал.1 т.10 от ЗЗП –
допускат доставчикът едностранно да промени условията на договора въз основа на
предвидено в него основание. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и
че доколкото базовият лихвен процент на банката се формира както от лихвени,
така и от нелихвени разходи и фактори, специфични за конкретната банка и
определяни от нея, но публично недостъпни, то субективният елемент не може да
бъде изключен. При неговото наличие за стойността на тази лихва, не може да се
направи никаква прогноза или самостоятелни изчисления от страна на
кредитополучателя, което само по себе си е в противоречие с изискването за
добросъвестна търговска практика. Потребителят следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най-уместния начин – в този смисъл е и Решение
на Съда на Европейския съюз от 21 март 2013 г. по дело С-92/11.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че клаузите на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от
Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 38169 от 14.05.2008г., даващи право на банката едностранно да
променя базовия лихвен процент са нищожни и не пораждат действие. Поради което в отношенията между страните по повод
предоставения кредит при определяне на дължимите възнаградителни лихви, и
съответно в хипотеза на забава, следва да намерят приложение изрично
уговорените между страните лихвени проценти, а именно – 7.75 % базов лихвен
процент по смисъла на чл.3 ал.1 от процесния Договор или дължимата
възнаградителна лихва за целия период следва да бъде в размер на 7.75 %.
Настоящият съдебен състав не констатира клаузата на чл.3
ал.1 от процесния Договор за кредит да е наравноправна по смисъла на чл.143
ал.1 от ЗЗП, поради което и да е нищожна. В чл.3 ал.1 от договора страните
уговорят дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва за ползвания
банков ресурс, като в текста страните изрично фиксират размера й да се равнява
на базовия лихвен процент – 7.75%.
Съдът по релевираното от ответниците възражение в писмения
им отговор намира, че процесните шест
Допълнителните споразумения към договора за банков кредит – от 11.06.2009г., от
05.07.2010г., от 19.09.2011г., от 31.07.2012г., от 08.05.2013г. и от
28.05.2014г., са нищожни поради
противоречие със закона – в несъответствие с Наредба №9/03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозици на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск /обн.ДВ, бр.38/11.04.2008г./, съгласно която
липсва възможност за капитализиране на лихви, а в случая с анексите е
увеличавана главницата по кредита с просрочени лихви, или уговорено е изтекли
лихви да се прибавят към главницата и на свой ред да носят лихви. Или в случая
е налице анатоцизъм в сключените между страните шест ДС за добавяне на
просрочени задължения за лихви към неплатената част от главницата, което води до нищожност на споразуменията за
„служебно преоформяне” на дълга на основание чл.26 ал.4 вр.с чл.10 ал.3 от ЗЗД.
Дори и да е номинално прибавено към главницата, по своето основание вземането
за лихви продължава да е такова, тъй като по произход то няма нищо общо с
първоначалното договорно основание, на което вземането за главница е
възникнало. В тази насока в Решение №66/29.07.2019г.
по т.д.№1504/2018г. на II т.о., постановено по чл. 290 от ГПК, ВКС е постановил следното
„Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит, за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,
ал.1 от ТЗ“, както и е разяснил, че „олихвяването на просрочено задължение за
такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД.”. Затова допълнителните
споразумения за „служебно преоформяне“ на дълга, чрез натрупване (прибавяне) на
просрочената лихва към редовната усвоена и непогасена главница, като нищожни на
основанието по чл. 26, ал.4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД не следва да се вземат
предвид при определяне размера на оставащия дълг. В този смисъл насрещните задължения на ответниците като кредитополучатели
по Договора за кредит се свеждат до уговорените в първоначалния договор, като
допълнителните споразумения не пораждат правно действие в отношенията между
страните.
Следващият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е
дали е настъпила предсрочната изискуемост на всички задължения по договора
за кредит, в частност налице ли са предпоставки за активиране на клаузата на
чл.18, ал.1 от договора, на която се позовава ищцовото Дружество. В
цитираната клауза от Договора за кредит, страните са уговорили, че при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, Банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Според заключението на изслушаната по делото първоначална ССчЕ
последното плащане по процесния кредит е на 20.12.2016 г., като от изготвената
от вещото лице таблица за извършените плащания, а и с оглед на факта, че са подписани 6 броя допълнителни споразумения към
договора, е безспорно, че ответниците са допускали просрочване на погасителни
вноски и преди посочената дата. Поради това за настоящия съд следва извод, че
ищецът правилно се е възползвал от предвидената в Договора за кредит /чл.18
ал.1/ възможност да направи целия кредит предсрочно изискуем, при наличие на
предпоставките за това.
Спорен по делото е момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита и настъпвала ли е такава изискуемост. Според ищеца това
е станало на 22.05.2017 г., когато са били налице предпоставките на чл.18, ал.1
от договора. Или Банката визира, че е упражнила своето потестативно право по
чл. 18, ал. 1 от процесния договор и е обявила кредита за предсрочно и изцяло
изискуем, за което длъжниците-ответници по делото са били известени нотариално
с уведомления за предсрочна изискуемост, връчени им на 22.05.2017 г. чрез Нотариус
Д. Л. с peг. № 322 в НК и район на действие PC - гр. Ямбол. Според съда това обаче не е така.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,
ал.2 на ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си. В писмения документ кредиторът може да
определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта. Начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на
Банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на
връчването се преценява според така избрания способ на връчване. (в същия см.
Решение №180/23.11.2016 г. по т.д.№2400/2015 г. на ВКС, I т.о.; Решение №25/03.05.2017 г. по т.д.№60208/2016 г. на
ВКС, II г.о.).
В конкретния случай, ищецът е избрал да уведоми ответниците именно чрез нотариална покана. При връчване по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като е налице и постоянна практика на ВКС по приложението на чл.50 ЗННД - Определение №857 от 09.12.2011г. по ч.т.дело №623/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение №141 от 02.02.2010г. по ч.т.д. №496/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. Връчването на нотариалните покани, адресирани поотделно до всеки един от двамата ответници в случая е удостоверено с Протоколи от 22.05.2017 г. на Нотариус Д. Л., рег.№322 на НК и приложени разписки от 22.05.2017г., от които е видно, че същите са връчени на А.А. Х., с ЕГН **********, с адрес *** ** явяваща се майка на ответника С.С. и свекърва на ответника Е.С., като Х. е поела задължение за предаване на поканите на адресатите им. Или нотариалните покани са връчени на лице, което не попада в нито една от хипотезите на чл.46 ал.2 от ГПК - не е лице от домашните на ответниците и не е лице, което живее на адреса на ответниците-кредитополучатели, посочен в процесния Договор за кредит и сключените ДС и в иск.молба, а именно - гр.Я., ж.к.”**********” *, вх.*, ет.*, ап.**. Предвид на това в случая е налице ненадлежно връчване на уведомлението на Банката за обявяване кредита за предсрочно изискуем, поради което съдът приема, че ищецът не е упражнил правото си по чл.18, ал.1 от Договора за кредит и не е обявил кредитът за предсрочно изискуем, като неговото изявление в посочения смисъл не е доведено до знанието на всеки един от двамата ответници, до релевантния момент на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Следващият въпрос е дали съдът в производството по чл.
422 от ГПК следва да присъди падежиралите вноски по договора за кредит при
ненастъпила предсрочна изискуемост, какъвто е настоящия случай и кои точно падежирали
вноски – тези до заявлението по чл. 417 от ГПК или до приключване на исковото
производство пред настоящата първа съдебна инстанция. Разрешението на този
въпрос е дадено с ТР №
8/2017 от 02.04.2019 година на
ОСГКТ на ВКС по т.д. № 8/2017 година. Според него е допустимо предявеният по
реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Съобразявайки разрешението, дадено с цитираното
тълкувателно решение, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422
от ГПК следва да се уважи до размера на дължимите суми по договора за кредит с
настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата
съдебна инстанция, т.е. към 20.11.2019 година. Съдът съобразява и обстоятелството,
че е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е фаза на заповедното
производство, инициирано със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Доколкото със заявлението, което се основава на банково
извлечение, е претендиран
пълният размер на дължимата главница по договора – както падежиралите, така и
непадежиралите вноски, няма пречка съдът да се произнесе за всички падежирали
до приключването на устните състезания вноски за главницата. Тук важи общия принцип, че при
поискано присъждане на сума в по-голям размер от дължимата, съдът може да уважи
частично иска до доказания размер на вземането. Що се отнася обаче до
останалите претенции, касаещи претендирани лихви и такси, които са
конкретизирани както по размер, така и по период, съдът не може да присъди
такива извън заявения от ищеца в заповедното
производство период и размер.
Съгласно приетото заключение на вещото лице - икономист по втората допълнителна ССЕ, съдът възприема посочените от в.лице изчисления на дължимите суми по кредита по втория вариант /2.2. на въпрос №2 – л.3 от заключението по допълнителната ССЕ/ и посочените размери на падежиралите вноски от главница и лихви, представени в табличен вид в Таблица №12 към същото заключение, и приема за установено, че към 20.11.2019г. – датата на приключване на съдебното дирене по настоящото производство, размерът на задължението на ответниците при първоначално договорените условия на процесния Договор за банков кредит, включващ вноските с настъпил падеж към 20.11.2019г., възлизат общо в размер на 16 259.20 лв., от които – 3 716.58 лв. за дължими редовно падежирали главници за периода от 02.09.2015г. до 20.11.2019г., 11 442.63 лв. за възнаградителна лихва за периода 22.09.2013г. - 20.11.2019г., 456.15 лв. за такси по договора за периода 30.10.2015г. до 20.11.2019г., 75.04 лв. за обезщетение за заплатени застрахователни премии и 568.80 лв. за нотариални такси за периода от 08.12.2016г. до 13.06.2017г.
Или с оглед на това искът за главница следва да бъде
отхвърлен над сумата от 3 716.58 лв. до
предявения размер от 34 648.38 лв. предвид невъзприетата предсрочна
изискуемост на кредита, а за възнаградителна лихва за периода от 02.10.2015
г.до 22.05.2017 г. следва да бъде уважен за предявеният размер – 5 435.53
лв., както и за такси по договора за периода 30.10.2015г. до
13.06.2017г. следва да бъде също уважен за предявеният размер – 274.45 лв. Доколкото обаче предметът на делото по иска по чл.422 ал.
1 от ГПК е вземането по представен документ по чл. 417 т. 2 от ГПК – извлечение
от счетоводните книги, в който съгласно изричното изискване на чл. 60 ал. 2 от
ЗКИ / изм. ДВ бр. 59/2016 година/ се посочват вноските, които не са издължени
на договорните дати за плащане, както и общият размер на просрочената сума,
вземанията за
възнаградителни лихви, за лихви за забава и за такси по договора следва да се признаят за съществуващи
до посочените в извлечението размери и
за претендираните периоди. Т.е. следва да се приеме за установено
съществуването на вземането на Банката, включващо падежирали вноски за
възнаградителна лихва през периода от 02.10.2015 г.до 22.05.2017 г. в размер на
5 435.53 лв., мораторна лихва в размер на 147.63 лв. върху главницата от 3 716.58
лв. начислена за периода от 22.01.2017г. /падежната
дата, следваща 20.12.2016г., на която дата е установена от вещото лице
последната вноска за погасяване на задълженията по процесния договор/ до
13.06.2017г. /дата преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, и такси по договора за периода
30.10.2015г. до 13.06.2017г. в размер на 274.45 лв.,
които суми са в рамките на
посочените в заявлението размери и периоди.
Дължима се явява мораторната лихва в размер от 147.63 лв.
върху главницата от 3 716.58 лв. начислена за
периода от 20.12.2016г. до 13.06.2017г., тъй като забавеното плащане е неизпълнение
на договора и по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят дължи
обезщетение за това. Доколкото се касае до парично задължение, то по силата на
чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението му е винаги възможно и затова обезщетението
винаги е такова за забавено изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. В процесния случай съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Тъй като забавата може да
съществува независимо от обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
обезщетението за нея се дължи за цялото време на неизпълнението. Това
задължение възниква не от договора или от закона, с предписание да се
възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез
самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от
уважаването на иск за главницата – т. е. обезщетение в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по
съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Или с оглед на това искът за
мораторна лихва следва да бъде отхвърлен над сумата от 147.63 лв. до предявения размер от 400.58 лв.
Предвид на гореизложеното искът на ищеца по чл.422 от ГПК
се явява основателен и доказан в общ размер на 10 218.03 лв., която сума включва: 3 716.58
лв. - дължими
редовно падежирали главници по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 38169/14.05.2008 год. за периода от 02.09.2015г.
до 20.11.2019г.; 5
435,53 лв. - дължими възнаградителни лихви за периода от 02.10.2015г. до 22.05.2017г.; 147.63 лева - дължима мораторна лихва за
периода от 22.01.2017г. до 13.06.2017г.; 274,45 лв. - дължими такси за периода
от 30.10. 2015г. до 13.06.2017г.; 75,04 лв. - обезщетение за заплатени
застрахователни премии; 568,80 лв. - нотариални такса за периода от 08.12.2016
г. до 13.06.2017 г., като за разликата до претендирания размер от общо 41
402.78 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора съдът следва да разпредели и
отговорността за направените от страните разноски.
Претенция за разноски е
заявил ищецът, като съдът следва да му присъди сторени както в исковото
производство разноски, така и такива направени в заповедното, но съобразно
уважената част от исковата претенция.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за тази съдебна
инстанция, съобразно уважената част от иска. Представен е списък на разноските
по чл.80 от ГПК-стр.253 от делото. Разноските в настоящото производство са - внесена
от ищеца държавна такса – 828.06 лв., възнаграждение за вещо лице общо
сума в размер на 900.00 лв., възнаграждение за назначен на ответниците при
условията на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител в размер на 1 770.00
лв. или общо в размер на 3 498.06
лв. Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят
деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на сумата от 863.31 лв.
По искане на процесуалния представител на
ответниците, който е особен представител на разноски на ищеца, са допуснати и
приети втора допълнителна ССЕ съдебно-графологичната експертиза, поради което на
основание чл.83 ал.3 вр.с ал.1 т.5 от ГПК възнаграждения на вещите лица, които
са в общ размер на 342.24 лева са платени от бюджета на ЯОС, поради което
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.
С оглед задължителните указания, дадени в т.12 от ТР от
18.06.2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство, съобразно изхода от спора. На ищеца
следва да се присъдят деловодни разноски направени в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 828.06
лв.-държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение – 1 381.25 лв. в
общ размер на сумата – 2 209.31 лв.,като ответникът следва да бъде
осъден да я заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска или 545.25 лв.
Така
мотивиран, ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 и ал.4 от ГПК, вр. чл.430 и сл. от ТЗ, в отношенията
между страните, че С.И.С., с ЕГН ********** и Е.Ю.С., с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес ***, дължат
солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П. Д. и Д.Ш., в
качеството им на Изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника
си - адв. С.З. ***, сума в общ размер на 10 218.03
/десет хиляди двеста и осемнадесет лева и три стотинки/ лева, за която е издадена Заповед за изпълнение №1284 на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 20.06.2017 г. по ч.гр.д.№2017/2017
г. по описа на РС-Ямбол, която включва: сумата – 3 716.58 лева, представляваща
главница по сключен Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 38169 от 14.05.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата –
5 435.53 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2016г. до 22.05.2017 г., мораторна лихва в размер
на 147.63 лева за периода от 22.01.2017 г.до 13.06.2017 г., такси по договор в размер на 274.45 лева за
периода от 30.10.2015г. до 13.06.2017г., сумата – 75.04 лева, представляваща
обезщетение за заплатени
застрахователни премии и сумата – 568.80 лева, представляваща нотариални
такси за периода от 08.12.2016г. до 13.06.2017г., за което вземане по реда на
чл. 417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№1284/20.06.2017 г., по ч.гр.д.№ 2017/2017 г., по описа на РС-Ямбол, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН искът за разликата над общия размер от 10 218.03
лева до предявеният размер от общо
41 402.78 лева.
На основание чл.194 ал.2 от ГПК ПРИЗНАВА,
че ОСПОРВАНЕТО от ответниците С.И.С., с ЕГН ********** и Е.Ю.С., с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, направено чрез особения им представител по
делото – адв.Т. от ЯАК, на истинността на представен по делото от ищеца
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”
АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от П. Д. и Д.Ш., в качеството им на
Изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника си -
адв. С.З. ***, Погасителен план от 05.07.2010г. към Допълнително
споразумение от 05.07.2010г., Е НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА С.И.С.,
с ЕГН ********** и Е.Ю.С., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, да ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П.Д.
и Д.Ш., в качеството им на Изпълнителни директори и членове на Управителния
съвет, чрез пълномощника си - адв. С.З. ***, деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на
сумата 545.25 /петстотин
четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН ********** и Е.Ю.С.,
с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, да ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П.Д.
и Д.Ш., в качеството им на Изпълнителни директори и членове на Управителния
съвет, чрез пълномощника си - адв. С.З. ***, съдебно-деловодни разноски по настоящото производство в размер на сумата от 863.31
/осемстотин шестдесет
и три лева и тридесет и една стотинки/ лева, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН ********** и Е.Ю.С.,
с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Бюджета на съдебната власт,
платими по сметка на ЯОС заплатените на основание чл.83 ал.3 вр.с ал.1 т.5 от ГПК разноски по настоящото производство в размер на сумата 342.24 /триста четиридесет и два лева и двадесет и четири
стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред БУРГАСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 от ГПК
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: