Присъда по дело №13/2022 на Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6/10.05.2022 ГОД. ПО НЧХД № 13/2022 ГОД.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по тъжба на С. И. С. от с.
Мъдрево, общ. Кубрат, обл. Разград, с която e обвинил лицeто А. С. С. от с.
Мъдрево, общ.Кубрат, обл. Разград, в това, че на 17.07.2021 год. в с. Мъдрево,
общ.Кубрат, му нанесъл побой, в резултат на което му причинил лека телесна
повреда, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалия – престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.
За претърпените вреди от престъплението, претендира на основание
чл.84 от НПК граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2 000.00 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 17.07.2021 год. до окончателното изплащане, като
претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението
така, както е било възведено с тъжбата, както и гражданския иск за
неимуществени вреди. Пледира подсъдимият да бъде признат виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен, като съдът му наложи
предвиденото за това наказание, както и да бъде уважен предявеният
граждански иск за неимуществени вреди в пълен размер.
Подсъдимият А. С. С. се възползва от правото си да не дава обяснения
по така повдигнатото и поддържано обвинение. Защитникът му пледира да се
отчетат всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
влошените отношения между страните, както и поведението на самия
тъжител, който го обвинил, че е убил собствения си баща и като приеме, че
тъжителят е отвърнал и е причинил също лека телесна повреда на
подсъдимия, съдът да приложи института на реторсията.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.А. С. С. е 44-годишен, женен, неосъждан, с основно образование,
безработен.
Частният тъжител съжителствал на семейни начала със св.Ш. М..
Семейството му живеело в Кралство Дания и веднъж в годината се връщало в
България и отсядало в с.Мъдрево в дома на св.С. Н., майка на св. М..
Последната има и сестра – Ш. А., която била омъжена в село Севар.
Подсъдимият А. С. С. живее в село Мъдрево заедно със съпругата си
св.Н. С. и децата си.
Къщите на св.С. Н. и на подсъдимия били една срещу друга. А. С.
паркирал на улицата своите автомобили, които били около четири-пет на
брой. На същата улица през две къщи от тази на подсъдимия бил домът на
1

св.М. К..
Не се спори между страните, че подсъдимият и свидетелките Н., М. и А.
са в роднинска връзка.
На 11.07.2021 г. семейството на тъжителя пристигнало с автомобила си
от Дания в България и отседнало в дома на св.Н.. Улицата била сравнително
тясна и паркираните там МПС на А. С. затруднявали тъжителя и съпругата му
при маневриране с цел прибиране на колата в двора на домакинята. Ето защо
св.М. помолила съседа си А. С., както и неговата майка, да изместят единия
от автомобилите си, който е срещу портата, за да може безпрепятствено да
влизат в двора. А. С. отказал.
На 16.07.2021 г. подсъдимият бил рожденик, поради което заедно със
съпругата си вечерта почерпили свои приятели в местното барче. Около 22
часа двамата се прибирали към дома си, когато минали покрай дома на своя
съсед св.М. К.. На последния му гостували дъщерите и зетьовете, поради
което и с оглед топлото време, били седнали на маса в двора. Св. К. като
видял съседите си, ги поканил да се запознаят с по-малкия му зет. Така
подсъдимият и съпругата му се присъединили към компанията на своя
съселянин.
Късно вечерта тъжителят и синът му легнали да спят, а
съжителстващата с него жена св. Ш. М., дъщеря й и майка й – св.Н. седнали в
двора на дома си и разговаряли. Скоро чули мъжки глас, в който разпознали
своя съсед А. С., който се заканвал на своите съседи, дошли от чужбина, че
няма да премести автомобилите си и пр.
Свидетелките слушали как били одумвани от своя съсед и родственик,
поради което около полунощ св.М. отишла до дома на св. К. и от улицата
извикала на подсъдимия да спре да говори по техен адрес и да не се занимава
с тях. Нейните думи провокирали А. С. да излезе на улицата, правейки
забележка на св.М. коя е тя, че да му казва кога да говори и кога да спре.
Излязла и съпругата му, при което подсъдимият хванал М. за тениската и я
разтърсил. Св. Н. позвънила на кмета на селото, който също е в родствени
отношения със страните. Когато пристигнал той помолил страните да
преустановят скандала, да не се обиждат и да не викат, да не пречат на своите
съселяни да почиват. Н. изявила желание да се обади на полицията, но св С.
С. й казал, че няма смисъл да занимават полицейските служители, тъй като
преди всичко са роднини и на следващия ден ще се сдобрят. След като
враждуващите тръгнали да се прибират към домовете си, св.С. С. си тръгнал.
През това време дъщерята на тъжителя го събудила и му обяснила за
възникналия конфликт, при което той излязъл навън. Подсъдимият го видял и
го предизвикал с думите „какъв мъж е“, при което С. излязъл на улицата, но
съпругата му го убедила да не се занимава с А.. Тогава подсъдимият
напомнил на тъжителя, че е загубил своите брат и баща, а вместо да е при
своята майка, той бил при роднините на съжителстващата с него жена.
Тъжителят от своя страна му казал, че подсъдимият е оставил своя баща да
2

умре. След тези думи А. С. тръгнал към пейката, където бил тъжителят и без
да очаква, подсъдимият го ударил с юмрук, и тъй като пострадалият не
очаквал да бъде нападнат, паднал на земята, след което подсъдимият
продължил да го удря. Св.М. позвънила на тел.112, а св.Н. се притекла, за да
издърпа подсъдимия, при което той ударил и нея и тя паднала на земята.
Съпругата на подсъдимия издърпала А. С., при което последният попитал
св.М. къде е полицията, на която е звъняла. След това седнал в колата си и
потеглил, а след няколко минути отново се върнал. Тогава пристигнали и
полицейските служители, които указали на участниците в конфликта да дадат
обяснения, след което им били съставени предупредителни протоколи.
Частният тъжител със съпругата и дъщеря си посетили филиалът на
Спешна помощ в гр. Кубрат, където бил прегледан и насочен към съдебен
лекар за освидетелстване. Св. Н., макар че също усещала болки, но останала в
дома си заедно със своя внук, тъй като детето се събудило и изплашило от
случващото се.
На 19.07.2022 г. пострадалият бил освидетелстван от съдебен лекар д-р
В., която издала СМУ № 75/2021 г., в което описала обективните находки
установени при прегледа.
По доказателствата:
От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на инцидента пострадалият С. И. С. е получил следните телесни
увреждания: хематом на лява орбита с подконюнктивален кръвоизлив във
видимата част на склерата на ляво око; разкъсно-контузни рани и охлузвания
по предните повърхности на двете ушни миди и драскотини пред тях;
кръвонасядания по гръдната стена и двете мишници; охлузвания и
драскотини по двете подбедрици; драскотини в странична теменна област и
странична област на шията от лявата страна. По своята медико-биологическа
характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Описаните увреждания са
причинени от твърд/и тъп/и, тъпоръбест/и и със заострен ръб предмет/и и са
получени по механизма на удари, стискане с пръсти на ръце, динамично
въздействие на нокетен ръб, приземяване на терена с опора в ляво
коляно/подбедрица.
Във връзка с твърденията на подсъдимия, че по същото време и място
тъжителят му причинил също телесни увреждания, се представя Епикриза КП
№ 115 от Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ гр. Разград, удостоверяваща проведено стационарно лечение в
болничното заведение за времето от 23.07. до 26.07.2021 г. с окончателна
диагноза: Травматичен шок. Счетана травма: гърди, корем. Контузио торацис.
Контузио абдоминис.
Доколкото липсват каквито и да било обективни данни за причинени на
подсъдимия телесни увреждания, с оглед изнесените от свидетелите, водени
от ответника данни, А. С. бил получил: зачервяване по кожата на шията,
3

одрасквания по кожата на ръцете, одраскване по кожата на гърба.Съобщените
от свидетелите видими увреждания по кожата, както и съобщенията на
пострадалия за болки по тялото – в областта на „стомаха“, „гърба“, „гърдите“
е възможно да бъдат получени по времето и по начина, както съобщават част
от свидетелите – при удари с ръце и ритници по тялото на пострадалия,
притискания на тялото към твърда ръбеста повърхност на земята, където е
бил повален, притискане с ръка в областта на шията. По кожата на тялото и
крайниците не е имало рани, подкожни кръвоизлими (хематоми), отоци и
насинявания. Описаните увреждания по своята медико-биологична
характеристика са причинили на пострадалия болки.
По отношение твърдяното от защитата на подсъдимия, че в резултат на
инцидента на 17.07.2021 г. подсъдимият е получил „травматичен шок“, СМЕ
сочи, че отразената в медицинската документация окончателна диагноза
Т79.4 – Травматичен шок се кодират в клинична пътека № 115 състоянията на
комбинирани и/или съчетани травми, с нарушение на основни жизнени
функции, нуждаещи се от интензивно лечение и диагностика. Според
наличните документи по делото основните жизнени функции (мозъчна,
сърдечно-съдова, белодробна, чернодробна и бъбречни функции) са били в
границите на нормата, с изключение на субективната компонента на намалена
двигателна активност и обективната количествена – подтиснато съзнание.
Отразения в епикризата „астеноадинамичен синдром (обща слабост,
отпадналост, безсилие, понижена работоспособност)“ и „Болков синдром
(спонтанна и палпаторна болка)“ е отзвучал след като още в първите часове
след приемането в болница пациентът е бил „обезболен“ само с три аналгина,
бромхексин – за втечняване на бронхиални секрети и квамател – срещу
киселини в стомаха. Според експертът д-р К. М. не може да се приеме
категорично при наличните по делото данни и документи, че отразената в
епикризата окончателна диагноза, в причинно-следствена връзка от
инцидента на 23.07.2021 г. е довела до разстройство на здравето на А. С.,
временно опасно за живота. Вещото лице подробно и аналитично мотивира
своето становище, изготвено само и единствено въз основа на медицинската
документация и научните факти. Експертът сочи, че в наличните медицински
документи има много неясни, противоречиви и/или двусмислени данни,
медицински и фактически, противоречащи на обикновената логика,
медицинската практика и научната медицинска литература. По кожата и
видимите лигавици на пациента не са намерени и описаци от медицинско
лице обективни данни за видими телесни увреждания. От направените най-
малко двукратно, клинико-лабораторни параклинични изследвания на
жизнените функции чрез над 45 количествени и качествени показателя в
кръвта и урината не се намират категорични данни за травматичен шок в
какъвто и да е клиничен стадий. От направените рентгенови компютърни
аксиални томографии на гърдите и корема на пациента не се намират
травматични патологични изменения в костите на гръдния кош и гръбнака,
органите и кухините му. Не се установява наличие на травматични лезии в
4

паренхимните органи на корема, както и на стомах, черва, пикочен мехур и
мезентериум. Съвкупният анализ на събраните доказателствени материали не
позволява да бъде изведен по недвусмислен начин механизмът на
причиняване на „травматичен шок“ на пострадалия Ахме С.. За да се приеме
причинна връзка между нанасянето на удари по тялото на А. С. по време на
инцидента и установения на 23.07.2021 г. „травматичен шок“ се изисква
наличието на достатъчно доказана медицинска информация и медицински
данни за физическото състояние на пострадалия през седемте дни преди
постъпването му в болницата, каквито не са представени. Няма данни от
ОАРИЛ при МБАЛ – Разград да са съобщили на органите на полицията, че
при лицето А. С. прието в отделението на 23.07.2021 г. са установени
травматични увреждания, които по своята медико-биологична характеристика
представляват „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
Изготвените СМЕ-и като неоспорени от страните, компетентно
извършени и обосновани се възприемат от съда изцяло.
По това обвинение се събраха дре групи гласни доказателства. Първата
група, това са показанията на свидетелите А., Н. и М.. Св. Н. и св.М. единно и
безпротиворечиво описват как втората отивайки да направи забележка на
своя роднина и съсед да не говори по техен адрес, де факто е предизвикала
инцидента. И двете свидетелки са възприели, че подсъдимият е нанесъл удари
на тъжителя и го повалил на земята. Въпреки близките отношения на
страните, съдът дава вяра на изложените от тях факти, тъй като те се
подкрепят от заключението на СМЕ. Последното е изготвено въз основа на
обективните находки при медицинското освидетелстване на пострадалия С.,
поради което се кредитира от съда. Както посочва експертът д-р Д. В.
описаните увреждания при прегледа на С. С. са причинени от твърд/и тъп/и,
тъпоръбест/и и със заострен ръб предмет/и и са получени по механизма на
удари, стискане с пръсти на ръце, динамично въздействие на нокетен ръб,
приземяване на терена с опора в ляво коляно/подбедрица. Описания от
вещото лице механизъм на причиняване на телесните увреждания несъмнено
сочи, че действително на 17.07.2021 г. на пострадалия С. са причинени
описаните множество телесни увреждания, както и категорично установява
падането на пострадалия на земята. Ето защо показанията на тези свидетелки
се кредитират изцяло от съда. Доколкото и в показанията си св. А.
възпроизвежда това, което е споделено и от М. и Н., съдът кредитира и
нейните показания.
Втората група показания са изложените такива от свидетелите К., С., Н.
С. и С. С.. Първите трима свидетели единно сочат, че тъжителят е бил този,
който първи е нанесъл удари на С. С., повалил го на земята и продължил да го
удря. Св. Н. С. – съпруга на подсъдимия заявява, че след инцидента съпругът
й е имал одрасквания по кожата на ръцете, одраскване по гърба и малко
насиняване. Тези техни показания противоречат на показанията на първата
група свидетели. Достоверността им в настоящото производство следва да се
провери само и единствено чрез обективни данни, отразени в медицинска
5

документация. Както се установи по делото подсъдимият не е посещавал
съдебен лекар. Твърдението му, че в резултат на инцидента на 17.07.2021 г.
състоянието му се е влошило и на 23.07.2021 г. е бил приет за лечение в
МБАЛ – Разград, не се кредитира от съда. В подкрепа на този извод е
изготвената от д-р М. СМЕ, която категорично сочи, че липсва причинна
връзка между инцидента на 17.07.2021 г. и описаната в епикризата
окончателна диагноза „травматичен шок“. Никъде в медицинската
документация не са описани каквито и да било отоци, насинявания,
одрасквания и пр. Поради това съдът не кредитира показанията на тези
свидетели досежно обстоятелството, че тъжителят е бил този, който е
нападнал подсъдимия и го повалил на земята. Доколкото в показанията си
св.С. С. преразказва думите на св.С., че тъжителят е повалил на земята
подсъдимия и му нанесъл удари, съдът не дава вяра и на показанията на св. С.
С. в тази им част.
Показанията на свидетелите А., Н. и М. съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са взаимодопълващи се, логични и последователни, и
кореспондират с писмените доказателства – СМУ и СМЕ-и.
Предвид това, съдът намира, че по делото се събраха безспорни
доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият А. С.
С. е автор на инкриминираното с тъжбата деяние по чл.130, ал. 1 от НК.
Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното
следствие – показания на посочените свидетели, обективните находки в
медицинското освидетелстване и съдебно-медицинските експертизи
съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е,
че именно подсъдимият А. С. С. е автор на инкриминираното деяние по
чл.130, ал. 1 от НК, за което е обвинен с тъжбата.
От правна страна:
Установи се, че подсъдимият А. С. С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК - на
инкриминираната дата - 17.07.2021 г. в с. Мъдрево Разградска област, е
причинил лека телесна повреда на С. И. С., довела до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице
– подсъдимият е нанесъл удар с юмрук, след което повалил на земята
пострадалия, след което продължил да му нанася удари с ръце в областта на
главата на пострадалия, и така е причинил телесни увреждания на тъжителя
С. И. С. – хематом на лява орбита с подконюнктивален кръвоизлив във
видимата част на склерата на ляво око; разкъсно-контузни рани и охлузвания
по предните повърхности на двете ушни миди и драскотини пред тях;
кръвонасядания по гръдната стена и двете мишници; охлузвания и
драскотини по двете подбедрици; драскотини в странична теменна област и
странична област на шията от лявата страна. Този вредоносен резултат е в
пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Действал е
6

при евентуален умисъл - предвиждал е, че следствие на ударите ще настъпят
конкретните увреждания, но се отнесъл с безразличие към това, преследвайки
друга цел – саморазправа с пострадалия.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. А. С. С. за виновен в
извършване на престъплението по чл.130, ал. 1 от НК и предвид наличието на
материалните предпоставки на чл.78а НК (за деянието е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимият е
неосъждан, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.375 и
сл. от НПК, но е реабилитиран, с деянието не са причинени имуществени
вреди и не е бил в пияно състояние) и императивната разпоредба за
приложението му, го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27
ЗАНН, като отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото
наказание в чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се
постигнат целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимият ще преосмисли
постъпката си и ще го мотивира за в бъдеще да избира установени от
правовия ред методи за разрешаване на конфликти.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Гражданският иск в размер на 2 000.00, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на
основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които
пострадалият е понесъл. Съдът като отчита тежестта на уврежданията
(всъщност са причинени множество телесни увреждания), понесените болки и
страдания, предвид естеството им и здравословното състояние и възрастта на
тъжителя, както и обстоятелството, че инцидентът е провокиран от
съжителстващата с пострадалия жена, намира, че за репариране на
понесените неимуществени вреди подсъдимият му дължи обезщетение в
размер на 1 500.00 лева. В останалата част над уважения размер до 2 000.00
лева претенцията е недоказана и следва да се отхвърли.
Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е основателно и следва да се уважи, считано от датата
на увреждането.
Искането за присъждане на сторени разноски е основателно и следва да
се уважи в размера на 912.00 лева, от които 12.00 лева – държавна такса,
300.00 лева възнаграждение за извършена СМЕ и 600.00 лева – адвокатски
7

хонорар.
Подсъдимият А. С. С. следва да заплати и по сметка на Районен съд –
Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60.00
лева.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Председател:

8

Номер на акта:	6
Дата:	10 май 2022 г. (в сила от 5 декември 2022 г.)
Съдия:	Албена Дякова Великова

Дело:	20223320200013
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Присъда по дело №13/2022 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите