РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,
14.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2303 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „К.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу
И.Й.Н. ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 1271.94 лева, от които 643.54 лева главница по сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра”
№80114/07.09.2018г.; сума от 195.00 лв., представляваща договорна лихва за
периода 07.09.2018г. - 22.10.2019г.; сума от 400,81 лева, представляваща „Такса Гарант” за периода 07.09.2018 г. до 22.10.2019 г. и сума от 32.59 лв., представляващи
законна лихва за забава за периода 08.04.2019г.— 22.10.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага,
че основната дейност на ищцовото
дружество е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Сочи, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във
формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че
ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез
сайта на дружеството, на адрес ***, като е предоставил личните си данни чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя
на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне
на финансова услуга от разстояние. Излага се, че в резултат на подадената
заявка и предоставените от ответника
данни служител на ищцовото дружество се е свързал с него на посочения телефон,
като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи кредит в размер на 1300.00лв. Сочи се, че
след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат
на договора за кредит от разстояние.
Твърди се, че ответникът е потвърдил с избиране на изпратения му от
ищеца линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра”№
80114/07.09.2018 г. и желаната сума му е била преведена чрез системата е-рау и
получена от същия на каса на офис на „Изипей” АД, срещу представена от него лична карта. Навежда доводи, че с попълване на
данните в заявката за кредит ответникът автоматично следва да се счита, че е
неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Излага,
че законът придава значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З
ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Сочи, че за
обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която
логически се свързва с издателя й, какъвто счита, че е настоящия случай.
Твърди, че с въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на
ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на
издадения му договор чрез предоставен е-mail адрес и телефонен номер е
равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с
електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Излага, че съгласно формата
за кандидатстване ответникът е имал възможност да избере опция да предостави
банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена
такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор. Сочи, че ответникът е избрал опция да му бъде осигурен
гарант за ползване на кредита, поради което се е задължил към ежемесечната му
вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга
/т.4 от Договора/. Твърди, че ищцовото дружество имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП” ООД в
качеството на дружество гарант се е
задължило да гарантира вземанията на кредитодателя
по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски
кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била
избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане
на кредит и същата е била одобрена. Излага се, че съгласно чл.1 ал.2 от
сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се е задължил да
събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата „гарант” от кредитополучателя. Сочи се, че съгласно чл.1 ал.3
дружеството гарант се е задължило да изплати сумите по просрочени задължения във връзка
с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след
като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал
дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на
предсрочната им изискуемост. Твърди се, че съгласно условията на сключения
Договор, ищцовото дружество, е поело
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на
задължението - 2730.00 лв. било платимо ведно с главницата на 12 месеца вноски
с определени падежи. Сочи се, че първите 6 вноски са изцяло погасени от страна
на длъжника, а по седмата вноска с падеж 07.04.2019г., ответникът е осъществил частично плащане в
размер на 125.65 лв. Твърди, че с
платената сума по седмата вноска е погасена съответно дължимите договорна лихва
и такса „Гарант”, начислената законна лихва за забава, както и част от
главницата по месечната вноска, като извън погасяването е останала дължима
главницата до пълния й размер. Сочи се, че към 22.10.2019г. ответникът не е погасил нито една от вноските
по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 07.04.2019 г.,
07.05.2019 г., 07.06.2019 г., 07.07.2019 г., 07.08.2019 г., 07.09.2019 г.
Излага, че служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с
длъжника, посредством изпращане на напомнителните e-mail-и на посочения от
заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът е осъществил никакво плащане или
индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Сочи, че съгласно чл.86 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата
на подаване на заявлението възлиза на 32.59лв.Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор
на ИМ. Твърди, че искът е допустим, тъй като между ищцовото
дружество и ответника е налице валидно
съществуващо договорно правоотношение. Излага, че искът се явява и вероятно
основателен поради това, че за парична сума в размер в общ размер на 1271,94
лв. е незаплатена и съответно дължима от ответника. Сочи и, че претендираните
суми са изискуеми от 07.04.2019 г. Не оспорва обстоятелствата, въз основа на
които се претендира вземането.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да
отхвърли предявеният иск. Сочи, че ответникът е погасил по – голяма част от
вземането.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
6972/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №3910/25.10.2019 г., с която е разпоредено на ответника
да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: , сумата 643,54 лева за главница, договорна
лихва в размер на 195 лева за периода 07.09.2018 г. до 22.10.2019 г.; договорна
такса „Гарант“ в размер на 400,81 лева за периода 07.09.2018 г. до 22.10.2019
г.; законна лихва за забава в размер на 32,59 лева за периода 08.04.2019 г. до
22.10.2019г. и законната лихва от 24.10.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25,44 лв. за деловодни разноски и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за
депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно
указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява
се от приобщената по делото заявка №80114/07.09.2018 г., че клиент №66481- И.Й.Н.
ЕГН ********** е отправил искане до ищеца да му бъде отпуснат кредит в размер
на 1300 лева, със сума за връщане от 2730 лева, със срок за издължаване до 07.09.2019
г.
Видно
е, че с разписка №2000000159951261/07.09.2018 г. ищецът е наредил да се плати
на ответника, чрез EasyPay по договор №80114/07.09.2018
г. сумата от 1300 лева.
Установява
се от приложения по делото договор за потребителски
кредит „Екстра“ от 07.09.2018 г., сключен между страните по делото, че същите
са се договорили: ищецът да предостави на ответника кредит в размер на 1300
лева, платими на последния на каса на EasyPay или
на посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***ключването на договора; че
ГЛП е в размер на 36%, а ГПР в размер на 49,7%; че ответникът е избрал ищецът
да ангажира дружество гарант за гарантиране на връщане на вноските му по
кредита, за което се е съгласил да плати на кредитодателя „такса гарант“
разсрочена към месечните му вноски, съгласно погасителния план към договора.
Видно е от
представените по делото ОУ към Договора за потребителски кредит, че в чл.8
същите е предвидено, че с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички
дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, до три дни
след одобрение на кредита последният следва да представи оригинал на банкова
гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума, което е
задължително условие за отпускане на кредита. Уговорено е и, че ако такава
гаранция не бъде представена, кредитодателят може да предостави на
кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант,
като в този случай кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни
такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант
От
приобщените по делото разписки за плащане се установява, че ответникът е
заплатил в полза на ищеца обща сума в размер на 1500 лева.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се
установява, че: процесната сума е платена на ответника чрез EasyPay с разписка №2000000159951261/07.09.2018 г.; че
дългът по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент от 36%, а ГПР е в
размер на 49,7%; че кредитополучателят е избрал ищецът да ангажира дружество
гарант за гарантиране на връщане на вноските му по кредита, за което се е
съгласил да плати на кредитодателя „такса гарант“ разсрочена към месечните му
вноски, съгласно погасителния план към договора; че договорената лихва по
кредита е в размер на 468,00 лева, а по таксата „гарант“ -962,00 лева, като
тези суми са начислени със счетоводна операция при ищеца по дебит сметка „531“
и кредита на сметки -502 за главница „753“ за лихва, „499“ за такса гаранция;
че общото задължение от 2730 лева е следвало да се възстанови на 12 равни месечни
вноски с падеж 07-мо число на месеца от 07.10.2018 г. до 07.09.2019 г. -12
вноски по 227,50 лева; че с платените от ответника 1500 лева са погасени
главница в размер на 656,46 лева, лихва в размер на 273,00 лева и такса гарант
в размер на 561,19 лева; че към датата на изготвяне на експертизата
задължението на ответника към ищеца включва главница в размер на 643,54 лева;
договорна лихва в размер на 195,00 лева, такса гарант в размер на 400,81 лева и
лихва за забава в размер на 32,59 лева; че при изчисление на дължимите суми по
втори вариант, без включване на такса „гарант“ непогасената сума към датата на
изготвяне на заключението ще е в размер на 71,12 лева за главница по последна
вноска с падеж 07.09.2019 г. и лихва за забава в размер на 0,91 лева по
просрочената главница от 71,12 лева за периода от 07.09.2019 г. до 22.10.2019
г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учредено по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за незабавно изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане по
договор за потребителски кредит по основание, размер и длъжник; че кредитополучателя е
получил твърдяната сума по договор за
кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на
вземането.
Съответно
в тежест на ответника по делото е да
установи всички положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си
въз основа вземане по сключения между
ответника и него договор за кредит от разстояние.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит „Екстра“ от 07.09.2018 г., с който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 1300 лева, платени на последния на
каса на EasyPay със срок за връщане на сумата
12 месеца от сключването на договора. Не е спорно както и, че договореният
между страните ГЛП е в размер на 36%, а ГПР в размер на 49,7%, така и, ме че
ответникът е избрал ищецът да ангажира дружество гарант за гарантиране на
връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да плати на
кредитодателя „такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски, съгласно
погасителния план към договора.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в изискуемата от закона форма, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.
Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По отношение на главницата
С исковата молба се
претендира незаплатена главница в размер на 643,54 лева по договора за кредит.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. От
представените по делото доказателства, а и от изслушаната по делото ССЕ се
установява, че процесната сума е
незаплатена от длъжника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу
ответника за главница по договора за заем в размер на 643,54 лева. Падежът и на
последната вноска за главница е изтекъл на 07.09.2019 г., поради което и цялата
сума е изискуема.
Поради установяване на
дължимостта на иска за главница основателна се явява и претенцията за законна
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2019 г. до окончателното
плащане.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна
лихва в размер на 195.00 лева за периода от 07.09.2018 г. до 22.10.2019 г. По
договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 36.00 %. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В
случая съдът намира, че с оглед срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и
автономията на волята, уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, поради което и предявената искова претенция следва да се уважи.
По отношение на „Такса гарант“:
Съгласно чл.8.1 от Общите условия, с цел
гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания
на кредитодателя към кредитополучателя, до три дни след одобрение на кредита
последният следва да представи оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния
размер на дължимата по кредита сума, което е задължително условие за отпускане
на кредита. Ако такава гаранция не бъде представена, кредитодателят може да
предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните
дружество гарант, като в този случай кредитодателят се задължава да събира
дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя
дружество гарант. В чл.4 от Договора е указано, че кредитополучателят е избрал
кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските
по кредита, за което се е съгласил да заплати на кредитодателя и такса
"гарант", разсрочена към месечните му вноски, като не се посочва кое
е дружеството гарант.
Настоящият състав на съда при тълкуване на чл.4 от
Договора във връзка с чл.8 от ОУ, намира, че клаузата, установяваща дължимост
на такса "Гарант" в размер на 962,00 лв., заобикаля закона – чл.21,
ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта,
за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и
обезщетителни функции. В случая таксата "Гарант", посочена като
глобална сума 962.00 лв., се кумулира към погасителните вноски, което води
до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване
на на търговеца за сметка на потребителя. Тази такса в размер близо до 80% от
размера на главницата, заобикаля и изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и
установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по
потребителски кредити.
С оглед изложеното, предвид нищожността на чл.4 от
процесния договор за заем, липсва основание за заплащане на такса
"Гарант", поради което следва да се преизчисли размера на
задължението като се изключат задълженията на кредитополучателя, начислени въз
основа на тази клауза. Съгласно заключението на ВЛ по допуснатата ССЕ в случай,
че „таксата гарант“ не се включи в погасителния план към датата на депозиране
на заповедта за изпълнение дължимите суми по процесния договор за кредит ще са в
размер на 71,12 лева за главница по последна вноска с падеж 07.09.2019 г. и
лихва за забава в размер на 0,91 лева по просрочената главница от 71,12 лева за
периода от 07.09.2019 г. до 22.10.2019 г. В този размер исковата претенция
следва да бъде уважена.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 18,42 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска
За исковото производство,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 51,79
лв.,съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че И.Й.Н.
ЕГН **********,*** дължи на
„К.И.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** обща сума в размер на 72,03 лева,
от които: сума в размер на 71,12 лева, представляваща претендирана главница и
сума в размер на 0,91 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 07.09.2019
г. до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно погасяване на дълга, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска: за горницата над присъдената
главаница в размер
на 71,12 лева до претендираната от 643,54 лева; за горницата над
присъдената мораторна лихва от 0,91 лева за периода от 07.09.2019 г. до
22.10.2019 г. до
претендираната от 32,59 лева периода от 08.04.2019 г. до 22.10.2019 г., както и за сумата от 400,81
лева, представляващи „Такса гарант“ за периода от 07.09.2018
г. до 22.10.2019 г., на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Й.Н.
ЕГН **********,*** да заплати „К.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** от 18,42 лева представляваща
сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 6972 по описа за 2019 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Й.Н. ЕГН **********,*** да заплати на „К.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 51,79 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: