№ 15
гр. Севлиево, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100023 по описа за 2021 година
Предявени са положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
срещу първата ответница и иск с правно основание чл. 108 ЗС, срещу втория ответник.
Делото е образувано по искова молба от Р. К. К., с ЕГН **********, гр.
************************************ срещу И.А.А.., с ЕГН **********, от
************************************ и Я.Ю.Т.., с ЕГН **********, от
************************************
Ищцата твърди, че е наследница на Р.А.Р., притежавала и владяла /до смъртта си/
имот, находящ се в с. Ряховците, общ. Севлиево, а именно: УПИ III-556, в кв. 25 по плана на
с. Ряховците, общ. Севлиево, без административен адрес: с площ от 676,00 кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ II-557, УПИ XVII-555 и УПИ IV-553, заедно с построените в
имота: жилищна сграда, частично на маза, и един етаж от пет стаи, със застр. площ от 69,00
кв.м., лятна кухня до жилищната сграда със застр. площ от 15,00 кв.м., стопанска постройка,
на два етажа, със застр. площ от 44,00 кв.м. и два навеса към нея със застр. площ от 48,00
кв.м., стопанска постройка със застр. площ от 18,00 кв.м. и навес към нея със застр. площ от
15,00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота. В описания имот
през целия си живот живяла Р.А.Р. /починала на 83 годишна възраст на 13.09.2020 г., а
нейният син К.Р.К. /баща на ищцата/ от м.04.2008г. до смъртта си на 09.06.2020г. След
смъртта на К.Р.К. , ищцата разбрала, че непосредствено след неговата смърт, ответницата
И.А.А.. се снабдила с нотариален акт/констативен/ за собственост върху имота придобит по
наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/ с № 13, том V, рег. № 9342, дело №
505/17.07.2020 г. по описа на Антон Стоянов, помощник нотариус по заместване, при П.Д. -
Нотариус, с рег. № 543 на HK на РБ, с район на действия PC Севлиево, след което
прехвърлила имота на ответника Я.Ю.Т.. с нотариален акт за покупко-продажба на недв.
1
имот № 14, том V, рег. № 349, дело № 506 от 17.07.2020 г. по описа на Антон Стоянов,
помощник - нотариус по заместване, при П.Д. -Нотариус, с рег. №543 на НК на РБ, с район
на действие PC - Севлиево, като взела Р.А.Р. да живее при нея в имота й в
************************************. Р.А.Р. /сестра на ответницата И.А./ била в много
тежко състояние, не разбирала свойството и значението на постъпките си, имала, тежка
форма на деменция, била напълно неподвижна. След като ищцата разбрала, че ответницата
И.А. е прехвърлила имота, собственост на баба й, и че И.А. я е взела в нейния имот, ищцата
веднага подала молба за поставяне под запрещение, поискала да бъде не н настойник, за да
се грижи за нея и интересите й, но за съжаление месец по-късно делото било прекратено,
поради смъртта на Р.Р.. През 1985г., ответницата И.А.А.. се отказала от наследството на
А.С.Б. и М.В. И.а /нейни родители/, в имота останала да живее само Р.Р. и семейство й, а от
м.04.2008г. до 09.06.2020г. живяла в имота със своя син К.Р.К. /баща на ишцата/.
Ответницата И.А. не живяла в описания по-горе имот повече от 30 години, отказала се от
наследството, оставено от родителите й. Ответницата нито била наследник, нито владяла
имота. Нотариалното удостоверяване, обективирано в констативния нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение било
невярно и ответницата И.А. не можела да черпи права от него, като нотариалния акт
следвало да бъде отменен. В имота през последните 30 години живели единствено бабата и
бащата на ищцата, владяли имота явно, непрекъснато и спокойно, като същият бил
собственост на Р.Р. на основание наследство и давностно владение към датата, на която
ответницата се снабдила с констативен нотариален акт. Не бил налице фактическия състав
на чл. 79 от ЗС и имотът не бил придобит на основание наследство и давностно владение от
ответницата И.А., а сделката, извършена с нотариален акт за покупко-продажба от
17.07.2020г. нямала вешно-транслативен ефект. Р.А.Р. имала, две деца: А.Р.К. и К.Р.К. /баща
на ищцата/, поради което описания по-горе недв. имот бил собственост на наследниците на
Р.А.Р., както следва: 1/2 ид.ч. на Р. К. К. /ищец/ и 1/2 ид.ч на наледниците на А.Р.К..
Предвид изложеното, ищцата иска да бъде призната за собственица на ½ идеална част от
гореописаният недвижим имот, по отношение на ответниците, както и осъждането на втория
ответник да предаде владението на така описаната идеална част от недвижим имот на
ищцата.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
първата ответница е представила писмен отговор. В отговора ответницата заявява, че
процесният имот бил придобит през 1945 г. от А.С.Б. - баща на ответницата И.А. и на
наследодателката на ищцата - Р.Р.. Последната действително живяла в процесния имот
заедно с родителите си, а И.А. живяла в друга къща в с. Ряховците със съпруга си. След
смъртта на А.Б. през 1974 г. И.А. взела животни и движими вещи от процесния имот и ги
пренесла в дома си, като заявявала, че това е от баща й. Непосредствено след погребението
на М.В. И.а, която е майка на ответницата И.А. и на наследодателката на ищцата - Р.Р.,
ответницата пренесла в дома си китеници и други подобни вещи, които заедно със сестра си
Р. си поделили като оставени им в наследство от майка им. И.А. участвала през 1977г. в
разходите по възстановяване на горяла в имота плевня. Налице било мълчаливо приемане на
2
наследството на А.С.Б., починал на 30.09.1974 г. и на М.В. И.а, починала на 14.03.1985 г. от
страна на тяхната дъщеря И.А.А.. преди вписване на отказа й от наследството в книгите на
РС-Севлиево. По тази причина вписания на 28.05.1985г. отказ на И.А. от наследството бил
нищожен поради предхождащото го мълчаливо приемане на наследството. И.А.
действително не живяла в процесния имот, но го владяла лично и чрез сестра си Р.Р.. В
продължене на около 15 години преди смъртта на Р.Р. сестра й И.А. чистила и поддържала
имота, ежегодно го засявала и отглеждала в него сезонни зеленчуци: пипер, домат, картоф.
Р.Р. живяла в процесния имот до 2017 г., когато поради влошена подвижност и
невъзможност на сина й К. сам да се грижи за здравето и хигиената на майка си, се
преместила да живее в дома на сестра си в с. Ряховците, ул. „Първи май" № 7, където до
смъртта й И.А. денонощно се грижила за нея. В периода 2017г. до продажбата на процесния
имот И.А. продължила да стопанисва процесния имот лично и с помощта на свои близки.
Р.Р. имала диагноза „захарен диабет" и онкозаболяване на крака, но не страдала от тежка
форма на деменция, както се твърди в исковата молба. До смъртта си Р. разбирала
свойството и значението на постъпките си. През предходните поне десет години преди
смъртта си, Р.Р. считала, че процесният имот е изцяло собствен на сестра й И.А., полагащ й
се поради поетите за нея и за имота грижи и стопанисване. В този смисъл била нейна
декларация със заверка на подписа и съдържанието от 10.07.2020 г.. Към момента на
откриване наследството на Р.Р., ответникът И.А. била изключителен собственик на
процесния имот и сгради на основание наследство и давностно владение. Придобитото от
И.А. право на собственост довело до изгубването му от страна на Р.Р. на основание чл. 99,
предложение първо от Закона за собствеността. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
вторият ответник не е представил писмен отговор.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове по съображенията в исковата молба. В писмена защита излага подробни
доводи за основателността на исковете.
В съдебното заседание първата ответница, чрез процесуалния си представител
заявява становище за неоснователност на предявените искове, по доводите изложени в
отговора.
В съдебното заседание вторият ответник, лично и чрез процесуалния си представител
излага доводи за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт № 13, том V, рег. № 9342, дело № 505/17.07.2020 г.
на нотариус П.Д., с рег. № 543 на НК, с район на действие PC – Севлиево, че на 17.07.2020 г.
И.А.А.. е призната за собственик по давност на недвижим имот, а именно: УПИ III-556, в кв.
25 по плана на с. Ряховците, общ. Севлиево: с площ от 676,00 кв.м., при граници и съседи:
улица, УПИ II-557, УПИ XVII-555 и УПИ IV-553, заедно с построените в имота: жилищна
3
сграда, частично на маза, и един етаж от пет стаи, със застр. площ от 69,00 кв.м., лятна кухня
до жилищната сграда със застр. площ от 15,00 кв.м., стопанска постройка, на два етажа, със
застр. площ от 44,00 кв.м. и два навеса към нея със застр. площ от 48,00 кв.м., стопанска
постройка със застр. площ от 18,00 кв.м. и навес към нея със застр. площ от 15,00 кв.м.,
заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.
Установява се от нотариален акт № 14, том V, рег. № 9349, дело № 506/17.07.2020 г.
на нотариус П.Д., с рег. № 543 на НК, с район на действие PC – Севлиево, че на 17.07.2020 г.
И.А.А.. е продала описания в нотариален акт № 13, том V, рег. № 9342, дело №
505/17.07.2020 г. имот на Я.Ю.Т.., за сумата 4 800лв..
Установява се от протокол за делба от 15.01.1945 г. и от удостоверение от 26.01.2021
г. от Община Севлиево, че имота описан в нотариален акт № 14, том V, рег. № 9349, дело №
506/17.07.2020 г. е поставен в дял на А.С.Б., с посочената делба.
Установява се от удостоверение от 28.05.1985 г., издадено от РС – Севлиево, че
И.А.А.. се е отказала от наследството оставено от А.С.Б. и М.В. И.а.
Установява се от удостоверение за наследници на А.С.Б., че същият е починал на
30.09.1974 г. и е оставил за наследници: М.В. И.а – съпруга, починала на 14.03.1985 г.,
И.А.А.. - дъщеря и Р.А.Р. - дъщеря, починала на 14.09.2020 г..
Установява се от удостоверение за наследници на Р.А.Р., че същата е починала на
14.09.2020 г. и е оставила за наследници: А.Р.К. – син, починал на 04.12.2011 г. и К.Р.К. -
син, починал на 09.06.2020г., и оставил за наследница: Р. К. К. - дъщеря.
От декларация от 10.07.2020 г., нотариално заверена от кмета на с. Ряховците А.А.А..
е видно, че в същата, като неин автор е посочена Р.А.Р., като в деклерацията е вписано
изявление на последната, че през последните 10 години процесния имот се владее, ползва и
стопанисва от И.А.А.., като Р.А.Р. е съгласна И.А.А.. да стане собственик на имота.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза
и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: ръкописният текст след
"декларатор:" с който е изписано името "Р.А.Р." декларация от 10.07.2020 г., нотариално
заверена от кмета на с. Ряховците А.А.А.. е изписан от Р.А.Р. ЕГН **********; не е
възможно да се установи, дали подписите положени след "декларатор:" в декларация от
10.07.2020 г., нотариално заверена от кмета на с. Ряховците А.А.А.. са изпълнени от Р.А.Р.
или не.
От показанията на свидетеля К.К., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава Р. и К. откакто живее в селото, от около 1960-та година; има имот до на Р. имота,
през една мрежа; К. починал 2 години, преди заседанието, а след 3-4 месеца и Р. починала;
имота бил на ул. ,,Септември“; често се виждали; сестрата на Р. – И. живеела при мъжа си, в
друг имот, на разстояние около километър от къщата на Р.; през последните 20 години, И.
живеела при мъжа си; свидетеля не я виждал при Р.; Р. идвала да помага и у свидетеля,
шиела дрехи на децата; И. не била гледала Р. в имота на сестра си, гледала я докато била
4
болна в на И. къщата, няколко години; К. живеел в къщата на Р. и сменил дограмата,
всичко направил; свидетеля не виждал И. да идва да помага, от семейството също не
идвали да помагат; на К. дъщеря му идвала да помага, бившата съпруга на К., също и
внучката на К.; К. живеел на село и преди да почине от 1978-ма година; от 1978 г., до сега
свидетеля не виждал И. в имота.
От показанията на свидетелката Б.П., се установява следното: свидетелката живее в с.
Ряховците от 1966-та година, в съседство с процесния имот; познава И. и Р.; Р. живеела там
и се родила и живяла допреди да иде при сестра си 3 години, преди заседанието; И. живеела
в долния край на селото, там била къщата на И. и на мъжа й, след като се е омъжила, а в
горния край била къщата, за която се води спор; в къщата в горния край живели сестрата на
И. – Р. и родителите им - А. и М.; родителите на Р. живеели в процесния имот, те строили
къщата и цял живот живели там до смъртта си; И. живеела в долния край на селото; А.
починал края на есента 1974г., а М. починала 1985 г.; когато починал А. 1974 г., тогава като
бащиния, сестрата и майката на И. дали овца с шиле и арания; след смъртта на М. 1985г. -
майката на Р. и И., тогава те си разделили тъкани неща - китеници и пътеки, след 40 – тия
ден, на помена; 1977 г. лятото изгоряла плевнята на Р. и тогава И. им помогнала с пари,
около една заплата; работели двете сестри, сеели лук и картофи; И. ходела при Р., до преди
4 години, сеели, помагали си; в градината имало засети овошки, асми, джанка, варили ракия
и си ги поделяли; К. си дошъл на с. Ряховците да си живее, но бил болен от сърце и не
работел, И. носела ядене и се грижела и за него и за сестра си; Р. била с тоалетен стол, сестра
й ходела да я обслужва и накрая решили сестра й И. да я вземе у тях; стаите на къщата се
ползвали от всички, И. имала нейни дрехи и вещи, с които работела в градината; Р. пред
свидетелката казала, че прехвърля къщата на сестра си, след като се разболяла, тогава взела
решение.
От показанията на свидетеля А.А., се установява следното: свидетеля заявява, че на
10.07.2020 г. отишли заедно със секретарката му до И.А., влезли в стаята, където била Р., тя
била седнала на леглото; прочели й текста, на декларацията и тя казала, че е запозната; Р.
сама изписала имената и се подписала; разплакала се, че е загубила и двете си деца и само
сестра й е останала, казала, че я гледа много добре и всичко дължи на нея и иска бащината й
къща да остане за сестра й.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищцата, с оглед доказателствената ѝ тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че е собственик на описания в
исковата молба имот на соченото основание, както и че имота се владее или държи именно
от втория ответник. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че това владение
или държане се основава на наличието на правно
5
основание.
Установи се по делото от протокола за делба от 15.01.1945 г. и от удостоверение от
26.01.2021 г. от Община Севлиево, че процесния имот, описан в нотариален акт № 14, том
V, рег. № 9349, дело № 506/17.07.2020 г. е поставен в дял на А.С.Б., с посочената делба.
Установи се от удостоверение за наследници на А.С.Б., че същият е починал на 30.09.1974 г.
и е оставил за наследници: М.В. И.а – съпруга, починала на 14.03.1985 г., И.А.А.. - дъщеря и
Р.А.Р. - дъщеря, починала на 14.09.2020 г.. Установи се от удостоверение за наследници на
Р.А.Р., че същата е починала на 14.09.2020 г. и е оставила за наследници: А.Р.К. – син,
починал на 04.12.2011 г. и К.Р.К. - син, починал на 09.06.2020 г., и оставил за наследница:
ищцата Р. К. К. - дъщеря. С оглед изложеното и на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 ЗН,
ищцата Р. К. К., като правнучка на установения първоначален собственик на процесният
имот - А.С.Б. (за което страните не спорят) и внучка на Р.А.Р. е придобила собственост
върху ¼ идеална част от същия. Основателно е възражението, че ответницата И.А.А.. е
приела мълчаливо наследството на родителите си А.С.Б. и М.В. И.а, поради което
последващия отказ от тяхното наследство се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1
вр. чл. 44 ЗЗД, поради невъзможен предмет. Мълчаливо приемане на наследството чрез
извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено
предполагат неговото намерение да приеме наследството е налице тогава когато действията
не са двусмислени, т. е. от тях да не е възможно да се направят и други изводи, както е при
ползуване на обикновената покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или
действия по обикновено управление на наследството, като законът предвижда при всеки
конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане
на наследството, т. е. касае се за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус.
Спорният въпрос по делото е дали е налице мълчаливо приемане на наследството на А.С.Б.,
починал на 30.09.1974 г. и на М.В. И.а, починала на 14.03.1985 г., от страна на тяхната
дъщеря И.А.А.., преди вписване на отказа й от наследството в книгите на съда на 28.05.1985
г.. От показанията на свидетелката Б.П., се установява, че когато починал А.Б., тогава като
бащиния, сестрата и майката на И.А.А.. дали овца с шиле и арания; след смъртта на М.
И.а, дъщерите Р.Р. и И.А., си разделили тъкани неща - китеници и пътеки - след 40 – тия
ден, на помена. Ответницата И.А.А.. е взела движими вещи от наследственото жилище и ги
е пренесла в дома си, като е станало ясно за свидетелката, че това са вещи от родителите на
ответницата. Установените с тези свидетелски показания факти не се опровергават от други
доказателства, нито е установено вещите да представляват обикновена покъщнина, още
повече, че И.А. не е живяла заедно с родителите си, поради което отказът от наследството е
нищожен поради предхождащото го мълчаливо приемане на наследството, изразяващо се в
действията по вземане на вещи от наследствения имот и пренасянето им в друго жилище,
обитавано от ответницата. Тези фактически действия не са двусмислени, тъй като нито е
поддържано, нито е доказано от ищцата наличието на друг, различен смисъл от обичайния,
и по несъмнен начин предполагат намерението на И.А. да приеме наследството от
родителите й, собственици на спорния имот, поради което и същата е придобила по
наследство 1/2 идеална част от имота, а след продажбата, обективирана в нотариален акт №
6
14, том V, рег. № 9349, дело № 506/17.07.2020 г., собствеността върху тази идеална част е
преминала в ответника Я.Ю.Т... В изложения по – горе смисъл е съдебната практика -
Решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на Върховен касационен съд, II
гражданско отделение.
В конкретния случай предвид, че ищцата и първата ответница, са придобили
фактическата власт върху съсобствен имот, вследствие наследяване от общ наследодател, би
следвало и при съобразяване на постановките в тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г.
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, ответницата да докаже преобръщане на владението
си, чрез действия, манифестиращи по несъмнен начин отричане на владението на другите
съсобственици, промяната в намерението за своене на чужди части, и достигане тези
действия до знанието на другите съсобственици, но нищо такова не се доказа по делото.
Твърде кратък е срока от изготвяне на декларацията от 10.07.2020 г. до завеждане на
настоящото дело, за да изтече какъвто и да било правнорелевантен срок през този период.
Не може да се кредитира признанието дадено със задна дата от един от съсобствениците -
Р.Р. в посочената декларация, че първата ответница сама владее имота последните 10
години, доколкото същото не намира каквато и да е подкрепа нито в свидетелските
показания, нито в писмените доказателства по делото, установяващи безспорно, че
процесния имот е ползван и държан основно от Р.А.Р. и сина й К.Р.К., до една - две години
преди завеждане на делото. Относно оспореното авторство на Р.Р. по отношение на
декларацията от 10.07.2020 г., съдът намира, че оспорването не се доказа, предвид
доказателствената тежест за това на ищцата, установеното от заключението на вещото лице
по съдебно - почерковата експертиза, че: изписването на имената Р.А.Р. е от посоченото
лице, като е невъзможно да се установи, дали подписът положен след "декларатор:" е
изпълнен от Р.А.Р. или не, като от друга страна свидетеля А.А., заявява, че пред него Р.А.Р.
сама е изписала имената и се подписала.
Не се установи по делото при доказателствена тежест на ответника Я.Ю.Т.. за
установяване на основанието за владението му, фактическата власт на ответника върху
целия имот да се основава на правно основание. С оглед изложеното и предвид
доказателствената тежест на ответника за установяване на основанието за владението му
налице е и последната предпоставка за уважаване на иска – фактическата власт на ответника
не се основава на правно основание.
Предвид изложеното иска по чл. 108 ЗС е доказан и поради това основателен за 1/4
идеални части и следва да бъде уважен за тези части, а за разликата до пълния му предявен
размер от 1/2 идеални части същият е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, с
оглед горните изводи, че ищцата не е собственик на тази част от имота.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
срещу първата ответница е допустим, доколкото от изявленията на тази ответница в
съдебно заседание и от приложените по делото нотариални актове, се установи, че същата
7
предявява права, които са несъвместими с правата на собственик на ищцата върху
процесният имот, доколкото ответницата заявява, че преди да прехвърли имота на вторият
ответник е придобила същият по давност.
Уважаването на предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищцата, с оглед доказателствената
тежест, кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: че е собственик на
процесния имот на соченото основание, и че първата ответница претендира да е
собственица на имота.
Предвид възприетото по – горе при разглеждане иска по чл. 108 ЗС се установи
обема на правото на собственост на ищцата върху процесния имот, като изложеното по –
горе важи в пълна сила и за иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се
преповтаря. Предвид изложеното иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е доказан и поради това
основателен за 1/4 идеални части и следва да бъде уважен за тези части, а за разликата до
пълния му предявен размер от 1/2 идеални части същият е неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
С оглед разрешаването на спорния по делото въпрос относно принадлежността на
правото на собственост и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на частична отмяна подлежи
нотариален акт № 13, том V, рег. № 9342, дело № 505/17.07.2020 г. на нотариус П.Д., с рег.
№ 543 на НК, с район на действие PC – Севлиево, с който първата ответница е призната за
собственик на процесния имот, за ¼ идеални части от правото на собственост върху имота,
за които се установи, че принадлежат на ищцата.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете и направеното
искане за присъждане на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищцата срещу ответниците следва да се присъдят разноски, по съразмерност, съобразно
представения списък на разноските и доказателствата приложени по делото за заплатени
такива, в общ размер на сумата 538,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците
също имат право на разноски и предвид направените искания следва да им се присъдят
разноски, по съразмерност, в размер на: сумата 292,50 лева за първата ответница и сумата
300,00 лева за втория ответник. По делото е заявено възражение от първата ответница за
намаляване размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата, като
несъобразени с правната и фактическа сложност на делото. По настоящото дело следва да се
приеме, че претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата (600,00 лв.),
взето предвид при изчисление на посочените по – горе суми за разноски, не е прекомерно и
отговаря на критериите за определяне на разумно такова, предвид и заложените в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за
определяне на минимално адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
ищцата е изготвил искова молба, участвал е в две открити съдебни заседания и при
събиране на доказателствата – немалък брой писмени доказателства, разпит на трима
свидетели и заключение на вещо лице, предявил е и доказателствени искания по делото. С
оглед горното и като съобрази характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава
8
със средно висока правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на осъщественото
от пълномощника процесуално представителство, съдът счита, че договореното и заплатено
от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Посоченият размер в
представеният от ответника договор за правна помощ (600 лв.) е дори под
нормативноустановеният минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр.
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразявайки и броя на предявените по делото искове. Предвид всички
гореобсъдени обстоятелства се налага извод, че възнаграждението на процесуалният
представител на ищеца, посочено в приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, не е прекомерно, което обосновава неоснователност на възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Ю.Т.., с ЕГН **********, от
************************************ че Р. К. К., с ЕГН **********, гр.
************************************, притежава ¼ идеална част от правото на
собственост, като придобито по наследство от Р.А.Р., върху недвижим имот, а именно: УПИ
III-556, в кв. 25 по плана на с. Ряховците, общ. Севлиево: с площ от 676,00 кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ II-557, УПИ XVII-555 и УПИ IV-553, заедно с построените в
имота: жилищна сграда, частично на маза, и един етаж от пет стаи, със застр. площ от 69,00
кв.м., лятна кухня до жилищната сграда със застр. площ от 15,00 кв.м., стопанска постройка,
на два етажа, със застр. площ от 44,00 кв.м. и два навеса към нея със застр. площ от 48,00
кв.м., стопанска постройка със застр. площ от 18,00 кв.м. и навес към нея със застр. площ от
15,00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, и ОСЪЖДА на
основание чл. 108 ЗС Я.Ю.Т.., с ЕГН **********, да предаде на Р. К. К., с ЕГН **********,
владението върху ¼ идеална част от описаният недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Р. К. К., с ЕГН **********, срещу Я.Ю.Т.., с ЕГН **********,
иск, с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на собствеността и предаване на
владението върху описаният недвижим имот, за разликата над ¼ идеална част до пълния
предявен размер от ½ идеална част от правото на собственост.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
И.А.А.., с ЕГН **********, от ************************************, че Р. К. К., с ЕГН
**********, гр. ************************************ е собственик на ¼ идеална част от
правото на собственост, като придобито по наследство от Р.А.Р., върху недвижим имот, а
именно: УПИ III-556, в кв. 25 по плана на с. Ряховците, общ. Севлиево: с площ от 676,00
кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ II-557, УПИ XVII-555 и УПИ IV-553, заедно с
построените в имота: жилищна сграда, частично на маза, и един етаж от пет стаи, със застр.
площ от 69,00 кв.м., лятна кухня до жилищната сграда със застр. площ от 15,00 кв.м.,
9
стопанска постройка, на два етажа, със застр. площ от 44,00 кв.м. и два навеса към нея със
застр. площ от 48,00 кв.м., стопанска постройка със застр. площ от 18,00 кв.м. и навес към
нея със застр. площ от 15,00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в
имота, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. К. К., с ЕГН **********,
срещу И.А.А.., с ЕГН **********, иск, за признаване на собствеността върху описаният
недвижим имот, за разликата над ¼ идеална част до пълния предявен размер от ½ идеална
част от правото на собственост.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 13, том V, рег. № 9342,
дело № 505/17.07.2020 г. на нотариус П.Д., с рег. № 543 на НК, с район на действие PC –
Севлиево, с който И.А.А.., с ЕГН **********, от ************************************
е призната за собственик на недвижим имот, а именно: УПИ III-556, в кв. 25 по плана на с.
Ряховците, общ. Севлиево: с площ от 676,00 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ II-557,
УПИ XVII-555 и УПИ IV-553, заедно с построените в имота: жилищна сграда, частично на
маза, и един етаж от пет стаи, със застр. площ от 69,00 кв.м., лятна кухня до жилищната
сграда със застр. площ от 15,00 кв.м., стопанска постройка, на два етажа, със застр. площ от
44,00 кв.м. и два навеса към нея със застр. площ от 48,00 кв.м., стопанска постройка със
застр. площ от 18,00 кв.м. и навес към нея със застр. площ от 15,00 кв.м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота, за ¼ идеални части от право на собственост върху
имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.А.А.., с ЕГН **********, от
************************************ и Я.Ю.Т.., с ЕГН **********, от
************************************ да заплатят на Р. К. К., с ЕГН **********, гр.
************************************, сумата 538,00 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. К. К., с ЕГН **********, гр.
************************************, да заплати на И.А.А.., с ЕГН **********, от
************************************, сумата 292,50 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. К. К., с ЕГН **********, гр.
************************************, да заплати на Я.Ю.Т.., с ЕГН **********, от
************************************ сумата 300,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10