Р Е Ш Е Н И Е
№ 2448
гр. Пловдив, 14. декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 2735 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 1389 от 27.08.2021г.,
постановено по АНД № 3385/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХI нак.състав е
потвърден Електронен фиш серия К, № 4515201, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който
на Е.Т.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100.00 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движението по пътищата(ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21,
ал.1 от ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение, извършено на 17.02.2021г. в
10:13 часа в гр.Пловдив, бул. „Марица“ до номер 160(автомивка Абсолют), посока
ул. „Ландос“.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се върху
липса на установена граница на действие на пътен знак В26 в зоната на
заснемане. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да
се отмени обжалваният електронен фиш. Претендират се разноски.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не взема
становище по депозираната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
следователно е допустима.
Не са налице наведените в касационната жалба
оплаквания. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал и
анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формулирал
крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен
фиш. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите
по делото доказателства.
От доказателствения материал по делото безспорно
се установява, че на 17.02.2021 г., в 10:13ч. е било установено и заснето с
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 546 движение на лек автомобил Мерцедес Ц 200 Д, с
рег. № ***, собственост на касатора, с превишаване от 25 км. /ч. над
разрешеното ограничение от 30 км/ч., въведено с пътен знак В26. Нарушението е
извършено в гр.Пловдив, бул. „Марица“ до
номер 160 (автомивка Абсолют), посока ул. „Ландос“, установено с АТСС, което е с посока на
задействане „приближаващ“. С това действие Е.М. е нарушил разпоредбата на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за
налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т. е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият състав на касационната инстанция
намира за правилни и обосновани и в пълна степен споделя изводите на районния
съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на
материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила,
т. е. че са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани
процесуални нарушения, които да са допуснати при издаването му от
административнонаказващия орган.
Както бе посочено и по-горе, настоящата съдебна
инстанция споделя изводите на районния съд и за правилно приложение и на
материалния закон, т. е. на приложимите материалноправни разпоредби в случая,
но същевременно, обаче, следва да се посочи, че районният съд е обсъдил основните
твърдения, т. е. двата довода, които са били изложени от жалбодателя в
подадената до районния съд жалба против електронния фиш, а именно - че на
мястото, на което е бил заснет управлявания от касатора лек автомобил и е била
засечена скоростта му на движение, няма действие знак за ограничение на
скоростта до 30 км/час - В26 и че съответно, не е извършил посоченото в
електронния фиш нарушение на чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Същите два основни довода, между впрочем, се развити в касационната
жалба, подадена до настоящата съдебна инстанция.
Касационната инстанция намира за неоснователно
твърдението, развито в касационната жалба, че на мястото, на което е бил заснет
управляваният от касатора лек автомобил и е била засечена скоростта му на
движение, е извън зоната на действие на знак за ограничение на скоростта до 30
км/час - В26. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението, а съгласно ал. 3 на същия чл. 10, при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В настоящия случай е използвана
именно такава мобилна система за видеоконтрол на скоростта TFR1-M, с фабричен № 546, като за използването й на
конкретното място за контрол е попълнен изискуемият се протокол за използване
на АТСС, с рег. № 1030р-5080 от 18.02.2021 г. на ОДМВР - Пловдив, за
използването й на датата 17.02.2021г. , с начало на работа – 09:00 часа и номер
на първото статично изображение - 27425 и край на работа – 18:00 часа, с номер
на последното статично изображение – 27485, като този протокол се съпровожда и
със снимка на разположението на уреда, приложена по делото на ПРС. В същия
протокол изрично е посочено, че за контролирания участък от пътя е налице пътен
знак за ограничение на скоростта от 30 км. /час, както и че разстоянието от
пътния знак с въведеното ограничение на скоростта, до АТСС, е 800 метра. Този
реквизит на ЕФ, правилно е приет от районния съд, че следва да се приема като
техническа грешка и реалното разстояние до зоната на регулиране е 80 метра. На
следващо място в протокола, освен това е посочено, че АТСС работи в стационарен
режим на измерване и с посока на задействане - "приближаващ". При
всички тези данни следва да се обобщи, че стационарно разположеното АТСС на
това конкретно място в гр.Пловдив, на бул. „Марица“ до № 160( автомивка
Абсолют), е контролирало, респ. засичало е скоростта на движение само на приближаващите
се към него, т. е. на идващите от запад в посока към ул. Ландос МПС и съответно
е заснемало само тази МПС, като контролираният участък е бил под обхвата на
пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км./час. Предвид това няма как лекият автомобил,
управляван от касатора, да е бил сниман след кръстовището на бул. „Марица“ №
160(въпросната автомивка Абсолют), респ. скоростта му на движение на посочената
дата и в посоченото време, да е била засечена след контролирания пътен участък.
От това пък следва, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
касатора, е засечена от мобилна система за видеоконтрол и съответно, снимката
на същото е направена именно в контролирания участък от пътя, в който участък е
въведено ограничение на скоростта на движение до 30 км./ч. с пътния знак В26, а
не след него, каквито твърдения се въвеждат в касационната жалба. Предвид това
този довод, развит в касационната жалба се явява неоснователен и недоказан.
В обобщение се налага извод, че въз основа на
попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от
органа правна квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр.
ал.1 от ЗДвП. Ползваното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на
твърдяното място и време, посочени в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. и е технически изправно, поради което
административнонаказателната отговорност на касатора се явява законосъобразно
ангажирана.
Настоящата инстанция намира, че контролните
органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата - контролът да се
осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от
проверка № 6-33-10/18.09.2020г. на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с идент. №
546 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
При установяване на нарушението на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна
процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени
нарушения. Безспорно е установено нарушението, кой е неговият извършител и
вината. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100,00
лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вид и
размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение
в населено място.
Касационната инстанция не споделя доводите на
касатора за допуснато съществено нарушение с оглед документирането на АТСС като
разположение при проверката. В административната преписка се съдържа снимков
материал съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като действително
няма отбелязване на датата, на която е извършено заснемането на поставеното
АТСС, но следва да се има предвид и че в Наредбата няма изискване за изрично
отбелязване на датата на поставяне на АТСС. В този смисъл следва да бъде
отбелязано, че дори липсата на снимков материал съобразно изискването на чл.
10, ал. 3 от Наредбата не е съществено процесуално нарушение. С оглед на
посочените вече реквизити в протокола, както и представеното изображение на
автомобила при извършването на нарушението, то последното се явява ясно и
недвусмислено установено, а липсата на дата върху снимката на разположението на
АТСС не е от естество да внесе обосновано съмнение относно извършеното
нарушение.
С оглед изложеното оспорваното решение се
явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон.
При този изход на делото претенцията на
касатора за присъждане на разноски е неоснователна.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1389 от
27.08.2021г., постановено по АНД №
3385/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХI нак.състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: