№ 1243
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение 0260030/19.02.2021г, постановено по гр.д.№ 53/2020г по описа на
Софийски окръжен съд, е осъдено „Алианц България” АД с ЕИК ********* да заплати на
Л. В. Г. с ЕГН ********** сумата от 72000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на съпруга К. А. Г.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 20.05.2019г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума от 28.11.2019 г. до окончателното плащане,
като е отхвърлен иска за разликата до 120 000лв., както и исковата претенция за лихва върху
сумата от 72 000лв. за периода 20.05.2019г до 27.11.2019г. Осъдено е „Алианц България”
АД да заплати на адв. Г.П. Ч. от САК сумата от 2358лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото съразмерно с уважената
част от исковете. Осъдена е Л. В. Г. да заплати на „Алианц България” АД сумата от 144 лв.,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и на
призовани свидетели съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 1572
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдено е „Алианц България” АД да заплати
по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 2880 лв. върху
уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в
размер на 180 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е обжалвано от ЗАД „Алианц България” АД, представлявано от адв. С. М.,
в частта му, с която е уважена исковата претенция за разликата от 48 000лв. до 72 000лв., с
доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че съдът не е приложил правилно принципа
на справедливост по чл.52 ЗЗД, не е отчел всички факти по делото. Не е съобразено, че
пострадалият е бил на 87г, а ищцата на 76г. Не е установено при условията на пълно и
главно доказване вида и обема на търпените от ищцата неимуществени вреди, тъй като
1
ищцата е продължила нормалния си начин на живот, загубата не се е отразила съществено
върху битието й, не е загубила материална подкрепа, тъй като получава по-висока пенсия и
средства от децата си. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част да се
отхвърли исковата претенция.
Ответната страна по жалбата- Л. В. Г., представлявана от адв.Г.Ч. от САК, е оспорила
същата като неоснователна.
Решението е обжалвано и от Л. В. Г., чрез адв.Г.Ч. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция. Възразява срещу приетия размер на съпричиняване от 40 %
като завишен. Сочи, че постановената присъда по НОХД № 29/2020г по описа на СОС се
обжалва само в частта за размера на осъждането, че същата е задължителна за гражданския
съд. По делото са доказани характера и степента на неимуществените вреди, установени със
свидетелски показания. Възразява срещу кредитиране на заключението на АТЕ в т.5, 6 и 7,
като счита, че правилно е установена причината за настъпване на ПТП-действията на водача
на автомобила, който при маневра за движение назад, не се е убедил, че пътят е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, с което
е нарушил чл.40 ЗДвП.
Поддържа, че ищецът не е могъл да се движи извън пътното платно, тъй като се е
извършвал ремонт.
Претендира да се отмени решението в отхвърлителната му част и да се уважи изцяло
исковата му претенция. В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата
се поддържат изложените доводи във въззивната жалба.
Ответната страна по жалбата-ЗАД „Алианц България”АД, представлявано от адв. С.
М., е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че съдът правилно е отчел
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Позовава се на
заключението на САТЕ, че пострадалият е имал възможност да предотврати ПТП, ако при
движението си е използвал тревното пространство, а ако това е било невъзможно, то е
следвало да се движи възможно най-близко до лявата граница на платното за движение, по
отношение на посоката си на придвижване, която се явява посока, противоположна на
посоката на движение на ППС. Излага доводи, че наличието на тротоар се доказва от
приложения по делото снимков материал, така и от свидетелските показания на С. В.,
съгласно които самият път няма тротоар, а малък банкет, който се ползва от пешеходците.
Сочи, че в присъдата по наказателното дело е прието, че е налице съпричиняване на
престъпния резултат от пострадалия пешеходец, изразяващо се неправомерно движение на
същия по платното за движение в нарушение на чл.108, ал.1 ЗДвП, като при наличието на
затревен банкет е бил длъжен да се движи по него, а при липса на такава възможност е
следвало да се движи възможно най-близо до лявата граница на платното за движение и в
посока, противоположна на посоката на движение на превозните средства.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество –
въззивната жалба на Л. В. Г. е частично основателна, а въззивната жалба на
застрахователното дружество е неоснователна.
Ищцата по делото- Л. В. Г. е посочила в исковата молба, че на 20.05.2019г, около
12ч, в гр.Годеч, е настъпило ПТП между водача на автомобил марка „Ситроен”, модел
„Джъмпер”, с рег. № ******** и К. А. Г., неин съпруг. Водачът на автомобила е извършвал
необезопасена маневра, при движение на заден ход, реализирал е ПТП с движещия се по
пътното платно, поради липса на тротоар, в същата посока, пешеходец К. А. Г., на когото
били причинени телесни увреждания- тежка черепно-мозъчна травма-голям
нитрацеребрален хематом, мозъчна контузия, субарахноидна пеморагия, фрактури на
черепни кости и въпреки проведеното му лечение е починал. Преживяла е тежко загубата на
съпруга си, останала е без житейска и морална подкрепа. Претендирала е да бъде осъдено
2
ответното застрахователно дружество, където е бил застрахован процесният автомобил, да
заплати сумата от 120 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП-20.05.2019г до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът „ЗАД Алианц България” АД е оспорил исковите претенции като
неоснователни. Възразил е, че не е налице противоправно поведение на водача на
автомобила, причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилата смърт
на пешеходеца. Навел е възражение за съпричиняване, че пешеходецът е нарушил чл.107 и
чл.108 ЗДвП, тъй като не се е движил по тротоара, а в средата на пътното платно и при
липса на наличен тротоар, да се е движел вляво, с посока, обратна на тази на движението.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 72 000лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 28.11.2019г до окончателното изплащане. Приел е, че е налице
съпричиняване от страна пострадалия в размер на 40%. Решението е влязло в сила, като
необжалвано, в частта му, с която исковата претенция е уважена за сумата от 48 000лв.,
ведно със законната лихва от 28.11.2019г до окончателното изплащане на сумата и в частта
му, с която е отхвърлена исковата претенция за лихвата за забава за периода 20.05.2019г до
27.11.2019г.
По делото е предявена искова претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на съпруга й в ПТП, причинено от
застрахован водач на автомобил. За да се уважи исковата претенция следва да се установи
извършено ли е противоправно деяние, вреди, причинна връзка между настъпилите вреди и
деянието, валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”.
Не се спори между страните по делото, че с присъда № 30/7.10.2020г, постановена по
НОХД № 20/2020г по описа на СОС, потвърдена с въззивно решение № 85/17.03.2021г по
ВНОХД № 59/2021г по описа на САС, В. В. В. е признат за виновен в това, че на
20.05.2019г, около 12.00ч, в гр.Годеч, Софийска област, при управление на МПС-лек
автомобил „Ситроен”, модел „Джъмпер”, с рег. № *********, по ул.”Зли дол” и в района на
дом № 55, при извършване на маневра „движение на заден ход”, с посока на движение от
дом № 57 към дом № 55, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца К.
А. Г..
По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която се установява следният механизъм на ПТП: На
20.05.2019 г. около 12.00 часа – в светлата част на денонощието, при добра видимост,
облачно дъждовно време, в гр. Годеч, на ул. „Зли дол“, лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с
рег. № ********, управляван от В. В. В., извършвал маневра движение на заден ход,
движейки се по улицата в дясната част на платното за движение по отношение посоката на
движение на автомобила - откъм с. Губеш /периферията на града/ към централната му част.
Пътят се състоял от едно платно за движение с широчина 5.50 м. Широчината само на
асфалтовото покритие била 4.30 м. Вляво от асфалтовото покритие по посоката от с. Губеш
към центъра на гр. Годеч, имало насип от баластра, чакъл и пясък с широчина 1.20 м. Вляво
от баластрата имало тревни площи. От дясната страна на платното за движение имало
тревна площ с ширина 3.30 м. до оградите на имотите. В зоната на ПТП не е имало
действащи пътни знаци, както и пешеходна пътека. Към този момент по улица „Зли дол“ се
извършвал ремонт и част от платното за движение-на около 1.20 м. вдясно от левия му край
по отношение посоката от с. Губеш към центъра на гр. Годеч, същото било разкопано и
чакълирано с баластра. В същото време и условия на движение и в същата посока по улица
„Зли дол“ откъм с. Губеш към централната част на града, вляво от десния край на платното
3
за движение /с гръб към лекия автомобил/ се движел пешеходецът К. А. Г.. При така
описаното разположение на пешеходеца и лекия автомобил последният настигнал
пешеходеца и със задната си лява габаритна част го ударил, като го извел от равновесие и
пешеходецът паднал по очи върху терена, а автомобилът преминал над него. Ударът
настъпил на пътното платно, тъй като пешеходецът не се движел възможно най-близко до
лявата граница на платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС.
Ударът бил забелязан от свидетели, които извикали на водача и той установил автомобила
на място и веднага след това го паркирал в посока напред и вляво. От техническа гледна
точка причина за възникване на ПТП са субективните действия на водача на автомобила,
който преди да започне маневра за движение назад не се убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници
в движението и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство и тъй като това е било невъзможно не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасност. От техническа гледна точка К. А. Г. е имал възможност да
предотврати ПТП, ако при движението си е използвал тревното пространство, намиращо се
встрани от асфалтовото покритие, а ако това е било невъзможно – ако се е движел възможно
най-близко до лявата граница на платното за движение по отношение посоката си на
придвижване, която се явява посока, противоположна на посоката на движение на ППС /тъй
като при условие, че е възможно използването от пешеходци на пространството, покрито с
баластра, пясък и тревна площ, намиращи се от двете страни на платното за движение,
същите е следвало да бъдат използвани от пешеходеца/, а при условие, че не е било
възможно използването на горните пространства поради наличие на препятствия в тях -
изкопи, паркирани ППС или строителна техника и др., движението е следвало да бъде
възможно най-близо до лявата граница на платното за движение срещу посоката на
движение на ППС/. При ПТП пешеходецът е получил следните травматични
увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания
на лицето и главата, кръвонасядане на твърдото небце, меките черепни обвивки, счупване на
челната кост вдясно през основата до турското седло, счупване на етмоидалната кост,
субдурален хематом в областта на двете предни черепни ямки и в средната и задна черепна
ямка вдясно, както и по конвекситета, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по
конвекситета, вътремозъчен кръвоизлив, контузия на главния и малкия мозък вдясно и на
ствола, оток на мозъка; шийна травма, изразяваща се в отваряне на гръбначния стълб между
пети и шести шиен прешлени без засягане на гръбначния мозък; травма на гърдите,
изразяваща се в кръвонасядания на гръдния кош, контузия на белия дроб вдясно,
кръвонасядане на долните крайници и на междуребрената мускулатура, счупване на 4-то, 5-
то и 7-мо ребра вдясно и кръвонасядане на диафрагмата вдясно, аспирация на кръв вляво,
хемоторакс вдясно; коремна травма, изразяваща се в кръвонасядане на лявата поясна област
и гърба, мастната капсула на десен бъбрек и надбъбречната жлеза, кръвонасядане на меките
тъкани около дебелото черво; травматични увреждания на крайниците -кръвонасядане на
дясното рамо, десен лакът, десен глезен, рана на дясната ръка и охлузване на дясна
подбедрица, кръвонасядане на ляв лакът, дълбоки кръвонасядания в областта на гръбнака и
гръдния кош, кръстеца и лявото бедро. Така получените травми, преценени в съвкупност, са
несъвместими с живота независимо каква е възрастта на пострадалия, налице е пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между причинената при ПТП тежка съчетана
травма и настъпилия смъртен изход.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.В., който
е дал показания, че пътното платно е нямало тротоар, тъй като са били заети тревните
площи, извършвал се е строеж по пътя, правели водопровод. Имало е изкоп в дясното
платно, който бил дълъг към 150-200метра, като е бил ограничен с железни пана. Пътят е с
малък банкет, който се използва за ходене от пешеходци.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че е установено противоправното
4
поведение на водача на автомобила, настъпила вреда, причинна връзка между настъпилите
вреди и деянието, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователното
дружество.
Спори се между страните относно размера на обезщетението за неимуществени вреди
и възражението за съпричиняване.
При определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят отношенията
между ищцата и пострадалия, общественото му положение, възрастта му, вида и тежестта на
претърпените болки и страдания.
Свидетелката М. К. А., дъщеря на ищцата, е дала показания, че ищцата е
била уплашена, стресирана, плачела след загубата на съпруга си. Много тежко приела
смъртта му заради драматичната ситуация, при която настъпила, а също и заради това, че
двамата съжителствали 59 години в брак – ищцата била на 18 години, когато двамата се
запознали, цял живот били заедно, отгледали децата си заедно. Винаги живеели добре,
изключително много се обичали и държали един на друг, винаги били заедно. Баща й се е
грижил за майка й. След смъртта му е започнала да приема медикаменти, защото се е
разклатило здравето й. Ищцата била съсипана, не можела да се възстанови - не говорела
нормално, плачела, потънала била в спомените си.
Въз основа на обсъдените доказателства следва да се определи обезщетение в размер
на 120 000лв. за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от ищцата, която е
изгубила съпруга си, с когото са имали много близки отношения на взаимопомощ, дълъг
съвместен брак, преживяла е тежко загубата му.
Възраженията, че ищцата и съпруга й са били в напреднала възраст е обстоятелство,
което обуславя извод, че са имали дълго съвместно съжителство, но е ирелавантно в
насоката, в която същото се релевира във въззивната жалба на застрахователното дружество,
че двамата съпрузи са в края на жизнения си път.
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия
пешеходец следва да се съобрази съдебната практика, че не всяко нарушение на правилата за
движение по ЗДвП следва да се отчита, а следва да се установи конкретният принос на
пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат.
Същото следва да се докаже при пълно и главно доказване, а не следва да се установява с
вероятност и предположения. За да е налице съпричиняване би следвало пострадалият да е
създал предпоставки за настъпване на ПТП или нарушението на ЗДвП да е допринесло за
настъпване на вредите. Формалното нарушение на разпоредбите на закона не е достатъчно.
Въз основа на заключението на САТЕ се установява, че пострадалият пешеходец се е
движил по средата на пътното платно, с гръб към движещия се назад лек автомобил, с което
е нарушил чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП, тъй като не се е движил най-близо до лявата граница на
пътното платно. За нарушение на задължението му да се движи по затревения банкет, не се
установява с категоричност, че това е било възможно, тъй като от ангажираните по делото
свидетелски показания чрез разпит на свидетеля В. се установява, че са били заети тревните
площи, имало е строеж по пътя, правели водопровод, поради което не може да се приеме за
доказано, че е нарушил и разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че възражението за
съпричиняване е доказано, но същото следва да се определи в размер на 20%, като се отчете,
че тежестта на нарушенията на водача на превозното средство е по-голяма. Определеният
процент в наказателното производство не обвързва гражданския съд, тъй като ищцата не е
участвала като частен обвинител в производството.
Следва да се уважи исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ като се осъди ответното
дружество-„Алианц България” АД с ЕИК ********* да заплати на Л. В. Г. с ЕГН
********** сумата от 96 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
5
28.11.2019г до окончателното й изплащане.
Поради различни изводи на двете инстанции, следва първоинстанционното решение
да се отмени в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за
разликата от 72 000лв. до 96 000лв., ведно със законната лихва от 28.11.2019г, като се
постанови, че се осъжда на основание чл.432, ал.1 КЗ „Алианц България” АД с ЕИК
********* да заплати на Л. В. Г. с ЕГН ********** сумата за разликата от 72 000лв. до
96 000лв., ведно със законната лихва от 28.11.2019г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено
„Алианц България” АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Г.П. Ч. от САК, сумата от
985лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Застрахователното дружество е претендирало разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, което е в размер на 3 864лв. Процесуалният представител на
въззивницата е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът
приема, че е частично основателно. Минималният размер на същото по Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1250лв., поради което
претендираното следва да бъде намалено до 2 000лв. Следва да се осъди Л. В. Г. с ЕГН
********** да заплати на „Алианц България” АД с ЕИК ********* сумата от 1 200лв. с ДДС
за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдено „Алианц България” АД с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Г.П. Ч. от САК, допълнително сумата от 786лв. за адвокатско възнаграждение за
пред първата инстанция.
Застрахователното дружество пред първата инстанция е претендирало разноски в
размер на 5 736лв. Следва да се уважи направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от
процесуалния представител на ищцата и същото да се намали на 4 000лв. При съобразяване
на изхода на спора следва да бъде осъдена Л. В. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Алианц
България” АД с ЕИК ********* сумата от 960лв. с вкл. ДДС, поради което следва да се
отмени решението в частта му, с която е осъдена ищцата за заплати на Алианц България”
АД с ЕИК ********* сумата за разликата от 960 лв. до 1886.40лв. за пред първата
инстанция./ с вкл. ДДС.
Следва да се осъди ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на САС
сумата от 960лв. за допълнителна държавна такса върху уважения размер на исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №0260030/19.02.2021г, постановено по гр.д.№ 53/2020г по описа
на Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ от Л. В. Г. с ЕГН ********** срещу „Алианц България” АД с ЕИК
********* за разликата от 72 000лв. до 96 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на съпруга К. А. Г.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 20.05.2019 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума от 28.11.2019 г. до окончателното плащане, В
ЧАСТТА му, с която е осъдена ищцата за заплати на Алианц България” АД с ЕИК
********* сумата за разликата от 960 лв. до 1886.40лв. за пред първата инстанция./ с вкл.
ДДС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Алианц България” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. Г. с ЕГН
********** на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата за разликата от 72 000лв. до 96 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-страдание поради
6
смъртта на съпруга К. А. Г., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 20.05.2019г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума от 28.11.2019
г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Алианц България” АД ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Г.П. Ч. от САК сумата от 2358лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ по делото съразмерно с уважената част от исковете и
допълнително сумата от 786лв. за адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на САС
сумата от 960лв. за допълнителна държавна такса върху уважения размер на исковете.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7