№ 1700
гр. Пловдив, 28.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200105 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.А.М., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4718047, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния представител адв. С.П., жалбоподателят М. моли съда да
отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, изразяващи се в изплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.04.2021г. в 15:34ч. на път ІІ-64 км 50+500, посока с. Труд било
заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „БМВ Х 1 ДРАЙВ 23
Д” с рег. № ****, установено и заснето с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в
полза на водача, била установена скорост от 82 км/ч или превишаване на
разрешената скорост с 22 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с
регистриран собственик Л.А.М., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. чл.21
ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото – снимков материал
към ЕФ Серия К № 4718047 от 16.04.2021г., Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, ведно с приложение към него, справка от
АИС на КАТ, справка от база данни на КАТ за първоначална регистрация и
собственици на превозното средство, Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, Протокол за използване на АТСС, снимка на
разположение на АТСС, писмо с изх.№ 11-00-253/09.03.2022г. на АПИ.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
категорично установено извършено от жалбоподателя нарушение на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП, който на 05.04.2021 г. в 15:34 ч. на Републикански
път ІІ-64 км 50+500, посока с. Труд, при управление на л. а. „БМВ Х 1
ДРАЙВ 23 Д” с рег. № **** не е спазил установеното с пътен знак В26
ограничение на разрешената скорост от 60 км/ч и е управлявал със скорост от
82 км/ч, с което е превишил разрешената стойност на скоростта с 22 км/ч.
Нарушението се потвърждава и от приложената по административната
преписка снимка към ЕФ, серия К № 4718047 от 16.04.2021г. На кадрите от
снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в ЕФ, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол изключват всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал,
заснемането е осъществено при отдалечаващ се трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателя и на посоката на
задействане, отбелязана в протокола за използване на АТСС. Вярно е, че на
снимката се наблюдава и втори автомобил. От приложението към
2
Удостоверението за одобрен тип № 17.09.5126 се установява, че принципът
на измерване на скоростта от използваното в случая АТСС е този на лазерен
скоростомер. Предвид това и съпоставяйки коментирания по-горе снимков
материал, следва извод, че маркерите в средата на страните на изображението
показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от
пресичането на тези маркери. В случая тези четири маркера, формиращи две
мислими оси, се пресичат само в МПС с регистрационен номер ****, което се
явява процесното МПС, собственост на жалбоподателя, при управлението на
което същият е нарушил правилата за движение по пътищата, касаещи
скоростта на движение, за което е издаден разглежданият ЕФ. Ето защо съдът
не споделя направеното в тази насока възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Ограничението е въведено с поставен на км 50+650 пътен знак В26,
чието наличие и местоположение се установява с категоричност от
представеното по делото писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/,
ОПУ Пловдив. Отново от същото писмо на АПИ, ОПУ Пловдив се
установява и наличие на допълнителна табела Т2, която указва, че забраната,
въведена с пътен знак В26, важи 1000 м. В писмото се посочва, че
допълнителната табела Т2 е монтирана през м. февруари 2021г., като на
05.04.2021г. бил подписан официалният констативен протокол. В случая
ирелевантен е въпросът в колко часа е бил подписан официалният
констативен протокол, касаещ допълнителната табела Т2 с оглед часа на
нарушението, доколкото с категоричност се установява, че и двата знака /В26
и Т2/ са били налични към датата на нарушението – 05.04.2021г. Доколкото
табелата Т2 е със съдържание „1000м“, то следва да се приеме, че действието
на пътния знак В26 важи до указаното с допълнителната табела разстояние,
като не се прилага първата част от въведеното в чл.50 ал.1 от ППЗДП правило
„….до следващото кръстовище….“ така, както твърди представителят на
жалбоподателя. Предвид това, съдът формира извод, че за мястото на
нарушението /път ІІ-64 км 50+500, посока с. Труд/ към датата на нарушението
е имало действаща забрана от пътен знак В26 /60 км/ч./, който знак е поставен
преди установеното местонарушение и важи до км.49+650, тъй като към знака
има указателна табела Т2 /1000м/. Като не се е съобразил с въведеното в В26
ограничение на скоростта на движение при управление на процесното МПС,
на посочената в ЕФ дата жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДП.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя се излагат
съображения за нарушена процедура по поставянето на пътните знаци. За
съставомерността на нарушението по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП,
респективно за реализиране административнонаказателната отговорност на
субекта на нарушението, е от значение установяването на факта на наличието
на реално поставен пътен знак, който ограничава скоростта за движение и
движение на автомобил със скорост над максимално допустимата такава,
3
означена със знака и в обхвата на действие на същия. И това произтича от
общото задължение на водачите да съобразяват своето поведение с пътните
знаци, при което не е налице предоставено правомощие на водачите да
извършват предварителна оценка дали законосъобразно или не е бил поставен
съответен знак и в тази насока дали да съобразят или не поведението си с
него. Поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни
процедури, уредени в съответните нормативни актове, които следва да са
приключили с издаване на окончателен административен акт.
Законосъобразността на същите обаче не може да е предмет на обсъждане в
настоящото производство, което е специфично такова и относимо само към
въпросите, свързани с реализиране на административнонаказателната
отговорност на водача. Не се ангажират от страна на жалбоподателя и
доказателства за отмяна на административен акт, въз основа на който е било
реализирано поставянето на коментираните по-горе пътни знаци, което
единствено обстоятелство би могло да се вземе предвид в настоящото
производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва инцидентен
контрол за законосъобразността на процедурата по одобряване и реализиране
на проектите за поставяне на пътни знаци и в тази връзка, като напълно
неотносими, не следва да се разглеждат и възраженията на жалбоподателя и
неговия процесуален представител в тази насока. В заключение, следва да се
посочи, че при въведено ограничение с пътен знак за водачите съществува
задължението да се съобразят с него, като ако същите считат, че този знак е
незаконосъобразно поставен, това не отменя автоматично задължението, а те
имат отделен път на защита, който обаче е извън рамките на настоящото
производство.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. В случая презумпцията, предвидена в чл.188
ал.1 от ЗДП не е оборена. За проверка на това изискване служи приложената
към преписката справка за собственост на МПС. Последното обосновава и
неоснователността на направеното в този смисъл възражение в жалбата. От
страна на собственика на МПС няма подадена декларация по чл.189 ал.5 от
ЗДП, поради което и законовата презумпция не е оборена.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4
от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Твърдението в жалбата, че в ЕФ липсва описание на нарушението,
съдът намира за неоснователно. Видно от процесния ЕФ, същият съдържа
всички елементи от състава на административното нарушение и няма
съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в
извършено нарушение за скорост, ограничена с пътен знак В26 при
4
управление на МПС, която скорост е установена с превишение от 22 км/ч
повече от разрешената.
Извършеното нарушение по ЗДП е установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, което представлява мобилна система за
измерване по смисъла на §6 т.65 б.“б“ от ДР към ЗДП, временно разположено
на пътя. Установяването на нарушения с АТСС, представляващи мобилна
система за измерване, е възможно предвид разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДП в редакцията, действаща към датата на нарушението, която разпоредба е
актуална и понастоящем.
Използваното в случая АТСС, с което е установено нарушението, е от
одобрен тип. Доказателство за това са приложените към преписката и приети
като писмени доказателства по делото заверено копие на Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027г.,
както и Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ. Предвид
на това съдът оценя като неоснователно оспорената от жалбоподателя
годност на използваното в случая АТСС.
Във връзка с използваното техническо средство за измерване,
неоснователно се явява и възражението, че нарушението е установено в
присъствието на контролен орган. Съдът намира, че присъствието или
отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ при мобилни АТСС,
прикрепени към превозното средство, какъвто е настоящият случай, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Така от една страна очевидно е, че когато законодателят
в §6 т.65 б.“б“ от ДР на ЗДП посочва, че мобилните АТСС са такива,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, то той има предвид именно присъствието
на контролен орган във връзка с поставяне начало и край на работния процес,
а не това, че мобилното АТСС може да функционира в съответствие с
изискването на §6 т.65 б.“б“ от ДП на ЗДП само в тези моменти, в които на
някакво разстояние от него физически стои контролен орган. От друга страна,
съвсем погрешно е и тълкуване на чл.189 ал.4 от ЗДП в смисъл, че нарушение
по този ред може да бъде установено само, ако контролен орган буквално
физически не присъства на мястото. В този смисъл ясно е, че сочейки в чл.189
ал.4 от ЗДП отсъствието на контролен орган и на нарушител законодателят
има предвид единствено това, че същите не участват в описания
автоматизиран процес на установява на нарушението.
За използване на средството за измерване е съставен протокол от
06.04.2021г., съдържащ данни за датата, мястото на контрол, начало и край на
работа с него, посока на движение на контролираните МПС, наличие на пътен
5
знак, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа на
използваното АТСС, №№ на първо и последно статични изображения.
Съдържащите се в протокола данни, свързани с датата, мястото на контрол,
време на работа на АТСС съответстват на данните, съдържащи се в издадения
Електронен фиш.
За разположението на АТСС е представена снимка, с което е изпълнено
изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената наредба. Изготвянето на
дигитална снимка изрично е отбелязано в протокола, което удостоверява
разположението на АТСС на посочената дата и място. Поради изложеното
неоснователни са оплакванията, че приложената снимка не може да бъде
обвързана с деня на осъществения контрол и мястото на техническото
средство.
Предвид на гореизложеното, според съда няма нарушения нито в хода
на констатиране на самото нарушение, нито в хода на производство по
издаване на ЕФ, както и при прилагане на изискванията на горепосочената
наредбата при използване на АТСС.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя,
съгласно разпоредбата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП е предвидено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. Съдът счита, че в
случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба и
наложения размер на санкцията, който предвид фиксирания от законодателя
размер не подлежи на редуциране от съда.
Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Измереното превишение на скоростта на
движение е 22 км/ч при въведеното с пътен знак В26 ограничение на
скоростта извън населеното място от 60 км/ч и разкрива висока степен на
опасност. Следва да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи
спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване, са от особено значение. Установеното в случая
превишаване на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това
не следва да бъде определяно като маловажно.
С оглед изложено съдът намира, че обжалваният ЕФ, като
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими в полза на въззиваемата
страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в това производство, съобразно с нормата на чл.63д ал.4 вр.
ал.1 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Като съобрази характера и тежестта на
производството, както и факта, че представителството е осъществено
единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ОДМВР - гр.Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Водим от горното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4718047, издаден от
ОДМВР - Пловдив, с който на Л.А.М., ЕГН ********** на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Л.А.М., ЕГН ********** от гр .Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР - Пловдив сумата в размер на 80 лв., представляваща направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7