Решение по дело №205/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Б.С. 15.09.2020 год.

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  III наказателен състав, в публичното си заседание на 20 август, Две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 205/2020г. по описа на РС-Б.Слатина

За да се произнесе взе предвид следното:

В.А.С. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 19-0248-000552/19.03.2019г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн.чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се поддържат от процесуалния представител адв.А.С. от ВрАК, който прави искане за отмяна на атакуваното НП.

            Въззиваемата страна РУП - Б.С., редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 23.09.2018г. жалбоподателят В.А.С. управлявал мотопед “Чин Чи 50 КТ 4 Ж”, 50куб.см., с рег.№ ОВ 0670М, в гр.Б.С., обл.В., по ул. „Захари Стоянов”, посока към гр.К.. В това време, около 10.45ч., в гр.Б.С., на ул.”В. Левски до „Каменния мост“ служителите при РУ-Б.С. – свидетелите Л.В.К., В.Г.П. и Л.М.Ц., които били на работа по контрол на автомобилното движение съгласно утвърден план, забелязали, че водачът на мотопеда управлява без да използва защитна каска, поради което го последвали със служебния автомобил. Жалбоподателят С. спрял в близост до кръстовището на ул.“Иванчо Съйнов“ и ул.“Георги С.Бенковски“, като към него се приближили свидетелите К. и П.. Те му се представили и му казали, че са го последвали, за да го спрат и извършат проверка, тъй като управлява мотопеда без да използва защитна каска. За целта му разпоредили да им представи личната си карта, свидетелството за управление на МПС и контролен талон към него, и свидетелството за регистрация на мотопеда, но С. отказал да им представи същите, поради което двамата служители извикали и колегата си Л.М.Ц. за съдействие за установяване самоличността на нарушителя.

Жалбоподателят В.С. бил приведен в сградата на РУ-Б.Слатина, където той представил на проверяващите документите си. При направена справка те установили, че мотопедът бил със служебно прекратена регистрация  на 26.06.2018г. по чл. 143 ал.15 ЗДвП. За извършени нарушения по ЗДвП, включително и по чл.140 от ЗДвП му бил съставен АУАН № 1103/23.09.2018г. от св. В.Г.П. – мл.полицейски инспектор при РУП – Б.С., в присъствието на свидетели-очевидец Л.В.К. и Л.М.Ц., и в присъствието на жалбоподателя.

Била образувана преписка в  РУ-Б.С.. След кратко разследване с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 25.02.2019 г. решаващата прокуратура е отказала да образува наказателно производство за извършване на престъплението по чл.345 от НК и е прекратила преписката №3095/2018 г. по описа на РП-В.. Като основание за прекратяване е посочена нормата на чл.9, ал.2 от НК, чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Преписката последващо е била изпратена на Началника на РУ-Б.С. за сведение.

Въз основа на постановлението на РП-В. на 19.03.2019г. било издадено и атакуваното НП. С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че: „на 23.09.2018 г. около 10:45 часа в гр.Б.С. кръстовището на ул.“Иванчо Съйнов“ и ул.“Георги С.Бенковски“, управлява мотопед “Чин Чи 50 КТ 4 Ж”, 50куб.см., с рег.№ ОВ 0670М, собственост на С.Т.М.от гр.У., което МПС е с прекратена регистрация на 26.06.2018г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е извършил:

1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 1103/23.09.2018г., НП № 19-0248-000552/19.03.2019г., Постановление за отказ да се образува наказателно производство, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Г.П., Л.В.К. и Л.М.Ц.,***.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който към датата е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че: „на 23.09.2018 г. около 10:45 часа в гр.Б.С. кръстовището на ул.“Иванчо Съйнов“ и ул.“Георги С.Бенковски“, управлява мотопед “Чин Чи 50 КТ 4 Ж”, 50куб.см., с рег.№ ОВ 0670М, собственост на С.Т.М.от гр.У., което МПС е с прекратена регистрация на 26.06.2018г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е извършил:

1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП”.

Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

С обжалваното НП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание  - Глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл.175 ал.3 - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съдът констатира съществени процесуални нарушения при издаване на НП, водещи до нарушено право на защита.

В случая в съдържанието на наказателното постановление не е направена ясна фактическа формулировка и обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен. Не е посочено в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние - по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Не е ясно кога е следвало да се регистрира мотопеда и от коя дата всъщност е последвала дерегистрация. Не е приложена справка относно регистрацията на мотопед “Чин Чи 50 КТ 4 Ж”, 50куб.см., с рег.№ ОВ 0670М, от която да е видно кое лице е собственик в регистрационния масив на сектор „Пътна полиция” и от коя дата е прекратена регистрацията. Налице е вътрешно противоречие при формулировката на обвинението и неяснота за какво деяние е санкциониран жалбоподателят. Ако се твърди, че собственик на мотопеда е жалбоподателят, то той е извършил нарушение по чл.145 ал.2 ЗДвП, тъй като има задължение в  едномесечен  срок от придобиването  да регистрира на свое име закупения от него мотопед.   Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-В., обективирани в постановлението за отказ да се образува наказателно производство, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил. Сочи се, че МПС е собственост на С.Т.М.от гр.У..

Съдът счита, че в конкретния случай не се доказва и субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от С. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира МПС на свое име.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в  чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 23.09.2018г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на закупения мотопед е била служебно прекратена от Сектор „ПП“ преди 3 месеца. Тъкмо напротив – същият е бил с регистрационни табели и необходимите документи.

Сочи се в НП, че мотопедът е собственост на С.Т.М.от гр.У.. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. В случая, както се твърди с НП, че МПС не е собственост на жалбоподателя, а е собственост на друго лице, жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение.  Липсват доказателства собственикът С.Т.М.да е уведомил  ползвателя на мотопеда С., че  този мотопед е със  служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП. Очевидно собственикът Милов не изпълнил това си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията на 26.06.2018 г., без това обстоятелство да е известно на ползващият мотопеда към датата на проверката жалбоподател.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 , съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-0248-000552/19.03.2019г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което на В.А.С. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР –В. да заплати по сметка на Районен съд – Б.С., направените по делото разноски в размер на 8.47 лева, представляващи заплатени пътни разноски за свидетел.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

         

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: