Решение по дело №5267/2022 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК
Образувано е по внесено от СРП постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Й. СВ. Й. с твърдения за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: че на 19.03.2021 г.,
около 01:00ч., в гр. София, ул. „Георги С. Раковски" № 157, в заведение за бързо хранене, чрез
нанасяне на удар с нож, в областта на лявата ушна мида и лявата предушна област, причинил на
Ч.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностни порезни наранявания и линейни
охлузвания (драскотини), в областта на лявата ушна мида и лявата предушна област, реализиращи
медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като
деянието е извършено по хулигански подбуди (извършил е деянието на публично място - в
оживено заведение за бързо хранене, непредизвикан и без основателна причина, където са
присъствали свидетели, без конкретна провокация, от страна на пострадалия, при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във
взаимоотношенията).
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител
Обвиняемият, редовно призован, се явява. Предоставя на преценката на съда. В последната
си дума, декларира критичност към случилото се.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. Й. СВ. Й. е роден в гр. ***, ЕГН **********.
На 18.03.2021 г. св. Ч.Г. заедно с приятелите си - Д.М. и К.В. се събрали в дома на
Мочилов, където гледали футболна среща по телевизията до около полунощ, след което Г. и В.
отишли до денонощното заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София, ул.“Г.С. Раковски“
№ 157 (срещу пл.“Славейков“).
Двамата се наредили на опашката около 01:00 часа и влезли в заведението. След като си
взел поръчката, св. Г. отстъпил назад неволно настъпил с крак обв. Й., в резултат на което
последният взел решение да му нанесе телесна повреда. В изпълнение на това свое решение,
обвиняемият нанесъл удар с нож, в областта на лявата ушна мида и лявата предушна област на св.
Г.. В този момент се появили два патрула на СОТ, извикани във връзка с инцидента, както и
полицейски екип.
Изготвена СМЕ дала заключение, че в резултат на нанесения удар, на св.Ч.Г. е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания - повърхностни
порезни наранявания и линейни охлузвания /драскотини/, в областта на лявата ушна мида и лявата
предушна област, реализирали медико-биологичния признак -временно разстройство на здравето
неопасно за живота.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
обв. Й. (л. 15-гръб); показанията на свидетелите Ч.Г. (л. 20 ДП; л. 35 ДП), К.В. (л. 22 ДП; л. 38
ДП), Р. Й. (л. 23 ДП), Звезда Стефанова (л. 24 ДП), Николай Иванов (л. 25 ДП) и Спас Петров (л.
26 ДП); протокол за освидетелстване (л. 31 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 34 ДП),
протоколи за разпознаване (л. 36 ДП; л. 39 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 48 ДП);
СМУ (л. 49 ДП); заключения на СМЕ (л. 54 ДП) и ВТЕ (л. 63 ДП); справка за съдимост (л. 8) и за
висящи наказателни производства (л. 72 ДП).
Спецификата на настоящото обвинение предполага водеща роля на гласните доказателства
за изясняване на механизма и авторството на деянието, както и на медицинската документация – за
изясняване характера на телесните увреждания.
1

Действително, макар да няма право, с оглед спецификите на процедурата, да участва в
допълнително процесуално качество, св. Г. би могъл да се разглежда, като потенциално
заинтересован от изхода на производство, като съображения в тази насока, предвид данните за
близки семейни отношения, биха могли да бъдат изложени и за св. Р. Й. (брат на обвиняемия). За
да даде отчетлив доказателствен превес на показанията на пострадалия, съдът се позова както на
казаното от св. К.В. (макар същият да декларира приятелски отношения с Г., това не прави
казаното от него a priori недостоверно), така и на обективна находка – видеозапис от охранителна
камера, който е бил обект на експертно изследване и на който са закрепени действията, описани от
свидетелите Г. и В. (съвпадащи и с инкриминираните от СРП), но не и твърдените от обв. Й. и св.
Й. (твърдящи липса на употребено хладно оръжие и провокативно-агресивно поведение, от
другите двама посетители). В този смисъл и се налага категоричен извод за изграждане на защитна
теза, която не просто не намира опора в доказателствената маса, но се и опровергава от нея.
Тук е мястото да се отбележи, че макар и присъствал на мястото на инцидента, св. Иванов
декларира спомен – да е възприел само общи детайли от инцидента и самите наранявания, след
приключването му, но не и самата ескалация на конфликта, а разпитаните полицейски служители
са пристигнали, след преустановяване на конфликтната ситуация, поради което и техните
показания допринасят най-вече за установяване наличието на наранявания по тялото на Г..
Касателно последните, обвиняемият навежда доводи – да са били причинени с ключ. Тази
версия (която, междувпрочем, се заражда, едва в съдебната фаза на наказателното производство,
доколкото в предходната обвиняемият двукратно е отказал да дава обяснения) не би могла да бъде
споделена. Тя, от една страна, противоречи на показанията на свидетелите Г. и В. – че
нараняванията са причинени с хладно оръжие – нож, както и на заключението на
видеотехническата експертиза. Тя, от друга страна, противоречи и на заключението на
медицинската експертиза, съгласно което не касае за порезни (б. а. - а не – разкъсно-контузни,
каквито би причинило одраскването с ключ) наранявания, като възможният и вероятен механизъм
е именно посоченият от пострадалото лице.
Изготвената СМЕ е дала обосновани отговори на въпросите с медико-биологичните
признаци на нараняванията, без съдът да намира основания да не я кредитира.
С тези съображения, съдът намира инкриминираната фактология за установена, по
безспорен начин.
Данни за съдебното минало на обвиняемия и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. Й. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Авторството на деянието се установява по категоричен начин от показанията на
разпитаните свидетели и проведените разпознавания (междувпрочем, самият обвиняем се
легитимира, като участник в инцидента).
Налице са и неоспорими доказателства и за наличието и характера на телесните
увреждания, които следва да бъдат квалифицирани именно като леки телесни повреди, по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК. В допълнение, описаният от пострадалия механизъм на нанасяне на
уврежданията е не само възможен, но е и най-вероятният, съгласно заключението на вещите лица.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина –умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Самата специфика на инкриминираното деяние не предполага обвиняемият да не е бил насяно с
обстоятелството, че с удар с хладно оръжие в областта на главата на друго лице (налице са данни и
за грубо държане с ръка – кръвонасядания по мишницата на пострадалия), неизбежно ще му
2

причини едни или други телесни увреждания, поради което и продължителността на конфликта,
прекият умисъл е единствена възможна форма на вината.
Пак от субективна страна, а и във връзка с възражението на защитата, деянието следва да
се квалифицира като такова, извършено по хулигански подбуди. Независимо от възприетото от
съдебната практика становище, че личният мотив поначало не изключва хулиганските подбуди (Р
485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да се подчертае дебело, че липсват данни
пострадалият и обвиняемият да са имали конфликтни ситуации преди инкриминираното деяние,
нито за наличие на някакво провокативно поведение, от страна на Панайотов, което да не може да
бъде уредено, по предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен ред.
Поведението на обвиняемия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира
именно като углавно хулиганско, а не като дребно такова (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о.,
ТР 46/1979 ОСНК ВКС), особено предвид обстоятелството, че е предприето в тъмната част на
денонощието, но в търговски обект – увеселително заведение, т.е. пред потенциално неограничен
брой свидетели-очевидци и с откровено намерение на личността и тялото на пострадалия да се
причинят максимален брой вреди (първоначалният опит за удар е бил насочен не към торса на
пострадалия, а към лицето му). Действително, касае се за относително кратък период от време,
през който Й. е реализирал нападението. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това
обстоятелство е без значение за обективната съставомерност на деянието. Деянието е извършено на
оживено публично място, както и пред потенциално неограничен брой очевидци (макар, съгласно
Р 656/1991 ВКС, II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов белег, касателно
хулиганството), включително и съпроводено с употреба не на стандартна физическа сила, а и на
хладно оръжие. Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II н.о. и Р
627/1999 ВКС II н.о. изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ мотив за
извършване на процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на закона в
свои ръце (инцидентът е във връзка с неволно настъпване, а не – на умишлена провокация), както
и на налагане на собствени разбирания (основателни или не) за дължимо поведение, без умишлена
лична провокация, поради което и законосъобразно деянието е било квалифицирано от СРП,
именно като извършено по хулигански подбуди.

По вида и размера на наказанието
Налице са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на Й. и за налагане
на административно наказание: той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност;
за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години; от
престъплението няма причинени имуществени вреди.
С оглед инкриминираната дата, приложима е сега действащата редакция на чл. 78а НК,
предвиждаща наказание „глоба” от 1 000 до 5 000 лева.
Чистото съдебно минало на Й. не следва да бъде отчитано, доколкото то е предпоставка за
провеждане на производството по диференцираната процедура по чл. 78а НК. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат местонахождението на инкриминираните
наранявания (по лицето, т. е. създаващи предпоставки както за сериозни здравословни и
козметични неудобства, така и непосредствената близост с очите), така и съпъстващите (макар и
не инкриминирани от СРП) наранявания (кръвонасядания). В този смисъл и отмерване на
санкцията над минималния, но и под средния размер носи признаците на съразмерност и
достатъчност, като за справедлив съдът определя размер на глобата от 1 500 лева.

По ВД и ВДС
Вещественото доказателствено средство – диск е изготвено, за целите на процеса, поради
което и следва да остане по делото, до архивирането му.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
3

на чл. 189, ал. 3 НПК, обв. Й. следва да поеме тежестта на деловодните разноски, сторени в
производството до момента.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	1839
Дата:	26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20221110205267
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Решение по дело №5267/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите