Решение по дело №127/2023 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 184
Дата: 30 юни 2023 г. (в сила от 30 юни 2023 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20233600500127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Шумен, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500127 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №868/23.11.2022г. по гр.д.№1324/2022г. по описа на ШРС, ,съдът е
осъдил „Фератум България” ЕООД, гр. ......, с ЕИК *********, представлявано от И.Д. и
Д.Н. - управители, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. ....,
сумата от 384 лв. (триста осемдесет и четири лева), представляващи платено без основание
въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № 1044791 от 23.07.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.02.2022 г. до окончателното
плащане на задължението, осъдил е „Фератум България” ЕООД да заплати на И. К. И.
сумата в размер на 300 лв., представляващи сторени от ищеца разноски в производството,
осъдил е „Фератум България” ЕООД да заплати на адв. Г. Ч. от АК – гр. София, сумата в
размер на 400 лв. , представляващи адвокатско възнаграждение за защита на ищеца по
делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението е обжалвано от ответника „Фератум България” ЕООД , действащо
,чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Г. като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявения иск и да му се
заплатят разноските по делото.
Въззиваемият И. К. И., действащ, чрез пълномощника си адв.Г. Ч. от САК е
депозирал отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата като
неоснователна.
1
Въззивната жалба е депозирана в срок , от надлежна страна и при наличие на
правен интерес . Разгледано по същество въззивната жалба е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ,
тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 384лв.
,която сума била платена от ищеца на ответника при начална липса на правно основание .
Между страните по делото не е спорно ,че са сключили договор за потребителски
кредит № 1044791 от 23.07.2021г. за сума в размер на 800лв. за срок до 6.09.2021г. , при
ГПР 49.93 % и лихвен процент 5.12 %. Договорът бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Общата дължима сума, състояща се от
главница и лихви възлиза на 849.96лв. , която представлява сбора на сумата на отпуснатия
кредит от 800лв. и лихва в размер на 40.96лв. Видно от приетата по делото ССчЕ
процесната сума била предоставена на ищеца на 23.07.2021 г. с превод, чрез EPay.bg.
Съгласно чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът ще бъде обезпечен, чрез
поръчителство, предоставено от Ferratum bank в полза на ответника. Ищецът в качеството
си на длъжник, сключил с „Фератум Банк (Малта)“ договор за предоставяне на
поръчителство срещу възнаграждение от 343,04 лв., които следвало да се платят на същата
дата като падежа на договора за заем, чрез „Фератум България” ЕООД. Съгласно
заключението на изготвената по делото ССчЕ, ако при изчисляване на ГПР бъде включено и
дължимото възнаграждение за поръчителя, ГПР ще възлиза на 2304,43 %. Видно от
изготвената ССчЕ, на 15.09.2021 г. ищецът е платил на ответното дружество сумата от 1185
лв., включваща – цялата главница, дължимата по договора възнаградителна лихва и
дължимата по договора за предоставяне на поръчителство сума за възнаграждение на
поръчителя. Видно от приложените към ССчЕ писмени документи, изходящи от самия
ответник сумата от 343,04 лв., представляваща дължимо на „Фератум Банк (Малта)“
възнаграждение, е отразено като задължение в счетоводните книги на „Фератум България”
ЕООД.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: По иска с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД неоснователното обогатяване
2
предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила
от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е
приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва
основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и
случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на
нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване.
В тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото
благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното
основание за това имуществено разместване от патримониума на ищeеца в неговия
патрумониум.
Ищецът твърди, че е дал нещо без основание – че е платил сумата от 384 лв., която
е формира от сбора на всички задължения с изключение на главницата, без основание, тъй
като сключения договор за кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо,
второ и трето и ал. 2, предл. първо от ЗЗД. Ищецът твърди, че процесния договор за кредит е
нищожен поради противоречие и заобикаляне на норми на ЗПК и ЗПП, както и че накърнява
добрите нрави.
Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване
на съдържанието на договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49.93 %). В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
3
доколкото в договора в чл.5 кредитът е обезпечен с поръчителство от Ferratum bank в полза
на дружеството и по договора за поръчителство ищецът дължи сумата от 343,04 лв.,
представляваща дължимо на поръчителя Ferratum bank възнаграждение. Посочено е
също, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита, а самото
обезпечение не може да се отмени от никоя от страните по него. По този начин не става
ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да
посочи какво точно е включено в тях. Също така в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е
предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България". Цитираният законов текст е
насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна
лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде
избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредита. Угвореното в договора за поръчителство
възнаграждение в размер на 343,04 лв., води до увеличение на общия разход по кредита за
потребителя . Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ, ако при изчисляване
на ГПР бъде включено и дължимото възнаграждение за поръчителя, ГПР ще възлиза на
2304,43 %. В договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният размер , но
кредитополучателя дължи и възнаграждение за поръчителството в размер на 343.03лв. ,
която сума като се включи като компонент на ГПР води до надвишаване на размера му
посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК .
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и ответника договор за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На
основание чл. 23 от ЗПК в такива случаи потребителят дължи на кредитора само чистата
стойност на кредита, т.е. само главницата. В конкретния случай това е сумата в размер на
800 лв. и всичко платено от ищеца на ответника над този размер се явява платено без
основание.
Предвид на това искът с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД е основателен ,
тъй като сумата от 384 лв. е платена от ищеца на ответника без основание и подлежи на
връщане, ведно със законната лихва , считано от подаване на исковата молба на 03.02.2022 г.
до окончателното й заплащане.
4
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските: Предвид изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски
по делото, а въззиваемата страна не е направила такива пред ШОС.
На адвокат Г. Ч. от САК осъществил безплатно процесуално представителство на
ищеца по делото следва да се присъди адвокатски възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв.
вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. определено на осн.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №868/23.11.2022г. по гр.д.№1324/2022г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ..... представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на адвокат Г.
Ч. от САК, с адрес гр.София ...... адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА
вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер на 400лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5