МОТИВИ по НОХД №30207/2011 г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимите И.В.С.,
Д.Р. С. и Г.Г.С. са обвинени в
това, че на 29.03.2010 г. в м. „Л." в землището на гр. М., в
съучастие помежду си отнели от владението на П.К.Х. движими вещи - 6 бр. кабели
с оловна изолация и алуминиеви проводници, представляващи 15.5 кг. метални
отпадъци от алуминиеви проводници и 75 кг. метални отпадъци от оловна изолация
на кабел, всичко на обща стойност 101.93 лв. без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да присвоят – престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с
чл. 20 ал. 2 НК за С. и С. и при условията на опасен рецидив /чл. 196, ал. 1, т.
1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК/ - за подсъдимия И.В..
Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да
признае и тримата подсъдими за виновни, като по отношение на С. наложи
наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК - с оглед многобройните
смекчаващи вината му обстоятелства – лишаване от свобода за срок от дена година
при строг режим, а за останалите двама също при наличие на предпоставките по чл.
55 ал. 1 т. 2 б. ”б” НК – пробация за най-краткия срок предвиден в чл. 42а НК –
шест месеца. Предлага на съда по отношение на В. да бъде извършено групиране на
наложеното наказание, както и да бъде уважен изяло предявения граждански иск от
пострадалия П.Х..
Гражданският ищец П.Х. моли съда да признае тримата
подсъдими за виновни и да ги осъди да му заплатят стойността на отнетите вещи в
размер на 101, 93 лв. ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
деянието - 29.03.2010 г. до окончателното изплащане.
Подсъдимият И.В.С. се признава за виновен и дава
обяснения. Заявява на съда, че той, жената, с която живее на съпружески начала
и двете му деца е нямало какво да ядат – затова е извършил и кражбата.
Подсъдимият Д.Р. С. се ппризнава за винен и заявава, че
това което е описано в обвинителния акт е истината. Съжалява, че се е подвел по
ума на И.В. и сега е в съда.
Служебният защитник на двамата – адв. С.П. xxx назначен
на основание чл. 94 ал. 1 т. 9 НПК въз основа на писмо на АК-М. изх. №316/02.06.2011
г. моли съда да наложи по отношение на В. наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, а по отношение на С. – пробация. Заявава на съда, че
отсъствието на третата подсъдима е попречило на В. и С. да се възползват от
съкратеното съдебно следствие в пълния негов обем, тъй като деянието е
извършено на 23.03.2011 г. /преди изменението на чл. 58а НК/.
Делото
се гледа в отсъствие на подсъдимата Г.Г.С. - при условията на чл. 269 ал. 3 т. 1 НПК. Същата е призована
на изисканите от служител на РС-М. с достъп до база данни “Население” постоянен
и настоящ адрес, /който съвпада - гр. М., ул. ”Оборище” №13/, но не е открита. Видно
от писмо на ОД на МВР-М. рег. №15311/24.06.2011 г., същата е напуснала страната
на 09.06.2011 г. през ГКПП-К. шосе по посока Сърбия и към настоящия момент няма
обратно връщане в страната. На основание чл. 94 ал. 1 т. 8 НПК съдът е назначил
за служебен защитник на подсъдимата – адв. С.П.,xxx с писмо изх. №445/27.07.2011
г., за което назначаване не е налице пречка, тъй като интересите на тримата
подсъдими не са противоречиви /С. е признала вината си на ДП е дала обяснения в
тази връзка/.
Служебният защитник – адв. П.
моли съда да наложи на С. наказание като приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т.
2 б. ”б” НК и замени наказанието лишаване от свобода с пробация с най-краткия
предвиден в закона срок от шест месеца. Намира, че едно такова наказание ще
изпълни целите и задачите на чл. 36 НК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.В. е осъждан многократно /девет влезли в сила
присъди/. Живее в гр. М., ул. ”Оборище” №44, понастоящем търпи наказание
лишаване от свобода в Затвора-Враца. Същият е безработен, с основно образование,
от жената, с която живее на семейни начала има две малолетни деца.
Подсъдимият Д. С. е на 21 години, не е осъждан и е с
начално образование.
Подсъдимата Г.С. не е осъждана, има постоянен и настояш
адрес в гр. М., ул. ”Оборище” №13.
Тримата подсъдими се познават добре /техни роднини са
живеели на семейни начала/ и често излизали заедно, за да “копаят” желязо, което
предавали на пунктове за метални отпадъци. Така направили и на дата 29.03.2010
г. През деня, тримата били в местността „Л." в землището на гр. М., с
каруца, в която товарили събраното желязо. Прибилижи фермата на гр. ищец К.. Видели,
че в двора имало парчета кабел – 6 бр. с дължина около 1.20 м., с алуминиеви
жици, гумена изолация и изолация от олово. Не били годни на употреба, но гр. ищец
К. имал намерение да ги предаде на вторични суровини, за да си помогне с няко
лев към пенсията. Подсъдимият С. прескочил оградата, взел парчетата кабел и ги
подал през оградата на В. и Сименов. Впоследствие тримата изгорили парчетата
гумената обвивнка на кабелите /така, че да остане оловото и алуминия/, на една
поляна, близо до фермата на К.. Металите закарали и предали на Пункт за
изкупуване на черни и цветни метали на фирма „М. 2000" ООД гр. М., намиращ
се на околовръстния път на гр. М.. Била издадена и Покупко-изплащателна сметка от
същата дата - 29.03.2010г., /л. 27 от ДП/, от която е видно, че с личната карта
на подсъдимия И.В. са предадени 15.50 кг. алуминий и 75 кг. олово и заплатената
сума е в размер на 101.93 лв. В тази насока са и показанията на свидетелката Е.А.
- касиер в пункта. Получените пари тримата подсъдими разделили помежду си, а
след това почти веднага похарчили.
От заключението на
назначена на ДП съдебно-оценъчна експертиза, се установява, че стойността на отнетите
движими вещи - предмет на престъплението възлиза на сумата от 101, 93 лв., към
момента на извършване на деянието и не са възстановени на гр. ищец.
Обвинението се установява
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства - Покупко-изплащателна сметка от 29.03.2011 г., бюлетини за съдимост, съдебно
- оценъчна експертиза, свидетелски показания на А., обяснения на подсъдимите В.
и С..
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство
намира за установена по безспорен начин фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините
за извършване на същото са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната.
По
отношение наказанието на подсъдимия И.В.:
По гореизложените доводи съдът
прие, че подсъдимия В. xxx в землището на гр. М., при условията на опасен
рецидив и в съучастие като съизвършител с Д.Р. С. и Г.Г.С., отнел от владението
на П.К.Х. движими вещи - 6 бр. кабели с оловна изолация и алуминиеви проводници,
представляващи 15.5 кг. метални отпадъци от алуминиеви проводници и 75 кг. метални
отпадъци от оловна изолация на кабел, всичко на обща стойност 101.93 лв. без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал.
2 НК.
За престъплението по чл.
196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК, законът предвижда наказание от 2 до 10 години лишаване
от свобода. При индивидуализацията на наказанието по отношение на В., съдът
прецени следното: налице са както смекчаващи вината обстоятелства – признание
на вината, съдействие още на ДП за разкриване на обективната истина от страна
на В., сравнително ниската стойност на вещта, затрудненото социално и
материално положение на подсъдимия, както и обстоятелството, че същият е баща на
две малолетни деца. Отегчаващите вината обстоятелства са следните - подсъдимият
е личност със завишена обществена опасност, поради наличието на общо девет
влезли в сила присъди, като никоя от тях не е оказала подходящото превантивно и
възпитателно въздействие върху него.
Съдът
намира, че наказанието по отношение на В. следва да се определи
на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК- ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
На
основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК съдът определи едно общо
наказание между наложеното по настоящата присъда, по присъда по НОХД
№30086/2011 г. и по присъда по НОХД №30139/2011 г., всички на РС-М. до размера
на най-тежкото - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същото да бъде изтърпяно
при първоначален “СТРОГ” режим в Затвор или
Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
На основание чл. 25 ал. 2 НК съдът приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
определеното по-горе общо наказание
По отношение на наказанието за подсъдимия Д.Р. С.:
Съдът намира, че и
обвинението по отношение на С. е доказано по безспорен и несъмнен начив. Установи
се по делото, че С. на 29.03.2010 г. в м. „Л." в землището на гр. М., в
съучастие като съизвършител с И.В.С. и Г.Г.С., отнел от владението на П.К.Х.
движими вещи - 6 бр. кабели с оловна изолация и алуминиеви проводници, представляващи
15.5 кг. метални отпадъци от алуминиеви проводници и 75 кг. метални отпадъци от
оловна изолация на кабел, всичко на обща стойност 101.93 лв. без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да присвои - престъпление по чл. 194
ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК и съдът го призна за виновен.
При
определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание, предвидено в
съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи
материята, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, како
и целите на чл. 36 от НК. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото
извършване и степента обществена опасност на подсъдимия С. – той не е осъждан
за извършени престъпления от общ характер, т. е., той с чисто съдебно минало е.
Същият е бил едва на 21 години, вещта не е на висока стойнсот и в с. з. той се
признава за виновен. Налице са условията за приложение на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “б” НК – наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и затова го осъжда
на пробация, като му налага пробационните мерки по чл.
42а ал. 2 т. 1 и т. 2 НК: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност всеки вторник и
четвъртък седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По отношение на наказанието за подсъдимата Г.Г.С.:
И по отношение на тази подсъдима, обвинението беше
доказано по безспорен и несъмнен начин. Установи се по безспорен и категоричен
начин, че на 29.03.2010 г. в м. „Л." в землището на гр. М., в съучастие
като съизвършител с И.В.С. и Д.Р. С., отнела от владението на П.К.Х. движими
вещи - 6 бр. кабели с оловна изолация и алуминиеви проводници, представляващи 15.5
кг. метални отпадъци от алуминиеви проводници и 75 кг. метални отпадъци от
оловна изолация на кабел, всичко на обща стойност 101.93 лв. без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да присвои – престъпление по чл. 194
ал. 1 НК вр с чл. 20 ал. 2 НК.
Съдът след като прецени съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на чл. 36 от НК намира,
че с оглед чистото й съдебно минало, подробните обяснения на ДП и признанието
на вината намира и, че по отношение на тази подсъдима са налице превес на
смекчаващи вината обстоятелства, поради което приложи разпоредбата на чл. 55 ал.
1 т. 2 б. ”б” НК и замени предвиденото в чл. 194 ал. 1 НК наказание лишаване от
свобода с пробация, като й налага пробационните мерки
по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 НК: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност всеки
вторник и четвъртък седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
С така наложените по вид и размер наказания съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на тримата подсъдими и останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно
производство е приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец – П.К. иск
срешу тримата подсъдими солидарно за сумата от 101, 93 лв. - представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на деянието /29.03.2011 г. / до окончателното изплащане.
Съдът намира предявеният от гражданският ищец иск за
имуществени вреди за основателен и доказан в предявения размер.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимите И.В.С., Д.Р. С. и Г.Г.С. са извършили деянието по чл. 194
ал. 1 Нк, респ. по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК в съучастие и К. е претърпял
имуществени вреди в размер на 101, 93 лв. Няма данни по делото подсъдимите да са
възстановили отнетите вещи или равностойността им. И тъй като разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД е категорична, че всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно
е причинил другиму, то съдът уважи исковата претенция изцяло, ведно със
законните последици.
При този изход на делото, подсъдимите
И.В.С., Д.Р. С. и Г.Г.С. следва солидарно да бъдат осъдени да
заплатят на П.К.Х. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 101.93 лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 29.03.2010 г. до окончателното изплащане.
Подсъдимите И.В.С., Д.Р. С. и Г.Г.С. с
посочени по-горе адрес и ЕГН следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
ВСС-София, сумата от 50 лв. - държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата от 60 лв. - разноски
за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: