РЕШЕНИЕ
№ 3370
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330118477 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от А. М. Л. против К. К. Д.
– Г. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 502, 39 лв.,
представляваща получена на 13.10.2021 г. от ответната страна сума, без
наличие на правно основание за това, с която ответната страна се е обогатила
за сметка на ищеца и за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща
получена на 02.11.2021 г. от ответната страна сума, без наличие на правно
основание за това, с която ответната страна се е обогатила за сметка на
ищеца, ведно със законна мораторна лихва върху посочените суми, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2021 г., до
окончателното заплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответната страна К. К. Д. – Г. е предявила
против А. М. Л. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 408, 61 лв. – незаплатен остатък от
предоставени за периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. в заем парични
средства в общ размер от 1 011 лв., ведно със законна мораторна лихва,
считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 30.12.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния
насрещен иск, К. К. Д. – Г. е предявила против А. М. Л. насрещен осъдителен
1
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 011 лв.,
представляваща неоснователното обогатяване на ответника за сметка на
ищцата, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране
на насрещната искова молба – 30.12.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, която сума по насрещният осъдителен иск прихваща до
размер на сумата от 602, 39 лв., претендирана от ищеца по главния иск, като
двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
В исковата молба, депозирана от ищеца А. М. Л., са изложени
твърдения, че ищецът е заемал длъжността „***“ при „Лифт ЛТД“ ООД,
чиито управител е ответната страна, по силата на трудов договор за
стажуване № 42/24.08.2021 г., прекратен на 02.11.2021 г. Сочи, че докато
изпълнявал трудовите си функции бил подложен на непрекъснат тормоз, като
ответната страна го принуждавала да превежда получената работна заплата
обратно по нейна лична банкова сметка, което сторил през м. септември 2021
г., но когато напуснал на 02.11.2021 г. отказал да върне полагащата му се
заплата. Твърди, че на 02.11.2021 г. отишъл, заедно с брат си в офиса на
дружеството, където подписал документите за напускане, като заедно с
ответната страна отишли до Първа инвестиционна банка, за да му бъде
преведена дължимата работна заплата. Когато били в банката ответната
страна му заявила, че ще му преведе работната заплата за м. октомври 2021 г.
в размер от 502, 53 лв., но след това искала последната незабавно да й бъде
върната. Сочи, че отказал да подпише документ за връщане на парите,
излязъл от банката и изтеглил от банкомат сумата от 400 лв., като ответната
страна излязла след него, започнала да му крещи и да го заплашва, като
влезли отново в банката с искане за връщане на парите, но служителката
установила, че по сметката на ищеца имало само 100 лв., които той под
принуда й превел. Твърди, че след това отишли обратно в офиса на
дружеството, където ответната страна изискала от ищеца да подпише
документ за връщане на парите, но след като той отказал, тя извикала двама
мъже, които го заплашвали с побой. Сочи, че след сигнализиране на
полицейските органи успял да напусне офиса на дружеството, но получавал
непрестанни телефонни обаждания и заплахи. Твърди, че на 13.11.2021 г. й
превел сумата от 502, 39 лв. поддържа, че поканил ответната страна да му
възстанови сумите, но получил обратна покана за връщане на заемни средства
от 1 011 лв. Твърди, че никога не е взимал пари в заем от ответната страна,
като моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна К. К. Д. – Г., е депозирала в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че ищецът
е имал сключен трудов договор с „Лифт ЛТД“ ООД, но оспорва последният
да е бил подложен на натиск, като твърди, че последният не се е справял с
възложените му трудови задължения. Сочи, че тъй като ответникът не
разполагал със средства за преживяване ответната страна му давала заемни
средства с уговорката, че последните ще й бъдат възстановени с получената
от ищеца работна заплата. Твърди, че за периода от 26.08.2021 г. до
2
22.10.2021 г. превел в заем на ищеца сумата от 1 011 лв., като последният
поел задължение да върне сумата от 600 лв. в срок до 13.10.2021 г., а сумата
от 411 лв. – в срок до 02.11.2021 г. Твърди, че средствата в размер от 1 011 лв.
не са дарени на ищеца, а напротив последният поел задължение да ги
възстанови. Сочи, че освен тази сума му заела и сумата от 70 лв. за
закупуване на билети за автобус. Твърди, че на 13.10.2021 г. получил от
ответника 502, 39 лв., с която последният й върнал част от предоставените в
заем суми, а на 02.11.2021 г. и върнал и сумата от 100 лв. Т.е. релевира
възражение за наличие на правно основание за получаване на сумите, а
именно изпълнение на задължения на ищеца, възникнали на основание
договор за заем. Сочи, че останалата част от сумата от 408, 61 лв. не е
възстановена от ищеца, като в този смисъл получавала обещания от неговата
майка, че последните ще бъдат възстановени до 05.11.2021 г. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
В насрещната искова молба К. К. Д. – Г. твърди, че е предоставила в
заем парични средства на ответника, както следва: на 27.08.2021 г. сумата от
150 лв., на 02.09.2021 г. сумата от 150 лв., на 17.09.2021 г. сумата от 150 лв. и
на 24.09.2021 г. сумата от 150 лв. Ответникът поел задължение за връщане на
посочената сума в общ размер от 600 лв. след получаване на заплатата си за
м. септември 2021 г. или на 13.10.2021 г. Твърди, че след това предоставила
още заемни средства в полза на ответника или на 01.10.2021 г. сумата от 150
лв., на 15.10.2021 г. сумата от 150 лв. и на 22.10.2021 г. сумата от 111 лв., като
ответникът се задължил да върне общо получената сума от 411 лв. с
получаване на заплатата си за м. октомври 2021 г. или на 02.11.2021 г. Сочи,
че за периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. предоставила в заем на
ответника сумата от общо 1 011 лв., като в изпълнение на задълженията си за
връщане на предоставените в заем средства последният й заплатил на
13.10.2021 г. сумата от 502, 39 лв. и на 02.11.2021 г. сумата от 100 лв., като
останалата част от 408, 61 лв. останала непогасена. Претендира връщане на
предоставените в заем средства на ответника в непогасения им остатък, като
при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за заплащане на
цялата предоставена в заем сума, с която релевира ввъзражение за
прихващане с вземането, предмет на главния осъдителен иск, до размера на
по-малката сума. По така изложените съображения се моли за уважаване на
главния насрещен осъдителен иск, а при условие, че последният бъде
отхвърлен – за уважаване на евентуалния насрещен осъдителен иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на насрещната
искова молба от страна на ответника А. М. Л., в който се излагат съображения
за нейната неоснователност. Оспорва изложените от страна на ищцата по
насрещната искова молба твърдения за предоставяни в заем суми. Твърди, че
е получавал работната си заплата, след което бил канен да я възстанови на
ищцата, което било неразбираемо за него и довело до прекратяване по негова
инициатива на трудовото му правоотношение. Оспорва да е получавал суми
на ръка от по 150 лв. от страна на ищцата, като твърди, че и поради това
3
последната не разполага с разписки за заплащане на сумите. Твърди, че
единствено на няколко пъти е получава средства за покриване на пътните му
разходи след представяне на билет от градския транспорт. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на насрещните искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД . Предявен е
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а при
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
Възникването на спорното материално право по главния осъдителен
иск, предявен от А. М. Л., се обуславя от осъществяването на четири групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е предал на
ответника процесните суми; 2. ответникът да е получил посочените парични
средства; 3. ответникът да се е обогатил; 4. ищецът да е обеднял, тъй като е
процесните суми са излезли извън неговия патримониум; 5. връзка между
обедняването и обогатяването и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на
твърдените права.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът А. М. Л. е полагал труд при „Лифт ЛТД“ ООД с управител – К. К. Д. –
Г., по Трудов договор за стажуване № *****г., при установено основно
месечно трудово възнаграждение от 650 лв., платимо до 10-то число на
месеца, следващ отработения месец. В трудовия договор е установено, че за
срок от 6 месеца, считано от 25.08.2021 г., служителят поема задължение да
изпълнява указанията на определения от работодателя наставник – К. И. Д. на
длъжност „***“ за усвояване на професията.
Установява се, че със Заповед № 31/31.10.2021 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Ответната страна К. К. Д. – Г. не оспорва обстоятелството, че е получила
от А. Л. сумата от общо 602, 39 лв. на сочените от ищеца дати, но твърди, че е
налице основание за получаване на тези суми и последните са били преведени
в изпълнение на задълженията на ищеца, възникнали по силата на договори за
заем за сумата от общо 1 100 лв. , в който смисъл е предявена и насрещна
искова претенция за заплащане на останалата част от задължението по
договорите за заем в размер на сумата от 408, 61 лв.
Следователно основният правен спор в производството по делото се
съсредоточава относно обстоятелството възникнало ли е валидно
облигационно правоотношение между страните по силата на договори за заем
4
за сумата от общо 1 100 лв., сключени за периода от 27.08.2021 г. до
22.10.2021 г.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетелите
на ищеца Е. Г. П. – ****на ищеца и Л. М. Л. – ***на ищеца.
Свидетелката Е. Г. П. излага пред съда, че ищецът е започнал работа във
фирмата на ответната страна, като преди това – до края на м. юни, ходил на
стаж в посочената фирма. Свидетелства, че присъствала при сключване на
договора, като била уговорена първоначална работна заплата от 650 лв., а
договорът бил сключен в края на месец август. Сочи, че синът й се оплакал,
че му възлагали дейности, които не са присъщи на длъжността, като не го
снабдили с каска и обезопасителни колани. Свидетелства, че синът не
получил заплата повече от месец, като споделил, че след получаване на
работната заплата за м. октомври ответната страна го накарала да я върне.
Твърди, че синът й получавал пари само за пътни – по 10 лв. и 20 лв., които
носил вкъщи в запечатан плик. Сочи, че подал предизвестие за напускане на
работа и на 02.11.2021 г. отишъл с ****си в офиса да си получи заплатата и
документите, но пак се случило същото – бил неправомерно задържан от
ответната страна и човек на име В., докато не подпише документ, че е
получавал работна заплата. Твърди, че се стигнало до подаване на сигнал от
сина й до полицейските органи, като последният получил трудовата си
книжка след подаване на сигнал до прокуратурата, като последната била
предадена в IV РУ на МВР. Свидетелства, че в този момент семейството й не
е било материално затруднено.
От показанията на свидетеля Л. М. Л. се установява, че ищецът е
започнал стаж и впоследствие работа в „Лифт ЛТД“ ООД. Свидетелства, че
*** му имал проблеми в работата – не му било осигурено работно облекло и
го карали да си връща заплатата, като в дома си носил единствено пари за
пътни в запечатан плик от по 10 лв., което се случило общо четири пъти.
Решил да напусне и подал предизвестие, като **** му го придружил до офиса
и останал отвън, когато изтекъл срокът на предизвестието. Сочи, че не знае
какво се е случило в офиса, но след това ищецът излязъл с ответната страна и
отишли до банката , за да му бъде преведена работната заплата, след което
излязъл от банката много уплашен и го помолил да изтегли пари от картата
му, като свидетелят изтеглил сумата от 400 лв., тъй като това бил лимитът на
банкомата. Свидетелства, че ответната страна искала да си върне парите,
5
поради което отново отишли в нейния офис, където задържала ищеца и го
заплашвала, като твърдяла, че е измамник и трябва да върне парите, които му
се полагат като заплата. Свидетелства, че тези неща е научил от своя брат,
доколкото е чакал пред офиса. Сочи, че не са имали финансови проблеми и не
им се е налагало да търсят пари назаем.
В производството по делото са изслушания показанията на свидетелите,
водени от ответната страна, както следва: Ц. В. П., Н. Г. Н. и К. И. Д..
Свидетелят Ц. В. П. излага пред съда, че познава ответната страна от
2017 г., доколкото заема длъжност „***“ при „Булгарконтрола“ АД и „Алекс
Инженеринг 2017“ ЕООД и работи с фирмата на ответната страна „Лифт
ЛТД“ ООД като изпитва и проверява техни асансьори. Сочи, че познава
ищеца от м. февруари 2021 г., когато последният бил на стаж при „Лифт
ЛТД“ ООД – обучавал се и присъствал на прегледите, които се извършват на
асансьори. Сочи, че установил, че ищецът имал страх от кабината, като не
познавал работата и отговарял, че нямал знания, тъй като това не го е учил.
Твърди, че предупредил ответната страна, че ищецът не е добре подготвен за
работата, но тя решила да му даде шанс, като свидетелят разбрал, че са
подписали трудов договор за стажуване, което разбрал на 27.08.2021 г. Сочи,
че всеки четвъртък и петък прави технически прегледи в гр. П. във фирма
„Лифт ЛТД“, като след извършване на прегледа ходи в офиса, който се
намира на ул. ******, за да попълва ревизионни актове за всеки асансьор.
Твърди, че от ответната страна разбрал, че тъй като ищецът не разполага с
материални средства, тя се разбрала с него да му дава от нейните лични
средства по 150 лв. на седмица и 10 лв. за билети за автобус, с уговорката, че
когато се превежда заплата – той ще връща сумата от 150 лв. Твърди, че е
станал свидетел на почти всички предавания на суми. Сочи, че на 27.08.2021
г. сумата била приготвена и предадена на К. Д., за да му я предаде, тъй като
тогава били на обект в гр. А.. Твърди, че в четвъртък - на 02.09.2021 г.
ответната страна също приготвила 150 лв., които предала на ищеца чрез друг
служител във фирмата – Н. Н.. Твърди, че всеки път сумите са приготвяни и
предавани лично на А. Л. от К. Г. – лично или чрез трето лице, като лични
заеми с уговорка, последните да бъдат върнати. Сочи, че на 24.09.2021 г. бил
свидетел как ответната страна предала лично на ищеца, който бил в офиса,
заедно с К. Ф., сумата от 150 лв. и 10 лв. за автобусни билети. Следващата
дата, на която присъствал била 02.10.2021 г. Следващата дата, на която била
6
предадена сума на ищеца била 10.10.2021 г. Твърди, че на 13.10.2021 г. бил на
технически преглед на ул. ***, където бил и ищецът, като тогава чрез
телефона на свидетели ответната страна се свързала с ищеца и му казала, че
му е превела заплата и трябва да отидат до банката, за да й върне парите, като
той се съгласил. След като приключили с обекта отишли до офиса, който се
намира до банката, като ищецът бил в добро настроение – не изглеждал
притеснен или уплашен. Твърди, че следващият път, когато ответната страна
предоставила на А. Л. сумата от 150 лв. плюс 10 лв. за билети било на
15.10.2021 г. – отново петък. Последният път, в който бил свидетел на
предоставяне на суми, бил на 22.10.2021 г. – отново петък, когато ищецът
получил сумата от 111 лв. След това разбрал, че ищецът няма да работи вече
във фирмата, но ще остане до края на месеца, защото нямал средства за
отопление, като свидетелят присъствал на разговора между страните и
ответната страна казала на ищеца, че ще му съдейства, за да си купят
климатик. Сочи, че последната среща, на която присъствал между страните
била на 12.11.2021 г., когато ответната страна поканила А. Л. да си вземе
документите и да й върне парите, като на срещата той пристигнал с две лица
– майка си и брат си. Ответната страна му предоставила документи за подпис,
включително и покана да върне сумата от около 400 лв., но той отказал да
подпише по съвет на брат си. Свидетелства, че никога не е виждал ищецът да
е подложен на тормоз от ответната страна или служители във фирмата, а
напротив – получавал добро отношение и финансова подкрепа от ответната
страна. Сочи, че е бил свидетел и на предаване на суми в заем от ответната
страна и на други служители, които после са ги връщали. Тези неща винаги се
случвали пред него, защото всеки четвъртък или петък бил в офиса на
фирмата за отчет.
От показанията на свидетеля Н. Г. Н., изпълнявал длъжност „***“ при
„Лифт ЛТД“ ООД за периода м. май – м. октомври 2021 г., се установява, че
свидетелят е бил наставник на ищеца и го обучавал във фирмата, като не е
бил свидетел по отношение на него да се осъществява тормоз във фирмата.
Твърди, че на 02.09.2021 г. бил в офиса на фирмата и получил от К. Д. сумата
от 150 лв., като тя му казала да отиде до обекта на „***“, за да ги предаде на
А.. Сочи, че взел парите и ги предал на А., така както му било казано. Парите
били преброени и предадени от ответната страна на свидетеля – в брой, като
не били поставени в плик. Твърди, че му направило впечатление, че и преди
7
това ищецът е взимал пари, като са питали ответната страна за какво са тези
пари, тъй като не е време за заплата и тя му казвала. че са пари на заем. Сочи,
че и той е взимал заем от ответната страна. Сочи, че е получавал работна
заплата по банков път – веднъж в месеца, като не е получавал аванс. Твърди,
че е станал свидетел как в края на август К. Д. донесъл пари на А., които му
били предадени на обект в гр. А., на който работили. Сочи, че видял как в
края на октомври ответната страна дала на ищеца сумата от 150 лв. в офиса,
както и 10 лв. за билети.
В производството по делото са снети показанията на свидетеля К. И. Д.
– баща на ответната страна, който свидетелства, че познава ищеца А. Л., тъй
като работил при тях – в „Лифт ЛТД“. Сочи, че е пенсионер и помага на
дъщеря си с работата. Свидетелства, че един път е получил пари от дъщеря
си, която го помолила да ги предаде на А. Л.. Това се случило август месец –
26 или 27 август, било петък като ден. Предал парите на ищеца на обекта в гр.
А., на който работили, като там бил и Н. Н.. Сочи, че не било време за заплати
и не знае защо така е дал парите по рано, а страните се били уговорили, че тъй
като ищецът няма пари, ще ги получи по-рано. Парите били предадени на
ръка, като не били поставени в плик.
По делото е представена пр.пр. № 13146/2021 г. по описа на Районна
прокуратура – Пловдив, по която с Постановление от 19.01.2022 г. е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство по жалба на А. М.
Л. за престъпление по чл. 319 НК. От материалите по така представената
прокурорска преписка не се изясняват правнорелевантни обстоятелства,
относими към настоящия правен спор, доколкото последната съдържа
обяснения на страните в настоящото производство, с които не се признават
неизгодни за последните факти, и свидетелски показания, които не могат да
бъдат ползвани в настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ищеца, се установява, че с платежно нареждане за вътрешен банков превод от
13.10.2021 г. в полза на А. М. Л. на 13.10.2021 г. е преведена сумата от 504, 39
лв. по банкова сметка с IBAN: ***, с посочено основание „заплата м.
септември 2021 г.“. Установява се, че с платежно нареждане за вътрешен
банков превод от 02.11.2021 г. в полза на А. М. Л. на 02.11.2021 г. е преведена
сумата от 504, 39 лв. по банкова сметка с IBAN: ***, с посочено основание
8
„заплата м. октомври 2021 г.“
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира, че в
производството по делото бе установено по пътя на пълното и главно
доказване, че ответната страна К. К. Д. – Г. е предоставила в полза на А. М. Л.
заемни средства в размер на сумата от общо 1 011 лв. за периода от
26.08.2021 г. до 22.10.2021 г.
По своята правна природа договорът за паричен заем представлява
неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито
правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет
на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който
не се изисква нарочна писмена форма. За да бъде доказано, обаче,
сключването на действителен договор за паричен заем за суми над 5000 лв. е
необходима винаги писмена форма, предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.
3 ГПК. Доколкото договорът за заем е реален договор следва да бъде
доказано и реалното предаване на сумата, което е допустимо чрез събиране на
гласни доказателствени средства при договори за заем с предмет –
задължения в размер под 5 000 лв. по аргумент на посочената разпоредба.
Задължението за връщане на получена сума пари на основание договор
за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно
правоотношение. Тъй като договорът за заем е неформален, последният може
да бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор
или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд, постановена на основание чл. 290 ГПК с Решение №
142/27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на IV г.о. на ВКС.
Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване
от страната, която се позовава на него, поради което ищецът следва да
установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на основание
договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало
9
задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер.
Това обстоятелство се установява от изслушаните в производството по
делото свидетелски показания. От показанията на свидетеля Ц. В. П. се
установява, че между страните е имало уговорка, освен работна заплата,
ответната страна да предоставя в полза на ищеца заемни средства – всяка
седмица за сумата от 150 лв., с уговорка последната да бъде върната от ищеца
при превеждане на работна му заплата. От показанията на този свидетел се
установява, че ответната страна е предала в заем на ответника следните суми:
сумата от 150 лв. на 27.08.2021 г. чрез лицето К. Д., сумата от 150 лв. на
02.09.2021 г. чрез лицето Н. Н., сумата от 150 лв. – лично на ищеца на
24.09.2021 г., сумата от 150 лв. – лично на ищеца на 02.10.2021 г., сумата от
150 лв. – лично на ищеца на 10.10.2021 г., сумата от 150 лв. – лично на ищеца
на 15.10.2021 г., сумата от 150 лв. – лично на ищеца на 15.10.2021 г. и сумата
от 111 лв. – лично на ищеца на 22.10.2021 г. Обстоятелството, че заемните
средства са предадени на ищеца на 27.08.2021 г. и на 02.09.2021 г. се
установява от показанията на свидетелите К. Д. и Н. Н..
Съдът цени тези свидетелски показания като житейски логични,
последователни и безпротиворечиви, като изложените от свидетелите
обстоятелства се установяват и от събраните в производството по делото
писмени доказателствени средства. Чрез тези гласни доказателствени
средства в хода на процеса се изясняват обстоятелства, които са пряко
възприети от страна на свидетелите, поради което изяснените чрез този
доказателствен способ факти и обстоятелства, съдът намира за установени в
процеса. В този смисъл съдът цени на основание чл. 172 ГПК и показанията
на свидетеля К. Д. – баща на ответната страна, доколкото в производството по
делото не се установиха обстоятелства, обосноваващи негова конкретна
заинтересованост от изхода на правния спор, предмет на производството по
делото.
Съдът не възприема показанията на свидетелите Е. П. и Л. Л. в частта
им, в която последните излагат пред съда, че ищецът не е получавал работна
заплата, а получаваната такава е бил принуждаван да връща на ответната
страна – в качеството й на управител на дружеството работодател. Това е
така, тъй като тези показания представляват косвени доказателства, тъй като
чрез тях се излагат обстоятелства – не пряко възприети от свидетелите, а
10
пресъздаващи получената от тези свидетели информация от страна на ищеца.
Т.е. чрез тези гласни доказателствени средства се пресъздава поддържаната
от ищеца теза в процеса за отношенията между страните във връзка с
предаване на процесната сума.
Изяснените от тези свидетели обстоятелства се опровергават и от
събраните в производството по делото писмени доказателства, доколкото от
приложените по делото платежни нареждания за вътрешен банков превод се
установява, че в полза на ищеца А. Л. е била заплащана работна заплата в
размер на сумата от 504, 39 лв. за работните месеци, в които е полагал труд
при „Лифт ЛТД“ ООД – м. септември и м. октомври 2021 г.
От така представените банкови документи се установява, че работната
заплата е изплащана по банковата сметка на ищеца с IBAN: ***, която
съвпада с банковата сметка, посочена в представения от ищеца отчет от
сметката му, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД. Следва да се
приеме, че с изплащане на посочената сума е заплащана пълната работна
заплата в полза на ищеца, доколкото в приложения по делото трудов договор
е установено основно трудово възнаграждение от 650 лв., от което от страна
на работодателя се правят съответни удръжки за заплащане на осигурителни
вноски, представляващо задължение на съответния работодател.
В този смисъл съдът намира, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на който в
периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. ответната страна е предала на ищеца
сумата от общо 1 011 лв. Установява се, че посочената сума е предадена от
ответната страна в полза на ищеца на вноски – на следните дати - 27.08.2021
г., 02.09.2021 г., 24.09.2021 г., 02.10.2021 г., 10.10.2021 г., 15.10.2021 г. и
22.10.2021 г., т.е. в сочения от ищеца период, срещу насрещното задължение
на ищеца – заемополучател да върне предоставените заемни суми в деня на
получаване на работна заплата за съответния месец.
Предвид така изложените съображения съдът намира, че ответната
страна установи основанието, по силата на което е получила от страна на
ищеца сумата от 602, 39 лв., а именно в изпълнение на задължение,
възникнало на основание сключен между страните договор за заем, поради
което предявените от ищеца искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
11
С оглед установеното, че от общо предоставената в заем на ищеца сума
от 1 011 лв., последният е погасил чрез плащане сумата от 602, 39 лв., е
останало непогасено задължение в размер от 408, 61 лв. Падежът за
заплащане на задължението е настъпил, доколкото видно от представените по
делото писмени документи работната заплата в полза на ищеца за м.
октомври 2021 г. е заплатена на 02.11.2021 г. Следователно насрещната
искова претенция на ответника за заплащане на сумата от 408, 61 лв. следва
да бъде уважена, като не следва да се пристъпва към разглеждане на
предявения при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск,
доколкото не се сбъдна върешно-процесуалното условие, обуславящо
неговото разглеждане.
При този изход на правния спор в полза на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК се следват разноски в размер на сумата от 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства. С оглед
уважаване на насрещния иск следва в полза на ответната страна – ищец по
насрещния иск, да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на сумата от общо 350 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса
и 50 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. Л., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. ***, против К. К. Д. – Г., ЕГН **********, с адрес гр. А., ***,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 502, 39 лв., представляваща получена
на 13.10.2021 г. от ответната страна сума, без наличие на правно основание за
това, с която ответната страна се е обогатила за сметка на ищеца и за
заплащане на сумата от 100 лв., представляваща получена на 02.11.2021 г. от
ответната страна сума, без наличие на правно основание за това, с която
ответната страна се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законна
мораторна лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.11.2021 г., до окончателното заплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД А. М. Л., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. ***, да заплати на К. К. Д. – Г., ЕГН **********, с адрес гр.
А., ***, сумата от 408, 61 лв. – незаплатен остатък от предоставени за
периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. в заем парични средства в общ
12
размер от 1 011 лв., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на
депозиране на насрещната искова молба – 30.12.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А. М. Л., ЕГН **********, да заплати на К. К. Д. – Г., ЕГН
**********, сумата от 300 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
производството по гр.д. № 18477/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IX граждански състав, и , сумата от 350 лв. – разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в производството по гр.д. № 18477/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
13