Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 12.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1755 по описа за 2018 год.
на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Топлофикация -
Враца” ЕАД, гр.Враца, представлявано от изпълнителния директор Радослав
Михайлов твърди, че за периода от 31.05.2015 г. до 30.06.2017 г. ответникът М.Й.К.
дължи сумата от 469,07 лева, представляваща незаплатени суми за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
в жилище с адрес: гр.Враца, ***********. Поради забава в плащането твърди, че е
начислил и сумата от 98,98 лева, представляваща обезщетение за забава, считано
от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 30.06.2015 г.
до 30.06.2017 г. Твърди, че за защита на интересите си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на което в РС-Враца
било образувано ч.гр.д.№ 750/2018 г. и издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Тъй като в
срока по чл.414 ГПК длъжникът подал възражение против издадената от съда
заповед, ищецът обуславя интереса си от водене на настоящото производство. Претендира
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че на 07.09.2018
г. ответникът е заплатил претендираните суми за главница и лихва, като са
останали незаплатени направените по делото разноски.
В хода на устните състезания ответникът К.
признава, че е заплатил процесните суми, като заявява, че няма възражения по
претендираните от ищеца разноски, обективирани в представения по делото списък
по чл.80 ГПК.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото
производство ч.гр.д.№ 750/2018 г. по описа на РС – Враца е, че по заявление на
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 506 от 06.03.2018г.,
с която е разпоредено длъжникът М.Й.К.,
ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация -
Враца “ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 469,07 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.05.2015 г. до
30.06.2017 г., сумата от 98,98 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.06.2015 г. до 19.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв.
и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По повод на постъпило от
ответника в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение против цитираната заповед за
изпълнение, с разпореждане № 1928 от 26.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 750/2018 г. по
описа на ВрРС, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Между страните не се спори, че
ответникът М.К. е собственик на недвижим имот – жилище с адрес: гр.Враца, ***********.
По
делото е представен оригинал на справка /л.8/ за начислени суми за топлинна
енергия на М.Й.К., на адрес: ***, за периода от 31.05.2015
г. до 30.06.2017 г., в която са отразени 21 броя фактури, с дата на издаване и
падеж, на обща стойност 364,24 лева, както и справка /л.10-11/ за неплатените
фактури и дължими лихви към 19.02.2018 г. от същото лице за горепосоченото
жилище, в която като дължима главница за периода от 31.05.2015 г. до 30.06.2017 г. е посочена сумата в
размер на 469,07 лева, а като лихва за периода от 30.06.2015 г. до 30.06.2017
г. – сумата в размер на 98,98 лева.
По
делото са представени общо 3 бр.изравнителни сметки /л.12-14/ по отношение на
процесния недвижим имот, а именно: за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г.,
за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. и за периода от м.05.2017 г. до м.06.2017
г., издадени от ищцовото дружество по разпределение от фирма „Нелба” ЕАД. Видно
от същите е, че не са налице основания за корекция и няма суми за връщане по
партидата.
По
делото са представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени с решение № ОУ-004/07.01.2008г
на ДКЕВР, по отношение на които съдът на основание чл.155 ГПК е съобщил на
страните, че му е служебно известен факта, че същите са публикувани във в.“24
часа“ в броя му от 25.01.2008 г. и във в.“Шанс“ в броя му от 14.07.2008 г., като
са поместени и на интернет страницата на дружеството.
По делото е допуснато и
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В експертизата вещото лице е посочило, че
за процесния недвижим имот в ищцовото дружество е открита и се води партида с
аб.№ 2823 към абонатна станция № 70, като абонатите на имоти обслужвани от тази
абонатна станция са избрали топлинен счетоводител „Н.” ЕАД, с която са сключили
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство. Вещото лице е посочило
още, че в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/. За отоплителен сезон 2014/2015 г. в имота е
осигуряван достъп, като е отчетено показания на водомер за топла вода с
отчетени изразходвани 8 куб.м. топла вода за отоплителния сезон. За отоплителен
сезон 2015/2016 г. в имота е начислявана прогнозно топлинна енергия за БГВ въз
основа на отчетени показатели от предходния отоплителен сезон. В края на сезон
2015/2016 г. в имота са отчетени показания за изразходвана топла вода 43
куб.м., като в изготвената за сезона изравнителна сметка е отразена разликата
между прогнозно начислената и отчетени потребени количества топла вода. За
отоплителен сезон 2016/2017 г. в имота е начислена прогнодно топлинна енергия
за БГВ въз основа на показанията от сезон 2015/2016 г. В края на сезон
2016/2017 г. в имота не е осигурен достъп за отчитане показанията на водомера
за топла вода, поради което е съставен протокол от 03.05.2017 г., подписан от
представител на етажната собственост, в който е отразено, че през сезон
2016/2017 г. процесния имот е бил необитаем. В изготвената за сезона
изравнителна сметка, прогнозно начислените суми за топлинна енергия са
сторнирани като недължими. Според заключението на вещото лице отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в
абонатната станция е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната
уредба. Съгласно заключението, стойността на отчетената и разпределена
топлоенергия в процесния имот през периода от 31.05.2015 г. до 30.06.2017 г. е
в размер на 364,24 лева, а размера на лихвата за забава за периода от
30.06.2015 г. до 19.02.2018 г. – 72,44 лева. В заключението е посочено още, че
след издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 750/2018 г. от ответника са
извършени плащания в общ размер на 104,83 лева, поради което тази сума е
сторнирана при изготвяне на заключението. Вещото лице е посочило още, че по
изготвяните изравнителни сметки за процесния период, не са открити подавани
писмени възражения. Съдът не обсъжда приложените към заключението на вещото
лице документи, които са послужили за неговото изготвяне, тъй като същите не са
приети като доказателства по делото.
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове за
установяване, че ищецът има вземане срещу ответника в сочените от него размери.
В конкретния казус интересът на ищеца от предявяването на исковите претенции за
установяване на вземането му поизтича от обстоятелството, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение, оспорена от длъжника – настоящ ответник в
рамките на двуседмичния срок от връчването й.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2
ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. Видно от
извършената в проведеното по делото открито съдебно заседание констатация от
съда с оригиналите на представените от ищцовата страна вестници е, че
задължението й съгласно горепосочената разпоредба е изпълнено. Следователно в нормативната уредба не
съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на
самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения. Посочената нормативна уредба и анализът на същата
водят до извода, че придобитото правото на собственост на ответника върху самостоятелен
обект в сграда - жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна
собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между него и ищеца е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично
приемане на общите условия. По силата на това правоотношение ответникът се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на
същата. Обстоятелството дали в процесния имот се потребява топлинна енергия има
значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се
начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна
инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение /в този смисъл са решение от 07.02.2015 г. по
в.гр.д.№ 1/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца, решение от 13.02.2015 г.
по по в.гр.д.№ 786/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца и решение № 89 от
15.03.2017 г. по в.гр.д.№ 59/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца /.
Следва
да се има предвид, че съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да
не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността
в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие
и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването
/чл.153, ал 3 ЗЕ/.
Съгласно чл.32, ал.1 от представените
по делото и приложими в отношенията между страните общи условия за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ал.3
предвижда, че купувачите имат право да предявят възражения до продавача за
начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Видно от заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза е, че по изготвените изравнителни сметки за
съответните отоплителни сезони, не са подавани писмени възражения.
Предвид гореизложеното,
настоящият съд приема, че в полза на ищеца съществува вземане за главница,
което произтича от валидно възникнало правоотношение между страните, по
отношения на която претенция вече е била издадена заповед за изпълнение.
По иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска
предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл.32, ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл.32, ал.6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко
количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо, ответникът дължи
лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа
на всяко отделно вземане.
Въпреки предходното, в
настоящото производство ищецът, чрез процесуалния си представител заяви, че на
07.09.2018 г. /след подаване на исковата молба и преди провеждане на първото по
делото открито съдебно заседание/ ответникът е заплатил изцяло претендираните
суми за главница и лихва, то в случая се касае за факт, настъпил в хода на
исковия процес, който с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК следва да бъде
отчетен от съда. Плащането погасява вземанията на ищеца - кредитор, поради
което към датата на постановяване на решението той няма вземания за главница и
за обезщетение за забавено изпълнение.
По разноските:
С
исковата молба ищецът е
заявил искане за присъждане на направените разноски в хода на заповедното и
исковото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, за които е
представил и списък по чл.80 ГПК.
Съдът намира, че
направените по делото разноски следва да се възложат на ответника. Това е така,
тъй като отхвърлителният резултат по спора се дължи на плащане от ответника
след завеждане на настоящето дело, при което ищецът е бил принуден да потърси защита на вземането си по
съдебен ред, с оглед депозираното от ответника възражение по чл.414 ГПК в
заповедното производство и да направи съдебни разноски (арг. чл. 78, ал. 2 и
ал. 3 ГПК), т.е. с поведението си ответника е дал повод за завеждането на
делото.
Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК /изм.-ДВ, бр.8 от
В исковата молба ищецът претендира направените по делото
разноски в заповедното и исковото производство, но видно от представения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът е посочил само
направените такива в хода на исковото производство. С оглед предходното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 335 лева
/160,00 лева – депозит за вещо лице, 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 75,00 лева – държавна такса/.
С оглед задължителните
указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Доколкото същите не са посочени в представения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
- Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца,
ул.“Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния директор Р.И.М.против М.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 469,07 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.05.2015
г. до 30.06.2017 г. както и сумата от 98,98 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 30.06.2015 г. до 19.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 506/06.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 750/2018 г. по описа
на Районен съд – гр.Враца.
ОСЪЖДА М.Й.К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Максим Горки“ № 9, представлявано
от изпълнителния директор Р.И.М.сумата от 335,00 лева, представляваща направени
разноски по настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: