Решение по дело №398/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 92

гр. Видин, 05.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и осми май

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 398

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на М.П.О., уточнена на 22.01.2020 г., с която е предявен иск за осъждане на Община Видин да заплати на ищеца сумата в размер на 5000.00 лв., представляваща обезщетение за периода от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, причинени от незаконосъобразни актове на Община Видин, а именно Акт за установяване на задължения (АУЗ) № **********-1/28.06.2018 г. и Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 355040010071/28.11.2016 г. на ПИ в отдел МДТ при Община Видин, които вреди се изразяват в настъпила депресия, жлъчни кризи, страх от получаване на актове на Община Видин, безсъние, безпокойство, психо-соматични страхови реакции и др.

Ответникът – Община Видин, чрез процесуалния си представител гл. юриск.Дуцова излага съображения за неоснователност на иска. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата е декларирала имота си и въз основа на тази декларация й е определен ДНИ и ТБО. Твърди, че неимуществените вреди не са доказани, както и че не са пряка и непосредствена последица от вреди причинени от Община Видин.

Искането е за отхвърляне на исковата молба и за присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на иска, предвид липсата на първата от необходимите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Пледира се искът да бъде отхвърлен.

Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи, посочени и в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия, респ. да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредата.

Под "вреда" следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.

В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в случаите, когато вредите се твърди, че са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

Ищцата е обжалвала Акт за установяване на задължения (АУЗ) № **********-1/28.06.2018 г. , пред Началника на отдел МДТ, който го е отменил частично, а в останалата част го е потвърдил, това решение е обжалвано пред АС Видин и с Решение №128/07.11.2018 год. е отменено и върнато за издаване на нов акт. Последвало е издаването на втория АУЗ,от който се претендират вреди.

Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 355040010071/28.11.2016 г. на ПИ в отдел МДТ при Община Видин е обжалван частично пред Началника на отдел МДТ, като е  потвърден с Решение №АО-02-06-1203/21.12.2018 год. Обжалван е пред АС Видин и с Решение №81/28.06.2019 год. е отменен АУЗ и отново върнат за издаване на нов АУЗ.

По делото е представен и АУЗ №**********-1/31.10.2019 год., който също е обжалван по административен ред и е потвърден. Това производство е отделено от настоящето и на настоящия състав на съда му е служебно известно, че е постановено Решение №62 от 05.03.20 год., което не е влязло в сила, но с него е отхвърлена жалбата на О. за по-голямата част от задълженията й за ТБО, отменен е за 2013 год., поради изтекла погасителна давност. Това решение е обжалвано пред ВАС.

По делото са представени доказателства, че през годините ищцата е подавала декларации за освобождаване от заплащане на част от ТБО.

Представена е етапна епикриза за периода от 30.01.2019 год. до 30.01.2020 год. от д-р Б.К.. От нея е видно, че О. е с тревожно-депресивно състояние с голяма давност – 2007 година. От анамнестичните данни на пациентката е видно, че тя съобщава за интензификация на оплакванията след множество психо-травмени моменти и водени дела с общинската администрация. Представена е и епикриза от Очно отделение от 10.02.20 год., която е извън процесния период, но в нея е посочено, че се лекува от Депресия. От отделението по хирургия е представена епикриза, от която е видно, че О. е страдала от камъни на жлъчните пътища с холецистит, за периода 07.03.19 до 22.03.19 год., като придружаващо заболяване е отбелязано Рецидивиращо депресивно разстройство. От епикриза на отделение по вътрешни болести от 18.02.2019 год. е видно, че О. е страдала и от Холелитиазис холедохолитиазис, тук като придружаващо заболяване депресията не е спомената. Представена е и покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, за задължения към Община Видин и вносна бележка за заплащането им.

По делото са разпитани св.Надя Николова и св.д-р Б.К.. От показанията на св.Николова – служител на Община Видин, отдел МДТ се установява, че О. често посещава отдел МДТ на Община Видин. Като служителите многократно са й обяснявали, че макар и да е подала декларация за това, че имота не се ползва, то тя дължи ДНИ и част от ТБО. Твърди, че при посещенията на О. в отдела отношението на всички служители винаги е било положително, обяснявали са й, че въпреки нейните твърдения тя дължи ДНИ и ТБО, като това е отнемало доста време. Когато ищцата не се е чувствала добре са и носели вода, винаги са я канили да седне и изобщо отношението на всички винаги е било положително. Като целта им е била да се опитат да й обяснят, че тя като собственик на недвижим имот дължи съответните данъци и такси за него.

Св.д-р К. е разпитан като свидетел не като вещо лице по делото. Той е лекуващия психиатър на ищцата. Сочи, че заболяването й датира от 2007 година, не се е лекувала при него, но има документация. Сочи, че може срещата на О. с администрацията да е един от факторите, които могат да повлияят на нейната симптоматика, но и много други фактори могат да повлияят и те са от всякакво естество, от битов характер от здравословен характер, от неблагоприятни житейски ситуации. При него тя е ходила три пъти през 2015 година, три пъти през 2018 година, един път през 2019 година и един през 2020 година. Изписал й е антидепресанти, тъй като е била налице тревожно-депресивна симптоматика.

По иска на О. ***, с правно осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода от за периода от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г., причинени от незаконосъобразни актове на Община Видин, а именно Акт за установяване на задължения (АУЗ) № **********-1/28.06.2018 г. и Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 355040010071/28.11.2016 г. на ПИ в отдел МДТ при Община Видин, отменени по съдебен ред, съдът намира, че е неоснователен.

Според настоящата съдебна инстанция, в случая ищцата не установи наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ.

От приетите експертизи и от показанията на св.д-р К. се установи, че ищцата е била в състояние на стрес и депресия още преди 28.06.2018 г./намчалото на исковия период/, а именно още от 2007 година и няма медицинска документация, както и анамнестични данни здравето на ищцата да е увредено конкретно в резултат на двата процесни АУЗД. Следователно не се установи пряка и непосредствена вреда за ищцта.

Разпитаните по делото свидетели, не установяват категорична причинно-следствена връзка между двата АУЗД и влошеното здравословно състояние на ищцата, тъй като от представените епикризи е видно, че в процесния период попада тази от хирургично отделение, от която е видно, че О. е страдала от камъни на жлъчните пътища с холецистит, за периода 07.03.19 до 22.03.19 год., като придружаващо заболяване е отбелязано Рецидивиращо депресивно разстройство, което безспорно означава, че то хронологично е от доста по-ранен период. От епикриза на отделение по вътрешни болести от 18.02.2019 год. е видно, че О. е страдала и от Холелитиазис холедохолитиазис, тук като придружаващо заболяване депресията не е спомената. Етапната епикриза, която напрактика се издава при поискване от лицето и обхваща период от време, също засяга само 2019 година, и от нея ясно личи, че заболяването на ищцата датира от един много по-ранен период, т.е. преди издаването на процесните актове.

От друга страна от показанията на св.Николова става ясно, че О. често е посещавала МДТ при Община Видин, като служителите там са се опитвали да й обяснят, че тя дължи ДНИ и ТБО, като собственик на имот. Това обстоятелство дори не е опровергано от двете отменителни решения на АС Видин, тъй като никъде не става въпрос в тях за това, че ДНИ и ТБО в размер определен съгласно закона и наредбата на Община Видин, не се дължи от ищцата, двете решения са отменили АУЗ поради липса на мотиви и частично поради изтекла давност, но не и защото не се дължат данъци и такси. С решенията си съда е върнал преписката на административния орган за издаване на нови актове при спазване на законовата процедура за издаването им. В подкрепа на това може да се посочи и факта, че с последното макар и не влязло в сила решение на АС Видин, АУЗ в по-голямата си част е оставен в сила, като отново е частичната отмяна е поради изтекла давност.

От всички доказателства поделото, се установи, че здравословните проблеми на ищцата са били налице и преди издаването на незаконосъобразните административни актове, действия и бездействия на административни органи. Не бе доказана безспорно причинно-следствена връзка между издаването на двата АУЗД и влошаването на здравословното състояние на О.. По делото липсват медицински документи за депресивните състояния на ищцата, както и нарочни медицински прегледи за това, от показанията на св.д-р К. се установява, че за цялата 2018 година има три прегледа, а за цялата 2019 година един, като това е един доста по-голям от процесния период, в който посещенията при психиатър особено за 2019 година не може да се приеме, че са чести.

Няма настъпили преки вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая претърпените вреди не са нито пряка, нито непосредствена последица от отменените незаконосъобразни административни актове.

Реализирането на законоустановено право на защита и успешно проведено съдебно производство срещу незаконосъобразни индивидуални административни актове, няма характер на претърпени вреди, по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не са основание за ангажиране на отговорност на администрацията, сами по себе си.

Предвид изложеното не може да се приеме, че посочените неимуществени вреди са типична и нормално настъпваща непосредствена последица от административния акт на административния орган. Липсата на тази предпоставка е достатъчна за отхвърлянето на този иск, като неоснователен.

От ответника по делото са поискани разноски за производството, вкл. ю.к възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Размерът му се определя на 100.00 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
            Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

                                                  Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.П.О., с който се иска осъждане на Община Видин да заплати сума в размер на 5000.00 лв., представляваща обезщетение за периода от 28.06.2018 г. до 28.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, причинени от незаконосъобразни актове на Община Видин, а именно Акт за установяване на задължения (АУЗ) № **********-1/28.06.2018 г. и Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 355040010071/28.11.2016 г. на ПИ в отдел МДТ при Община Видин, които неимуществени вреди се изразяват в настъпила депресия, жлъчни кризи, страх от получаване на актове на Община Видин, безсъние, безпокойство, психо-соматични страхови реакции и др.

ОСЪЖДА М.П.О. *** сумата от 100.00 лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: