Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С Присъда № .../...2010г. по НОХД ../2010г. на ГОРС подсъдимият Т. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 04.04.2007 г. в гр. Г. О., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. Д. Д., че по отношение на апартамент № 5, находящ се в гр. Г. О., У. Б., № 15, вх. А, . 2, няма висящи съдебни спорове, с което й причинил имотна вреда в размер на 4 000 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 НК е осъден на 3 месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, счита от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Т. Д. Д. е осъден да заплати на П. Д. Д. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на престъплението, в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия Т. Д. против присъдата. Направени са оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. В инкриминирания случай подсъдимият е осъден за измама, осъществена чрез използване на договорни отношения. При продажба за продавача е предвидено задължение да прехвърли собствеността, както и да предаде владението на вещта на купувача. Към момента на продажбата подсъдимият е бил собственик на вещта и е прехвърлена собствеността на купувача. Второто задължение за продавача е да предаде владението на вещта, което също е осъществено. Налице е договор, по който и двете страни са изпълнили задълженията си. Налице е размяна на престации и не е настъпила имотна вреда за някоя от тях. Купувачът е придобил собствеността, като му е предоставено упражняване владението на имота. В последствие, след влизане в сила на решение, с което друго лице е признато за собственик, купувачът е бил съдебно отстранен или е претърпял евикция. В случая се касае за граждански спор, но не и за измама от наказателно-правен характер. На следващо място жалбоподателят счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което следва да се определи наказание при условията на чл. 55 НК. По отношение на гражданския иск счита, че същият е недопустим, поради липса на процесуална легитимация на предявилото го лице. Жалбоподателят моли да се отмени атакуваната присъда, като се постанови друга такава, с която подсъдимият бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление, както и да се отхвърли гражданският иск. Алтернативно се прави искане да се постанови решение, с което да се измени присъдата, като се намали наложеното наказание. В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. Ч. обвинител и гр. ищец П. Д. заема становище да се потвърди присъдата. Защитникът на подсъдимия – адвокат Н. моли да се отмени присъдата като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление, както и да се отхвърли предявеният гр. иск. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата като се приложи чл. 55 НК. Окръжният съд, в качеството на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по чл. 314 НПК прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 314 НПК въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното и в съдебното производство, при постановяване на присъдата и при изготвяне на мотивите. Не са налице основания за отмяната й на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и с положителна обществена характеристика. Същият е с постоянен адрес в гр. Г. О. М. П. К., б. ж. на гр. В. Т. била собственик на следния недвижим имот – апартамент № 5, в жилищна сграда ЕПЖС-4, построена върху държавна земя, в парцел І, в квартал 30 по ЗРП на гр. Г. О., находящ се на У. Б., № 15, вх. А, . 2, състоящ се от дневна, кухня, баня, тоалетна и тераса, с обща застроена площ от 40,25 кв. м., с прилежащо избено помещение № 5 с площ 3,28 кв. м., в едно с 0,48 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Същата прехвърлила описания имот чрез договор за дарение на внучката си св. М.Д. с нотариален акт № .., том .., рег. № .., н. д. № ../...2001г. на Нотариус И. М. с район на действие РС Г.. На следващия ден 22.03.2001г. бил сключен договор за покупко-продажба на същия имот. Съставен бил нотариален акт № .., том .., рег. № .., н. д. № ../...2001 г. на Нотариус И. М., с район на действие РС Г. О., като адв. Т. Т. закупил жилището в полза на подсъдимия от продавача – св. М. Д. Договорът за дарение между М. К. и внучката й св.Д. бил атакуван по чл.32 във вр.с чл.29 ЗЗД. На 21.02.2003г. същата подала искова молба, като било образувано гр.д.№ ../2003г. на ГОРС. Св.М.Д. и подсъдимият били ответници. Призовката за първото по делото заседание с препис от исковата молба били изпратени на последните. За подсъдимия призовката била подписана от съпругата му на 21.03.2003г, както същият упълномощил адвокат Т. да го представлява. С Решение по Гр.д. № ../2003 г. на ГОРС, потвърдено с решение по В.Гр.д. № ../2003г. на ВТОС, договорът за дарение между М. К. и внучката й – свидетелката М. Д. бил прогласен за унищожен. Съобщението за изготвяне на първоинстанционното решение било връчено лично на подсъдимия на 23.06.2003г. На 30.09.2005 г. М. К. починала, като оставила законни наследници – дъщеря си М. С. и сина си И. С. Последният също починал на 07.03.2006 г., като негов наследник била дъщеря му – св. М.Д.. По силата на наследяването същата била собственик на ½ идеална част от инкриминираното жилище. На 31.01.2007г. била подадена искова молба от М. И. Д. с правно основание чл.108 ЗС против подсъдимия за отстъпване собствеността и предаване владението на целия имот. Образувано било Гр.д. № ../2007г. по описа на ГОРС. На 19.03.2007 г. подсъдимият лично получил призовка за първото по делото заседание, насрочено за 29.03.2007 г., заедно с копие от исковата молба. Същият отново упълномощил адвокат Такиев да го представлява по делото. Подсъдимият решил да продаде жилището. Същият ангажирал св. Н. да съдейства за намирането на купувач, като му предоставил необходимите документи. От същите било видно, че апартаментът не е обременен с вещни тежести, както и че няма съдебни спорове. Свидетелят Н. пуснал обява за продажба на жилището в местния вестник „Обяви”. Същата била публикувана на 4.04.2007г. Обявата била прочетена от пострадалата П. Д.. Същата позвънила на посочения телефон. Пострадалата Д. заедно с приятеля си – св. Е. и баба си П. З. се срещнали със св. Н. Последният ги завел да огледат имота. Пострадалата Д. харесала апартамента. Свидетелят Н. я уверил, че всичко по отношение на жилището е изрядно, за което щял да представи необходимите документи. Пострадалата Д. изявила желание да закупи имота. Още същия ден били представени необходимите документите на Нотариус А. М. за изготвяне на нотариалния акт. Предварително били изготвени необходимите такива, като скица, удостоверения за данъчна оценка и за вещни тежести. В последното е посочено, че върху инкриминирания имот няма вписани ипотеки, възбрани, искови молби и др.вещни тежести Продажбата се състояла същия ден, т.е. на 4.04.2007г., като сделката била изповядана от Нотариус А. М. Преди подписване на договора Д. се срещнала с подсъдимия пред нотариалната кантора. Първата заплатила на втория продажната цена, която според нея била 30 000 лева. В нотариалния акт била вписана сумата от 4 000 лева. За прехвърляне собствеността на имота бил съставен нотариален акт № ..., том .., н. д. № ../2007г. на нотариус А. М., с район на действие РС гр. Г. О.. В т. 2 от същия било вписано, че по отношение на недвижимия имот няма висящи съдебни спорове. След прочитане на нотариалния акт от нотариуса, подсъдимият като продавач и пострадалата като купувач положили подписите си. След продажбата последната се нанесла в жилището. Гр.д. №../2007г. на ГОРС приключило с Решение № ../...2008г. В същото било прието за установено по отношение на подсъдимия, че свидетелката М. Д. се явява собственик на ½ идеална част от инкриминирания имот. На основание чл. 108 ЗС подсъдимият бил осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на свидетелката върху целия имот. С решение по В.Гр.д.№ ../2008 г. на ВТОС било обезсилено като процесуално недопустимо атакуваното решение в частта, с която съдът е приел за установено по отношение на подсъдимия, че М. И. Д. е собственик на ½ идеална част от инкриминирания имот. По отношение на предявения гр. иск по чл. 108 ЗС е оставено в сила решението на ГОРС. Същото е влязло в сила на 12.11.2008 г. Въз основа на влезлите в сила решения по Гр.д.№ ../2007г. на ГОРС и по В.Гр.д.../2008г. на ВТОС, свидетелката Д. предприела действие чрез съдия-изпълнител за възстановяване на владението си. В резултат на същите пострадалата Д. била извадена от закупеното жилище. Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства. От същите се установява по несъмнен начин, че на 21-22.03.2001г. са осъществени две последователни сделки, посредством които подсъдимият е придобил собствеността върху инкриминирания имот. Същият е бил предмет на две съдебни дела. Първото от тях е образувано в началото на 2003г., а второто от началот¯ на 2007г. По двете дела подсъдимият се явява ответник. На същия са изпращани призовки с преписи от исковите молби. Същите са получавани лично от него и членове на семейство му, както и е упълномощавал адвокат Т.да го представлява по двете дела. С решението по първото дело договорът за дарение е унищожен, като съобщението е връчено лично на подсъдимия. Наличието на съдебни спорове относно собствеността на инкриминирания имот са го мотивирали да предприеме действия по прехвърлянето му на трето лице. Предявяването на втората искова молба по чл.108 ЗС е наложило да се реализира бърза продажба на имота. Налице са съвместни действия на подсъдимия със св.Н. в тази насока. Последният се е снабдил с необходимите документи, както и е дал обява в местния вестник за продажба на жилището за сумата от 30 000лв. Още същия ден пострадалата Д. е намерила обявата, посетила е апартамента, срещнала се е последователно със св.Н.и подсъдимия, изготвен е нотариалния акт, както и е изповядана сделката пред нотариус. В съзнанието на пострадалата е формирана невярна представа относно собствеността на закупувания от нея имот, както и за наличието на съдебни спорове. Същата е предприела действия по закупуването му с мисълта, че придобива собствеността върху жилището, необременено с вещни тежести. Пострадалата е възприела подсъдимия като действителен собственик на имота, като му предала уговорената сума като продавач. Същата възприела представените документи при изповядването на сделката. Съдържанието им било прочетено от нотариуса. Пострадалата се убедила, че подсъдимият е собственик на закупувания имот, върху същия няма вещни тежести, както и че спрямо него няма висящи съдебни спорове. Посочените обстоятелства първата възприела от представените документи, както и били потвърдени от подсъдимия. Действията на последния са насочени към формиране и утвърждаване на невярна представа у пострадалата както относно собствеността на имота, обект на продажба, така и относно наличието на висящи съдебни спорове. Последната извършила разпоредителни действия, като предоставила на подсъдимия продажната сума. След сключването на сделката, пострадалата влязла във владение на имота. В последствие същата била извадена от там чрез съдия-изпълнител. В резултат на поведението на подсъдимия за пострадалата е настъпила имотна вреда. Същата била отстранена от владението на имота, както и загубила продажната цена. В резултата на договорът за дарение и последваща продажба на инкриминирания имот е настъпил транслативният ефект на сделките, като подсъдимият се легитимира като негов собственик. След влизане в сила на решението, с което се прогласява унищожаемостта на дарението е отпаднало правното основание, въз основа на което същият е придобил собствеността на имота. Налице е само фактическата власт върху него. По категоричен начин се установява, че подсъдимият е бил уведомен за предявените искове по чл.32 ЗЗД и по чл.108 ЗС. Същият е бил ответник по тях, както и са му връчени преписи от исковите молби, както и съобщение на постановеното решение по първото дело. След получаване на втората искова молба подсъдимият е предприел действия с оглед реализиране на бърза продажба на имота. Същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието и е целял настъпването на резултата, а именно получаване цената на имота от пострадалата. За същата е настъпила имотната вреда, както от вещноправен така и от облигационен характер. В случая е извършено повече от унищожаема сделка с предмет недвижим имот. С неправомерното си поведение - умишленото въвеждане и поддържане в заблуждение на измаменото лице, подсъдимият е осъществил признаците и на престъплението - измама. На пострадалото лице е причинена имотна вреда, което не е станало собственик на продадената му недвижима вещ, както и се е обеднило с предадената сума, като цена на имота. Подсъдимият е получил от заблуденото лице имотна облага, в резултат на умишленото му въвеждане в заблуждение. Установено по несъмнен начин е умишлено въвеждане и поддържане в заблуждение на пострадалата като купувач. Получена е имотна облага от подсъдимия, както и е настъпила имотната вреда за измаменото лице. Въззивният съд счита, че е налице правилно приложение на материалния закон при постановяване на присъдата. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 209 ал.1 НК. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. На същия е наложено наказание в минимален размер, предвиден в санкцията на чл.209 ал.1 НК. Изтърпяването на същото е отложено по чл.66 НК за срок от три години. Наложеното наказание е занижено с оглед високата обществена опасност на деянието. Същото е в минимален размер, като изтърпяването му е отложено по чл.66 НК. Оплакването за несправедливост на наказанието е неоснователно и не следва да се уважи. Не са налице основания за приложението на чл.55 НК, тъй като липсват както многобройни, а още повече изключителни смекчаващи вината обстоятелства С оглед изложените съображения присъдата се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована и при справедливо определено наказание. Същата следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № ../...2010г. по НОХД ../2010г. на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |