Р Е
Ш Е Н И Е № 260425
гр.Бургас, 06.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 2303/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на С.В.Ф., ЕГН **********, с адрес *** срещу НП № 20-0769-000470/13.03.2020г.,
издадено от Д.С.Д.- началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция
Бургас, с което на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се претендира
цялостната отмяна на НП с довод, че радарът е манипулиран.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание за административнонаказващия орган
не се явява представител. Депозирано е
писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се иска
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
като се излагат конкретни съображения съобразно доводите на жалбоподателя. Прави
се възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение, в случай, че бъде
претендирано такова и жалбата бъде намерена за основателна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.06.2017г.
в 14.37 часа, в гр. Бургас, на път ПП Е 773, км.491 в посока
от кв.Ветрен към КПП-1 жалбоподателят управлявал лек автомобил "Порше 911"
с рег. № ****с наказуема скорост от 142 км/ч /след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача / при максимално
разрешена скорост за движение в населено място, въведена с пътен знак В- 26, до 90 км/ч или с 52 км/ч над разрешената
скорост. Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство -стационарна
радарна система MULTA RADAR с
фабричен номер 00209D32D4F9,
снимка № S0000386F024. По-късно записите били прегледани
от свид.С.Ч. - младши
автоконтрольор към сектор ПП Бургас, който по регистрационния номер на
автомобила установил ползвателя му – „С“ ЕАД –гр.София, видно от приложената на
гърба на л.9 справка за собственост на МПС. Във връзка с установеното И.В.Ф., в
качеството на законен представител на това дружество била призована в Първо РУ СДВР
за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. Видно от материалите по делото, декларацията
е попълнена от лицето на 18.08.2017г. В същата , Ф. е декларирала, че на
посочената дата - 14.06.2017г. автомобилът се е управлявал от жалбоподателя С.В.Ф..
В тази
връзка свид. С.Ч. съставил АУАН серия Т бл.№ 399124/13.10.2017г. на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
На
28.02.2018г. производството е спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН и на
18.02.2020г. възобновено.
Актът е
връчен на С.Ф. на 04.02.2020г., като същият не е направил възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок
.
Административнонаказващият орган
издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с
което на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства –
показания на актосъставителя С.Ч., както и с оглед приложените писмени
доказателства АУАН серия Т бл.№ 399124/13.10.2017г., НП №
20-0769-000470/13.03.2020г, справка за собственост на МПС, декларация по чл.188
от ЗДвП, снимка от АТСС, ведно с детайлно увеличение на регистрационния номер
на автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,
оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице – мл.автоконтрольор
към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство
обаче са допуснати съществени процесуални нарушения по следните съображения:
След
задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен
и връчен на жалбоподателя по предписания
в чл. 43, ал. 4 ЗАНН ред
- актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. На 17.10.2017г. АУАН е изпратен на Първо РУ СДВР за
връчване/л.15/. АУАН не е връчен, тъй
като лицето не е намерено на адреса и по данни на неговата майка същият е заминал
за Гърция и ще се върне в страната след 31.12.2017г. За посоченото е изготвена
докладна записка от полицейски служител при Първо РУ СДВР/л.16/ и са снети писмени
обяснения от майката Елка Ф./л.17/. На 21.11.2017г. е изведена справка от масивите на МВР/л.14/, от
която е видно , че жалбоподателят Ф. има регистрирано излизане от страната на
16.06.2017г. през ГКПП Русе Дунав мост/л.14/. Административнонаказателното
производство е спряно на 28.02.2018г. без да има данни по преписката, че
жалбоподателят е търсен отново на известните му адреси в страната и предвид
заявеното от майка му, че ще се върне след 31.12.2017г. Като основание за спиране
на производството е посочен чл. 43, ал. 6 от ЗАНН –
тъй като нарушителят след щателно издирване не е бил открит. Спирането на
производството при изложените по-горе фактически обстоятелства е необосновано и
изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. В
посочената норма законодателят е допуснал възможност производството да бъде
спряно с оглед гарантиране правото на защита на нарушителя, но само след
проведено неуспешно щателно издирване на дееца.
Върховният
съд последователно в своята практика е посочвал, че щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното
местонахождение на издирваното лице по
всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва
да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не
следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес,
след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат
ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата,
каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при
условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не
доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание
производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В конкретния случай
такова издирване изобщо не е извършено, а споменатото едно посещение на адреса
на жалбоподателя не е от естество да промени този извод на съда. Производството
е било спряно без да са налице предпоставките за това, поради което е допуснато
и нарушение на чл. 43, ал. 6 ЗАНН,
самият акт на спиране е незаконосъобразен, поради което е негоден да произведе
целения с него резултат – да преустанови изтичането на срока за издаване на
обжалваното НП. По тази причина 6-месечния срок за издаване на НП, който
според чл. 34, ал. 3 ЗАНН започва
да тече от съставянето на акта, т. е. в случая от 13.10.2017 г.,
безпрепятствено е изтекъл на 13.04.2018 г. След тази дата, издаването на
обжалваното НП е било недопустимо и като е сторил обратното, АНО е постановил
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.
С
оглед на изложеното обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0769-000470/13.03.2020г., издадено от Д.С.Д.-
началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на С.В.Ф.,
ЕГН **********, с адрес *** е
наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.