Решение по дело №2498/2017 на Районен съд - Ловеч

                                     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                      №

                                        гр.Ловеч, 14.06.2018 г.               

 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на четиринадесети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря………………………РУМЯНА  БАЕВА…………………...и в присъствието на

прокурора.........................................................................................като разгледа докладваното от

съдията гр.дело №2498  по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази:

             Иск с правно основание чл.45, ал.1  във вр.чл.52 от ЗЗД.

             Цена на иска: 3000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди.

            Ищецът излага в ИМ, че двамата с ответника членуват в ловна дружинка в с.Р.Л.област. Твърди, че на 14.11.2015 г. вечерта около 17.30 часа  след завършване на ловния излет всички ловци се били събрали в двора на ловната хижа в с.Р.като имало повече от 20 ловци. По същото време ответникът без да е бил предизвикан от ищеца започнал да го обижда публично пред всички ловци, наричайки го многократно „мошеник”. Посочва, че рано сутринта на другия ден – 15.11.2015 г. отишъл на сборното място на ловната дружинка в ловната хижа в с.Р. без ловното си оръжие с намерение да получи извинение от ответника пред останалите ловци, но вместо да се извини, ответникът отново публично в присъствието на около 15 ловци го нарекъл „мошеник”.

             Ищецът твърди, че по описания начин ответникът публично го е унизил и е уронил честта и достойнството му. Деянието е извършено от ответника умишлено, съзнавайки, че по този начин ще го злепостави пред останалите ловци.

             Твърди се още, че със своите действия ответникът е причинил на ищеца негативни преживявания, изразяващи се в срам и унижение пред множество хора – членове на ловната дружинка, с която ищецът ловува от 1998 г. Ищецът е известен в гр.Ловеч като преуспяващ и коректен бизнесмен и нанесените му публично обиди са уронили честта и доброто му име. Ищецът сочи, че тези негативни преживявания са му причинили неимуществени вреди, които оценява на сумата от 3000 лв.

             Посочено е, че за нанесената публично обида било образувано НЧХД № 563/2016 г. по описа на Ловешки РС, по което между страните била постигната спогодба, съгласно която ответникът поел задължението да се извини на ищеца пред цялата ловна дружинка в с.Р. при откриването на ловния сезон през 2016 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си, поради което продължава да изпитва негативни емоции на унижение от нанесената му публична обида.

             В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което на основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД да осъди ответника М.М.И. да заплати на ищеца Г.Г.Д. сумата от 3000/ три хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от нанесената му от ответника на 14.11.2015 г. и 15.11.2015 г. публична обида, наричайки го пред ловците в ловната дружинка на с.Р. „мошеник”, които вреди се изразяват в преживяно от ищеца унижение на честта и достойнството му и увреждане на личния  и обществения му авторитет и доброто му име, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането 15.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

 

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, както и от постъпилата уточняваща молба, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

             Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. Не отрича, че  съгласно постигнатата спогодба по НЧХД № 563/2016 г. по описа на ЛРС се е задължил да се извини на ищеца на откриването на лова за едър дивеч  пред Ловната дружинка на с.Р.. Заявява, че до днес не е уведомен от ищеца на коя дата  ще посети дружинката, като твърди, че не го е виждал на лов при тях, а и отговорът на Председателя на дружинката бил, че г-н Д. не е ходил на лов.

             В с.з.ищецът  Г.Г.Д. се явява лично и договорно упълномощен представител – адв.Св.Д.. По същество  поддържа предявения иск. Фактически и правни доводи развива в пледоарията по същество.

             Ответникът М.М.И. взема лично участие в процеса. Заявява, че  не се счита за виновен, въпреки това в хода на устните състезания за пореден път  изразява готовност да се извини на ищеца пред ловната дружинка.             

             Съдът като съобрази становището на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

             Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, което е извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. С оглед така очертания фактически състав с доклада си по делото, изготвен по реда на чл.146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че  носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, а именно: противоправно деяние на ответника, извършено на твърдените в ИМ дати – 14.11.2015 г. и 15.11.2015 г..; настъпили неимуществени вреди за ищеца, които са в пряка причинна връзка с поведението на ответника. Всички тези правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно - без да остава съмнение за тяхното осъществяване .

            Анализирайки в съвкупност събраните в хода на производството пред настоящата инстанция доказателства, съдът приема, че по делото е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

             Страните не спорят, че както ищецът Г.Д., така и ответникът М.И. членуват в ловна дружинка в с.Р.Л.област.

              Не е спорно също, че ищецът е  един от съдружниците на „Велга”ООД – гр.Ловеч, което е видно и от приложеното по делото извлечение от Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

              От вложеното за послужване  НЧХД №563/2016 г. по описа на Ловешки РС се установява, че същото е образувано по тъжба на Г.Д. против М.И. за престъпление по чл.148, ал.1 вр.чл.146, ал.1, предл.1 от НК, извършено на 14.11.2015 г. и 15.11.2015 г. В проведеното на 06.07.2016 г. открито съдебно заседание страните са се спогодили след направено и вписано в протокола изявление на подсъдимия/сега ответник/, че се извинява на ищеца за дето  го е нарекъл „мошеник и измамник” и поето обещание да се извини и на откриването на лова за едър дивеч пред ловната дружинка в с.Р.. С протоколно определение съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба, съгласно която подсъдимият И.  е поел ангажимент при откриване на лова за едър дивеч да се извини пред ловната дружинка на село Р. и до откриването на лова за едър дивеч да погаси разноските по делото в размер на 400 лв, като в случай на забава Д. може да се снабди с изпълнителен лист за незаплатените разноски.

             Установява се, че в рамките на наказателното производство гражданските последици от деянието не са били предмет на разглеждане и при спогодбата не е  определено обезщетение за причинените от деянието вреди. По настоящото дело ответникът не твърди и не доказва да са платени суми на ищеца за репариране на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на отправената обида.

             Във връзка с твърдения от ищеца отрицателен факт, че ответникът не е изпълнил задължението си да се извини на откриване на ловния сезон през 2016 г., ответникът не е ангажирал доказателства за осъществени положителни факти, които да изключват това твърдение

             Приобщена към доказателствата по делото е преписка № 1973/2015 г. на РП – Ловеч, образувана по жалба на Г.Д., за това, че на 14.11.2015 г., около 17,30 ч. в с.Р.Лов.област лицето М.М.И. от с.с. и от ловната дружинка, в която членува тъжителя, се заканил на Д. с убийство и тога заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Преписката е приключила с постановление за отказ да се образува предварително производство поради липса на данни за престъпление от общ характер, като  е указано, че пострадалият може да реализира правата си чрез завеждане на наказателно частен характер дело, срещу лицето, което му е нанесло обида. От материалите по преписката е видно, че  в снетите от М.И. обяснения с дата 04.12.2015 г. същият изрично е посочил „ …и аз му казах, че с мошеници не говоря единствената ми дума е, че е мошеник”.

             По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н.Р. и Х.Х. И., допуснати по искане на ищеца и свидетелите Г.П.В.М.П.Н., допуснати по искане на ответника.

             От показанията на св. Р. се установява, че същата съжителства на семейни начала с ищеца в продължение на 15 години. Дава показания, че синът на ответника - Р. е бивш работник на „Велга”ООД, като след прекратяване на трудовия договор е изпълнявал строителни работи по вилен имот на семейството, а по-късно бил нает от свидетелката да  поставя подовата настилка в  нейн магазин в гр.Плевен. Били доволни от Р. до момента, в който същият извикал и баща си да помага и се влошило качеството на работата. Оттогава се породили взаимни претенции, като възникналият спор не е разрешен и до момента. Относно процесния случай св. Р. си спомня, че въпросният ден Г. се прибрал от лов и споделил, че е много обиден, защото на откриването на лова, под въздействието на алкохол, ответникът го обидил пред всички, наричайки го мошеник. Твърди, че на другата сутрин  ищецът  не е имал намерение да ходи на лов, но отишъл на мястото, където се събирали ловците, единствено с очакването, че ще получи извинение от ответника, което обаче не се случило. Свидетелката твърди, че две години от този момент Г. не е ходил на лов, въпреки че си плащал билета. Във връзка с поетото от ответника задължение да се извини по воденото наказателно дело, ищецът отишъл на откриването на лова, но отново не получил извинение. Споделил, че „М. е бил там на откриването, но не се е извинил, нито го е поздравил”. След като за пореден път не получил извинението на ответника  ищецът бил разстроен и се чувствал унизен.

             Св.Х.И. заявява, че  е личен шофьор на ищеца, като 7-8 пъти се случвало да го вози при ловните излети. Спомня си, че преди 2-3 години водил ищеца на откриването на лова за едър дивеч, тъй като на тази дата ответникът трябвало да му се извини. На откриването били около 40-50 човека, като ответникът също присъствал, но нито поздравил ищеца, нито се извинил. Тогава ищецът бил заявил, че „няма защо да ходи повече в дружинката унизен”. Св.И. твърди, че е присъствал на място, когато ответникът нарекъл ищеца „мошеник”, като ищецът му се оплаквал, че имало и друг такъв случай, но тогава свидетелят не е бил там. Оттогава ищецът не ходи на лов в тази дружинка, тъй като се чувства неудобно, изпитва притеснение и се чувства унизително.

             От показанията на св.Г.В.се установява, че е член на ловната дружинка в с.Р. и знае за случая от самия ответник. Последният му бил споделил, че  е работил наГ. на някакъв магазин в Плевен, слагал плочки, работили около две седмици със сина си, но ищецът отказал да му плати за труда. Заявява, че веднъж станало спор по този въпрос в помещението на вилата. Между двамата имало кавга, но до бой не се е стигало.  Спомня си, че ищецът се обърнал към него с думите: „Ти чу ли как ме обиди”, на което свидетеля отговорил, че техният разговор не го интересува и не е чул. Твърди, че по време на кавгата никой от страните не е вадил нож.

             Св.Начев също членува в ловната дружинка в с.Р.. Знае за конфликта между ищеца и ответника.  Твърди, че действително през 2016 г. в един ловен ден дочул, че между двамата възникнал спор, от който разбрал, че М. си търси някаква дължима сума от Д.. Разменили си няколко реплики, но обиди и от двете страни не е чул, както и не е забелязал да е имало заплахи с нож.

             При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че по делото безспорно е установено, че ответникът е изрекъл спрямо ищеца твърдяната обидна квалификация „мошеник”. В българския език думата „мошеник” е обидна, като според даденото тълкувание от българския тълковен речник същата означава измамник. В случая целта на ответникът очевидно е била да обиди ищеца, като наричайки го „мошеник” на публично място и в негово присъствие, е засегнал честта и достойнството на ищеца. С описаното действие ответникът е осъществил противоправно деяние и с изказаната спрямо ищеца обида е осъществил състава на непозволеното увреждане. Вредата като един от необходимите елементи на деликта във всички случаи се разглежда като неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като в настоящия случай вредите са морални и засягат неимуществената сфера на ищеца –накърнено е неговото добро име и обществената оценка за неговата личност.

             Ищецът е преживял сравнително тежко на личностно ниво отправената спрямо него обида, която е довела до трайни негативни емоционални последици. От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че оттогава е преустановил да ходи на лов, тъй като изпитвал срам и се чувствал неудобно и унизително. В случая са засегнати морални ценности, които са изключително значими за ищеца както с оглед обичайното за всеки един гражданин понятие за чест и достойнство, така и с оглед обстоятелството, че ищецът с години е изграждал авторитет на точен и коректен  работодател  с успешен бизнес. Размерът на неимуществените вреди в случая следва да се определи по справедливост съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ППВС №4/64 г. понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него.Във всички случаи следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение. Съдът намира, че справедлив еквивалент по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищеца негативни изживявания и дискомфорт  е заплащане на обезщетение в размер на 500.00 лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3000.00 лв. искът ще следва да се отхвърли, тъй като ищецът не доказа наличието на неимуществени вреди с такъв интензитет, отговарящ на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.

             Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 500.00 лв.ответникът дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.11.2015 г. до окончателното погасяване. Съдът съобразява, че според разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тъй като в случая задължението е парично, поради което съгласно чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 75.00лв.

             Ответникът ще следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Ловеч държавна такса в размер на 50.00 лв.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

   

             ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, М.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500.00/петстотин/лева – съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от нанесената му от ответника на 14.11.2015 г. и 15.11.2015 г. публична обида, наричайки го пред ловците в ловната дружинка на с.Р. „мошеник”, които вреди се изразяват в преживяно от ищеца унижение на честта и достойнството му и увреждане на личния  и обществения му авторитет и доброто му име, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането 15.11.2015 г. до окончателното й изплащане, а иска за разликата над 500.00лв. до пълния претендиран размер от 3000.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД, М.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 75.00/седемдесет и пет/лева – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ЗЗД, М.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Ловеч държавна такса в размер на 50.00/петдесет/ лв

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                           

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: