Определение по дело №198/2023 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№  265                                    24.04.2023 г.                  град Стара Загора

          

Старозагорският административен съд – III касационен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  Председател: Бойка Табакова

                                                      Членове: Кремена Костова-Грозева

                                                                        Златко Мазников

 

Секретар:  

Прокурор:

Разгледа докладваното от съдия Златко Мазников ЧКАД № 198 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с §4б, ал. 2 във връзка с ал. 1 и ал. 4 от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

         Образувано е по частна жалба от Г.В.В., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, против определение № 155 от 02.03.2023 г. по адм. д. № 850/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставено без разглеждане оспорването му против отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да му предостави информация във вид на административна услуга по  чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС по подадено от него Заявление с рег. № 2271 от 21.07.2022 г. за предоставяне на копие на Заповед на Главния директор на ГДИН относно преместването му от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, като недопустимо, и е прекратено производството по делото. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона. Касаторът счита, че изводите на съда са изведени въз основа на представени по делото неистински официални документи, като в подкрепа на твърденията си се позовава на приложени към частната му жалба молба до Деловодството на ОЗ-Плевен – вх. № 2271 от 21.07.2022 г. на Затвора Плевен, и заявление до Главния директор на ГДИН с дата 20.07.2022 г. Направено е искане касационният състав да отмени обжалваното определение.

         Ответникът по частната жалба – Главен директор на ГДИН, не изразява становище.

         Съдът, като взе предвид изложените от частния жалбоподател оплаквания, обсъди събраните по делото и представени с частната жалба доказателства и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

         Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

         За да постанови обжалваното определение, едноличен състав на Административен съд Стара Загора е приел:

         че е сезиран от Г.В.В., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, с оспорване против отказ на Главния директор на ГДИН да му предостави информация във вид на административна услуга по  чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС по подадено от него Заявление с рег. № 2271 от 21.07.2022 г. за предоставяне на копие на Заповед на Главния директор на ГДИН относно преместването му от Затвора Плевен в Затвора Ловеч – този извод кореспондира с изложеното от Г.В.В. в искова молба, въз основа на която е било образувано адм. д. № 850/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, и направеното от него уточнение на предмета на оспорването с писмен отговор вх. № 455 от 25.01.2023 г.;

         че липсват данни за подадено от Г.В. и постъпило в ГДИН искане за предоставяне на копие на Заповед на Главния директор на ГДИН относно преместването му от Затвора Плевен в Затвора Ловеч – този извод е в съответствие с данните, събрани в резултат на проявената от съда процесуална активност и извършена от него проверка по случая: писмо вх. № 1001 от 17.02.2023 г. от процесуалния представител на Главния директор на ГДИН, според което при извършена проверка в Затвора Ловеч е установено, че в личното затворническо досие на Г.В. не се съхранява екземпляр от заявление с правно основание  чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС от 20.07.2022 г., а под рег. № 2271 от 21.07.2022 г. в деловодството на Затвора Плевен е заведена молба от него, съдържаща искане за издаване на регистрационен номер, но не и информация за съдържание на изпратено писмо; представен с писмо вх. № 1202 от 28.02.2023 г. от Главния директор на ГДИН Протокол от 22.02.2023 г. за извършена проверка през административно-информационната система за управление на документооборота в ГДИН, удостоверяващ, че при извършената проверка е установено, че в периода 20.07.2022 г. – 20.08.2022 г. в ГДИН няма постъпили заявления от Г.В. по  чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС с искане за предоставяне на копие на Заповед на Главния директор на ГДИН, касаеща преместването му от Затвора Плевен в Затвора Ловеч;

         че липсата на данни за подадено и постъпило в ГДИН искане със сочения от Г.В. предмет обосновава, както наличието на формиран мълчалив отказ на Главния директор на ГДИН по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, така и незаконосъобразно административно бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, тъй като: за да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, е необходимо да се установи искане за издаване на индивидуален административен акт/извършване на административна услуга и бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран, докато в случая не се установява подадено от Г.В. и сезиращо Главния директор на ГДИН искане за извършване на твърдяната като заявена административна услуга – предоставяне на копие на заповедта относно преместването на В. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч;  предоставянето на копие на заповедта за преместването на Г.В. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч не се свързва с изпълнение на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт – в ЗИНЗС не е регламентирано изискване за връчване на лишените от свобода лица на преписи от заповедите по чл. 62 от ЗИНЗС, поради което непредоставянето му не се субсумира в хипотезата на неоснователно (незаконосъобразно) административно бездействие по чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС; на правото на лишените от свобода по  чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част на наказанието и възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно освобождаване, съответства насрещното административно задължение за предоставяне на тази информация, което обаче възниква при направено искане за предоставянето й, а в случая липсват на данни за направено подобно искане от Г.В., поради което и не е възникнало за административния орган задължение за извършване на фактически действия по предоставянето на тази информация, съответно не е налице и хипотезата на чл. 256, ал. 2 от АПК, даваща възможност да бъде оспорено по съдебен ред неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона в 14-дневен срок от подаването на искане до него за извършването им.

         Не водят до изводи, различни от изложените в обжалваното определение, представените с частната жалба документи: молба до Деловодството на ОЗ-Плевен – вх. № 2271 от 21.07.2022 г. на Затвора Плевен, съдържанието на която изцяло потвърждава отразеното в писмото на процесуалния представител на Главния директор на ГДИН с вх. № 1001 от 17.02.2023 г. и представения от   Главния директор на ГДИН Протокол от 22.02.2023 г. за извършена проверка през административно-информационната система за управление на документооборота в ГДИН; заявление до Главния директор на ГДИН с дата 20.07.2022 г., представляващо частен документ, изхождащ от Г.В., тъй като не се установи същото да е било подадено и съответно получено от адресата му, за да се приеме за оборена материалната сила на представения в тази насока официален документ – Протокол от 22.02.2023 г. за извършена проверка през административно-информационната система за управление на документооборота в ГДИН, относно удостоверените с него обстоятелства.     

         При тези фактически установявания, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, и съответстваща им правна аргументация настоящ съдебен състав изцяло споделя като обоснован и законосъобразен крайният извод на едноличния състав на Административен съд Стара Загора, че след като не е налице нито формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, нито подлежащо на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност неоснователно (незаконосъобразно) административно бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, липсва и предмет на търсената съдебна защита, поради което оспорването, с което е бил сезиран, се явява процесуално недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

         По тези съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

         Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд – тричленен състав, на основание §4б, ал. 2 във връзка с ал. 1 и ал. 4 от ДР на ЗИНЗС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 155 от 02.03.2023 г. по адм. дело № 850/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

 

          Определението е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.