О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 265 24.04.2023
г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд – III касационен състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Бойка
Табакова
Членове: Кремена
Костова-Грозева
Златко Мазников
Секретар:
Прокурор:
Разгледа
докладваното от съдия Златко Мазников ЧКАД № 198 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с §4б, ал. 2 във връзка с ал. 1 и ал. 4 от ДР
на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по частна
жалба от Г.В.В., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора,
против определение № 155 от
02.03.2023 г. по адм. д.
№ 850/2022 г. по описа на
Административен съд Стара Загора, с което е оставено без
разглеждане оспорването му против отказ на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да му
предостави
информация във вид на административна услуга по чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС по подадено от него Заявление с
рег. № 2271 от 21.07.2022 г. за предоставяне на копие на
Заповед на Главния директор на ГДИН относно
преместването му от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, като
недопустимо,
и е прекратено производството по делото. Изложени са
оплаквания
за незаконосъобразност на обжалваното определение, като
постановено в нарушение на закона. Касаторът счита, че изводите
на съда са изведени въз основа на представени по делото неистински официални
документи, като в подкрепа на твърденията си се позовава на приложени към
частната му жалба молба до Деловодството на ОЗ-Плевен – вх. № 2271 от
21.07.2022 г. на Затвора Плевен, и заявление до Главния директор на ГДИН с дата
20.07.2022 г. Направено
е искане касационният състав да отмени обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – Главен директор
на ГДИН, не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
изложените от частния жалбоподател
оплаквания,
обсъди събраните по делото и представени с частната жалба доказателства
и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е
неоснователна.
За да постанови
обжалваното определение, едноличен състав на Административен съд Стара
Загора е приел:
че е сезиран от Г.В.В., изтърпяващ
наказание в Затвора Стара Загора, с оспорване против отказ
на Главния директор на ГДИН да му предостави
информация във вид на административна услуга по чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС по подадено от него Заявление с
рег. № 2271 от 21.07.2022 г. за предоставяне на копие на
Заповед на Главния директор на ГДИН относно
преместването му от Затвора Плевен в Затвора Ловеч – този извод кореспондира с изложеното от Г.В.В. в искова
молба, въз основа на която е било образувано адм. д. № 850/2022 г. по описа на
Административен съд Стара Загора, и направеното от него
уточнение на предмета на оспорването с писмен отговор вх. № 455 от 25.01.2023
г.;
че липсват данни за подадено
от Г.В. и постъпило
в ГДИН искане за предоставяне на копие на Заповед на
Главния директор на ГДИН относно преместването му от Затвора
Плевен в Затвора Ловеч – този извод е в съответствие с данните, събрани в
резултат на проявената от съда процесуална активност и извършена от него
проверка по случая:
писмо
вх. № 1001 от 17.02.2023 г. от процесуалния представител на Главния директор на
ГДИН, според което при извършена проверка
в Затвора Ловеч е установено, че в личното затворническо досие на Г.В.
не
се съхранява екземпляр от заявление с правно основание чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС от 20.07.2022
г., а под рег. № 2271 от 21.07.2022 г. в
деловодството на Затвора Плевен е заведена молба от него, съдържаща
искане за издаване на регистрационен номер, но не и информация за съдържание на
изпратено писмо;
представен с писмо вх. № 1202 от 28.02.2023
г. от Главния директор на ГДИН
Протокол
от 22.02.2023 г. за извършена проверка през административно-информационната
система за управление на документооборота в ГДИН, удостоверяващ,
че при
извършената
проверка е
установено, че в периода 20.07.2022 г. – 20.08.2022 г. в ГДИН няма
постъпили заявления от Г.В. по чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС с искане за
предоставяне на копие на Заповед на Главния директор на ГДИН, касаеща
преместването му от Затвора Плевен в Затвора Ловеч;
че липсата на данни за подадено
и постъпило
в ГДИН искане със сочения от Г.В.
предмет обосновава, както наличието на формиран мълчалив отказ
на Главния директор на ГДИН по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК, така и незаконосъобразно административно бездействие по
смисъла на чл. 256
от АПК, тъй като: за да е налице мълчалив отказ по смисъла
на чл.
58, ал. 1 от АПК, е необходимо да се установи искане за издаване на
индивидуален административен акт/извършване на административна услуга и бездействие
на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе
по искането, с което е сезиран, докато в случая не се установява подадено от Г.В.
и сезиращо
Главния директор на ГДИН искане за извършване на твърдяната като заявена
административна услуга – предоставяне на копие на заповедта относно
преместването на
В.
от Затвора Плевен в Затвора Ловеч; предоставянето на копие на заповедта за
преместването на Г.В. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч не се
свързва с изпълнение на задължение на административния орган, произтичащо пряко
от нормативен акт – в ЗИНЗС не е регламентирано изискване за
връчване на лишените от свобода лица на преписи от заповедите по чл. 62
от ЗИНЗС, поради което непредоставянето му не се
субсумира в хипотезата на неоснователно (незаконосъобразно) административно
бездействие по чл.
256, ал. 1 от ЗИНЗС;
на
правото на лишените от свобода по чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС да искат
информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата, размера на
изтърпяната част на наказанието и възможностите за облекчаване условията на
изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно
освобождаване, съответства насрещното административно задължение за
предоставяне на тази информация, което обаче
възниква при направено искане за предоставянето й, а в случая липсват на данни за
направено подобно искане от Г.В., поради което и не е възникнало
за административния орган задължение за извършване на фактически действия по
предоставянето на тази информация, съответно
не
е налице и хипотезата на чл.
256, ал. 2 от АПК, даваща възможност да бъде оспорено по съдебен ред
неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона в 14-дневен срок от подаването на искане до него за
извършването им.
Не водят до изводи,
различни от изложените в обжалваното определение, представените с частната
жалба документи: молба до Деловодството на ОЗ-Плевен – вх. № 2271 от 21.07.2022
г. на Затвора Плевен, съдържанието на която изцяло потвърждава отразеното в
писмото на процесуалния
представител на Главния директор на ГДИН с вх. № 1001
от 17.02.2023 г. и представения от Главния директор на ГДИН
Протокол
от 22.02.2023 г. за извършена проверка през административно-информационната система
за управление на документооборота в ГДИН; заявление до Главния
директор на ГДИН с дата 20.07.2022 г., представляващо частен документ, изхождащ
от Г.В., тъй като не се установи същото да е било подадено и съответно получено
от адресата му, за да се приеме за оборена материалната сила на представения в
тази насока официален документ – Протокол от 22.02.2023 г. за извършена проверка
през административно-информационната система за управление на документооборота
в ГДИН, относно удостоверените с него обстоятелства.
При тези фактически установявания,
кореспондиращи със събраните по делото доказателства, и съответстваща им правна
аргументация настоящ съдебен състав изцяло споделя като обоснован и
законосъобразен крайният извод на едноличния състав на
Административен съд Стара Загора, че след като не
е налице нито формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК, нито подлежащо на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
неоснователно (незаконосъобразно) административно бездействие по смисъла
на
чл.
256 от АПК, липсва и предмет на търсената съдебна защита, поради
което
оспорването, с което е бил сезиран, се явява процесуално
недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото
– прекратено.
По тези съображения обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд – тричленен състав, на основание §4б, ал. 2 във връзка с ал. 1 и ал. 4 от ДР
на ЗИНЗС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 155 от 02.03.2023
г. по адм. дело № 850/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.