№ 302
гр. Варна, 13.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000221 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДАРВЕ АД, чрез
адв.Б.М., срещу решение №62/08.02.2024г., постановено по т.дело №219/2023г. на ВОС, с
което съдът е уважил предявения от ищеца В. Ю. М., родена на ************, руски
гражданин, гр.******************, *****, иск за заплащане от застрахователя на
обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, резултат на ПТП на
13.08.2017г. на главен път I-9, в близост до с.Горица, обл.Варна, причинено от водача на
л.а.************ с ДК №*************, застрахован при ответното дружество, до
присъдения размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва от уведомяване на
застрахователя на 20.09.21г. до окончателното изплащане на задължението. Искът до
пълния претендиран с исковата молба размер на обезщетението от 40 000 лева е бил
отхвърлен поради констатация за заплатено извънсъдебно обезщетение от 10 000 лева.
В жалбата си застрахователят сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Въззивникът поддържа, че още с отговора
е оспорил причинно-следствената връзка на претърпените от ищцата вреди с конкретното
произшествие. Оспорва се и определеният размер на обезщетението съгласно постановките
на практиката по приложение на чл.52 ЗЗД.
Основните оплаквания в жалбата касаят размера на обезщетението и обсъдените
доказателства, събрани за установяването му. Застрахователят сочи, че претърпените от
ищцата вреди не са с такава степен, че да оправдаят обезщетение в размер на приетото от
съда от 40 000 лева. Твърди, че еквивалент на търпените вреди е изплатеното извънсъдебно
доброволно на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лева. Счита, че съдът неправилно е
коментирал в мотивите на съдебния си акт продължителността и интензивността на
болковия синдром при ищцата като обстоятелство за завишаване размера на обезщетението.
Твърди, че ищцата не е доказала това обстоятелство посредством водения св.С.а.
Показанията на свидетелката били неубедителни и непреки. Изслушаната по делото
КСМАТЕ посочила, че ищцата се била възстановила напълно в рамките на 2-3 месечен
1
период. Ищцата препятствала извършването на личен преглед и освидетелстване към датата
на изготвяне на заключението, поради което и твърденията й за търпени продължителни
последици от увреждането, не били доказани. Не били ангажирани писмени медицински
доказателства за наличието на по-продължително от обичайното страдание и болка от
получените травми. Твърди се, че е налице противоречие между свидетелските показания и
писмените доказателства по делото, поради което съдът погрешно е зачел
продължителността на болковия синдром като основание за завишаване размера на
обезщетението. Съдът погрешно е приел, че възстановителния период на ищцата не е
приключил и повече от шест години същата изпитва болки и страдания, вкл. отражение
върху походката й. Счита, че ако са налице такива усложнения/последици/, то те нямат
връзка с получените при процесното ПТП травми, а се дължат на възрастта на ищцата и/или
на други травматични увреди. Счита, че ищцата е била възстановена след травмата в
сравнително кратък период и не е претърпяла твърдените вреди както по характер, така и по
продължителност. Въззивникът счита, че определеният размер от 40 000 лева е прекомерно
завишен -не отговаря както на търпените вреди, така и на нивата на обезщетяване към
датата на произшествието през 2017г. Претендира отмяна на присъденото обезщетение или
евентуално намаляването му по размер. /в идентичен смисъл са и уточненията към
въззивната жалба с молба от 01.04.2024г./
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна В. М., чрез адв.П.
В., за неоснователност на жалбата. Счита изводите на съда за правилни както относно
фактите по делото, така и относно приложението материалноправната норма на чл.52 ЗЗД и
определения размер обезщетение. Твърди, че продължава да изпитва болки в областта на
травмата при физическа активност и промяна на атмосферните условия. Твърди, че
продължава да изпитва силни негативни емоции от спомена за инцидента, безпокойство,
напрежение и тревога за състоянието си. Въззиваемата счита, че в резултат от травмата са
настъпили и промени в характера й, повлияни от страх и безпокойство. Цитират се
показанията на водения от ищцата св.Д.С.. Сочи, че споразумението в наказателното
производство е приравнено на влязла в сила присъда, а доколкото противоправният резултат
в случая е съставомерен, споразумението обвързва съда вкл. по отношение на претърпените
травми и тяхната причинна връзка с изпълнителното деяние на посоченото в него
престъпление. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.
При преценка редовността на жалбата съдът намира производството, инициирано с
нея за допустимо. Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител на застрахователя, в преклузивния срок и при интерес от
обжалването.
Страните не правят нови твърдения и нови искания. Не са налице основания за
служебно събиране на допълнителни доказателства или за даване указания на страните да
ангажират такива. /липсват твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения/
Въз основа на изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, чрез адв.Б.М., срещу решение №62/08.02.2024г., постановено по т.дело
№219/2023г. на ВОС , с което съдът е уважил предявения от ищеца В. Ю. М., родена на
************, руски гражданин, гр.******************, *****, иск за заплащане от
застрахователя на обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, резултат на
ПТП на 13.08.2017г., настъпило на главен път I-9, в близост до с.Горица, обл.Варна,
причинено от водача на л.а.************ с ДК №*************, застрахован при ответното
2
дружество, до уважения размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва от уведомяване на
застрахователя на 20.09.21г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението не се обжалва в отхвърлителната част.
НАСРОЧВА производството по делото за 05.06.2024г. от 14.30 часа , за която дата
и час да се уведомят страните чрез процесуалните им представители.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3