Р Е Ш Е Н И Е
№ 5965/27.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.П.
при
участието на секретаря М.Р.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8701 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Е.П.С.,
ЕГН **********, с адрес ***. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 вр. С чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по
отношение на ответника за сумата от 525,29 лв. (петстотин двадесет и пет лева,
двадесет и девет ст.), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор
за потребителски кредит № *** г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД /понастоящем „Ф.Б.“
ЕООД/ и Е.П.С., вземането по който е прехвърлено от страна на „Ф.Б.“ ЕООД в
полза на „И.А.М.“ АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г. От своя
страна И.А.М.“ АД е прехвърлило
вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2018г.
към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сумата от 44,22 лв. (четиридесет и четири
лева, двадесет и две ст.), договорна лихва за периода от 18.01.2017 г. до
02.08.2017 г.,сумата от 24,87 лв. (двадесет и четири лева, осемдесет и седем
ст.), представляваща такса за оценка на досие,сумата от 95,96 лв. (деветдесет и
пет лева, деветдесет и шест ст.), представляваща такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 25.01.2017г. до 02.08.2017г.,сумата от 223,97 лв. (двеста двадесет и
три лева, деветдесет и седем ст.), представляваща такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 25.01.2017г. до 02.08.2017г., сумата от 91,77 лв. (деветдесет и един
лева, седемдесет и седем ст.), представляваща обезщетение за забава за периода
от 19.01.2017г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 684/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 1566/2019г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за
цесия между „И.А.М." АД ЕИК *** и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *** /с предишно наименование „П.Ф.Б.“
ООД/, по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски
кредит № *** г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Е.П.С. е прехвърлено в полза на „И.А.М."
АД ведно с всички привилегии обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ о" 16.11.20
Юг., сключен между „И.А.М." АД и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/, по силата на което „И.А.М." АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в. ЕАД вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *** г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Е.П.С.,ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски.
В молбата се
твърди, че „А.з.с.н.в." ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2016 г.
да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законният представител на „И.А.М." АД. В изпълнение на изискванията на
закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпращани уведомителни
писма, които са се върнали с отразяване „не потърсен“.
Ищецът сочи,
че с исковата молба представя в Уведомително писмо с Изх.№ ***
и Уведомително писмо Изх.№ ***. и двете с дата *** г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Ищецът твърди, че
по процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
сума в размер на 1463,51 лв., която включва: главница в размер на 800,00 лв.,
договорна лихва в размер на 109,28 лв., такса за оценка на досие в размер на
40,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене в размер на 154,27 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 359,96 лв.
Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 45
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32,52 лева, като в
размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 20,21 лв.,
вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,89 лв., вноска по такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 3,43 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 8,00 лв.
Сочи се, че
крайният падеж по договора е 02.08.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/.
Сочи се, че е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава, за периода от 19.01.2017 г.
до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 91,77
лв. върху главница от 525,29 лв.
Кредитополучателят не е заплатил/а
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена се
твърди, че е в размер на 549,21 лв., с която са погасени, както следва: такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя: 58,31 лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 136,00 лв., такса
за оценка на досие: 15,13 лв., договорна лихва: 65,06 лв., главница: 274,71 лв.
Ищецът твърди, че отпуснатата в заем
сума е предоставена на
Кредитополучателят на посочения от него адрес в договора за кредит - гр. ***,
на дата ***г. , като кредитополучателят е посещаван на посочения адрес от
страна на кредитен консултант за събиране на погасителните вноски всеки вторник
считано от 28.09.2016г. до 17.01.2017г.
Ищецът
излага, че ответницата не е намерена на адреса
по образуваното ч. гр. д. № 1566/ 2019 г. по описа на PC -Варна, 16
състав и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
като същата не се е явила в съда да получи книжата по делото, което от своя
страна обуславя правния му интерес от предявяване на претенцията по исков ред.
В едномесечния срок за отговор ответникът
редовно уведомен не изразява становище. Установителният иск по реда на чл. 415 ГПК е предявен при редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал.
5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмена молба поддържа
предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото,
с което бъдат уважени.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1,
ведно с Определение № 13100/08.10.2019 г. са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за д.такса 225 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78
ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 225 лв. Внесеният депозит в размер на 200 лв.,
подлежи на възстановяване, на осн.чл.4б от ЗДТ, след искане от заинтересованата
страната.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно
извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид
изхода на спора следва да се присъдят в размер на 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Е.П.С., ЕГН **********, с адрес ***.
дължи н. „„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1566/2019 на ВРС за следните суми: сумата от 525,29 лв. (петстотин двадесет и пет лева, двадесет и девет ст.), представляваща
дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № *** г.,
сключен между „П.Ф.Б.“ ООД /понастоящем „Ф.Б.“ ЕООД/ и Е.П.С., вземането по който
е прехвърлено от страна на „Ф.Б.“ ЕООД в полза на „И.А.М.“ АД по силата на Договор
за цесия, като от своя страна И.А.М.“ АД
е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение
1 от 01.06.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сумата от 44,22 лв. (четиридесет
и четири лева, двадесет и две ст.), договорна лихва за периода от 18.01.2017
г. до 02.08.2017 г.,сумата от 24,87 лв.
(двадесет и четири лева, осемдесет и седем ст.), представляваща такса за
оценка на досие, сумата от 95,96 лв.
(деветдесет и пет лева, деветдесет и шест ст.), представляваща такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 25.01.2017г. до 02.08.2017г.,сумата от 223,97 лв. (двеста двадесет и три
лева, деветдесет и седем ст.), представляваща такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 25.01.2017г. до 02.08.2017г., сумата
от 91,77 лв. (деветдесет и един лева, седемдесет и седем ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.01.2017г. до
01.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********, с адрес ***.
да
заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1566/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от
225 лева
(двеста двадесет и пет лева), на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: