РЕШЕНИЕ
№ 1898
гр. Пловдив, 10.10.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо
отделение, І състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 1558 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 226
от АПК и чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
във връзка с решение № 7720 от 22.05.2019г., постановено по адм.
дело № 1761 от 2019г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което по жалба на
процесуален представител на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Пловдив е отменено решение № 2525 от 29.11.2018г.,
постановено по адм. дело № 1119 от 2018г. на
Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд. Решение № 2525 от
29.11.2018г. е влязло в сила на 01.01.2019г. в отхвърлителната си част, по отношение данък по чл. 48, ал.
2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 572,14лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 94,10лв., по отношение данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
5лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 0,32лв. и допълнително определени
вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2015г.,
ведно с прилежащите лихви: ДОО в размер на 332,80лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 56,18лв., ДЗПО – УПФ в размер на 130лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 21,94лв. и ЗО в размер на 392,80лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 79,86лв.
Предмет на
делото при повторното разглеждане от първоинстанционния
съд е РА № Р-16000917003111-091-001 от 13.12.2017г., издаден от П.С.– началник
сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Красимира Делчева – * в
ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 111 от 06.03.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив,
относно допълнително определените дължими суми за довнасяне на Н.Ф.Т., ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, както следва:
-за данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 330,86лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 54,42лв.;
-за данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 3 202лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 201,92лв.;
-вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на
1 331,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 106,97лв.;
-вноски за
ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице за 2016г. в
размер на 520лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 41,77лв.;
-вноски за
ЗО за самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на
966,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 82,85лв.
Жалбоподателката, в подадената до съда жалба и чрез процесуалния си
представител адв. К. излага съображения за липса на
основания за провеждането на ревизионно производство по особените правила на
чл. 122 от ДОПК. Според нея, не се касае за извършване на независима
икономическа дейност, източник на постоянни доходи, състояща се в превоз на
множество физически лица от България до Белгия и Германия. Става въпрос за
инцидентни пътувания, при които лицата си поделят разходите за гориво на
автомобила, което не може да се приравни на дейност на търговец. Иска се отмяна
на административният акт, в частта, предмет на повторното съдебно производство
пред първоинстанционния съд и се заявява претенция за
присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика"- гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юр. П. оспорва жалбата и моли да се остави в сила
издаденият административен акт, в частта, предмет на повторното съдебно
производство пред първоинстанционния съд, по
съображения, изложени в решението на горестоящия
административен орган. Счита, че са представени достатъчно писмени доказателства,
от които по несъмнен начин се установява, че е налице основание по чл. 122, ал.
1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
в настоящия си състав намира,че жалбата е подадена при наличието на правен
интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) с №Р-16000917003111-020-001 от 23.05.2017г. на П.С.- *ТД на НАП – гр.
Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателката
относно задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г.; задължения за
вноски за ДОО по КСО за самоосигуряващо се лице за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г.; задължения за
вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за самоосигуряващо се лице
за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г. и задължения
за вноски за ЗО по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г. За ревизиращи
органи са определени Красимира Делчева - * (ръководител на ревизията), и С.С. - *. Заповедта е получена на 31.05.2017г. от жалбоподателката, според нарочна разписка на л. 611.
Със Заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № Р-1600917003111-020-002 от 03.07.2017г. на П.С.-
*ТД на НАП – гр. Пловдив, срокът на ревизията е продължен до 31.08.2017г., в
екипа на ревизорите С.С. е заменен с Р.Г.С., а
ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена на
14.07.2017г. от Ф.К.Т.. (съпруг на жалбоподателката),
според нарочна разписка на л. 608. Със
ЗИЗВР с № Р-1600917003111-020-003 от 30.08.2017г на С.З.- *, в качеството и на
заместник на П.С.- *ТД на НАП – гр. Пловдив, срокът на ревизията е продължен до
30.09.2017г., като ревизиращият екип, ревизираните периоди и задължения не са
променени. Заповедта е получена на 08.09.2017г. от Ф.К.Т.., според нарочна
разписка на л. 605. Със ЗИЗВР с № Р-1600917003111-020-004
от 28.09.2017г. на С.З.- *, в качеството и на заместник на П.С.- *ТД на НАП –
гр. Пловдив, срокът на ревизията е продължен до 31.10.2017г., като ревизиращият
екип, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена
на 04.10.2017г. от Ф.К.Т.., според нарочна разписка на л. 603. Със ЗИЗВР с № Р-1600917003111-020-005
от 02.10.2017г. (листи 600-601) на П.С.- *ТД на НАП – гр. Пловдив, срокът на
ревизията е потвърден до 31.10.2017г., в обхвата на ревизията са включени
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за периода
01.01.2015г. – 31.12.2016г., а ревизиращият екип и
останалите ревизирани периоди и задължения не са променени. Заповедта е
получена на 10.10.2017г. от Ф.К.Т.., според нарочна
разписка на л. 601.
Ревизионният доклад (РД) с № Р-16000917003111-092-001
е изготвен на 14.11.2017г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и
получен от Ф. Т. на 15.11.2017г., според нарочна разписка на л. 70а. По делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против изготвения РД.
Ревизионният акт (лист 33-38),
предмет на съдебното производство, е издаден на 13.12.2017г. и получен от Ф. Т.
на 13.12.2017г., според нарочна разписка.
По делото са приети върху оптичен
носител (CD, лист 619) файлове от програмен продукт, както и нарочни
разпечатки (лист 26-31), удостоверяващи притежаването на валидни електронни
подписи от страна на Петър Димитров Стоев, Светла Цанкова Захариева, Красимира
Георгиева Делчева и Р.Г.С..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, по делото е прието
заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив, според която заповед на П.С.и на заместващата го при отсъствие С.З.е
делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото
делегиране на правомощия и определяне на заместващи органи съдът намира за
надлежно направени, поради което процесният РА се
явява издаден от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи,
че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело
№10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и
II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г.
редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите,
извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
Преди процесната
ревизия, спрямо жалбоподателката е извършена проверка
за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), за резултатите от която е
съставен Протокол с № П-16000917022069-073-001 от 20.04.2017г. (л. 511 - 516),
надлежно присъединен към настоящата ревизионна преписка с Протокол №1329632 от
18.07.2017г. (л. 508 - 509), ведно със събраните в рамките на ПУФО
доказателства (л. 517 - 599).
В рамките на ревизията е установено,
че за периода на ревизията жалбоподателката Н. Т. е
местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, тъй като има постоянно местоживеене в
Република България и след като има трайно установяване на територията на
страната, то, на основание чл.6 и чл.16 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице за
облагаеми доходи, получени през ревизираните години. Жалбоподателката
се намира в граждански брак с Ф.К.Т.., ЕГН **********.
За ревизирания период (01.01.2015г. - 31.12.2016г.) г-жа Т. няма регистрация по
Търговския закон (ТЗ). Няма участие като физическо лице в търговски дружества,
кооперации и юридически лица с нестопанска цел. Не е земеделски производител.
Няма регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Установено е, че за ревизираните години не са подавани годишни данъчни
декларации (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ. Н. Т. не е осигурител и не е самоосигуряващо се лице през ревизирания период. Не са
подавани декларации образец № 1 и образец № 6 по смисъла на Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8). Няма данни жалбоподателката да е страна по трудови правоотношения и
информация за сключени трудови договори по смисъла на Кодекса на труда (КТ).
Едновременно с извършената на Н. Т. ревизия е извършена ревизия и на нейния
съпруг Ф.К.Т... С Протокол №1329643 от 10.10.2017г.
(л. 224 - 225) по настоящата ревизионна преписка са присъединени множество
документи (л. 226 - 454), събрани в рамките на ревизията спрямо Ф. Т..
Въз основа на събраните в рамките на
ревизията доказателства, ревизорите приемат за установено, че в периода
декември 2015г. – април 2016г. Н. Т. е извършила транспортни услуги със
собствени моторни превозни средства (МПС), а именно превози на пътници от
територията на страната до различни страни в Европейския съюз, както и обратно.
Анализът на броя и системността на осъществените превози предпоставя
извод, че са извършени не за обезпечаване на собствени нужди на лицето, а с цел
реализиране на доход/печалба. Иначе казано, ревизираното лице извършва дейност
по занятие - превозни сделки и по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ жалбоподателката действа като търговец. Жалбоподателката
не води по надлежния ред счетоводна отчетност за получените приходи и съответно
за извършените разходи, свързани с осъществяваната от нея стопанска дейност. Не
са декларирани получените приходи от продажби на услуги по превоз на пътници,
съответно не са внасяни дължимите данъци и ЗОВ.
Приетото за установено от фактическа
страна се квалифицира като наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
даваща право на органите по приходите да определят данъчните основи за облагане
по ЗДДФЛ по реда на чл.122, ал.2 от кодекса. Изготвено е Уведомление с № Р-16000917003111-113-001
от 18.09.2017г., с което жалбоподателката се
уведомява, че данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и осигурителният доход
за установяване на задължения за ЗОВ за ДОО, за ДЗПО-УПФ и ЗО, за ревизирания
период ще бъдат определени по реда на чл.122 - 124а от ДОПК. Изготвено са
Уведомление по чл.17 от ДОПК с №Р-16000917003111-113-001 от 18.09.2017г., както
и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
(ИПДПОЗЛ) с № Р-16000917003111-040-003 от 18.09.2017г., с което е изискано да
бъдат представени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизирания период. В
отговор на уведомленията и ИПДПОЗЛ, от страна на жалбоподателката
са представени декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2015г. (л. 470 - 475),
както и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2016г. (л. 476 - 476).
В предходна проверка на основание
чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, извършена на Ф.К.Т.., до Н. Ф.Т. е изготвено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ).
В хода на настоящата ревизия с ИПДПОЗЛ с № Р-16000917003111-040-001 от
29.06.2017г. от РЛ е изискано представянето на документи и обяснения. В отговор
на двете ИПДПОЗЛ г-жа Т. декларира, че не притежава дялово участие, като
съдружник акционер; не е получавала доходи от участия в управителни, контролни
или надзорни органи; през периода 2009г. – 30.09.2016г. няма закупени или
продадени недвижими имоти; представени са договори за покупко-продажба на МПС;
притежава срочен депозит в ОББ в размер на 20 000 (20 800) лв. и 4 000евро.
От страна на жалбоподателката е предоставена
декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна (лист 526); няма
регистрация като земеделски или тютюнопроизводител. Декларирани са получени
доходи от извънтрудови правоотношения в проверявания
период, превеждани по банков път от нейната дъщеря и нейния зет от Холандия;
получавала е доходи от упражняване на свободна професия като детегледачка и
чистачка в Холандия в размер между 4 000евро – 5 000евро. Н. Т.
декларира, че няма специфични източници на доходи; няма други източници на
доходи. Липсва справка за извършени разходи за издръжка и живот; за периода 01.01.2010г. – 30.09.2016г. е пътувала в Холандия с цел работа
и гостуване при дъщеря си, като твърди, че нейната дъщеря живее и работи в
Холандия от 2007г.
В хода на настоящата ревизия на Н. Т.
е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано да се представят писмени обяснения и
документи относно регистриран превоз на пътници с МПС с регистрационни номера *
за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и * за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. Изискано е да
се посочи кои лица са управлявали посочените МПС. Да се представят документи за
приходи и разходи, пътни листове за отчитане на документите и трудови договори
на шофьорите. Да се представи информация за вид и марка на посочените МПС,
средният разход на гориво за всеки автомобил, с който са извършвани превози на
пътници до чужбина. Посочено е да се предостави информация до кои държави и
градове са извършвани превози на пътници през периода 2015г. - 2016г. и какво е
разстоянието в километри по изминатите маршрути, както и да се посочи
информация за извършените разходи за покупка на гориво, във връзка с
извършваните превози съответно през 2015г. и 2016г. Изискана е и информация за
стойността на заплатените превози съобразно дестинацията на извършените
превози. В отговор на ИПДПОЗЛ са депозирани писмени обяснения от РЛ, в които
посочва, че за ревизирания период няма регистрирана транспортна фирма, както и
регистриран превоз на пътници. Притежаваните транспортни средства са леки
автомобили и се използват, както за лични нужди, така и за продажба. Същите се
предоставят на лица на изплащане и след като се изплатят се прехвърлят на
новите собственици. Лицето декларира, че не притежава документи за извършени
разходи с притежаваните МПС, както и не притежава пътни листове. Не е
предоставена информация за заплатени превози съобразно дестинацията на
извършените превози.
Изпратени са ИПДСПОТЛ до “ОББ” АД,
“Банка ДСК“ ЕАД, “Юробанк България” АД и “ПИБ” АД за
разкриване на банкова тайна и представяне на извлечения сметки с титуляр Н. Т.,
като са получени извлечения от банкови сметки от „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и
„ПИБ“ АД, подробно описани по години. След анализ на получените документи
ревизиращият екип е направил извод, че по банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД периодично
от различни физически лица, като за някои от преводите е посочено основание,
включително транспорт (напр. вноска от А.Н.на 11.12.2012г. - транспорт за
шофьор). Представен е договор за ипотечен кредит сключен на 26.02.2007г. между
“Банка ДСК” ЕАД – кредитор и Н. Ф.Т. и Ф.К.Т.. – кредитополучател на сума в
размер на 20 000лв. с определен лихвен процент 12,99 %.
На основание чл.47 от ДОПК е
изпратено ИИДДО до ОД на МВР - гр. Кърджали, за предоставяне на информация
относно регистрираните пътни превозни средства (ППС) на лицата Ф.К.Т.. и Н. Ф.Т.
за периода от 01.01.2010г. до края на 2016г. Получен
е отговор, съгласно съдържанието на който за периода 2010г. – 2016г. са
регистрирани сделки с МПС на името на Ф.К.Т.. множество покупки и продажби на
МПС, включително за МПС с регистрационни номера * за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и * за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. Констатирано е, че притежаваните
от Н. Ф.Т. два броя МПС “Фолксваген Каравел” са
продадени:
- “Фолксваген Каравел”,
с рег.№ *- с Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 02.04.2016г. между Ф.К.Т..
и Н. Ф.Т. - продавачи и П.Л.К., ЕГН: ********** – купувач.
- “Фолксваген Каравел”,
с рег.№ *- с Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 05.04.2016г. между Ф.К.Т..
и Н. Ф.Т. - продавачи и Е.Р.А., ЕГН: ********** – купувач.
От представените данни от Гранична
Полиция е видно, че цитираните автомобили са преминавали граничните пунктове на
страната през целият период на 2016г., т.е. и след датата на продажбата на
посочените МПС.
В хода на проверката са извършени
множество насрещни проверки на физически лица пътуващи с МПС, собственост на Ф.К.Т..
и съпругата му Н. Ф.Т.. В получените писмени обяснения, част от лицата,
използвали транспортните услуги на ревизираното лице и съпруга му, посочват, че
са заплатили определени суми, за услугата, но нямат налични документи свързани
с плащането, не помнят името на шофьора, нито начина по който са узнали за
транспортната услуга. Друга част от проверените лица твърдят, че не помнят подробности от пътуването си, нито са
заплащали за него. Тъй като ревизираното лице не е представило информация за
заплатени превози е направена справка в Интернет чрез “Гугъл”-
за обявени цени на пътнически - транспортни услуги до Германия (в сайтовете www.555.bg, www.zaednonapat.com, www.zaedno.eu), при което е установено, че
посочените цени за превоз от лицата, на които са извършени насрещни проверки
(описани по-горе) са в размер на 200лв. и съвпадат с тези, обявени на сайтовете
за пътнически превози до Германия.
Във връзка с установяване на
обстоятелства, дали след датите на продажбите на тези МПС са били извършвани
превози на хора са извършени насрещни проверки на купувачите. Съгласно издадена
резолюция, е извършена насрещна проверка на лицето Е.Р.А., в хода на която е
прието за установено, че А. работи в Холандия и е закупил автомобил “Фолсваген Каравел”, с рег.№ * от Н.
Ф.Т. на 05.04.2016г. Покупката на колата е заплатена от неговия работодател, но
е регистрирана на негово име. Колата е предоставена на работниците от фирмата,
с която ходят на работа в Холандия, както и че със същата кола се превозват от
България до Холандия и обратно. Колата не е предоставяна под наем на други
лица, нито е предоставяна за ползване на други лица и няма заверено пълномощно
за това. Във връзка с извършване на насрещна проверка до П.Л.К. е изготвено
ИПДПОЗЛ. Представени са писмени обяснения, в които Кехайов посочва, че с
Договор за покупко-продажба от 06.04.2016г. придобива МПС “Фолксваген Каравел”, с рег.№ * от Н. Ф.Т.. Със закупеното МПС е
преминавано през ГКПП - Златоград с цел отдих/туризъм до различни места в
Гърция - Миродато, Кавала, Ксанти, като с лицето са
пътували приятели и роднини. П.К.посочва, че не е отдавал под наем
горепосоченото МПС за извършване на превоз и същото не е предоставяно за
ползване чрез нотариално заверено пълномощно.
Пловдивски Административен съд - I състав, като се запозна със становищата на страните и обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна: съгласно задължителните указания на касационната
инстанция, при неспорна между страните фактическа обстановка следва да бъдат
изложени подробни съображения относно кредитирането именно на посочения вариант
на заключението на вещото лице. На следващо място, следва да бъдат обсъдени и
събраните при ревизията доказателства, а именно: писмените обяснения на част от
лицата, пътували със собствените на лицата МПС и на наетия шофьор, както и
данните за излизане на МПС извън територията на страната и точният брой на
пътуващите в тях.
Съгласно констатациите в обжалвания РА, за периода от
месец декември 2015г. до месец април 2016г. г-жа Т. е извършила транспортни
услуги със собствени МПС под формата на превози на пътници от България до
Белгия и Германия и обратно. Ревизиращите органи по приходите са направили
извод, че при отчитане броя и системността на осъществените превози същите
нямат за цел обезпечаване на собствени нужди на лицето, а реализиране на доход.
Това означава, че се извършва търговска дейност по занятие – извършване на
транспорт по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Търговския закон и лицето действа
като търговец. Данъчната основа за облагането на приетите за търговски сделки е
определена по механизма на ЗДДФЛ, предвиден за еднолични търговци, а именно:
изчислени са укрити доходи от тази дейност, които са намалени със
съответстващите им разходи и вноските за ЗОВ за самоосигуряващо
се лице. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като
г-жа Т. не води счетоводна отчетност за получените приходи и извършените разходи,
свързани с осъществяваната от нея икономическа дейност, не е декларирала
получените приходи от продажби на услуги по превоз на пътници, съответно не са
внесени дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноските за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, извършващо стопанска дейност.
Въз
основа на данните в представената от ОД на МВР – гр. Кърджали информация за
влизания и излизания в и от територията на България на автомобили с
регистрационни номера К 2557 ВВ и *, собственост на Н. Т., е установено, че
през месец декември 2015г. са извършени превозни услуги на 41 пътника, а през
периода месец януари – месец април 2016г. – на 146 пътника. Част от
транспортните курсове – 3бр. по маршрут България – Германия – Холандия – Белгия
са извършени от лицето Д.И., което е наето от съпруга Ф. Т..
Въз
основа на информация от лица, пътуващи с автомобилите, е определена заплатена
цена за едно пътуване в размер на 100 евро или 195,58лв. При установените
пътувания на 41 лица през 2015г. е изчислен приход от превозни услуги в размер
на 8 018,78лв. /41 х 195,58лв./. По аналогичен начин са изчислени укрити
приходи от превозни услуги за 2016г. в размер на 28 554,68лв. /146 х
195,58лв./.
Изчислени
са съответните разходи за гориво на МПС, ползвани за превозни услуги, при
средни цени за съответния месец и разход на гориво от 6/100. По този начин, за
2015г. са изчислени разходи в размер на 1 322,29лв. и за 2016г. в размер на
4 519,36лв.
Предвид
направената констатация за извършване на трудова дейност от г-жа Т., са
изчислени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице
/авансови и за годишно изравняване/. Върху минималния месечен размер на
осигурителния доход за м. 12.2015г., съгласно ЗБДОО, са изчислени дължими
авансови вноски за ДОО в размер на 53,76лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 21лв.,
ведно с прилежащите лихви. По отношение вноските за ЗО е посочено, че същите са
дължими от 01.01.2015г. до 30.11.2015г. на основание
чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, а за м. 12.2015г. – на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Изчислени са вноски за ЗО в общ размер на 218,40лв., ведно с прилежащите
лихви.
Изчислени
са и вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2015г. в следните размери – ДОО от
279,04лв., ДЗПО – УПФ от 109лв. и ЗО от 174,40лв., ведно с прилежащите лихви.
Аналогично,
за 2016г. са изчислени авансови вноски за ЗОВ за самоосигуряващо
се лице в следните размери: ДОО от 215,04лв., ДЗПО – УПФ от 84лв. и ЗО за
цялата година, дължими на различни правни основания – от 268,80лв., ведно с
прилежащите лихви. Изчислени са й вноски за ЗОВ за годишно изравняване в
следните размери: ДОО – 1 116,16лв., ДЗПО – УПФ – 436лв. и ЗО – 697,60лв.,
ведно с прилежащите лихви.
Изчислена
е данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г., като
облагаемият доход в размер на 6 696,49лв. /8 018,78лв. приходи –
1 322,29лв. разходи/ е намален с вноски за ЗОВ в общ размер на 670лв.
Върху данъчната основа в размер на 6 026,49лв. е дължим данък /15%/ в
размер на 903лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 148,52лв.
По
аналогичен начин е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал.
2 от ЗДДФЛ за 2016г., като облагаемият доход в размер на 24 035,32лв. /28
554,68лв. приходи – 4 519,36лв. разходи/ е намален с вноски за ЗОВ в общ
размер на 2 683,20лв. Върху данъчната основа в размер на 21 352,12лв.
е дължим данък /15%/ в размер на 3 202лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 201,92лв.
Настоящият
съдебен състав констатира, че на съпруга Ф.К.Т.. също е извършена ревизия,
приключила с РА № Р-16000917003090-091-001
от 14.11.2017г., потвърден с решение № 108 от 06.03.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ –
гр. Пловдив, с който са определени допълнително дължими суми за данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви и вноски за
ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2015г. и 2016г.,
ведно с прилежащите лихви. Ревизионният акт е предмет на обжалване по адм. дело № 1120 от 2018г. по описа на Административен съд
– Пловдив, като е постановено решение № 354 от 14.02.2019г., с което жалбата е
отхвърлена като неоснователна. Решението на първоинстанционния
съд е предмет на съдебно обжалване пред Върховен административен съд, като е
образувано адм. дело № 5063 от 2019г. по описа на
съда, неприключило към настоящия момент.
При
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд са събрани писмени доказателства: преводи на парични средства към жалбоподателката с произход „парични помощи от
осигурителната система на Холандия“ /на фламандски език, в надлежен превод на
български език/, както и банкови извлечения за движението на парични средства в
банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „ОББ“ АД за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.
В
съдебно заседание на 19.09.2018г. при първоначалното разглеждане на делото е
изслушано и прието без възражения заключение по съдебно - счетоводна
експертиза, за изготвянето на която вещото лице Т. е използвало всички
приложени по делото документи. Съгласно представените по делото банкови
документи, по банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД с титуляр Н. Т. са постъпили през
2015г. парични средства в общ размер на 28 687,09лв., част от които са
направени от лицата А.К., М.М.,Р.Б., Т.А., В.А., Б.Д.,
Ф.И.,Д.А и „Кенгуру транс“ ЕООД. Основанията за направените сметки са „вноска“,
„захранване“, „превод“ и „транспорт“. Получени са и парични средства в размер
на 4 500 евро от Х.Ф.Б.за 2015г. Констатирано е, че по банкови сметки на
лицето са постъпили парични средства само за 2015г. в общ размер на
5 370,66лв. с посочено основание „транспорт“ и „транспорт за шофьори“. При
приспадане на разходи за гориво е изчислен облагаем доход за 2015г. в размер на
4 485,04лв. За периода от 08.12.2015г. до 09.03.2016г., когато процесните две МПС, с които се твърди да е извършен превоз
на пътници в чужбина, са собственост на г-жа Т., са постъпили парични средства
в общ размер на 1 541лв., внесени от лицето В.А.и в общ размер на
1 755лв., внесени от лицата В.А.и Д.А.. При приспадане на разходи за
гориво се изчислява облагаем доход за 2015г. в размер на 1 286,89лв. и за
2016г. в размер на 1 477,24лв. Въз основа на така изчислените облагаеми
доходи, са извършени и преизчисления ва вноските за
ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващо се лице за
2015г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви, съответно са изчислени данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви /таблица на л.
704 от адм. дело № 1119 от 2018г./.
При
първоначалното разглеждане на делото са депозирани показанията на свидетелите Ф.К.Т..,
съпруг на жалбоподателката, Е.Р.А., закупил автомобил
рег. № * от жалбоподателката и нейния съпруг и И.М.Д.,
познат на семейство Т. и дъщеря им.
Съгласно
показанията на първия свидетел, съпругата му не притежава свидетелство за
управление на МПС. Самият той е работил като шофьор и е извършвал международни
превози. Процесните автомобили е закупил самият той,
в последствие ги е продал на лицата П.К.и Е. А., като собствеността е
прехвърлена в по-късен момент, тъй като е извършвано разплащане на части.
Твърди, че именно купувачите са използвали автомобилите през процесния период, не той и съпругата му. Съпругата му е
пребивавала през определени времеви периоди на 2015г. и 2016г. в Холандия,
където работи като чистачка и помага на дъщеря им за отглеждане на внуците им.
Сестрата на съпругата му също живее в Холандия.
Съгласно
показанията на втория свидетел, същият е „придобит“ автомобил с рег. № *
приблизително в периода юни – август 2015г., но тъй като е заплащал цената на
вноски не е бил „официално“ собственик. Договорът за покупко
– продажба е подписан и нотариално заверен приблизително през месец декември
2015г. Свидетелят е извършвал собствени превози със „закупения“ автомобил на
територията на България, извън нейната територия и на територията на Холандия.
Съгласно
показанията на третия свидетел, дъщерята на семейство Т. е изпращала пари на
родителите си в България, тъй като майка й е гледала детето й в Холандия.
Понякога му е давала „пари на ръка“, които са били предназначени за майка й в
България, в порядъка на между 400 – 800 евро. Понякога самият той е изпращал
пари на жалбоподателката чрез системата за разплащане
„Уестърн Юнион“. След
2014г. е пътувал често до Холандия, в търсене на работа, като е гостувал на
дъщерята на семейство Т..
При
така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни
изводи:
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан от
компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК, като при
първоначалното разглеждане на делото са представени разпечатки от програмен
продукт /л. 26 – 31/, удостоверяващи притежаването на валидни електронни
подписи от органите по приходите П.С., С.З.,К.Д. и
Р.С..
Защитната
теза на жалбоподателката се концентрира около
обстоятелството, че макар и да е била собственик на двете МПС, същата не е
извършила превози срещу заплащане на лице в държави от западна Европа, тъй като
не притежава СУМПС и автомобилите не се намират в нейно фактическо държане, тъй
като са ползвани от купувачите. На следващо място, не е налице необходимост от
извършване на такава дейност, тъй като г-жа Т. е получавала парични средства от
дъщеря си, която пребивава в Холандия.
Във
връзка с направените твърдения, ревизиращите органи по приходите са извършили
проверки във всички информационни масиви /НАП, МДТ, ОД на МВР/ относно
собствеността на МПС-тата, с които е извършван
превоза. Извършени са насрещни проверки на лицата, които са пътували, за което
свидетелстват и представените по административната преписка обяснения в
приложеният към РД (част от т.2 и част от т.3). Самият факт, че част от лицата
изобщо не са открити, друга част са отказали да дават обяснения, трети са
категорични, че не желаят да свидетелстват, и само една част е дала обяснения,
че е заплатила само транспортни разходи, съответно, до Германия, Холандия,
Белгия, както и твърденията на жалбоподателката, че не може да е управлявала автомобилите,
тъй като не притежава СУМПС и същите са продадени, но не е прехвърлена
собствеността, обосновават извода за наличието на укрити приходи. В подкрепа на
горното е и обстоятелството, че при насрещната проверка на лицето Д.И. е установено,
че същият е бил нает от съпруга Ф. Т. за шофьор на бус
за три курса по маршрут България – Германия – Холандия – Белгия, за което му е
платена сума от 250 €. Или иначе казано, съпрузите са придобили двата
автомобила в режим на СИО, като съпругът е наел г-н Исмаил за шофьор за три
курса. Съобразно данните в справката на ОД на МВР – гр. Кърджали, автомобилите
са напускали многократно територията на РБ и са се връщали обратно, което
предполага обосновано предположение, че са използвани за организирана дейност
по превоз на пътници. Част от тези лица са депозирали писмени обяснения със
съдържание, че са пътували до държави в западна Европа срещу заплащане,
същевременно са налице доказателства за постъпления на парични средства в
порядъка на 195лв., 232 – 240лв. по банковата сметка на жалбоподателката,
част от които са с основание „транспорт“, останалата част – без посочено
основание или друго основание. Предвид приблизително еднаквият размер на
заплащаните суми от различни лица, може да се направи извод, че се касае за
заплащане на транспортна услуга до Германия, Холандия или Белгия, приходът от
която услуга не е деклариран от г-жа Т.. Същите аргументи са приложими и към
паричните преводи, извършени от лицата Васви и Д.А., с основание „прехвърляне
на средства по нареждане на титуляра“, което
обосновава извод, че са налице получавани парични суми и от тях, отново в
порядъка на стойността на пътуване на един пътник до посочените по-горе
държави.
Предвид съдържанието на депозираните при предхождащата
ревизията ПУФО обяснения на различни лица за извършени превози с микробус до
различни населени места в Германия, Холандия и Белгия, както и постъпилите
парични суми по банковата сметка на жалбоподателката
през процесния период на приблизителна и по-голяма
стойност от 100 евро, може да се направи извод за данни за укрити приходи от
организирани превози от двамата съпрузи Т. до държави от западна Европа, което
представлява основание за провеждане на ревизионното производство по особения
ред на чл. 122 от ДОПК. Доколкото се касае за дейност, извършвана системно и
източник на постоянни доходи, която може да се приравни на дейност, извършвана
от ЕТ, по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК следва да се определи данъчната основа
за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съответно вноските за ЗОВ за самоосигуряващо се лице.
Предвид
влизането в сила на обжалвания РА по отношение изчислените от вещото лице
данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г., ведно с прилежащите
лихви, както и определените от ревизиращия екип допълнителни вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за същата година, ведно с
прилежащите лихви, по отношение постъпили по банковата сметка парични средства
с основание „транспорт“ следва да бъдат изложени изводи дали с процесните 2бр. МПС са извършени транспортни услуги на
множество лица.
В тази
връзка, правилно е квалифицирането от ревизиращия екип на дейността на Т. по
повод множество превози на пътници със собствени МПС и продажбата на тази
услуга, като основна, независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ал. 2
от ЗДДС. Според цитирания текст, независима икономическа дейност е дейността на
производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на
минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа
дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В този
смисъл, органите по приходите са формирали извод, че осъществените от съпрузите
Т., като собственици на двете МПС, услуги са търговски по смисъла на ТЗ и
основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвиден за ЕТ.
За
разрешаването на този спор е необходимо да се подложат на анализ фактите във
връзка с извършените превози, обема /броя/ и начина на осъществяването им, броя на лицата, които са ги ползвали, и
размера на заплатената услуга, а и други такива, от които реализира доходи,
като цяло, а не във връзка единствено и само със спорните такива.
За да
отговори на този спорен въпрос по делото, който е от значение за правилното
определяне на задълженията по ЗДДФЛ /доколко, ако се приеме становището на
приходната администрация, то тази дейност следва да се квалифицира и като
търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, ведно с произтичащите
от това последици за облагането с пряк данък/, поради което и ще бъде разгледан
на първо място. Настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа
страна, че през ревизирания период – 2015г. и 2016г. е извършван превоз на
пътници от България до Германия – Холандия и Белгия срещу сумата от 100 евро на
човек. По отношение твърденията, че жалбоподателката
не притежава СУМПС и не може лично да извършва тези превози, следва да бъде
посочено, че е налице създадена организация по извършването им от съпруга й,
който притежава СУМПС и от ангажирано от него лице, на което е заплатено възнаграждение.
В тази връзка, не е необходимо личното участие на г-жа Т. в извършването на
превозите, а ползването на резултатите от нея. По делото са събрани несъмнени
доказателства, че лица са заплащали суми от порядъка на 100 евро и повече по
банковата сметка на РЛ, като част от тях дори са посочили като основание
„извършен транспорт“. Доколкото се касае за приблизително еднакъв размер на
паричните плащания, дори да не е посочено основание може да се приеме, че и
другата част от лицата са заплатили цената именно на извършена услуга по превоз
от България до Германия, Белгия или Холандия.
Не се спори
по делото, че през процесния период посочените МПС са
собственост именно на съпрузите Т.. Твърденията, че са „прехвърлени“ в един
по-ранен момент на трети лица не е доказано с никакви писмени доказателства. В
тази връзка, свидетелските показания не следва да се кредитират, тъй като
изхождат от пряко заинтересовано от изхода на делото лице – съпругът на жалбоподателката и косвено заинтересовани лица, познати на
семейството.
По
отношение на тези твърдения съдът следва да отбележи, че намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че част от автомобилите от процесните справки на ОД на МВР – Кърджали са продадени,
като собствеността се прехвърля след окончателното им изплащане, а органът по
приходите неправилно е приел, че лично той е управлявал МПС-тата,
посочени в тях, като не е изследвал въпросът с управлението на същите. Това е
така, тъй като с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (действаща редакция,
изм. - ДВ, бр. 67 от 2012 г.) /Наредбата/ се определят начините на
регистрация на ППС, като в чл. 12, чл. 12а, чл. 12б, чл. 12в и чл. 13 от същата
са посочени необходимите документи за първоначална регистрация на ППС. В чл. 14,
ал. 1 от същата наредба (действаща редакция,
ДВ, бр. 45 от 2014г., в сила от 30.05.2014г.), промяна в регистрацията
се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер и
продължаване срока на валидност при временна регистрация, като в чл. 15 ал. 1
са посочени изисканите документи, необходими за пререгистрацията.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата
(действаща редакция, ДВ, бр.45 от 2014г., в сила от 30.05.2014г.), моторните
превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Според чл. 4, ал. 1, собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията;
според ал. 2, когато превозното средство е собственост на две и повече лица,
действията по ал. 1 могат да се извършат по искане от един от съсобствениците
при писмено упълномощаване от останалите, а според ал. 3, физическо или
юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.
Отделно от това, при напускане на
страната с чуждо МПС, е необходимо нотариално заверено пълномощно от
собственика на автомобила. Пълномощното за управление на МПС е способ, с който
се дават права по силата на пълномощие от собственика на МПС-то на упълномощеното
лице, с които права той може да управлява МПС-то необезпокоявано. Очевидно е,
обаче, че в случая липсва и пълномощно, дадено г-жа Т. или нейния съпруг на
някои от така нар. „нови собственици“ на автомобилите.
На следващо място от събраните писмени
доказателства и от дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното
производство (Д.Ю.И., ЮЕ.Х., С.М.А, А.З.Б., Р.И.П.,
Н.И.Х., С.Т.В.и др.), се установява, че именно съпругът на жалбоподателката
Ф. Т. е осъществявал транспорта, макар и чрез наемане на други лица – шофьори,
предвид и конкретното споменаване на микробусите в обясненията. Или иначе
казано РЛ активно е участвало в тази си дейност, независимо дали чрез личен или
нает труд, със собствени МПС.
Така
изложеното и възприето от съда от фактическа страна, налага извода, че
извършваната от лицето дейност – перманентно извършвана услуга по превоз на
пътници със собствени МПС, във връзка с която, не са представени документи нито
за извършени разходи, нито за получени приходи от тази услуга, попада в обхвата
на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, според
който текст: “Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или
юридическо лице, което по занятие извършва комисионни, спедиционни
и превозни сделки, респ. на независима
икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС“.
Не
може да се сподели тезата на жалбоподателката, че
инцидентно е извършвала услугата по транспорт, за което пътуващите са
предоставяли суми само за гориво, като това не са приходи, а намаляване на
разходите за пътуване. Видно от събраните в ревизионното производство
доказателства – множеството насрещни проверки на лицата, които са установени
като пътували по маршрут България – Германия – Холандия – Белгия, показанията
на Д.И., както и справките на ОД на МВР – Кърджали, тези твърдения на напълно
се опровергават.
Понятието
„търговец” е дефинирано в чл. 1 от ТЗ – всяко физическо или юридическо лице,
което по занятие извършва някоя от сделките по ал. 1, тт.
1 – 15, или образува предприятие, което по обем и предмет изисква неговите дела
да се водят по търговски начин. Предвид фактите по делото /начина на извършване
на услугата, състояща се от множество курсове по посочения по-горе маршрут, в
резултат на което се е стигнало до получаване на приходи от множество лица, в
резултат продажбата на услугата/ множеството превози на пътници със собствени
МПС, съставлява търговска дейност по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ – превозни
сделки. Според
чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от
качеството на лицата, които ги извършват, като в техния обхват са и сделките
свързани с комисионни, спедиционни и превозни сделки.
Дефинирането
на едно физическо лице като търговец не следва от това дали реализира на практика
печалба от тази си дейност /това следва и от директното тълкуване на нормата
на чл.1 ал.1 от ТЗ/, а от това дали извършваната от него дейност по естеството
си е търговска.
По
изложените съображения и отново съобразно броят на осъществените сделки по
превоз на пътници със собствени МПС от страна на г-жа Т. извършва включително
чрез трето лице действията по продажба на превозни услуги; периодът през който
е осъществявана тази дейност, водят до еднозначен извод и, че в случая се
касае и до независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ал. 2 изр.
второ от ЗДДС – дейност по експлоатацията на материално имущество с цел
получаване на редовен доход от него, респ. до дейност която следва да бъде
квалифицирана и като търговска по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ.
При така
възприетото от съда на втория спорен момент по делото – относно
законосъобразността на допълнително вмените задължения за данък по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ, следва да се отговори по следния начин.
Безспорно
като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, жалбоподателката Т. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на
основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от през отделните
данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.
В хода на
ревизията е установено, че лицето няма регистрация по ТЗ; няма участие като ФЛ
в търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел; няма обща
регистрация по ДОПК с ЕИК по БУЛСТАТ, както и регистрация по ЗДДС. РЛ не е
осигурител и не е самоосигуряващо се лице за периода
2015г. – 2016г.; няма декларирани действащи трудови договори, както и данни за
изплатени суми и удържан данък по чл. 57
и чл. 73 от ЗДДФЛ. За 2015г. и за 2016г. не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
С РА допълнително
установените данъчни задължения за данък върху дохода са определени във връзка
с установените продажби на услуги – превозни такива, като данъчната основа е посочено
да е формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ за доход, чийто размер е определен по
правилото на чл. 26 от ЗДДФЛ. Прието, че се касае за доход от стопанска дейност
като ЕТ, а съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като
годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на
сто.
В
конкретния случай, правилно ревизиращият екип е приел, че се касае за доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец и приложими са разпоредбите на гл. V
раздел ІІ от ЗДДФЛ, предвид на възприетото по-горе в това изложение, че в
случая осъществената от Т. дейност по повод извършването на превоза на пътници
със собственици МПС, попада в обхвата на
чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, т.е. касае се за осъществена от лицето търговска
дейност.
В
този смисъл и подлежащият на облагане доход и данъчната основа е следвало да
бъдат определени именно по реда на чл.28, ал.2 във връзка с чл. 26 и следв. от ЗДДФЛ.
Това
е така и в случаите, когато физическото лице не е регистрирано като едноличен
търговец – аргумент от чл.26, ал.7 ЗДДФЛ. От значение е самата дейност да може
да може да бъде квалифицирна като търговска, а
случаят касае значителен брой превоз на пътници по маршрут България – Германия
– Холандия - Белгия в кратък период от време със собствени МПС, което доказва,
че се касае за търговска дейност, насочена към реализиране на печалба.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен
търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия
резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване
на едноличния търговец от търговския регистър. Съответно данъчната основа се
определя по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Материално-правното
основание за облагане на доходи от продажба на превозни услуги, която може да
бъде определена като търговска дейност е нормата на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, която
гласи: „Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска
дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2
се умножи по данъчна ставка 15 на сто“.
Всъщност
при конкретно възприетото от съда /а и от самите органи по приходите, като се
съобрази РА в частта за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ/, в случая Т. е
реализирал облагаемия доход, от стопанска дейност на физическо лице, което е
търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен
търговец /във връзка с тази си дейност/, по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ,
резултатът от която, за нуждите на данъчното облагане подлежи на определяне по
реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, респ. данъчната основа – по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ, но който доход подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
С
оглед изложеното по-горе, съдът намира жалбата в частта, предмет на настоящото
съдебно производство, по отношение допълнително определените дължими суми за
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена, а РА, в тази му част, да бъде потвърден.
На следващо място, съгласно чл. 124а от ДОПК „Установяване на
задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи”,
разпоредбите на чл.122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски.
При
тълкуването на закона в тази част от ВАС и приемането на чл. 124а от ДОПК за
процесуално правно норма, респ. за приложимостта на този ред за определяне на
основата за изчисляване на дължимите осигурителни плащания и за периоди отпреди
влизането й в сила, настоящият състав на съда счита РА и в тази чу част за
правилен и законосъобразен.
Т.е.
осигурителният доход, върху който жалбоподателката
дължи ЗОВ за ревизирания период
правилно е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на
задължителните осигурителни вноски е установен съгласно приложимите за случая
разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите
се лица са за тяхна cметка и се дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния
си доход на основание разпоредбите на
чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
В случая, при определяне на окончателния
размер на осигурителния доход и дължимите
осигурителни вноски на жалбоподателката,
е взето предвид обстоятелството, че ЗЛ не е подавало данни
с декларации обр.1 и обр.6 и, че вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО не са правени. Задълженията
на РЛ за периода от месец декември
2015г. до месец април
2016г., в качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, са определени
по реда на чл. 6, ал. 7 и ал. 8, чл.157 ал. 6 от КСО
и чл .40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съобразно
действащите за периода размери
на вноските. Взет е предвид максималният месечен размер на осигурителния
доход на самоосигуряващото се лице, съгласно ЗБДОО за съответните години, и доходите с неустановен произход за 2015г. и 2016г.
Т. е. и по
отношение на допълнително установените задължения за внасяне на задължителни
осигурителни вноски следва да се констатира, че жалбоподателят не е
опровергал нормативно установената материална доказателствена
сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха
по безсъмнен начин проявлението
на фактите и обстоятелствата,
от който черпят правомощието си да определят допълнителни
задължения за осигурителни
вноски по реда на чл.124а от ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените
въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 107
от ЗЗО за дължимите и невнесени в законоустановените
срокове осигурителни вноски е изчислена лихва, която съдът намира за правилно
определена.
В жалбата липсват конкретни възражения
относно дължимостта на допълнително определените
вноски за ЗО за периода от 01.01.2015г. до
30.11.2015г. и от 01.05.2016г. до 31.12.2016г. на основание разпоредбата на чл.
40, ал. 5 от ЗЗО, тъй като г-жа Т. не е осигурена на друго основание през
посочения период. В заключението на вещото лице, вариант 1 /л. 703 от адм. дело № 1119/2018г./ е посочено, че са дължими вноски
върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със ЗБДОО за съответната година. Решение № 2525 от 29.11.2018г. е
влязло в сила, в частта си относно допълнително определените вноски за ЗО за
2015г., ведно с прилежащите лихви. При идентична фактическа обстановка,
обжалваният РА следва да бъде потвърден и в тази си част, по отношение вноски
за ЗО, дължими на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за периода от 01.05.2016г. до
31.12.2016г. в размер на 268,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
21,91лв.
Крайният извод
на този състав на съда е, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива следва да бъдат присъдени за юрисконсултско
възнаграждение при първоначалното и повторното разглеждане на делото, съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение върху материалния интерес от
6 838,39лв., за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 9,
ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и за заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер
на 54,71лв. При направените изчисления, за първоначалното и повторното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в общ размер на 1 343,84лв. /2 х 671,92лв./ и за касационното
производство в размер на 503,94лв. /3/4 х 671,92лв./. На ответника следва да
бъде заплатено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в общ размер на 1 920,42лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева и
четиридесет и две стотинки/.
По изложените съображения и на основание чл.
160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК Административен съд Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ф.Т., ЕГН: **********,
с посочен адрес: *** против РА № Р-16000917003111-091-001 от 13.12.2017г.,
издаден от П.С.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията,
и Красимира Делчева – * в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител
на ревизията, потвърден с решение № 111 от 06.03.2018г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, относно допълнително определените дължими суми
за довнасяне на, както следва:
-за данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 330,86лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 54,42лв.;
-за данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 3 202лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 201,92лв.;
-вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на
1 331,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 106,97лв.;
-вноски за
ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице за 2016г. в
размер на 520лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 41,77лв.;
-вноски за
ЗО за самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на
966,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 82,85лв.
ОСЪЖДА Н.Ф.Т., ЕГН: **********, с посочен
адрес: *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
град Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 920,42лв. /хиляда деветстотин и
двадесет лева и четиридесет и две стотинки/ разноски по делото за
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита
и държавна такса за касационното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на
страните .
СЪДИЯ: