Мотиви към присъда
по НОХД№1293/2019г по описа на КРС
Г.Л.Б. ***, ЕГН **********
е повдигнал частно обвинение срещу Н.Р.В. *** това, че последната на
21.06.2019г. в гр.Кюстендил, в условията на продължавано престъпление, е
извършила следните две деяния:
- около 15:30ч. е
показала среден пръст на тъжителя;
- по-късно същия
ден е казала на тъжителя „педераст, копеле, ще те подпаля“,
като по този начин
е извършила и казала унизителни неща за честта и достойнството на тъжителя в
негово присъствие – престъпление по чл.146, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.
Б. е
предявил срещу подсъдимата и граждански иск за сумата 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
инкриминираното с тъжбата деяние, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от извършване на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът
е конституирал Б. като граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения граждански иск.
Така
се поддържа частната тъжба и гражданския иск. Претендират се сторените
разноски.
Подсъдимата
не е взела лично участие в производството. Делото е разгледано в нейно
отсъствие при условията на задочно производство, като по отношение на нея е
допусната правна помощ, съответно назначен й е защитник – адв.Д.М. ***.
Защитникът
пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като обвинението не е
доказано, а гражданският иск – необосновано завишен.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната
съвкупност и по отделно, ведно с доводите на страните, прие за установено
следното:
Подсъдимата
Н.Р.В. е родена на ***г***, живуща ***, българка, ***
гражданка, неосъждана, ЕГН **********.
Последните 8-9 години същата живеела и
работела в гр.Лондон, Великобритания, като се прибирала в страната епизодично.
На 21.06.2019г. В. ***, като била отседнала
при баща си – св.А., живущ ***.
В близост до посочения административен адрес
тъжителят Б. ползвал гараж.
След обяда на посочената дата Б. *** с
автомобил, управляван от св.Ц., който бил приятел на сина му. Имали намерение
да вземат автомобила, който бил паркиран в посочения гараж. По-рано В. била
паркирала лек автомобил Опел Зафира с рег.№КН5107ВР, собственост на нейния
баща, пред гаража, ползван от Б.. Пристигайки на място, Б. и Ц. установили, че
пред гаража е паркиран автомобил, по начин, който не позволявал да се излезе от
него с намиращия се там автомобил. Б. започвал търси евентуалния му собственик.
Като не го открил решил да потърси съдействие от полицията за преместването на
автомобила. В този момент се появила подсъдимата В., подразнена от случващото
се, и се развикала на Б.. Същата отправила към него думите „педераст“,
„копеле“, „ще те подпаля“. Б. й обяснил, че автомобилът неправилно е паркиран
пред гаража му. Но В. продължила с агресивното си поведение. Тогава Б. и Ц.
напуснали мястото, с намерение да се върнат по-късно. Като се върнали,
автомобилът бил преместен. В. споделила с баща си за случилото се.
След
случилото се Б. бил много разстроен.
Горната
фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите В.Ц. и Р.А.,
справка от сектор „ПП“ при ОДМВР и справка за съдимост на подсъдимата.
Съдът
е кредитирал изцяло показанията на посочените свидетели. Същите са преценени
като логични, последователни и непротиворечиви.
В
събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва
да бъдат обсъждани.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимата В. е осъществила състава на престъплението по
чл.146, ал.1 НК.
По
тази правна квалификация съдът я призна за виновна.
Доколкото
не бе установено по категоричен начин, че В. е показала среден пръст на Б., то
съдът я призна за невиновна и я оправда за това деяние.
Престъплението
“обида”, регламентирано в основния му състав в разпоредбата на чл.146, ал.1 НК,
представлява престъпление против личността, чиито непосредствен обект са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство
за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има
за собствената си личностна и обществена ценност.
Субект
на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а пострадал –
конкретно физическо лице.
Изпълнителното
деяние може да се осъществи в две форми, като интерес за делото представлява
едната от тях – казване на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго – отрицателната оценка или мнение за личността на пострадалия се прави
в езикова форма, вербално, като се използват унизителни от гледна точка на
господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи
или изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия.
От
обективна страна се изисква деянието да е извършено в присъствието на
пострадалия, за да може същият да възприеме обидните думи.
Престъплението
е резултатно. Престъпният резултат е възприемането от пострадалия на
унизяващото го обръщение, като чуе отправените към него презрителни думи.
Деянието,
за което е повдигнато настоящото частно обвинение, може да бъде извършено само
умишлено.
Безспорно
се установи, че на посочените в тъжбата датата и място, В. е казала на Б.:
„педераст,
копеле, ще те подпаля“.
Изречените
от подсъдимата думи и изрази обективно са годни да унизят честта и
достойнството на тъжителя. Те изразяват негативна и пренебрежителна личностна
оценка спрямо него, засягат самооценката му. Честта и достойнството са
морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните качества на
пострадалия, към неговите етични и морални принципи, репутацията и доброто му
име, с почитта и уважението, което хората си дължат един на друг. Тези две
понятия поначало са неделими, като обикновено честта се свързва с положителната
обществена оценка за личността, а достойнството – със самооценката на човека за
собствената му обществена значимост. Казаното от подсъдимата, без съмнение,
засяга оценката и самооценката на пострадалия.
Упоменатите
по-горе думи са изречени от подсъдимата в присъствието на тъжителя, в момент, в
който последният е имал възможността лично и непосредствено да ги
възприеме.
Подсъдимата
В. е извършила деянието при вид и форма на вината „пряк умисъл“ – съзнавала е,
че в присъствието на пострадалия, изрича унизителни за честта и достойнството
му думи, предвиждала е, че тези думи ще бъдат чути и възприети от него и е
целяла изявленията да достигнат до съзнанието на адресата. Този извод следва
несъмнено от обективно извършеното.
Предвид
обстоятелството, че за извършеното от подсъдимата престъпление се предвижда
наказание “глоба” от 3 000 лева до 10 000 лева и “обществено порицание”, с
оглед факта, че същата не е осъждана и спрямо нея не е прилаган института на
чл.78а НК (от прилагането му са изминали повече от 11 години) и предвид това,
че от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът счете,
че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на посочената
разпоредбата, предвиждаща освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание.
Съгласно
чл.78а, ал.1 НК при наличие на изискуемите се предпоставки, на освободеното от
наказателна отговорност лице, съдът налага административно наказание “глоба” в
размер от хиляда лева до пет хиляди лева.
Съгласно
посочената разпоредба, съдът освободи В. от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание.
При
индивидуализацията на същото съдът съобрази: степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
материалното и семейно положение на подсъдимата.
Деянието
е с относително невисока степен на обществена опасност. Засегнати са обществените
отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта на
естественото право на чест и достойнство.
Степента
на обществена опасност на подсъдимата е ниска, поради липсата на предишни
осъждания.
След
като прие, че целите на наказателната репресия биха се изпълнили и при налагане
на административно наказание в размер близък до минималния, съдът наложи на В. наказание “глоба” в размер
на 1 500 лева. Съдът счете, че това наказание ще способства поправянето и
превъзпитаването на подсъдимата и ще спомогне същата да преосмисли поведението
си занапред в конфликтни ситуации.
Предявеният
граждански иск намира правното си основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки
да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. В хода на наказателното
производство безспорно се установи вината на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление, в резултат на което пострадалият е претърпял душевни болки и
страдания. Без съмнение, неговото добро име на човек и гражданин е било
накърнено. Налице е причинно-следствена връзка между виновното и противоправно
поведение на подсъдимата и причинения вредоносен резултат.
Като
прецени всички обстоятелства по делото, съдът прие, че искът е доказан по
основание и за сумата от 500 лева. Отчитайки принципа, визиран в чл.52 ЗЗД,
съдът прие, че законосъобразно и справедливо е искът да бъде уважен именно за
тази сума, която намира за адекватно обезщетение за претърпените вреди,
съответно на тежестта на нанесената обида и на настъпилия вредоносен резултат.
Съдът приема, че присъждайки такова по размер обезщетение, ще реализира
принципа за справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия душевни
болки и страдания.
Съдът
присъди на пострадалия посочената сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 21.06.2019г. до окончателното й изплащане. За разликата
над тази сума до претендираните 2 000 лева, съдът отхвърли иска като
неоснователен.
След
като установи, че Б. е сторил разноски в производството, както следва: за
държавна такса в размер на 12 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителя сумата от 512 лева.
Съдът осъди
подсъдимата да заплати по сметка на РС-гр.Кюстендил държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева, съгласно чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: