№ 13220
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110137961 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба вх. № 73019/12.04.2022 г. от ищеца Ц.Ц., чрез адв. Д.Т. от АК -
Благоевград, с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №
3077/06.04.2022 г., в частта за разноските, като присъди на ищеца пълния размер на
заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 1000 лв. и отхвърли възражението на
ответника за неговата прекомерност, заявено на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Съдът е връчил на насрещната страна „Дъ Пойнт Ентъртеймънт“ ЕООД молбата по
чл.248 от ГПК за становище, като на 05.05.2022 г. е постъпил отговор. Ответникът, чрез
пълномощника си адв. Г. Д. от САК изразява становище за неоснователност на молбата, тъй
като съдът в решението си е взел предвид заявеното от ответника възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, намалил е претендираното от ищеца като съдебни
разноски адвокатско възнаграждение, като е изложил и подробни съображения за
определения краен размер на дължимите му се разноски, поради което не се налага исканото
изменение.
От своя страна, ответникът също е депозирал молба по реда на чл.248 от ГПК, с вх.
№ 87092/03.05.2022 г., с която също иска съдът да измени решението си по делото, в частта
за разноските, като му присъди такива, а именно заплатеното от ответното дружество адв.
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС. Излага становище, че поради отхвърляне на
иска, независимо по каква причина, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати на
ответника сторените от последния съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. От
друга страна разноските за експертизите /допуснати по искане на ищеца, след като е узнал за
извършеното плащане на дължимите суми от ответника/ също следва да останат за негова
сметка, тъй като не е предприел отказ или оттегляне на иска си, а е продължил да
1
претендира, че не му е заплатено процесното трудово възнаграждение и да поддържа иска
си до приключване на производството пред настоящата инстанция, поради което следва да
понесе тези разноски, за които е станал причина.
В писмено становище във връзка с молбата на ответника, ищеца е заявил, че я счита
за неоснователна и необоснована. Твърди, че е провел защитата, която е счел за правилна, с
поисканите две експертизи, като за това си процесуално поведение, няма основание да бъде
санкциониран като понесе разноските за възнагражденията на вещите лица, изпълнили
допуснатите експертизи.
Съдът като се запозна с исканията на страните и становищата им във връзка с
насрещните молби по чл. 248 ГПК, намира и двете молби с които е сезиран за
неоснователни, по следните съображения:
На първо място, по молбата на ищеца, следва да се отбележи, че нито цената на иска
/591,17 лв./, нито проведените съдебни заседания и извършени процесуални действия от
страна на представителя на ищеца, обосновават извод за фактическа и правна сложност на
делото, в който случай евентуално би могло да се присъди по-висок размер на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение. Противно на всякаква логика е при цена на иска под
1000 лв., страните да договорят размер от 1000 лв., но въпреки това договорната свобода
допуска такова развитие на отношенията между страните. Последното обаче не означава, че
насрещната страна следва да заплати непременно уговорения размер на адвокатското
възнаграждение. Именно за такива случаи е предвиденото в чл.78, ал.5 от ГПК възражение
за прекомерност, което в случая ответника надлежно и в срок е заявил, а съдът съответно
съобразил.
Неоснователни са доводите на ищеца, че приложение в случая следва да намери разп.
на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като иска, който е предявен не е от категорията искове, посочени в тази разпоредба – не се
касае за иск за незаконно уволнение, нито за възстановяване на работа. Напротив,
предявения в настоящото производство е за заплащане на трудово възнаграждение, който
иск е по чл.128, т.2 от КТ, същия е с материален интерес до 1000 лв. и следователно,
адвокатското възнаграждение, което се дължи следва да се определи по правилото на чл.7,
ал.2, т.1 от НМРАВ или в случая от 300 лв., както и съдът в решението си е отсъдил. Няма
основания за изменение на решението в тази част, като съдът се придържа изцяло към
изложените в решението си мотиви.
Що се касае до молбата по чл.248 от ГПК на ответното дружество, същата също е
изцяло неоснователна и необоснована. Доколкото и самия ответник признава, че е заплатил
дължимото се на ищеца трудово възнаграждение със забава, и то едва след образуване на
исковото производство, то с това си поведение, същия безспорно е дал повод за водене на
иска, респ. ще следва да понесе отговорността за разноските на ищеца, в т.ч. да заплати и
тези разноски, първоначално заплатени от бюджетните средства на съда, тъй като същите са
извършени във връзка с искания на ищеца, който по закон е освободен от заплащане на
такси и разноски в производствата по трудови дела.
2
Няма задължение за ищеца, след извършено от ответника в хода на делото плащане
на цената на иска, да оттегля или да се отказва от иска си. Напротив, дори при прекратено
производство поради отказ/оттегляне на иска, съдът отново е длъжен да се произнесе по
въпроса за отговорността за съдебните разноски, и те отново следва да са в тежест на
ответника, тъй като последния е станал причина за водене на производството. Както и
ищеца в становището си е отбелязал, всички сторени по делото разноски, както заплатените
от ищеца, така и заплатените от бюджетните средства на съда, са в причинна връзка с
поведението на ответника и се дължат изцяло на неговото бездействие при изпълнение на
основното му задължение като работодател – да заплаща в уговорения срок и размер
трудовото възнаграждение на работника/служителя.
По изложените по-горе съображения, както и по мотивите в самото решение, съдът
намира, че и двете молби по чл.248 от ГПК, с които понастоящем е сезиран са
неоснователни, поради което същите следва да се отхвърлят.
Последващо изменение на решението в частта за разноските може да се постигне
само по реда на въззивния контрол, в случай, че въззивния съд отмени или измени
постановеното от СРС решение по предявения иск. До момента обаче от страна на ищеца
няма подадена ВЖ, а от страна на ответника има заявено изявление, че „предявява“ такава в
условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на молбата му по чл.248 от ГПК, която
молба в тази й част е нередовна и подлежи на допълнително администриране, в зависимост
от предприетото от ответника процесуално действие, след връчване на настоящото
определение, доколкото пред ответника, в случай на несъгласие с изложеното в настоящото
определение, стои открит и пътя на обжалването, с частна жалба пред въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК, заявена от страна на ищеца
от ищеца Ц.Ц., чрез адв. Д.Т. от АК - Благоевград, с вх. № 73019/12.04.2022 г. за изменение
на Решение № 3077/06.04.2022 г., постановено по гр.д. № 37961/2021 г. по описа на СРС, в
частта за разноските, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК, заявена от страна на
ответника „Дъ Пойнт Ентъртеймънт“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Г. Д. от САК, с вх.
№ 97092/03.05.2022 г., за изменение на Решение № 3077/06.04.2022 г., постановено по гр.д.
№ 37961/2021 г. по описа на СРС, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4