Р Е Ш Е Н И Е №
260250
гр.
Сливен, 24.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2060 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на Община - Сливен, че ищецът Ж.Т.Ж.,
ЕГН: **********, не дължи сумите от 540,83
лв. - главница, представляваща задължения за данък за притежавано МПС Волво
460, с рег. № СН…СС за периода от 06.01.2011 г. до 05.05.2016 г. и сумата от 164,16 лв. - лихви върху главницата,
установени с АУЗ № РА 000326/29.07.2015 г. и с АУЗ № 000548-1/10.06.2020 г.
В исковата молба се твърди, че процесното МПС е
предадено от ищеца за разкомплектоване на 05.01.2011 г., поради което, въпреки
че е пропуснал да подаде своевременно уведомление в КАТ за прекратяване на
регистрацията, не следва да дължи местни данъци и лихви върху тях за
несъществуваща фактически собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответната Община - Сливен, в който се изразява становище за частична
недопустимост и неоснователност по същество на предявения иск. Твърди се, че ищецът
е подал декларация за прекратяване на регистрацията на процесното МПС на 05.05.2016
г., като до този момент данък и лихви се дължат, а вземанията не са погасени и
по давност предвид развитието на ИД 98/2020 г. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да
присъди направените по делото разноски.
Ответната
Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя пълномощник - старши
експерт, чрез който излага становище за неоснователност на иска, претендира
отхвърлянето му както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално допустим.
Съдът не споделя възраженията на
ответната Община Сливен за частична недопустимост на иска. Предвид твърденията
на ищеца, че обстоятелството, поради което не дължи сумите - прекратяване на
регистрацията на МПС на 05.01.2011 г., е настъпило преди издаването на
процесните АУЗ, то и предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не по чл. 439, ал. 1 ГПК, поради което допустимостта му не е обвързана с наличието на образувано
изпълнително дело по двата АУЗ.
Разгледан по същество
обаче, предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен по следите
съображения.
Видно от приетото като
писмено доказателство Удостоверение № 632
от 05.01.2011 г., на посочената дата ищецът е предал за разкомплектоване
излязло от употреба МПС Волво, модел 460, с рег. № СН 8602 СС.
Ищецът сам признава, че е пропуснал да
подаде своевременно уведомление в КАТ за прекратяване на регистрацията.
От представените от ответната Община
Сливен писмени доказателства се установява, че на 20.06.2003 г. ищецът е подал
декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежавания от него МПС л. а. Волво, модел
460.
Видно от Удостоверение от сектор Пътна
полиция Сливен (л. 39 от делото) регистрацията на процесния автомобил на ищеца
в КАТ е прекратена на 05.05.2016 г.
С АУЗ № РА 000326/29.07.2015 г. след
извършена проверка е установено, че ищецът дължи сумата от 495,00 лв. данък
върху МПС за периода от 2010 г. до 2014 г. вкл. и лихва в размер на 149,90 лв.
С АУЗ № 000548-1/10.06.2020 г. е установено, че ищецът дължи сумата от 146,19
лв. данък върху МПС за периода от 2015 г. до 05.05.2016 г. вкл. и лихва в
размер на 66,87 лв. Отчетена е датата на прекратяване на регистрацията на автомобила,
съгласно представеното от ищеца Удостоверение от КАТ, считано от 05.05.2016 г.
По издадения АУЗ № РА 000326/29.07.2015
г. е образувано ИД 98/2020 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен.
Наведеното от ищеца основание за
недължимост на процесните суми е фактическото разкомплектоване на вещта на 05.01.2011
г., поради което задълженията на ищеца в посочения период след 05.01.2011 год.
не следва да съществуват, тъй като автомобилът, за който са начислени местните
данъци е бил предаден за разкомплектоване, вещта е погинала, с което е
отпаднало задължението за заплащане на данъци и такси.
Макар и житейски логични, предвид
реалната фактическа липса на вещ, върху чието притежание се дължи местният
данък, съдът не споделя доводите на пълномощника на ищеца, че пропускът на
собственика на автомобила да заличи регистрацията в КАТ и да декларира това
обстоятелство не следва да е основание за този период той да носи задължение за
плащане на данъци като тези задължения е следвало да бъдат заличени с обратна
сила, в момента, в който ищецът е представил в Община Сливен документа за
разкомплектоване.
Съгласно
чл. 52 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат тези МПС, които
са регистрирани за движение по пътната мрежа на Р България. Регистърът на
превозните средства се поддържа от МВР. При отписване на автомобил от КАТ,
съгласно чл. 54 ЗМДТ собствениците на превозни средства предявяват правото си
на освобождаване от данък с данъчната декларация, която подават в съответната
община в двумесечен срок от настъпване на обстоятелството, което води до
освобождаване от данък. Към декларацията следва да се представи документ от
КАТ, удостоверяващ, че регистрацията на моторното превозно средство е
прекратена.
Приложеният от ищеца частен писмен
документ от 2011 год. за разкомплектоване на превозното средство не е надлежен
официален документ, въз основа на който се създава задължение за органите по
приходите в Дирекция „МДТ“ при Община Сливен да закрият данъчната партида.
Официалният документ, който обвързва административния орган и в който е
отразено, че регистрацията е прекратена на 05.05.2016 год. е именно
Удостоверението за прекратяване на регистрацията на автомобила от КАТ, което е
отчетено от органа по приходите при начисляване на данъка. Липсва задължение на
Община Сливен за заличаване на данъка с обратна сила, тъй като както
юридическото задължение, така и правният интерес лежат изцяло у ищеца да оформи
надлежните официални документи по действащото законодателство и да уведоми своевременно
органа по приходите за прекратената регистрация на процесното МПС.
Ето защо, предвид намерената
неоснователност на предявения иск, същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Т.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес ***- СЛИВЕН,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител“ № 1, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответната Община сумите от 540,83 лв. - главница, представляваща задължения за данък за
притежавано МПС Волво 460, с рег. № СН8602СС за периода от 06.01.2011 г. до
05.05.2016 г. и сумата от 164,16 лв.
- лихви върху главницата, установени с АУЗ № РА 000326/29.07.2015 г. и с АУЗ №
000548-1/10.06.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Ж.Т.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1
сумата от 100,00 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: