Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Русе, 15 януари 2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 10 януари
2024 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ………. Мария Станчева….…и в
присъствието на прокурора ……… Георги Манолов като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №383…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл.
по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от И.Й.И. ***, чрез
адв. Т., САК, насочена срещу решение №625/06.10.2023 год. на Русенския районен съд,
постановено по а.н.д №1559/2023г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
38 - 0005483 от 06.07.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация” Русе към Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София.
С наказателното постановление на жалбоподателя, в качеството му на
водач на товарен автомобил, категория N3 марка „Мерцедес Арокс“,
с рег. № СВ 4627 СА били наложени две административни наказания - “глоба”.
Първото в размер на 500 лева за извършено административно нарушение на чл. 34,
§ 1, изр. 1-во, предл.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт и второто - “глоба” в размер
на 100 лева за извършено административно нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №
33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
В жалбата се излагат оплаквания, че оспореното решение е
постановено при неправилно тълкуване
и прилагане на материалноправни норми и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съдебният състав не съобразил, че санкционният
акт е издаден при съществени пороци, които го правят незаконосъобразен и е
следвало да го отмени, а не да отхвърля жалбата срещу него. Сочат се подробни
доводи в подкрепа на тези аргументи. Същите доводи и искания се поддържат и в
писмено становище, депозирано от адвоката на И..
Иска се отмяна на въззивния акт и съответно отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №625/06.10.2023 год. Русенски районен
съд e потвърдил наказателното постановление, с което на И. И., водач на товарен
автомобил, категория N3 марка „Мерцедес Арокс“, с рег. № СВ 4627 СА, на основание чл.93в, ал.2 от Закон за автомобилните
превози, за нарушение на чл. 34, § 1, изр. 1-во, предложение второ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА са му наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и на основание чл.93, ал.2
от ЗАвтП, за нарушение на чл.89, т.1 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. - административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева.
Първата от посочените за нарушени норми на правото на Европейския съюз - чл.
34, § 1, изр. 1-во, предложение второ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 вменява в
задължение на водачите на ППС, да
използват тахографски листове или
карти на водача всеки ден, през
който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.
Втората - чл.89, т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. задължава водачите на
ППС по време на работа водачът да представят при поискване от
контролните органи - удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се
извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие
от лиценза).
В настоящия казус, установената от съда фактическа обстановка е следната :
На 15.05.2023г., около 11.44 часа била извършена проверка от служители на
„Автомобилна администрация” Русе на водач на ППС- товарен автомобил, категория N3 марка „Мерцедес
Арокс“, с рег. № СВ 4627 СА. Проверката била на КПП Приста Русе. Установили, че превозното средство,
управлявано от касатора И. И., било оборудвано с цифров тахограф, като според
проверяващите водачът на ППС-то не използвал картата на водача за периода от 00.00
часа до 11.42 часа на 15.05.2023г., като
в нея липсвало данни какви са били периодите за този часови отрязък,
дали на управление, почивка, друга работа или разположение, за което направили
и разпечатка от картата на водача. При проверка на документите водачът не представил
удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на територията на Република
България.
Това дало основание за проверяващите, съставили АУАН от същата дата на
проверката, а после и за АНО да приемат, че с действието си, водачът на ППС е нарушил
изискванията на чл. 34, § 1, изр.
1-во, предложение второ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, а
при непредставяне от водача на ППС-то по време на проверката на удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България и на чл.93, ал.2 от
ЗАвтП.
Санкцията за първото административно
нарушение АНО определил по реда на чл.93в, ал.2 от ЗАвП, съгласно която норма
: „Водач, който управлява моторно
превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията
относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС)
№ 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“. По второто, както посочихме в предходния абзац - по чл.93, ал.2 от
ЗАвтП административното наказание е “глоба” в размер на 100 лева, а санкционната норма е със следния текст „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.“
Решаващият съд e изяснил изложената по-горе фактическа
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е счел, че нарушенията
са безспорно установени и доказани. Приел е още, че са налице всички елементи
от обективна страна от състава на нарушението. Доказателствата, представени с
административно-наказателната преписка и събрани като такива и във въззивното производство,
безспорно сочели на нарушение от страна на водача на ППС - товарен автомобил, категория
N3 марка „Мерцедес Арокс“, с рег. № СВ 4627 СА на императивното задължение,
заложено в чл. 34, § 1, изр. 1-во, предложение второ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, а именно – неизползване на
картата на водача за период от близо 11 часа. Това е сериозно нарушение, защото
правилното използване на картата на водача, по правилата, разписани в Регламент
(ЕС) № 165/2014 или в AETR е от съществено значение за спазване на изискванията
за време на управление и време на почивка от съответния водач и за възможността
за проверка дали тези задължения на водача са спазени. Да се допусне обратното,
би означавало да се допусне управлението на ППС над позволеното за това време,
което може да доведе до умора на водача и да създаден опасност за него и
участниците в движението. Още повече се касае за тежко ППС.
Непредставянето на удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България, не е толкова сериозно нарушение, каквото би било липсата на такова затова
и законодателят е предвидил много по-леко административно наказание за него - “глоба” в размер на 100 лева.
Изводите на съда се споделят изцяло от касационния състав.
Налице са писмени доказателства, доказващи обвинението
на наказващия орган по т.1 от обвинението - това е разпечатката от картата на
водача на ППС-то, което води към извод за законосъобразност на санкционния акт
по тази точка, в какъвто смисъл се е произнесла въззивната инстанция.
Не е налице разминаване между
обстоятелствената част в описанието на нарушението по тази точка в НП и
сочената за нарушена разпоредба. Описанието е „Водачът не използва карта на
водача всеки ден, през който управлява ПС, попадащо в обхвата на в Регламент
(ЕС) № 165/2014 или в AETR“, като е посочен и конкретния период, в който това
се е случило - за периода от 00.00 часа до 11.42 часа на 15.05.2023г. Санкционната
норма на чл.93в, ал.2 от ЗАвП, гласи : „Водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно
правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) №
165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“ Деянието на водача е именно
това, което е описано и в НП - не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, в което определение за правилното използване
на картата на водача влиза и неизползването на тази карта.
При първоначално установена липса на изискуем
по регламент на европейските институции, от Закон за автомобилните превози и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането документ, в случая на удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България, в тежест на наказаното лице е да докаже обратното-че такъв
е издаден. Това е сторено. Съответно, непредставянето към момента на проверката
се санкционира по чл.93, ал.2 от ЗАвтП. А както виждаме водачът на моторно
превозно средство е наказан именно по този ред.
Двете административни нарушения са безспорно установени
и доказани. Касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Несъстоятелни са доводите в касационната
жалба за неясно описана фактическа обстановка в АУАН и НП.
Спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, тъй като те касаят посочване на правната разпоредба, която въздига в
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН извършеното деяние, което
от своя страна трябва да е описано съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, включително
с посочване на разпоредбата, която задължава субекта на отговорността да има
определено поведение, когато административно-наказателният състав е бланкетен.
Противоречие между фактическото обвинение, в
което се описва деянието, и правната му квалификация като нарушаващо реда за
държавно управление, а оттук и осъществяващо състава на административно-наказателната
разпоредба, е налице, когато деянието не изпълва обективните елементи на
конкретното административно нарушение, т.е. дори да е нарушение на установения
ред, деянието не се наказва с посочената в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН административно-наказателна разпоредба и/или не представлява отклонение от
конкретното нормативно правило за поведение /нарушената разпоредба/.
В настоящия случай съставът на
административното нарушение се съдържа в административнонаказателната
разпоредба на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП, която въздига в наказуемо деяние
следното действие на водача: „Водач, който управлява моторно превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в
AETR“. Разпоредбата е конкретна, тъй като задължава водачите, под страх от
административно наказване, да ползват коректно картата на водача за съответните
периоди. Административно-наказателната разпоредба съдържа правилото за
поведение, което водачите трябва да имат, когато ползват дигиталния тахограф. Описанието
на вмененото на водача административно нарушение по т.1 от НП е достатъчно
ясно, точно и конкретно. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието,
за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото
оспорване. Налице е пълно съответствие между словесното описание на нарушението,
неговата правна квалификация и приложената от АНО санкционна норма. С оглед на
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.
Досежно второто административно нарушение - то
е свързано с непредставяне към момента на проверката на задължителен за превоза
документ. Това нарушение също е безспорно установено и доказано.
Направените с касационната жалба възражения се отхвърлят като неоснователни
и недоказани.
Предвид на изложеното по-горе, Административният
съд намира атакуваното решение за допустимо и валидно, постановено в съответствие
с материалния закон.
Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяването
му, които да съставляват касационно основание за отмяната на съдебния акт и за
уважаване на жалбата.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №625/06.10.2023 год. на Русенския районен съд, постановено по а.н.д
№1559/2023г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.