РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Русе, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500365 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
К. И. В. и С. П. В. обжалват Решение № 916 от 16.06.2023г, постановен по
гр.д.№ 5294/22 по описа на РРС. Излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като считат, че решението е постановено без да се
отчетат всички спорни факти по делото. Съдът е съобразявал представените
от ищцата фактури, които не удостоверяват никакви релевантни с
предявеният иск обстоятелство. Съдът не е отчел, че извършеният въвод е
срещу трето лице, но което принадлежат вещите в имота. Съдът не е
преценил, че претенцията на ищцата е недопустима и неоснователна. Искат от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд и да постанови друго с оглед фактическата
обстановка и новооткритите факти.
Въззиваемата Г. Х. Б. в писмен отговор счита решението на
първоинстанционния съд за правилно, обосновано и законосъобразно, а
подадената срещу него въззивна жалба за неоснователна, поради което следва
да бъде оставена без уважение. Претендира направените от нея разноски във
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Ищцата Г. Х. Б. е купувач на недвижим имот от публична продан по
изп.дело № 20218330400769 по описа на ЧСИ с рег № 833 с район на действие
РОС с длъжници К. И. В. и С. П. В.. Недвижимият имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.181.3.109, находящ се
в ******* с площ 83.12кв.м., ведно с прилежащи части-изба 21 и 1.087%
ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното
право на строеж й е възложен с постановление за възлагане №
1104/24.01.2022г., вписано в СВ-Русе вх.№ 2522 от 08.03.2022г, акт 156, т.7.
Длъжникът К. В. е обжалвал това постановление за възлагане и с
Решение № 294 от 14.09.2022г по в.гр.д.№ 197/22 по описа на РОС жалбата му
е оставена без уважение като неоснователна.
На 21.09.2022г Б. е започнал въвод във владение на имота, които и е
възложен. Видно от съставеният протокол за въвод длъжниците К. В. и С. В.
са присъствали, но са отказали да подпишат протокола. От съдържанието на
протокола е видно, че длъжниците са заявили, че нямат готовност да изнесат
движимите вещи в имота като на 28.09.2022г е насрочена дата на която
длъжниците да освободят имота от движимите си вещи и освободят
помещенията. Според протокола за въвод от 21.09.2022г заключващото
устройство на входната врата е подменено със съдействие на ключар, който се
е подписал в същия. На 21.09.2022г, видно от издадената фактура, ведно с
фискален бон към нея, на същата дата Б. е заплатила на „К. Русе“ЕООД
сумата от 270лв за „ключарски услуги по въвод на апартамент в *******
На 27.09. отново не е извършен въвод поради заявеното от длъжника К.
В., че не е освободил имота поради празници и здравословни причини, поради
което въводът във владение е отстрочен за 04.10.2022г. За същия е съставен
протокол,в които са описани изнесените от Б. движими вещи. Според
изложеното в протокола за въвод длъжниците са се явили след започването му.
Част от вещите са изнесли със собствен транспорт, а останалата част е
изнесена от купувачка чрез фирма „Диамант БГ“ЕООД като длъжникът В. е
посочил адрес, на който вещите да бъдат доставени. Протоколът е подписан от
длъжника В., както и като свидетел на представител на фирмата, с която
вещите са превозени. Съдия изпълнителят е дал на купувача 4 бр ключове за
имота. Видно от фактура № 1703 от 03.10.2022г Б. е договорила с „Диамант
БГ“ЕООД изнасяна на движимо имущество от апартамент на ***** за сумата
от 1356лв с ДДС, която следва да заплати по банков път по описана във
фактурата банкова сметка на дружеството. Представено е извлечение от
сметката на Б., от което е видно, че същата на 05.10.2022г е заплатила на
посоченото дружество сумата от 1356лв.
При така установената в първата инстанция фактическа обстановка, е
видно, че заради виновното и противоправно поведение на К. В. и С. В. в
качеството им на длъжници по изп.дело № 20218330400769 по описа на ЧСИ с
рег № 833 с район на действие РОС, изразяващо се в техните действия да не
допуснат Б. в качеството й на купувач на недвижим имот след влизане в сила
на постановлението за възлагане 14.09.2022г до 04.10.2022г същата да влезе
във владение на имота, който и е възложен и да не изнесат доброволно
намиращите се в него движими вещи, същата е направила разходи в общ
размер на 270лв за ключар, 1356лв за транспортни услуги, свързани с изнасяне
на движимите вещи в имота, както и сумата от 1532.40лв държавна такса по
изпълнителното дело за извършеният принудителен въвод във владение или
общо разходи в размер на 3158.40лв. Тези разходи представляват имуществени
2
вреди за Б. и следва да бъдат възстановени от ответниците.
Възраженията на ответниците в първоинстанционното производство и
във въззивната жалба в настоящото производство са изцяло неоснователно.
На първо място, видно от документите от изпълнителното дело, а и
доказателствата, събрани в първата инстанция, не е установено имотът да се е
владял от трето лице, респективно движимите вещи в него да са собственост
на трето лице. Длъжниците по изпълнителното дело при обжалване на
постановлението за възлагане, а и при присъствието им при опитите за въвод
във владение, не са заявили подобно твърдение. В изпълнителното
производство няма данни трето лице да я заявявало подобни права нито по
отношение на продавания недвижим имот, нито по отношение на намиращите
се в него движими вещи. Липсват и доказателства в подкрепа на твърденията
на В., че по време на въводите във владение е действал в качеството на
пълномощник на това трето лице. Такова обстоятелство не е отразено в
протоколите за въвод във владение, които са официален документ и се ползват
със съответната доказателствена сила. Направените във въззивната жалба
доказателствени искания за преклудирани. На първо място съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза не са искани от жалбоподателите
в първата инстанция. Представените молба от П. И. и декларации от три лица,
също са преклудирани. Декларациите са с дата от 30.11.2019г, която е
недостоверна. Освен това нито декларациите, нито молбата от
И. представляват доказателства за фактите, изложени в тях, тъй като същите
са частни документи без достоверна дата и са доказателство единствено, че са
от лицата, които са посочени като техен автор, но не и за фактите, изложени в
тях.
По тези съображения първоинстанционният съд е стигнал до правилен
правен извод, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск и е
уважил същия. Решението като правилно следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемата разноски в
размер на 600лв, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 916 от 16.06.2023г, постановено по гр.д.
№ 5294/22 по описа на РРС.
ОСЪЖДА К. И. В., ЕГН ********** с адрес за призоваване-г******* /
по месторабота/ и С. П. В., ЕГН ********** с адрес за призоваване-***,
******* / по месторабота/ да платят на Г. Х. Б., ЕГН ********** със
съд.адрес-***** чрез адв.С. К. сумата от 600лв, представляващи направени
разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4