Р
Е Ш Е Н И Е №1355
гр. Перник, 11.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5-ти състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-Д.
при
участието на секретаря К.С. като разгледа гр. д. № 2870 по описа за 2016
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по иск с правно
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
предявен от “Водоснабдяване и канализация” ООД иск, с който е поискало да бъде установено по отношение на
Г.Г.Д., че същата
дължи сума в размер на 346,86лв. лв.,представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода в имот находящ се в гр.Перник, кв. „Т.“, **** за периода от 27.06.2012 г. до 02.06.2014 г., заедно с обезщетение за забава в размер на 32,64 лв., представляваща лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.09.2012 г. до 07.08.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата 346,86лв., считано
от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 13.05.2016г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се
извършените в хода на производството разноски.
Ответницата в срока за отговор ответницата оспорва
предявените искове по основание и размер. Изтъква прекомерност на
претендираната сума, тъй като въпреки наличието на водомери в имота, ищецът
отчита потреблението на вода на „база“, което е довело до неправилно отчитане
на действителното реално потребление на вода за процесния период като в тази
връзка оспорва начина на отчитане на
потреблението на вода. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена е комплексна съдебно-икономическа
и техническа експертиза.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а това се установява и от приложеното към настоящото
частно гр. дело № 1705/2016г. по описа на ПРС, че по отношение на Г.Г.Д. въз
основа на заявление от 13.05.2016г. от заявителя “Водоснабдяване и канализация”
ООД – гр. Перник, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл.
415 от ГПК същият е направил възражение.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат
с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен
договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба
касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при
действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и
К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират
приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан
към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите
на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се
приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от
общите условия на доставчика.
От приетите като писмени доказателства Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приети
с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между В и К
оперетора и потребителя (собственика или ползвателя на водоснабден имот) на
такава. Общите условия на ищцовото дружество за
предоставяне на ВиК от 2014г. са публикувани в-к “Новинар” от 21 август
2014г., съгласно изискванията на чл.11 ал.7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния имот.
В конкретния случай от представената с исковата молба справка-извлечение от
сметка на абонатен № 1260283, както и от
заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-икономическа и
техническа експертиза, се установява, че на името на ответницата има открита
партида в ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че тя е
потребител на предоставяните от последното услуги. Още повече, че това
обстоятелство не се оспорва от ответника по делото. Направеното с отговора на
исковата молба оспорване е само по отношение размера на претендираните суми,
като се твърди, че същите са завишени по размер. В същия отговор, обаче, не се
оспорва това, че за процесния период ответницата е била в договорни отношения с
ищцовото дружество и е бил потребител на същото. С оглед на това, по делото е
доказало, че между ищцовото дружество и ответника е налице договорно
правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и общите условия на доставчика.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск,
ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В подкрепа на твърденията си за съществуване на задължения на ответника към
ищцовото дружество е представено извлечение от сметка на абонатен № 1260283 за периода, който е предмет на делото, в което
сумите като главница и лихви за забавено плащане съответстват на тези, посочени
в исковата молба. Същите суми са посочени като задължение на ответника към
ищцовото дружество и в заключението на изслушаната по делото експертиза. Вещото
лице е посочило, че с предписание от 23.07.2009г. е установена необходимост от
профилактична проверка на водомера. С Акт № 657489 за първоначално монтиране за
снемане за ремонт от 21.08.2014г. е снет водомер без пломба и без номер. Поставен е нов водомер. Отразено
е, че ищцата е заплатила на ищеца сумата от 39,60лв. като вноска за периода
09.08.2012г. -12.06.2014г. Вещото лице е отразило, че процесния период
водомерът поставен в имота на ответницата не отговаря на изискванията за
техническа изправност, поради което на абоната са начислявани служебно количества потребена вода.Спорно е
чие е задължението за предприемане подмяна на неизправните водомери с нови и
дали през процесния период отчитането е ставало по прогнозни цени, което е
довело до значително завишаване на размера на задължението, като това се дължи
на неизправни водомери, което не може да се вмени във вина на ответника.
Както се посочи по-горе, отношенията между страните се уреждат от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Видно от разпоредбите
на чл. 7, ал. 3, както и чл. 11, ал. 3 от същата наредба, водопроводното
отклонение заедно с водомерния възел е собственост на доставчика на услугата –
в случая ответното дружество. Именно поради тази причина същото е задължено и
да извършва ремонта на тези съоръжения, включително и на общия водомер по
силата на чл. 32, ал. 10 от Наредбата. По силата на чл. 7, ал. 4 и чл. 11, ал.
4 от Наредба № 4, сградната инсталация е собственост на собствениците на
сградата или на обособените обекти в нея. От същите разпоредби е видно, че
индивидуалните водомери за всеки един от обектите в сградата са част от
вътрешната инсталация, поради което са собственост на собственика на всеки един
обособен обект /апартамент/. Това изрично следва и от разпоредбата на чл. 11,
ал. 5 от Наредба № 4, съгласно която доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите.
От тази разпоредба следва, че задължено лице за поддръжката на индивидуалните
водомери в изправност е именно потребителя. Същият извод следва и от
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, от които е видно, че при
неизправни индивидуални водомери задълженията на доставчика са ограничени до
отправянето на предписания за извършването на ремонта и монтажа на вече
отремонтирания водомер. Същевременно до извършване на ремонта е възможно да
бъде поставен оборотен водомер на мястото на повредения.
Както се посочи по-горе, през процесния период на ответника са дадени от
ищцовото дружество съответни предписания. Както се посочи по-горе, обаче,
отстраняването на неизправностите на индивидуалните водомери е задължение не на
ищцовото дружество, а на съответния потребител. Предвид на това, не е налице
неизпълнение на задължение от страна на “Водоснабдяване и канализация” ООД –
гр. Перник, за ремонт на повредените индивидуални водомери, което от своя
страна да доведе до незаконосъобразно начисляване на дължими се от ответника
суми за този период. Обратното - ответникът е този, който е следвало да
отстрани констатираните неизправности в индивидуалните му водомери, като при
неизпълнение на това си задължение същия ще следва да понесе санкцията за него.
Начинът на отчитане и заплащане на доставената и отведена питейна вода е уреден
в разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. В случая при неизправни
водомери ответникът следва да бъде приравнен на потребител без такива водомери.
В този случай, съгласно чл. 24, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и
К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Перник, при повреждане на
индивидуален водомер количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.
23, ал. 5 от Общите условия. В последната разпоредба е залегнало нормативно
определено количество вода за жилището за всеки един от обитателите му, като
при определяне на крайното задължение се сумира количеството вода за всички
обитатели на жилището.
С оглед на това, задължението на ответника към ищцовото дружество за
периода от 27.06.2012 г. до 02.06.2014 г.е определена при спазване на установените с Общите условия правила, като
същите съответстват и на нормативно закрепените такива. Това е видно от
разпоредбата на чл. 39, ал. 4, т. 3 от Наредбата, която препраща съответно към
разпоредбите на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от същата. Същевременно чл. 23, ал. 5 от
Общите условия по своето съдържание приповтаря разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от
Наредбата. Предвид на това, възраженията на ответника срещу определяне на
размера на задължението му за посочения период са неоснователни и доколкото
същия не е предприел своевременно действия по отстраняване на неизправностите
на водомерите, той ще следва да търпи санкцията размера на задължението му да
бъде определен по установения от закона ред, а не по пътя на отчитането на
реалното потребление.
С оглед на това ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи
съществуването на договор между него и ответника, както и размера на
задължението на ответника, както и това, че този размер е определен при
спазване на нормативно определените изисквания за това. Ищцовото дружество не
може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй
като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване
подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и
доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи
от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено
плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.
Предвид гореизложеното, предявените положителни установителни искове за
главницата и лихвата за забава са основателни и следва да бъдат уважени за
посочените по-горе периоди и размери, както са и предявени.
В отговора на исковата молба е направено възражение, че част от вземането
на ищцовото дружество е погасено по давност. Вещото лице в заключението си е
изчислило каква част от дължимите от ответницата суми са погасени по давност,
като е взето предвид и извършеното частично плащане от 11.09.2014г. Частичното
плащане при спазване на разпоредбата на чл.76 ЗЗД погасява задължението за
лихви, и част от дължимата главница, а дължимият от ответницата остатък е в
размер на 184,70лв. Върху дължимата главницата се дължи и законна лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.05.2016 г. до окончателното изплащане.
По разноските в исковото и заповедното производтво:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 175лв., като ответницата
следва да заплати сумата от 85,17лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Следва
да бъде заплатена от ответницата сумата от 13,21 лв. – разноски по заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответницата
не претендира разноски за настоящото производство.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г.Д., с ЕГН **********,***, че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Средец” №
11, сума в размер на 184,70 лв., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена, но незаплатена вода в имот находящ се в гр.Перник, кв. „Т.“, ****, за периода от 13.05.2013г. до 02.06.2014г, ведно
със законната лихва върху главницата от 184,70лв. считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на запоред за изпълнение – 13.05.2016г.
до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска до пълния предявен
размер от 346,86лв. и за периода от 27.06.2012г. до 12.05.2013г., като
неоснователен, както и иска .
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Средец” №
11 срещу Г. Г.Д., с ЕГН **********,*** иск за сумата
жт32,64лв. представляващ с обезщетение за забава
на месечните плащания за периода от 27.06.2012г. до 02.06.2014г. като погасен чрез плащане. ОСЪЖДА Г. Г.Д., с
ЕГН **********,***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Средец” № 11, сумата от 85,17 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Г. Г.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. “Средец” № 11, сумата от 13,21 лв. – разноски за заповедното производство.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело № 1705/2016г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: