РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 80931
гр. София, 01.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110135790 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Кредито“ ЕООД срещу В. Б. С., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за потребителски кредит от 14.01.2020г.
Със заявлението се иска присъждане насумите:
1352.55 лева - непогасена главница;
266.70 лева – договорна лихва;
1393.80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
60.00 лева – разходи;
61.46 лева - държавна такса и
445.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че по отношение на търсената неустойка, разходите за събиране на
вземането и адвокатското възнаграждение заявлението следва да се отхвърли по следните
съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между В. Б. С. и „Кредито“ ЕООД договор за заем има характер на
потребителски договор. Търсената сума от 1393.80 лева по него е за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на заема след получаването му.
Като взе предвид размера й и съотнасянето на неустойката към заемната сума, както и
1
липсата на методика за определянето й, съдът намира, че тази неустойка е нищожна.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението,
независимо от размера й. Начислена по този начин, тази неустойка по същество е добавък
към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява
неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения.
По отношение на търсения разход от 60.00 лева за събиране на вземанията, съдът
намира, че не следва да се присъжда, тъй като няма представени доказателства за
осъществяването му.
По отношение на разхода за адвокатско възнаграждение, съдът преценява, че няма
доказателства за реалното заплащане на същото. Приложено е пълномощно за адв.Н., с
което й е учредена надлежно представителна власт. Представено е платежно нареждане за
заплащане на възнаграждение за правни услуги за 67 преписки, без опис към пълномощното
или платежното, от който да е видно какъв е размера на платеното възнаграждение по
конкретното дело.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните
в издадената заповед суми за разноски за държавна такса – 32.38 лева /за горницата до 25.00
лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане
вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Кредито“ ЕООД, в частта относно сумата от 1393.80 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по договор за потребителски кредит от 14.01.2020г.,
2
както и в частта относно сумата 60.00 лева – разходи за извънсъдебно и съдебно събиране
на вземанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3