Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.10.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на
тридесети септември две хиляди двадесет и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №377 по описа
за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е образувано по касационна жалба на Р.Т.Р.
***, чрез процесуалния си представител адв. а.с.срещу Решение №75/22.06.2021 год.,
постановено по АНД №1368/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора. Със
същото е потвърдено Наказателно постановление №11-01-388-2020/21.01.2021 год.
на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на Р.Т.Р.
***8 е наложено административно наказание „глоба" в размер на 582.35 лева
на основание чл.256, ал.2
от Закона за обществените поръчки за нарушение на чл.17, ал.1, във връзка с
чл.20, ал.3, т.2 във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от същия закон.
В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът твърди,
че неправилно въззивният съд е приел, че е безспорно извършено
административното нарушение, без да обсъди в подробности наведените в хода на
съдебното производство оплаквания. Видно от издаденото наказателно
постановление, изпълнителното деяние се изразява в бездействие, доколкото се
твърди, че не са приложени предвидените в чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП правила за възлагане
на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица по реда на глава 26 от ЗОП. Ето защо е следвало да се посочи периода на
това бездействие, с което ще се изпълни условието на закона за наличието на
дата на нарушението. Като дата на извършване на нарушението е приета датата на
издаване на фактура №5562, която обаче не е на стойност от 48 529.00 лв.
без ДДС, а на стойност 29 117.40 лв. без ДДС – 20.06.2019 год. Доколкото
преди тази дата е налице издаването на проформа фактура, респективно извършването
на авансово плащане, то като дата на извършване на нарушението следва да се
приеме датата на заявката или датата на доставката. Тези възражения неправилно
са игнорирани от страна на районният съд. Не е прието, че в случая касатора е
действал в условията на крайна необходимост. Касае се за дейност на подмяна на
ел. двигател, задвижващ помпите и която дейност представлява спешна и неотложна
доставка, доколкото тези двигатели са от необходимост за извършването на
основаната дейност на дружеството. Моли съдът да постанови решение, с което да
отмени решението на Районен съд Стара Загора и да се постанови друго, с което
да се отмени обжалваното наказателното постановление.
Ответникът по жалбата Агенция за държавна финансова инспекция, редовно
призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юриск. Н.С. оспорва
жалбата като неоснователна, а обжалваното решение намира за правилно и
законосъобразно. Подробни съображения в тази насока излага в представената
писмена защита по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата,
поради което счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на
страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Р.Т.Р.
*** против Наказателно постановление №11-01-388-2020 от 21.01.2021 год. на
Директора на АДФИ, с което на Р.Р. е наложено административно наказание глоба
размер на 582.35 лв. на основание чл.256, ал.2 от ЗОП за нарушение на чл.17,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.3, т.2във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се обосновава на това, че на
20.06.2019 год. в гр. Стара Загора, инж. Р.Т.Р., в качеството си на управител
на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр. Стара Загора и секторен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП, е подписал за получил
фактура №********** от 20.06.2019 год. с обща стойност 48 529.00 лв. без
ДДС /58 234.80 лв. с ДДС/ в т.ч.: за доставка на ел. двигател КНV400-4 В3 -
статор и ротор за 25 697.40 лв. без ДДС и динамично балансиране за
22 831.60 лв. без ДДС, като е поел задължение за извършване на разходи,
надвишаващи минималният стойностен праг по чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, без да е
приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица, при условията и по
реда на глава двадесет и шеста от ЗОП, въпреки наличието на законови основания
за това /субект, обект и стойност/. Вместо това, поръчката е възложена
директно, а разходът е доказан с първични платежни документи по чл.20, ал.5 от
ЗОП.
За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд
приел, че наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а вмененото във вина на Р. нарушение е доказано по
безспорен начин. При реализирането на административнонаказателната отговорност
на касатора не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосноват отмяната на наказателното постановление, приел, е че нарушението е
извършено при пряк умисъл, а размера на глобата е определена правилно.
Описаното деяние правилно е било прието като нарушение на цитираните в
наказателното постановление материално правни разпоредби.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Спор относно фактическата обстановка по делото не
съществува между страните, като не се оспорват фактите подробно отразени в
обжалваното наказателно постановление. Спорът е правен и касае квалифицирането
на деянието като извършено такова при крайна необходимост, респективно дали е
налице съответствие на наказателното постановление със законовите изисквания за
това.
За да се даде отговор на това е необходимо да се
направи анализ на приложимите материално правни разпоредби.
Съгласно чл.256, ал.2 от ЗОП, възложител, който
възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния
стойностен праг по чл.20, ал.3, без да приложи предвидения в закона ред за
възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие
на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения
разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10
000 лв. Съгласно чл.20, ал.3,
т.2 от ЗОП, възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране
на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки
имат прогнозна стойност при доставки и
услуги, с изключение на услугите по приложение №2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв.,
а съгласно чл.17, ал.1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат предвидения
в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията
за това.
Безспорно е по делото, че касаторът Р.Т.Р. е
управител на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД и като такъв се явява секторен
възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП. Въз основа на това, следва да
се приеме, че за него са задължителни разпоредбите на ЗОП при разходването на
средствата от страна на представляваното от него дружество. Ето защо когато се
получи заявка относно извършването на разход, следва да се направи анализ на
този разход и според неговата прогнозна стойност да се вземе решение каква
процедура да се спази при разходването на публичните средства. В конкретния
случай е възникнала необходимост от подмяна на статора и ротора на двигател от
подстанция Ягода, като за целта са
подадени две заявки от 14.09.2018 год. с прогнозни стойности съответно
25 700.00 лв. и 22 800.00 лв. /лист 39 и 40 от АНД №1368/2021 год. по
описа на Районен съд Стара Загора/. Така подадените заявки не предполагат провеждането на процедури по реда на ЗОП. Въз
основа на така получените заявки, е получена оферта от 12.09.2018 год. и от
„Елин инженеринг“ООД, като цената на статора и ротора в комплект е
25 697.40 лв. без ДДС, а цената за динамично балансиране, сглобяване и
доставка е в размер на 22 831.60 лв. без ДДС /лист 38 от АНД №1368/2021
год. по описа на Районен съд Стара Загора/. Нито във съставеният акт, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е направен анализ на събраните
по преписката доказателства и въз основа на този анализ да се изведе извод, че
са налице законовите предпоставки за провеждането на съответната процедура.
Както актосъставителят, така и наказващият орган са посочили механично
издадените фактури, респективно платежните нареждания. Въз основа на тях обаче
не може да се обоснове извод за наличието на законовите предпоставки за
провеждането на олекотената процедура за възлагане на обществената поръчка, тъй
като с тях се разходват паричните средства под предвиденият праг. Изчисляването
на прогнозните стойности е законово регламентирано подробно в чл.21 от ЗОП.
Следвало е наказващият орган да посочи според него, защо е приел, че е
необходимо провеждането на процедурата по договаряне, като посочи и въз основа
на кои от посочените в чл.21 от ЗОП способи е изчислил прогнозната стойност на
поръчката. Това е така, тъй като посочената като нарушена разпоредба на чл.20,
ал.3, т.2 от ЗОП, борави с това понятие и същото е елемент от фактическия
състав на административното нарушение.
На следващо място съдът намира, че в описателната
част на наказателното постановление е налице несъответствие на описаните
обстоятелства, тъй като е посочено, че на 20.06.2019 год. касатора е подписал
за получил фактура №********** от 20.06.2019 год. с обща стойност от
48 529.00 лв. без ДДС /58 234.80 лв. с ДДС/. Същата е приложена по делото
и е видно, че същата е на стойност 29 117.40 лв. без ДДС или
34 940.88 лв. с ДДС. С други думи, с така цитираната фактура не се поема
задължение за посочената в наказателното постановление сума. Задължението в
размер на 48 529.00 лв. без ДДС е поето с издаването на проформа фактура
№2745/16.10.2018 год., която отново е получена и подписана от Р.Р..
Като изпълнително деяние е посочено в наказателното
постановление, че с подписването на фактура №********** от 20.06.2019 год.
касатора е поел задължение на обща стойност от 48 529.00 лв. без ДДС /58
234.80 лв. с ДДС/. Същото не се подкрепя от приложените по делото писмени
доказателства. Поетото задължение в такъв размер е осъществено с получаването
на проформа фактура №2745/16.10.2018 год., издадена от „Елин инженеринг“ ООД.
Плащането на същата е осъществено на две вноски – авансово в размер на
23 293.92 лв. с ДДС, въз основа на фактура №**********/14.11.2018 год. на
дата 13.11.2018 год. и на 19.06.2019 год. в размер на 34 940.88 лв. с ДДС,
за което е издадена проформа фактура на същата стойност №**********/19.03.2019
год. В този смисъл, към датата на поемане на задължението /както е посочено в
наказателното постановление/ 20.06.2019 год., това задължение е било вече
платено. С издаването на посочената фактура се документира крайната стойност на
доставката и услугата извършени от „Елин инженеринг“ООД, но не се поема ново
задължение, което да бъде платено в бъдеще. Понятието поел задължение
предполага осъществяването на действия в бъдещето, които да се изразят в
плащането на някаква сума, но не и платена вече такава. Налице е противоречие
между фактическото описание на административното нарушение и неговата квалификация,
което е самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
За пълнота на изложението, съдът намира, че е
неоснователно изложеното в касационната жалба, че деянието се изразява в
бездействие, като съответно следва да бъде посочен и периода на това
бездействие. Посочената като санкционна разпоредба на чл.256, ал.2 от ЗОП,
предвижда налагането на глоба на възложител, който възложи обществена поръчка,
като сключи договор или извърши разходи
или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или
надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи
предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно
стойността на поръчката при наличие на основания за това. Ето защо административното
нарушение може да се прояви под три форми -
сключване на договор, извършване на разходи или поемане на задължение. В
конкретния случай, според наказващият орган административното нарушение е
осъществено чрез поемане на задължение, поради което и за същото следва да бъде
посочена конкретна дата, на която е поето това задължение. В конкретния случай,
това е датата 16.10.2018 год., когато е подписана и получена проформа фактура
№********** от „Елин инжгенеринг“ООД, а не както е посочил нагазващият орган
20.06.2019 год., когато е издадена окончателната фактура №**********.
Въз основа на изложените съображения, касационната
инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено
наказателното постановление е неправилно и като такова следва да се отмени. Тъй
като делото е изяснено от фактическа страна от една страна, а от друга не е
налице допуснато нарушение на процесуалните правила, не е необходимо връщането
на делото за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на
спора. С оглед на установените нарушения при реализирането на
административнонаказателната отговорност на касатора, касационният състав
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2,
предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №75/22.06.2021 год., постановено по АНД № 1368/2021
год. по описа на Районен съд Стара Загора, като
вместо него постанови:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №11-01-388-2020/21.01.2021 год. на Директор на
Агенция за държавна финансова инспекция - София.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.