Р Е Ш Е Н И Е
№ 1785
гр. Русе, 30.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2965 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и по чл. 240 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу Р.С.Х., в която се твърди, че на 11.08.2017г. е сключен
между страните договор за потребителски кредит №****, по силата на които ищецът
предоставил на ответника сумата от 2700лв., която той следвало да върне на 36 равни
месечни погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва, образуващи
„общо задължение“ по кредита в размер на 4743,00лв. По избран и закупен от ответника
„пакет от допълнителни услуги“, той дължал на кредитора и възнаграждение в
размер на 2679,12лв., разсрочено на месечни погасителни вноски в размер на по 74,42лв.
Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в
размер на 7422,12лв., а на погасителната вноската 206,17лв.
Твърди се, че
кредиторът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел част
от отпуснатата в заем сума за погасяване задълженията на ответника по други два
договора с ищеца, а остатъка от 1712,16лв. му били преведени по банкова сметка.
***, че длъжникът не е изпълнил точно поетите с договора задължения, направил
само десет пълни погасителни вноски и една непълна, на основание уговореното и
прието в чл.12, ал.3 от Общите условия към
Договора за потребителски кредит, договорът бил прекратен от страна на
кредитора на 11.09.2018г., а на 12.09.2018г. на длъжника било изпратено
уведомително писмо, с което е информиран за прекратяването му.
Твърди се, че
размерът на погасените от Р.С.Х. задължения по договора са общо 2115,28лв., с
които е погасил част от „номинала по договора за заем“ в размер на 2016,22лв.,
сумата от 29,06лв. отишла за погасяване на лихвите за забава, които дължал на
основание чл. 12.1 от ОУ към договора, а сумата от 70лв. за обезщетяване на
разноските на кредитора направени за извънсъдебното събиране на задълженията
(писма, телефонни обаждания и пр.).
За събиране на
задълженията си по процесния договор, ищецът депозирал заявление по реда на
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №****/2019г. по описа на Районен
съд Русе и издадена заповед за изпълнение за сумата 5405,90лв. представляваща
неизплатено задължение по процесния договор.
Ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено задължението на
ответника за сумата 2275,08лв.
представляваща главница по договора и за която е издадената заповед за
изпълнение, както и да бъде осъден ответникът да заплати сумите 1195,90лв.
договорно възнаграждение и 1934,92лв. възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги по процесния договор.
В срока по чл.131 ГПК, както и в проведеното съдебно заседание ответникът не е депозирал
становище по предявените срещу него искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2017г.
между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответника в качеството на
длъжник е сключен договор за потребителски кредит №****, при следните
параметри: сума на кредита 2700лв., срок за погасяване на задължението 36
месеца; размер на погасителната вноската 131,75лв.; годишен процент на
разходите – 49,90%; годишен лихвен процент – 41,17% и общо задължение по
кредита в размер на 4743лв. На същата дата страните са подписали и споразумение
за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, за които ответникът се е
задължил да заплати на ищцовото дружество възнаграждение в размер на 2679,12лв.,
платими също на месечни вноски в размер на 74,42лв. всяка. Така общото
задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 7422,12лв.,
които следвало да се погасят на с 36 месечни вноски в размер по 206,17лв.
Няма спор по
делото, че ответникът е изпълнил частично поетото задължение по договора, като
е заплатил 2115,28лв., което ищецът изрично признава в исковата си молба на
стр.2 (л.3 от делото).
По депозирано от
ищеца заявление на 28.02.2019г. е образувано ч.гр.д. №****/2019г. по описа на
Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №***срещу
ответника за сумите 5405,90лв. главница по договор за потребителски кредит №****,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.03.2019г. до изплащане
на вземането, 108,12лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство. Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 ГПК
възражение от длъжника, с оглед на което на заявителя са дадени указания от
заповедния съд да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
В депозираното
заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№****/2018г. по описа на
РС – Русе, ищецът като заявител е посочил, че сумата от 5405,90лв. е дължима главница по Договора за потребителски
кредит №****. Когато претенцията е основана на вземане от договор за
потребителски кредит (паричен заем), под дължима главница се разбира
неизплатената част от отпуснатата в заем сума, тази която реално е получил
заемополучателя. Поради това съдът е приел в заповедното производство, че
претендираното вземане е в достатъчна степен индивидуализирано и е издал заповед
за изпълнение за тази сума, също с посочения от кредитора характер на главница.
В настоящото исково
производство, с уточняваща молба преди размяната на книжа по чл. 131 ГПК,
ищецът е посочил , че претендираната по установителния иск сума за главница е в
размер на 2275,08лв., а за останалите суми е изменил искането си, като
претендира осъждане на ответника за 1195,90лв неизплатено договорно
възнаграждение и 1934,92лв. неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. С оглед това
изменение на исковата претенция, след приключване на настоящото производство
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. подлежи
на обезсилване от заповедния съд за двете суми по осъдителния иск.
Въпреки, че по
делото няма възражение за неравноправни клаузи в процесния договор, константна
е практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според
която националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, какъвто се явява и процесния.
Правилата на директивата са транспонирани в националното ни право, като в чл. 146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е
уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
След извършена
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния
потребителски договор съгласно константната по този въпрос съдебна практика,
настоящият съдебен състав намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка е
необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора
поведение без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в
договора за потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет
от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на
съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия
„допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по
кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства)
и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита.
Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в
отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното
естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение
за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК,
което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“,
които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146,
ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г.
по в.т.д.№5/2019г. и Решение
№26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че възнаграждението за закупен от ответника пакет от
допълнителни услуги е недължимо. По тази причина осъдителната претенция на
ищеца за сумата от 1934,92лв. се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че за ответника като заемополучател е
възникнало задължение за заплащане само на уговореното в договора за заем, т.е.
връщане на отпуснатата в заем сума заедно с договорната лихва. Размерът на
последната и формирания по договора ГПР не надвишават императивното ограничение
на ГПР за потребителски кредит уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК и няма основание да
се приеме, че клаузата уговаряща размера на договорната лихва е нищожна,
съответно да не се дължи нейното плащане.
По делото няма
спор, че поради забава в плащанията, кредиторът се е възползвал от правото си
по чл. 12.3 от ОУ към договора да обяви предсрочна изискуемост на вземането си
считано от 11.09.2018г. Към него момент падежиралите и неплатени от ответника
месечни погасителни вноски са били една пълна и една непълна, което е видно и
от представеното от ищеца извлечение по сметката към процесния договор л.44 от
делото), неоспорено от ответника.
Съобразявайки задължителните указания по т.2
от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, че размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането, следва да се приеме, че поради обявената от
ищеца предсрочна изискуемост, дължимата от ответника договорна лихва е само тази
с настъпил падеж. Даденото различно разрешение в т.12.5 от ОУ към процесния
договор, за дължимостта при прекратяване на цялата договорна лихва, на което се
позовава ищецът не следва да намери приложение.
Този текст от ОУ не е индивидуално уговорен от страните и се явява
неравноправна клауза, съответно и нищожна такава.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че с плащането на десетте пълни вноски
ответникът е платил недължимо сумата от 740,42лв. под формата на вноски по
закупения пакет „допълнителни услуги“, която сума надвишава дължимата договорна
лихва по падежиралите две вноски, които не са платени и са дали повод за
обявяване предсрочна изискуемост на вземането по договора. С оглед на това,
следва да се приеме, че осъдителната претенция за възнаградителна лихва по
процесния договор в размер на 1195,90лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Като предмет на делото ищецът не
е въвел претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва след прекратяването на договора и обявяването на неговата предсрочна
изискуемост, поради което и такава не следва да му бъде присъдена.
Съобразно установеното
по делото, изложените съображения по-горе и липсата на направени от ответника
възражения, следва да се приеме, че исковата претенция е основателна само по
отношение на претендираната с установителен
иск главница в размер на 2275,08лв.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца
разноски пропорционално на уважената част от исковата претенция. За исковото
производство от общо претендираните 472,90лв. (172,90лв. държавна такса, 300лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилата на чл. 25 от НЗПП), следва да се присъдят 199,02лв. За заповедното производство
дължимите на ищеца разноски са в размер на 87,59лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.Х. ЕГН********** ***
дължи на „Профи Кредит България”
ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт
Радина Иванова сумата 2275,08лв.,
представляваща неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит №****/11.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху нея
считано от 01.03.2019г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №***/06.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на Районен съд – Русе. и
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи
Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752 против Р.С.Х. ЕГН********** иск за заплащане на сумата над 1195,90лв. договорна лихва и сумата от 1934,92лв. възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №****/11.08.2017г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.С.Х. ЕГН**********
*** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Радина Иванова
сумите 199,02лв. разноски за
настоящото производство и 87,59лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: