Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 66/2023
г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с вр. чл.
73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Делото е образувано по жалба
от
„Гърбище Екотур“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение № 09/312/02481/3/01/04/01 с изх.№ 07-0400/1478#272 от
29.11.2022 г., издадено от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция, в размер
на ***
лева.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено
от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с приложимия материален закон. Жалбоподателят сочи,
че е извършил одобрената инвестиция в договорения срок, като е изпълнил и
всички задължения, произтичащи от сключения договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, както и приложимата Наредба №29 /11.08.2008 г. В тази връзка, намира за неправилни констатациите
и изводите на административния орган за
наличие на нередност, поради неизпълнение на договорни и нормативни задължения.
Счита, че заложените в програмата финансови показатели са прогнозни, като
дружеството не е поемало задължение за
пълното изпълнение на одобрения бизнес план, а разминаването на финансовите
резултати за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017
г., с тези прогнозни стойности, не
представлява неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Сочи също, че
административният орган не е обосновал финансовото отражение на твърдяното
нарушение върху средствата от европейските фондове, поради което не е налице
основна предпоставка за определяне на финансова корекция. Намира за неприложими
към случая Правилата
за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР
2007-2013“, на които се е позовал административния орган, като счита, че
горните Правила не са били част от действащото законодателство, към датата на
сключване на Договора за подпомагане №*** от 22.07.2013 г. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 3, §1
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18
декември 1995 година. Счита, че при твърдяна от органа нередност, извършена в
периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017
г., същата е следвало да се установи в рамките на 4 години, считано от 01.01.2018 г. Поради липсата на каквито и да било действия от
страна на компетентните органи, които да прекъснат давността, последната е
изтекла на 01.01.2022 г. Сочи, че Уведомителното
писмо с изх.№07-0400/1478#44/
14.06.2022 г. е надлежно съобщено едва на 14.09.2022 г. – след изтичане на давностния срок, поради което не може да се приеме за
действие, прекъсващо давността. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира
направените по делото разноски, съобразно приложен списък на разноските. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, както и в представени
писмени бележки, поддържа подадената жалба, като се позовава и на Решение на
СЕС от 21.12.2011 г., постановено по дело С-465/10 .
Ответникът – Заместник-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ – София, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна
и моли да се бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 22.07.2013 г. между ДФ „Земеделие“ /Фонда/ и „Гърбище Екотур“ ЕООД /Ползвател/, на основание чл.31, ал.2 от
Наредба №29/11.08.2008 г. е сключен Договор
№*** за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/
2007- 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/. Предмет на договора е предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ в размер на *** лв., представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяването на Проект № *** от 09.12.2011 г.
"Смяна на предназначението, преустройство и основен ремонт на част от
бивша детска градина в къща за отдих в УПИ-*, кв.* по частична регулация на ***“,
съобразно приложен бизнес план /л. 32-66 от делото/. Съгласно договора,
ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията, предмет на
договора в срок от 24 месеца след подписването му, но не по-късно от 15.07.2015
г., като с анекс №I/20.07.2015 г., последният срок е удължен до 15.09.2015 г. В т.4.12 от договора е предвидено
задължение за ползвателя, да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи.
Видно от приложения бизнес план, кандидатът се е задължил да извърши
преустройство и ремонт на бивша детска градина в къща за гости, като от горната
инвестиция реализира приходи, както следва: за I-ва година - 30 000 лв., за II-ра година - 37 440 лв., за III-та година – 38 880 лв. В бизнес плана е предвидено също и
осигуряването на 2 работни места за период от 10 години.
Във връзка със заявка за
окончателно плащане, подадена на 08.10.2015 г., на 17.11.2015 г., с писмо на
зам.изпълнителен директор на ДФЗ е оторизирана сумата в размер на ***
лв.- окончателно плащане по сключения договор за финансова помощ. Последната
сума е изплатена на 26.11.2015 г., видно от Уведомително писмо за одобрение с
изх.№01-2600/487/15.01.2016 г. на зам.изпълнителен директор на ДФЗ.
В приложеното по делото писмо с
изх.№07-0400/1478#44/
14.06.2022 г. на ИД на ДФЗ /л.176/, адресирано до „Гърбище Екотур“
ЕООД, чрез Б. Д., се съдържа уведомление по чл.73, ал.2 ЗУСЕФСУ, за откриване
на производство по налагане на финансова корекция, както и за възможността за
подаване на писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция. В писмото са изложени подробни съображения за констатираното пълно
неизпълнение на показателите на бизнес плана за 2016 г. и 2017 г., по отношение
на показателите за заложени приходи и за постоянна годишна заетост. Посочени са
и нарушените разпоредби на Наредба №29/11.08.2008 г. и на сключения договор за
БФП, както и основанието и размера на задължението, за което ДФЗ ще издаде
решение за финансова корекция. Писмото е съобщено на адресата, на 07.07.2022 г. /л. 188-189/.
Видно от данните от
Търговския регистър, на 14.06.2022 г. по партидата на „Гърбище Екотур“ ЕООД, е вписан Договор за прехвърляне на дружествен
дял с прехвърлител: Б. М. Д. и правоприемник: Е. Б. Д.
Съобразно горните данни, към 14.06.2022
г. едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Е. Б. Д.
С оглед последните
обстоятелства, вписани в Търговския регистър, с ново писмо с изх.№07-0400/1478#201/
12.09.2022 г. на ИД на ДФЗ, дружеството, чрез управителя си Е. Д. е уведомено
за откритото производство по налагане на финансова корекция, като към горното
писмо е приложено и писмо с изх.№07-0400/1478#44/ 14.06.2022 г. на ИД на
ДФЗ. На 15.09.2022 г., писмо с изх.№07-0400/1478#201/ 12.09.2022 г., ведно с
приложението е връчено на адреса на управление ***.
Във
връзка с откритото производство по налагане на финансова корекция,
в
ДФЗ е постъпило Възражение с вх.№ 07-0400/1478#201/28.09.2022 г. от Б. Д.,
като пълномощник на Е. Д., към което е
приложено и пълномощно от 08.06.2022 г., с нотариална заверка на съдържанието и
подписа. Във възражението е посочено, че дружеството–ползвател е извършило
одобрената инвестиция в срок, като е изпълнило и всички свои договорни и
нормативни задължения. Посочено е също,
че заложените в програмата финансови показатели са прогнозни и дружеството не е
поемало задължение за изпълнение на производствената програма, поради което не е налице нередност за
визираните периоди. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 3, §1 Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година.
С Решение №
09/312/02481/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх.№ 07-0400/1478#272 от
29.11.2022 г., подписано от зам.изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, предмет на настоящия спор,
на основание чл.73, ал.1, във вр. с чл.70, ал.1, т.7, от ЗУСЕФСУ; чл.46, ал.1 и ал.2, вр
с чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията е реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от ПРСР 2007- 2013 г. / Наредба
№29/2008 г./, във вр. с
т.8.1, т.4.12 и т.4.4,б.“б“ от Договор
№*** от 22.07.2013 г.; т.30 и т.18 от
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/, на „Гърбище Екотур“ ЕООД е определена окончателна финансова корекция, в
размер на ***
лева.
В
мотивите към оспореното решение е посочено, че с писмо с изх.№07-0400/1478#44/
14.06.2022 г. е открито производство по налагане на финансова корекция, на
основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и във връзка с окончателен доклад по случай
ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/. Предвид констатациите в окончателния доклад
на OLAF
и при спазване на подхода, използван от горната Европейска служба, била
извършена административна проверка за установяване спазването на задължението
за създаване и запазване на работни места по проекта, както и за постигане на
финансовите показатели, залегнали в одобрения бизнес план. При извършената проверка
на две пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г., било установено неспазване на договорни и нормативни
задължения, представляващи одобрени индикатори по бизнес плана, както следва:
1. Реализирани приходи в размер на 0,00 лв.,
представляващо изпълнение в размер на 0,00%, спрямо заложеното в бизнес плана,
изчислени средноаритметично за проверения период, при заявени в
производствената програма приходи за 2016 г. – *** лв., за 2017 - *** лв.
и за 2018 г. – ***
лв. Прието е пълно неизпълнение на одобрения бизнес план, съобразно
разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008 г. Поради това, че са
засегнати условията, при които проектът е бил одобрен, установеното пълно
неизпълнение, както и продължителността на това неизпълнение, тежестта на
нарушението е определена като голяма. На основание т.30 от Приложението към
раздел I
“Общи положения“ от Правилата, е определено задължение в размер на ***
лв., представляващо 100% от получената субсидия, поради това, че реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за проверяваните
пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи.
2. При извършени
административни проверки в системата на НАП за календарните и финансови 2016 г.
и 2017 г., както и към м.юли 2018 г. било установено, че ползвателят е
осигурявал средногодишно 0,00 лица,
представляващо изпълнение в размер на 0,00%q спрямо заложените в бизнес
плана 4 работни места. Посочено е, че мониторингът на договора изтича на
22.07.2018 г. и доколкото към тази дата не е изтекла цялата финансова 2018
година, резултатът за 2018 г. не e взет под внимание. Средно
за двете пълни финансови години е установено изпълнение от 0,00%, по отношение
на устойчивата заетост, заложена в бизнес плана. Горното е прието за нарушение
на т.4.12 от сключения договор, във вр. с
определенията, дадени в §1, т.26 от ДР на Наредба №29/2008г. Посочено е също,
че съгласно т.4.2.3 от ПРСП 2007-2013 г. и чл.2, т.1 от Наредба №29/2008 г.,
осигуряването на заетостq
чрез разкриване на нови работни места е основна цел на програмата, както и на
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.
На основание т.18 от Приложението към раздел I “Общи положения“ от
Правилата, е определено задължение в размер на *** лв., представляващо 100%
от получената субсидия, поради това, че неизпълнението на параметрите за
устойчива заетост е по–голямо от 50%. Изложени са подробни съображения за
неоснователност на възраженията на
ползвателя, свързани с прогнозния и незадължителен характер на заложените
в програмата финансови показатели, както и
на възражението
за изтекла погасителна давност. На
19.12.2022 г., решението е съобщено на дружеството, а жалбата срещу него
е подадена на 30.12.2022 г.
По
делото е приложен и окончателен
доклад по случай ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/,
който няма пряко отношение към настоящия случай.
Видно от неоспореното от
страните заключение на вещото лице по назначената СИЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, инвестицията е завършена в края на 2015 г., като
първата година, в която е възможно да се реализират приходи е 2016 г.
Заложените в бизнес плана приходи са, както следва: за 2016 г. – ***
лв.; за 2017 г. – ***
лв.; за 2018 г. – ***
лв. Вещото лице е дало заключение, че и за трите финансови години – 2016 г.,
2017г. и 2018 г. не са реализирани никакви приходи от подпомаганата дейност,
респ., е налице 0% изпълнение на бизнес
плана, по отношение на заложените в него приходи. Според заключението, ползвателят
е планирал създаването и поддържането на 2 работни места за периода 2016 г.
- 2018 г., като от извършените справки в
НАП се установило, че дружеството няма заети лица и разкрити работни места в
изследвания период. Въз основа на горното е установило 0% изпълнение по
отношение на предвидените в бизнес плана 2 работни места за целия изследван
период от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г.
При така установените факти и след проверка на оспорения административен
акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от оспорването и насочена срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК и чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му и на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспореното решение е
издадено компетентен орган.
Според чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ, по отношение на
Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление и
контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните
и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Съгласно чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция. В случая, видно от приетата по делото Заповед №
03-РД/5268/28.11.2022 г., на основание чл.11, ал.3, вр
с чл.10, т.1 от Устройствения правилник на ДФЗ,
изпълнителния директор на ДФЗ е възложил на зам.изпълнителния директор - В. К.,
да го замества в периода 28.11.2022 г. –
01.12.2022 г. /вкл./, като осъществява всички правомощията на изпълнителния
директор, свързани с дейността на ДФЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устройствения
правилник на ДФЗ, при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен
от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично
предоставените му правомощия. Следователно, на 29.11.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ - В.
К., която е подписала процесното решение, е била
надлежно оправомощена да изпълнява по заместване функциите на изпълнителен директор
на ДФЗ /в този смисъл и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на
съдиите на ВАС по т. д. №ТР-4/2002 г./. По изложените съображения,
неоснователно е възражението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на
акта.
Спазено е и изискването за писмена форма, като оспореното решение съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, съгласно предвиденото в
чл.59, ал.2 АПК.
Според чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите
на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон.”.
В случая
е приложим е именно
редът по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, тъй като
производството е започнало след влизането в сила на последната разпоредба.
В
съответствие с чл. 73, ал. 2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението
по ал. 1, на ползвателя е осигурена възможност да представи писмени възражения
по основателността и размера на финансовата корекция, като в мотивите на
решението са обсъдени и подадените възражения.
Съдът
констатира, че в мотивите на решението е допусната грешка при отразяване на заложените в бизнес плана
приходи за 2016 г. и 2017 г., както и на планираните за горния период работни
места. Последното обаче, предвид установеното пълно неизпълнение на одобрени индикатори по
бизнес плана, не се е отразило на изводите за процентното изпълнение на бизнес
плана, както и на размера на определената финансова корекция в размер на ***
лв., представляващо 100% от получената субсидия. По тази причина, горното не представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като недопускането му не би довело до различно решение на
разглеждания въпрос.
По
тези съображения съдът намира, че в хода на производството по издаване на
оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, обосноваващи отмяната му.
Оспореният
акт е издаден и в съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чрез
извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета
финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на
изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската
комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство.
По
силата на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, на който е основано оспореното решение,
неизпълнението на одобрени индикатори е едно от основанията за отмяна на
финансова подкрепа със средства от ЕФСУ чрез извършване на финансова корекция. Според
трайно приетото в съдебната практика, характер на такива одобрени индикатори са
показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и
постигането на целите на програмата.
Според чл. 2 от Наредба № 29/2008 г., по мярка 312 от ПРСР 2007- 2013 г. се подпомагат проекти, които
допринасят за постигане целите на мярката, а именно: насърчаване на растежа и
създаване на нови работни места в микропредприятия за
неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в
селските райони; насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските
райони.
Съгласно чл. 16, ал.1 и ал.2 от
Наредба №29/2008 г., един от задължителните документи при кандидатстване за
подпомагане по въпросната мярка 312, е изготвен от кандидата бизнес план, с
който е предвидено да се докаже икономическата жизнеспособност и устойчива
заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за
10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. От своя
страна, според легалните дефиниции, съдържащи се в §1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба № 29/2008
г., "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана,
а "устойчива заетост" -
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови за периода на
бизнес плана.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба №29/2008 год., решението за
одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието
на заявлението с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата,
както и с критериите за оценка, посочени
в приложение №6. В тази връзка, бизнес планът и заложените в него показатели са
относими за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл.2 от Наредбата, тъй като по този
начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост на
проекта за съответния период.
В случая, по силата на Договор №*** за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от ПРСР 2007- 2013 г., подкрепена от
ЕЗФРСР, на жалбоподателя, на основание
чл.31, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008 г. е предоставена безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяването на проект № *** от 09.12.2011 г.
Съгласно т. 4.12 от сключения Договор №***, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи, като според § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г.
"проект" е подаденото от ползвателя заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР.
От изложеното следва, че бизнес планът е неразделна част от проекта за
финансиране, както и от сключения договор за отпускане на БФП, а неизпълнението на заложените в него показатели, в т.ч. и тези, относно
приходите от подпомаганата дейност и поддържането на определен брой работни места
представлява неизпълнение на одобрени индикатори, по смисъла на чл.70, ал.1,
т.7 от ЗУСЕФСУ. Горните показатели се използват за изчисляване на
рентабилността и ефективността на инвестицията и чрез тях се измерва
изпълнението на одобрения проект и постигането на целите на програмата.
Съответно, неизпълнението на заложените
в бизнес плана приходи от дейността, както и на задължението за поддържане на
определен брой работни места, засягат условията за изпълнение на инвестицията,
въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото
именно с оглед на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността,
поетия ангажимент за поддържане на работни места и др., проектът е бил
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. Неизпълнението на бизнес плана, съставлява неизпълнение на самия
проект и е основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова
помощ, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика. Във връзка с
изложеното, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не
е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения, тъй като показателите,
заложените в бизнес плана били прогнозни и дружеството не е поемало задължение
за пълното изпълнение на одобрения бизнес план
Установи се от приетите по делото доказателства, че за две пълни финансови години
– 2016 г. и 2017 г., е констатирано
изпълнение в размер на 0,00%, на
заложените в бизнес плана показатели за реализирани приходи, както и по
отношение на задължението за поддържане на 2 броя
работни места. Така установеното при административната
проверка пълно неизпълнение на горните два показателя на одобрения бизнес план,
за изследвания период, не е опровергано в хода на съдебното производство и напълно се
потвърждава от заключението на вещото лице по назначената СИЕ. Горното
бездействие представлява неизпълнение на т. 4.12 от Договора, а съгласно чл.46, ал.1
от Наредба №29/2008 г., при неизпълнение на нормативните и договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, какъвто е случаят, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми /в този
смисъл и т. 4. 4, б.
"б" и т. 8. 1 от сключения договор/. Неразкриването и неподдържането
на планираните 2 работни места през целия проверяван период, вкл. и до
31.07.2018 г. противоречи на целите по
чл. 2 от Наредбата, а неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана
приходна част е индиция, че ползвателят на помощта не
е разходвал средствата ефективно, по смисъла на чл. 30, § 2, пр. 3 от Регламент
/ЕС, Евратом/ № 966/2012 г. на ЕС и на Съвета относно
финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС.
Допуснатите от ползвателя на помощта нарушения на договорни и
нормативни разпоредби води до извод за
икономическа нежизнеспособност на инвестицията,
непостигане на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което е налице и
"нередност" по чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. на ЕП и
Съвета от 17.12.2013 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303, нередността е нарушение
на разпоредба на националното право или правото на ЕС, което има или би могло
да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз. Т.е.,
дефиницията за нередност изисква само потенциална възможност да бъде нанесена
вреда на бюджета на Съюза, като тази теза се подкрепя и от трайната практика на
Съда на Европейския съюз /СЕС/, който приема, че няма изискване за доказване
наличието на точно финансово изражение на нарушението, след като определени
получени средства не са разходвани по предназначението им, съответно не са
изпълнени поети ангажименти, неразривно свързани с получаването на безвъзмездна
финансова помощ от фондовете на ЕС, доколкото наличието на посочените факти, не
може да изключи принципната възможност нарушението да има отражение върху
бюджета на съответния Фонд.
Правилно, съобразно изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. и
приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
БПФ при установени нарушения на чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /обн.
ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г./, е определен и размерът на финансовите
корекции. Органът е приложил коректно отделните процентни показатели за всяко
от нарушенията, като е отчел вида на нарушенията, тяхната тежест, степен и
продължителност във връзка с допълнителните пояснения в приложението към раздел
I "Общи положения" от Правилата. За първото нарушение е приложима т.
30, от приложението към Правилата, тъй като нарушението е продължило две пълни
финансови години, а реализираните в този период приходи са под 20% от
предвидените в одобрения бизнес план, поради което финансовата корекция е в
размер на 100 % от предоставената финансова помощ, или сумата в размер на *** лв. По отношение на второто нарушение, свързано с неизпълнение на
параметрите за устойчива заетост е
приложима т. 18 от приложението към Правилата. Неизпълнението е над 50% спрямо заложеното в бизнес плана, с времетраене две пълни
финансови години, поради което финансовата санкция е в размер на 100 % от
предоставената финансова помощ, или сумата в размер на *** лв.
Правилно и в съответствие с
чл.3, ал.1 от Правилата е определен и окончателният размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ - *** лв,
представляващо 100% от получената безвъзмездна финансова помощ.
Неоснователни са
възраженията за неприложимост на горните Правила, въз основа на които е
определен размерът на финансовата корекция. Въпреки, че Правилата не са били
приети към момента на сключване на договора за предоставяне на БФП, съдът
намира че същите са приложими. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, с Правилата се
определя единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007
- 2013 г., като в настоящия случай определеният размер на финансовата корекция
е обоснован с т. 30 и т.18 от Правилата. Следва да се подчертае, че посредством
тези правила не се извършва нова преценка на юридически факти – нарушения на
задължения на ползвателите по мерките от ПРСР и не се променят техните правни
последици - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. В случая, нарушенията и правните последици от тях,
представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова
помощ, са установени с Наредба
№29/11.08.2008 г. издадена от министъра
на земеделието и храните /Обн., ДВ, бр.76 от 29.08.2008 г./, на която се е позовал и
управляващият орган, като за ползвателя е съществувала предварителна
яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената
финансова помощ.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по чл. 3, § 1 от
Регламент № 2988/1995. Решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011
г. по дело С-465/2010, на което се
позовава жалбоподателят е постановено при различна фактическа обстановка, и
касае случаи, в които бенефициерът, в качеството си на възлагащ орган, не е
спазил правилата за възлагане на обществени поръчки.
Правилата,
свързани с института на давността по
отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни
санкции за нередности действително са определени с Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент
№ 2988/95/.
Разпоредбата на чл.
3, § 1, изр. 1 от Регламент № 2988/1995 въвежда общо
правило
за давност, приложимо в разглежданата
област на регулиране, определяйки давностен срок от
четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на
продължаваща или повторно извършена нередност е предвидено, срокът за давност
да започне да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на
многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато
програмата изрично не бъде прекратена. Предвидено е също, срокът за давност да
се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или
правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да
тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за
давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на
двукратния давностен срок, ако компетентните власти
не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била
отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1.
В
случая, общият давностен срок, посочен в чл. 3, § 1, изр.1 от Регламент №
2988/95/, действително е изтекъл на 31.12.2021 г., като към тази дата
ползвателят не е бил известен за откритото производство по налагане на
финансова корекция. Т.е не са налице действия, прекъсващи общия срок за давност.
Следва
да се има предвид обаче, че в разглежданата хипотеза, безвъзмездната финансова
помощ е предоставена в рамките на Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. Последната Програма е част от многогодишна програма за подпомагане
развитието на различните региони в държавите членки от ЕС, чрез предоставянето
на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в
рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на
общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета,
като в тази хипотеза е приложимо Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело
С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното
прекратяване и изтичането на давностния
срок в подобни случаи. С оглед на горното, при прилагането на чл. 3, § 1 от
Регламент № 2988/95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, във връзка с която е която
е сключен договорът за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Основни услуги за населението и
икономиката в селските райони" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР,
давностният срок, предвиден в чл. 3, § 1, изр.1 от Регламент № 2988/95, се
явява продължен и съответно - не е изтекъл. Следователно, не е погасено и
правото на ДФЗ за образуване на производство за администриране на нередности и
за налагане на финансови корекции.
Оспореното
решение съответства и на целта на закона. В случая, макар ползвателят да е
извършил заложените в разходната част на бизнес плана СМР и да е закупил
оборудване и обзавеждане с отпуснатите средства, след като не са генерирани
заложените в бизнес плана приходи от дейността и не са осигурени предвидените
работни места, не може да се приеме, че е постигната целта, за която е
отпусната финансовата помощ, а именно: осигуряване на икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост при реализиране на проекта.
По изложените
съображения обжалваното решение е законосъобразно
на всички основания по чл. 146 от АПК, а жалбата се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, с оглед
своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на ДФ
„Земеделие“ следват да се присъдят
деловодни разноски общо в размер на 600 лв., от които: 500 лв. за
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гърбище
Екотур“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, против Решение № 09/312/02481/3/01/04/01 с изх.№ 07-0400/1478#272 от
29.11.2022 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Гърбище
Екотур“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – град София, ***,
с ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 600 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в
14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: