Решение по дело №169/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 224
Дата: 6 март 2019 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20191100600169
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

 М О Т И В И

 

към решение от 06.03.2019 г. по ВОХД № 169/2019г. по описа на Софийски градски съд, НО, V въззивен състав

 

           Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

  С присъда от 02.10.2018г.,  постановена по НОХД № 10789/2018г. по описа на СРС, НК, 108 състав съдът е признал Н.Т.Н. ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 10.05.2018 год., около 13,40 часа, в гр. София, ж.к. “*********без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с нето тегло 9,99 грама /девет грама и 990 милиграма/, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-тетрахидроканабинол 17%, на стойност 59,94 лева /петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, като конопът е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, /ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 30 от 1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 56 от 2003 г., и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I, „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. На основание чл. 190 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски остават за сметка на държавата. Отнел е в полза на държавата на основание чл.354а ал.6 от НК наркотичното вещество марихуана.

   Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила протест от прокурор при СРП. В същия се посочва, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Посочва се също така, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като държаното от подсъдимия наркотично вещество надхвърля количеството за една цигара. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена друга такава, с която подс. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание подс. Н. моли атакуваната присъда да бъде потвърдена, като твърди, че се е отбранявал от действия, насочени срещу него.

Представителят на СГП заявява, че поддържа протеста, като моли атакуваната присъда да бъде отменена и постановена друга такава, с която подс. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като по същество доразвива доводите, посочени в протеста.

          Софийският градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Приобщил е по реда на. чл. 378 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства и доказателства и способ за доказване - експертиза, а именно: показанията на свидетелите Б.Б., Д.С., С.С.и С.Б.; протокол за доброволно предаване,  справка за съдимост, заключенията на вещите лица по изготвените  физикохимическа експертиза и СППЕ.

          Пред настоящата съдебна инстанция беше представен трудов договор на подсъдимия, който по никакъв начин не променя приетата от първостепенния съд фактическа обстановка. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

          Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин да се установява от събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка и не намира за нужно да я преповтаря.

          Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановеното решение решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение, тъй като, същия е изцяло правилен. 

          От правна страна:

С оглед на възприетото по-горе, въззивният съд, за разлика от първоинстанционния такъв, счита, че на базата на така възприетите фактически обстоятелства са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подс. Н. по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

           От обективна страна същият е осъществил състава на престъплението, зо което е обвинен, като на 10.05.2018 год., около 13,40 часа, в гр. София, ж.к. “*********без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с нето тегло 9,99 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент-тетрахидроканабинол 17%, на стойност 59,94 лева. В този смисъл правилно е съждението на контролирания съд, че е безспорно установено по делото, че именно подс. Н. е осъществявал фактическа власт над инкриминираното наркотично вещество., както и че съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и  Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I, „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, инкриминираното вещество коноп/марихуана подлежи на контрол и особен разрешителен режим, каквото разрешение подсъдимият несъмнено не е притежавал.

         Подс. Н. е осъществил състава на престъплението при форма на вина „пряк умисъл“ – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието / че държи наркотично вещество без съответоното разрешение /, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

         Настоящият съдебен състав не споделя доводите на контролирания такъв, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК – че обществената опасност на деянието е явно незначителна. На първо място тук следва да се споделят доводите на прокурора, изложени в протеста, че инкриминираното наркотично вещество не е в минимално количество / в случая същото е 9,99грама /, т.е. значително по-голямо е от това за еднократна употреба, като и стойността му / 59,94 лв. / не е ниска. Тези обстоятелства в никакъв случай не могат да обосноват явно незначителна обществена опасност на деянието.

         На следващо място от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от приетата СППЕ се установява, че конкретния случай не е изолиран в поведението на подсъдимия. Същият е употребявал марихуана ежеседмично в продължение на немалък период от време, което обстоятелство също води до извода, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието не е явно незначителна.

Ето защо въззивният съд намери, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Поради изложеното, въззивният съд прие, че постановената от районния съд присъда следва да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена друга, с която подсъдимият Н. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

Съдът намери, че в случая са налице условията на чл.78а ал.1 от НК – подс. Н. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този текст, за престъплението се предвижда наказание „глоба“, няма причинени имуществени вреди от престъплението. Ето защо настоящият съдебен състав, след като призна подс. Н. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. / хиляда лева /. При определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК, поради което определи именно този размер на глоба, който не е в противоречие с размера на глобата, определен в чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. При определяне размера на глобата съдът взе предвид и събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства – трудов договор на подс. Н., което означава, че същият получава доходи и определения размер на глобата не е непосилен за заплащене от подсъдимия.

Съдът постанови да се отнеме на основание чл. 354а, ал. 6 НК остатъчното наркотично вещество - марихуана в полза на държавата, както и веществените доказателства - опаковки и найлонов плик - да се унищожат.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди Н.Т.Н. да заплати разноските по делото в размер на 204, 82 лв. / двеста и четири лева и 82 ст. / по сметка на Републикански бюджет – СДВР, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК 5 лв. / пет лева / за издаване на изпълнителен лист.

          Мотивиран от горните съображения, въззивният съд постанови присъдата си.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.