Решение по дело №173/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли 05.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 и чл.10а, ал.1 от ЗПК, по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК за установяване на парични вземания за главница, договорна лихва и неустойка.

 

Производството е образувано по искова молба депозирана от „*********  "ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "********" №******, офис сграда **********, ет.**, офис ***** срещу *********., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на Ю.А.Д., ЕГН ********** ***, че  дължи на „********" ЕАД, ЕИК ***********, следните суми: 800,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2755300 от 23.02.2017 г.; 81,75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв., представляваща такса разходи; 485,30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 101,81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на   23.02.2017 г. между „*********" АД /Заемодател/ и Ю.А.Д. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № ******* в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 881,75 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 81,75 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 23.07.2017 г. на 5 равни месечни погасителни вноски, в размер на 176,35 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.03.2017 п, а падежът на последната погасителна вноска е 23.07.2017 г. Съгласно Тарифа на „*********" АД, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. По силата на сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължал неустойка. Предвид обстоятелството, че ответникът  не е представил на ищеца  нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 485,30 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 5 равни вноски, всяка в размер на 97,06 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща ответникът е в размер на 273,41 лева. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 26.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 101,81 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.Длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 23.07.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. На 01.09.2017 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „********" АД и „Агенцията събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „************"/ произтичащо от договор за паричен заем № 2755300/23.02.2017 г., е прехвърлено в собственост на „***********" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „**********" АД /понастоящем „*************" ЕАД/, ЕИК ***********, е правоприемник на „*********" ООД, ЕИК **********. „*********" АД е упълномощило „************" АД /понастоящем „*********" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на "**********" АД чрез „*********" ЕАД уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 2755300 от 05.09.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от известието за доставяне с баркод РSSDTS0078MNV, пратката не е получена от длъжника. На 25.01.2019 г. е изпратено повторно уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/ 2755300 /25.01.2019 г. за станалата продажба чрез куриерска фирма Лео експрес с известие за доставяне на същия адрес на ответника. Видно от обратна разписка с № VR68200253, пратката отново не е получена от длъжника. Към настоящата искова молба представяме и моля да приемете копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „***********" АД чрез „**********" ЕАД с изх.№УПЦ-С-ИАМ/ 2755300/25.01.2019 г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Последната е подала Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК била връчена на  Ю.А.Д. при условията на чл.47,ал.5 ГПК поради което на осн. 415, ал 1, т 2 ГПК е  депозиран установителния иск.

Моли съда да признае за установено, че „******** " ЕАД има следните вземания срещу Ю.А.: 800,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2755300 от 23.02.2017 г.; 81,75 лв, представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017г.(падеж на последна погасителна вноска); 45,00лв., представля-ваща такса разходи; 485,30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 101,81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.03.2017 г. до 31.08.2018г., датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира се  присъждане на  разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и в хода на настоящото производство -заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл.78, ал. 8 ГПК.

Ответникът, чрез назначеният особен представител адв. И.Н. ***  е депозирал отговор по чл.131 ГПК.

Ответникът твърди, че за прехвърляне на вземането между страните няма доказателства за това дали ответника е получил уведомленията приложени към исковата молба на ищеца по подписаното на 01.09.2017 г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „*********" АД и „********" ООД, на осн.чл.99 от ЗЗД. В отговора се сочи, че в Договора за паричен заем № 2755300 от дата 23.02.2017 год. ответникът Ю.А.Д. освен постоянен адрес е посочил и ел. поща. В чл.11 ал.1 от Договора за паричен заем № 2755300, заемателят заявил съгласието си да получава на електронната си поща, посочена в настоящия договор всякакви електронни изявления и документи от заемодателя. С исковата молба като доказателство не били приложени уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ на посочената електронна поща. В тази връзка се оспорва от ответника да е получил уведомлението, тъй като такова искане за връчване се направило с исковата молба и няма как да бъде връчено лично на ответника, тъй като му е назначен особен представител в това производство, а не процесуален представител имащ контакт с него. Също така се оспорва неустойката в размер на 485.30 лева, като прекомерна и поради накърняване на добрите нрави. Така както е уговорена неустойката била предназначена да санкционира заемателя за виновно неспазване на договорно задължение за непредоставяне на обезпечение. Това задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху главното задължение. От съдържанието на чл.4 ал.2 от Договора било видно, че уговорената неустойка е в размер на 485.30 лева, т.е. доближаваща се до размера на главницата по Договора за заем. Освен това е предвидено, че тя ще се изплаща на равни вноски по 97.06 лв. заедно с всяка вноска по договора. Направено е искане да бъде изискано като доказателство, уведомителното писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, изпратено по електронна поща.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира от фактическа страна за установено следното:

Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Не се спори, че на 23.02.2017г между „***********” АД, като заемодател и ответника  Ю.А.Д. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2755300. По силата на този договор заемодателят се е задължил да предостави на ответницата парична сума в размер на 800.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита – по ред и условията уредени в  Договора. Ответникът, в качеството си на заемател се задължава да изплаща на заемодателя, месечни погасителни вноски  в размер на 176,35 лева. Между страните била договорена лихва по кредита в размер на 81,75 лв. Безспорно е, че съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, ответникът  се е задължил да върне кредита в срок до 23.07.2017 г. на 5 равни месечни погасителни вноски, в размер на 176,35 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.03.2017г, а падежът на последната погасителна вноска е 23.07.2017 г. Била договорена между страните и такса за направени разходи,която  се начислявала при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които били дължими от ответника, която не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. По силата на сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължал неустойка. Предвид обстоятелството, че ответникът  не е представил на ищеца  нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 485,30 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 5 равни вноски, всяка в размер на 97,06 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща ответникът е в размер на 273,41 лева. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 26.03.2017 г. до 31.08.2018г., датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 101,81 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Не се спори, че на 01.09.2017 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „**********" АД и „Агенцията събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „***********"/ произтичащо от договор за паричен заем № 2755300/23.02.2017 г., е прехвърлено в собственост на „**********" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на грети лица. „**********" АД /понастоящем „*********" ЕАД/, ЕИК ***********, е правоприемник на „**********" ООД, ЕИК **********. „**********" АД е упълномощило „***********" АД /понастоящем „**********" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

 Безспорно е, че „**********” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "***************, офис сграда *******, ет.*******, офис *******е правоприемник на „*******” ООД,  ЕИК **********.

 От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че по процесния договор за заем № 2755300/23.02.2017 г.  ответникът не е  погасил нито една вноска. Вещото лице посочва, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2755300 от 23.02.2017 г.; 81,75 лв, представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв., представляваща такса разходи; 485,30лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 101,81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.03.2017 г. до 31.08.2018г., датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд до окончателното изплащане на задължението. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и проверка при ищцовото дружество и е останало неоспорено от страните.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника, от страна на "***********" АД чрез „**********" ЕАД е изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 2755300 от 05.09.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от известието за доставяне с баркод РSSDTS0078MNV, пратката не е получена от длъжника. На 25.01.2019 г. е изпратено повторно уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/ 2755300 /25.01.2019 г. за станалата продажба чрез куриерска фирма Лео експрес с известие за доставяне на същия адрес на ответника. Видно от обратна разписка с № VR68200253, пратката отново не е получена от длъжника. Към настоящата искова молба е представено  и молят съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „*********" АД чрез „*********" ЕАД с изх.№УПЦ-С-ИАМ/ 2755300/25.01.2019 г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.По делото ищецът не представи доказателства за надлежно уведомяване на длъжника, че задължението му е прехвърлено нито по реда на сключения договор за прехвърляне на задължения, нито по реда на ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 903/2018г. по описа на Районен съд – Харманли. Съдът, като съобрази, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника, породено от договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, както и изпълнение на насрещните си задължения. В тежест на ищеца е да установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава и неустойка за процесния период.

Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение между „************  "ЕАД,ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "*********" №****, офис сграда *********, ет.*******, офис ***** срещу Ю.А.Д., ЕГН ********** ***, чийто правопораждащ юридически факт е процесният  Договор за паричен заем № 2755300 от 23.02.2017г., приложен и приет по делото в заверен препис. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е предоставил на заемателя сумата от 800,00 лв., предмет на паричния заем, който факт следва и от волеизявлението на ответника в договора, че с подписването му той удостоверява надлежното получаване на заемната сума от негова страна.

Изясни се, че вземания по процеснията договор за заем в общ размер на сумата от  881,75 лв.  са прехвърлени от заемодателя  „********" АД в полза на дружества, чийто правоприемник е ищецът "*********" ЕАД, по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.,  като на  01.09.2017 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между „**********" АД и „*********" ООД, по силата на което вземането на „*********", произтичащо от договор за паричен заем № 2755300/23.02.2017 г., е прехвърлено в собственост на „********" ООД. С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора, да е прехвърлимо и да е индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен.

Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера то, за да породи последната правно действие спрямо него, законодателят, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, е предвидил извършването на допълнително действие – съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по заемното правоотношение. Цесионерът освен с правото да получи вземането, разполага с няколко  права, които имат за цел да улеснят доказването на цесията спрямо длъжника и третите лица и да спомогнат изпълнението на цедираното вземане. Едно от тези права е съобщаването на цесията на длъжника от цедента. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. Съобщаването не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните (правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие), но уведомяването има значение за третите за договора лица, какъвто е длъжникът. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването за извършване на цесия. До този момент за всички трети лица носител на вземането спрямо длъжника е цедентът. Действително съобщаването,както бе посочено по- горе не е елемент от фактическия състав на сключването на договора за цесия, но е юридическият факт, от който възниква качеството кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора.

В уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника. Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от цедента. Това изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена цесия. Въпреки това в практиката на Върховния касационен съд се приема, че е допустимо предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

В настоящия случай ищецът твърди, че е извършил уведомяването чрез изпращане на две уведомителни писма още преди завеждане на исковата молба, по която е образувано настоящото производство. До  длъжника  са изпратени два броя  уведомления. Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 2755300 от 05.09.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от известието за доставяне с баркод РSSDTS0078MNV, пратката не е получена от длъжника. На 25.01.2019 г. е изпратено повторно уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/ 2755300 /25.01.2019 г. за станалата продажба чрез куриерска фирма Лео експрес с известие за доставяне на същия адрес на ответника. Видно от обратна разписка с № VR68200253, пратката отново не е получена от длъжника. Предвид изложените факти, съдът не може да приеме, че е извършено валидно съобщаване на цесията, тъй като нито едно от уведомителните писма не е достигнало до знанието на длъжника, а и ищецът не представи доказателства за връчване на уведомително писмо на посочения електронен адрес от ответника Ю.А.Д. в  Договора за паричен заем № 2755300 от  23.02.2017 год., въпреки дадените указания от съда.

Задължението на ищеца по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е изпълнено на още едно основание, макар, че  препис от уведомлението е  предоставен с исковата молба. Действително съгласно константната практика на ВКС уведомяването за извършване на цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД може да бъде извършено с получаването от длъжника на преписа на исковата молба с доказателства към нея. Тази хипотеза обаче е неприложима към настоящия правен спор, тъй като ответникът е бил уведомен за заповедното производство по реда на чл. 47 от ГПК, а именно чрез залепване на уведомление. Възможността за съобщаване чрез залепване има за цел да преодолее проблема, когато ответникът се намира на адреса, но се укрива. Тази законова фикция е уредена за нуждите на призоваването в гражданския процес. Затова е неприложима при цесията, докато съобщаването на цесията е материалноправно волеизявление, което трябва да достигне лично до длъжника. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК посочва, че съобщението се смята за връчено, а не че фактически е връчено на ответника.

На следващо място назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК има за цел да обезпечи нормалното развитие на съдебното производство. Ищецът има интерес от назначаването на такъв, доколкото по този начин си осигурява надлежна насрещна страна, против която да води исковите си претенции. Особеният представител не е пълномощник на ответника, не е налице договорно правоотношение между ответника и особения представител, по силата на което вторият да извършва процесуални действия. Особеният представител се назначава по силата на закона, а именно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Той няма връзка с лицето, което представлява, поради което не може да се приеме, че уведомяването на особения представител за извършване на цесията се приравнява на съобщаване на длъжника.

 В изложения смисъл съдът намира, че ищецът в настоящото производство не доказа по несъмнен начин вземането си срещу ответника, т.е., не успя по пътя на пълното и главно доказване да установи основателността на своя иск, поради което същият ще следва да се отхвърли.               

Доколкото ответника по делото не прави искане за присъждане на деловодни разноски и не представя доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне по чл.78 ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „ ********” ЕАД, ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "**********, офис сграда *******, ет.****, офис ****** против  Ю.А.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че последния  в качеството си на заемател по Договор паричен заем с № 2755300 от  23.02.2017г с „***********" АД, на основание Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „**********” ЕАД, по силата на което вземането на „*********” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2755300/ 23.02.2017г., е прехвърлено в собственост на „**********” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,  дължи сумите: 800,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2755300 от 23.02.2017 г.; 81,75 лв, представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв., представляваща такса разходи; 485,30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2017 г. до 23.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 101,81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.03.2017 г. до 31.08.2018г., датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Харманли до окончателното изплащане на задължението, както и разноски, които суми са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 903/2018г. по описа на Районен съд- Харманли, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                                    

                                                                           СЪДИЯ: