РЕШЕНИЕ
№ 2880
гр. Пловдив, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330102339 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Й. И., ЕГН ********** против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен установителен
иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, пр.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия, която ответникът
доставя в имота му, находящ се в ....., с ИТН .....
На 27.04.2019 г. платил сумата от 117,35 лева - стойност на допълнително
начислена неизмерена, непълно или неточно измерена ел. енергия за периода
08.12.2018 г. – 08.02.2019 г., за която била издадена фактура № **********/03.04.2019
г.
Оспорва да дължи сумата, т.к. – в КП не било констатирано неправомерно
въздействие върху СТИ и консумация на ел. енергия в имота – имало такава само за
изгорял електромер, който не можел да отчита; нямало отразени стойности на
мощност, напрежение, големина на тока, моментна консумация и тн.; СТИ било
собственост на ЕРЮГ, имащо задължение да го поддържа в изправност. Твърди пълна
отмяна на ПИКЕЕ, при което липсвало основание за корекцията. Нямало ред и
методика за извършването й едностранно от отв. Клаузите от ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС
за едностранна корекция били нищожни, противоречащи на ЗЗП. Корекционният
1
период бил незаконосъобразно определен, без яснота за приложените критерии.
За сумата се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 10260/02.12.2021 г. по
ч.гр.д. № 19089/21 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за уважаването му и връщане на платената сума, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 01.12.2021 г. до погасяването. Претендира
разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията.
Исковата сума била начислена и претендирана правомерно. Поради съмнение в
изправността на уреда, същият бил демонтиран и предаден в БИМ за проверка, при
спазване на съответните изисквания във връзка с тази процедура. Всички действия
били закрепени в съставения констативен протокол, който бил изпратен и получен от
клиента. Редът за уведомяване бил спазен. Било установено извършване на
манипулация, вследствие на което СТИ не отчитало правилно ел. енергията. Налице
били предпоставките на чл. 48, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ /действащи/, при което
и начислено доп. количество ел. енергия. Отв. нямал задължение да доказва виновно
поведение на ищеца, а редът за уведомяване на клиента за корекцията бил спазен.
Сумата била дължимо платена и не подлежала на връщане. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение и заявлението. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415 ГПК. Същият е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ищецът е потребител на
услугите на ответното дружество по доставка на ел.енергия за обект, находящ се в ...., с
ИТН ...; за периода на едностранна корекция - 08.12.2018 г. – 08.02.2019 г. е заплатил
всички начислени от ответника суми за изразходвана ел. енергия, включително
процесната – на 27.04.2019 г.; извършена е проверка на СТИ в имота, за което е
съставен констативен протокол; във връзка с едностранна корекция е издадена фактура
2
№**********/03.04.2019 г. за сумата от 117,35 лева, представляваща стойност на
допълнително начислена ел. енергия за период от 62 дни /вж. Определение по чл. 140
ГПК № 4608/28.04.2022 г. – л.32-33/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги
съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
В констативния протокол /л.25/ е посочено, че представители на
„Електроразпределение Юг” ЕАД са извършили проверка на средството за търговско
измерване, монтирано на обекта на потребителя, като е отразено, че „електромерът е
изгорял и не може да отчита изразходваната енергия“.
Въз основа на констатациите ответникът е извършил едностранна корекция на
сметката на абоната за минал период. Издадена е процесната фактура, сумата по която
е платена.
Констативният протокол и всички действия по проверката и последващото
начисляване са оспорени от ищеца. По предявения иск принципно в доказателствена
тежест на ответника е да установи пълно и главно всички правнорелевантни за спора
факти /освен плащането, което се доказва от ищеца/.
Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото,
ответникът не ангажира каквито и да е доказателства, чрез които да установи
действията по проверка на СТИ в имота, наличието на неправомерно въздействие
върху електромера, предаването му за проверка и извършена такава в БИМ с
твърдените констатации в ОИМ, както и спазване на нормативните изисквания при
извършване на корекцията – ред и условия за това, вкл. и относно начина на
определяне на размера на исковата сума.
Само изложеното е достатъчно за уважаване на предявения иск. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти. Въпреки указанията, док.
не бяха ангажирани, при което и не може да се приеме, че е налице валидно основание
за извършената корекция, респ. за дължимост на исковата сума. Поради това и искът
следва да бъде уважен.
За пълнота, може да се посочи и, че за извършената едностранна корекция на
сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.48, чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./. Съгласно
посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия,
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/.
Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като
3
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от
новата уредба ОУ на ответника /те не са представени, но на съда е служебно известно
тяхното съдържание/. Следователно ЕВН не е изпълнило задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в общите условия на договорите си ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Не е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото на ЕВН да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е
изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация,
доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента /в
т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
Възраженията в обратна насока не се споделят, тъй като ОУ не съдържат
специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на
цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че клиентът следва да бъде
уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се
извърши преди корекцията, а не постфактум. В този смисъл Решение № 173 от
16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., постановено по жалба на „Енерго-
Про продажби” АД. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и поради липса на
надлежна регламентация в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е
извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не получава
съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като изцяло
лишава абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности.
Следва да се посочи, че в процесния случай не се установява потребителят да е
уведомен както за извършената проверка, така и за корекционната процедура или
допълнително начислената сума – КП не му е връчен. Представеното известие за
доставяне /л.28/ не удостоверява съдържание на полученото писмо, при което и не
може да се приеме, че са му връчени документи именно във връзка с процесната
проверка.
Също така, ответното дружество не доказва правилността на определяне на
периода за начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за
период от 62 дни, но не се доказва началната дата да е била момент на последния
регулярен отчет. Доколкото уредът не е собственост на потребителя и показанията му
би следвало да са били отчитани, изцяло в тежест на ищеца е да докаже периода на
направената корекция, което не бе сторено.
Отделно – в КП е посочено, че електромерът е изгорял и не отчита. Последното
не означава, че е извършена манипулация, за да се начислява исковата сума, както се
4
твърди в ОИМ. Недоказани останаха и твърденията, че СТИ бил предаден за проверка в
БИМ, която установила вмешателство – доказателства за такава проверка няма
ангажирани.
Уредът не е собственост на потребителя /чл.120, ал.1 ЗЕ/, като поддържането
на техническата му изправност и снемане на съответните показания е задължение на
ответника. Не се установява констатирана нерегламентирана намеса спрямо СТИ, нито
целостта му да е била нарушена. Следователно, дори да е бил налице проблем с
изправността на електромера, той не се дължи на поведение на ищеца, като той не
може да отговаря за годността на уреда /собственост на ЕВН/, респ. за отчитането или
не на консумирана ел. енергия.
Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за минал период не
означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к.
същото е допустимо само и единствено при наличие на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на клиента, които в случая не бяха установени.
Изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ЕВН не
установява правомерно да се е възползвал от правото да начисли допълнително
количество ел. енергия за посочения във фактурата период.
Сумата е платена от абоната, но подлежи на връщане, като дадена без правно
основание.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца, вкл. за заповедното производство /т. 12 на ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и
док. за плащане на по 25 лева – ДТ за двете пр. и по 300 лв. – платени адв. възн., съгл. 2
бр. ДПЗС, които са в минимален размер, поради което и възраженията в обратна насока
не се споделят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на Г. Й. И., ЕГН
**********, сумата от 117,35 лева – главница, представляваща платена без основание
сума – като стойност на допълнително начислена електроенергия за периода 08.12.2018
г. – 08.02.2019 г., за която е издадена фактура № **********/03.04.2019 г. за имот в....,
с ИТН ..., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.12.2021
г. до погасяването, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 10260/02.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 19089/21 г. на ПРС.
5
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да плати на
Г. Й. И., ЕГН **********, с адрес: ....., сумата от общо 325 лева /триста двадесет и пет
лева/ - разноски за настоящото производство и общо 325 лева /триста двадесет и пет
лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 19089/21 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6