Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 30.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 782 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 6497 от 18.10.2019
година на Началник на Отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” („АРОК”) при
Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на Т.Г.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 21, чрез адвокат М.П., за нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
Закона за пътищата (ЗП), вр.чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (ППС)
(Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ), е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Жалбоподателят
Т.Г.С. моли за пълна отмяна на обжалвания акт,
тъй като обжалваното НП било незаконосъобразно – при издаването му
били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до нарушаване
правото му на защита (не били описани обстоятелствата, при които е извършено
процесното нарушение и не били посочени доказателствата, които го
потвърждават).
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят
не се явява. За него се явява адвокат М.П., която пледира пред настоящия Съдебен състав
за отмяна на обжалвания акт, тъй като била налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година на МРРБ и тъй като фактическото описание и правната квалификация
били в противоречие.
В
съдебната фаза не
се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) – Началникът на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”,
Дирекция „АРОК” при АПИ, редовно призовани, изпращат представител – Главен
юрисконсулт Росица Белева, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не
са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Пледира същото да бъде
потвърдено. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На
19.09.2019
година, в
10.00 часа,
напървокласен път № 8, км. 350+400, на територията на община Любимец, област Хасково, в посока от град Харманли за град Любимец, област Хасково, свидетелите Г.П.Г. и П.Г.Д.
(служители на АНО), спират за проверка състав от ППС
с пет оси, състоящо се от влекач с две оси (първа и втора) марка „ДАФ”,
модел „ФТ 95.430” с държавен регистрационен номер Х
42 00 ВС (видно от
Свидетелство за регистрация – част № ІІ № 005215860 от 06.07.2012 година) с
едно полуремарке с три оси (трета,
четвърта и пета) марка
„Кемпф”, модел „СКМ 35 3” с
държавен регистрационен номер Х 94 90 ЕЕ (видно
от Свидетелство за регистрация – част ІІ № 005053245 от 25.01.2012
година) - собственост на „Димида” ЕООД с ЕИК *********, и
управлявано от жалбоподателя Т.Г.С., извършващ превоз за
пшеница (видно от Пътен лист серия ВА № 324064 от 19.09.2019 година). Последният работи по трудово правоотношение в дружеството
– собственик на провереното ППС видно от Трудов договор № 75 от 02.05.2018
година.
Извършено е замерване
на натоварването на осите на ППС с технически
средства – ролетка 1302/18 и ел.везна DFW-KR с фабричен № 118844, които
са преминали
необходимите метрологични
калибрирания, видно от Сертификат за съответствие, ведно с Европейска декларация за съответствие с
Директива 2014/32/ЕС и Заявление за последваща периодична проверка на средства
за измерване,
ведно с Регистрация за извършени последващи проверки,
попълнени от
Регионалния отдел на Българския институт по метрология -
Пловдив,
при което се устанавява че натоварването на
задвижващата (втора) единична ос на ППС е 12.080 т. (при
максимално допустимо 11.5 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а”
от Наредба № 11 от 03.07.2011 година на МРРБ)
и при измерено разстояние между осите 1.32 м. на тройната незадвижваща ос на
полуремаркето сумата от натоварването на оста е 28.100 т. (при
максимално допустимо 24 т. съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, б. „б”
от Наредба № 11 от 03.07.2011 година на МРРБ ).
При тези обстоятелства и в
присъствието на жалбоподателя С., на 19.09.2019
година е съставен и връчен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0007380 за допуснато административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр.чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2011 година на МРРБ.
На жалбоподателя е осигурена
възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, както
и да направи възражения по него като С. сочи, че няма
възражения против констатациите в Акта.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „АРОК” при АПИ, издава процесното НП № 6497 на 18.10.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган. Обжалваното НП е редовно връчено на 23.10.2019 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено -
датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка
(АНП), с отбелязване и на качеството на получателя й, а именно че е получено от
съпругата на жалбоподателя – Теодора Сидерова. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр.чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, тъй като като
водач осъществява движение на тежко и извънгабаритно ППС без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от
администрацията, управляваща пътя. Извършеното
деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Заплатени са в последствие (след проверката, видно от
часовете на плащане, посочени в Разписката) нужните суми във връзка с превишаване на допустимото
натоварване на осите на ППС, управлявано от жалбоподателя.
Видно
от приетите като
доказателства по делото Заповед № РД-11-859 от 15.07.2019
година, изменена със Заповед № РД-11-1092 от 04.09.2019 година,
двете на Председателя
на Управителния съвет на АПИ, Г.П.Г. има
право да съставя АУАН за нарушения на ЗП и издадения
по прилагането му подзаконов нормативен акт - Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ. Съгласно Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019 година на Председателя на Управителния
съвет на АПИ е
упълномощена
Виолета Богданова Асенова – Началник на Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа”,
Дирекция „АРОК” при АПИ да
издава НП по ЗП по съставени от оправомощени служители на АПИ АУАН по ЗП. Т.е. Началникът на Отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „АРОК”
при АПИ
се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно
качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 21г, т. 8 от ЗП
– Председателят на Управителния съвет на АПИ по
надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
В кориците на делото е приложена Справка от Търговския
регистър относно състоянието на дружеството-работодател на жалбоподателя,
цитирано в настоящото изложение.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 година свидетели Г.П.Г. и П.Г.Д..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на Г.Г. и П.Д., които са последователни, без вътрешни противоречия,
взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира превратно или недостоверно да пресъздадат
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Д., е и свидетел,
участвал при проверката и присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са
в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че
жалбоподателят С. като водач осъществява движение на тежко и извънгабаритно ППС
без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от
администрацията, управляваща пътя. Поради това Съдът
ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като прецени така
установената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в
тези два акта дата и място, жалбоподателят С. като водач е осъществил
движение на тежко и извънгабаритно ППС без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща
пътя. Следователно нарушението е описано по начин,
даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на санкционната
правна норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 53,
ал. 1 от ЗП, а именно т. 2, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр.чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
година на МРРБ. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна, законовата
разпоредба, която е нарушена и приложената санкционна норма. Т.е. както в АУАН, така и в НП е описано
едно нарушение, съставомерно по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба предвижда наказание за физическо
лице, което извършва дейност, свързана с движение на извънгабаритни и тежки ППС
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 56,
ал. 2, т. 1 от ЗП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 56, ал. 3,
т. 1 от ЗП. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон по
републиканските пътища, се съставят от длъжностните
лица на АПИ. В процесния казус е установено, а
и не е спорно между страните, че към 19.09.2019
година актосъставителят Г.П.Г. е заемал длъжността „Инспектор” в Отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” в Дирекция „АРОК” при АПИ, т.е. бил е длъжностно лице от АПИ. В тази насока е и изявлението на свидетеля Г.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 година. Лицето,
подписало НП – Виолета Богданова Асенова, заема към момента на издаването му
длъжността „Началник” на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”,
Дирекция „АРОК” при АПИ””.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Съгласно
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр.чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ,
водач,
който осъществява движение на тежко и извънгабаритно
ППС в обхвата на пътя без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), издадено от администрацията,
управляваща пътя, се наказва.
Безспорно
се установи по делото, че жалбоподателят на посочените час, дата и място в НП е
извършил нарушение като натоварването
на задвижващата (втора) единична ос на ППС е 12.080 т. (при
максимално допустимо 11.5 т. съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4, б. „а”
от Наредба № 11 от 03.07.2011 година на МРРБ)
и при измерено разстояние между осите 1.32 м. на тройната незадвижваща ос на
полуремаркето сумата от натоварването на оста е 28.100 т. (при
максимално допустимо 24 т. съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, б. „б”
от Наредба № 11 от 03.07.2011 година на МРРБ
).
Констатираните
по–големи
габарити относно натоварването
на осите
на ППС обосновава установеното движение на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ и тежко по
смисъла на чл. 3, т. 2 от посочената Наредба, ППС,
като един от признаците на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. За съставомерността на деянието е необходимо
движението на тежкото, респ. извънгабаритното ППС да се
осъществява без изискващото се разрешително,
респ.заплатена дължима такса от/на администрацията, управляваща пътя - в Акта и
в НП се съдържат констатации за липса на такова разрешение
от АПИ, тъй като пътя, по който се е движел нарушителят е републикански (чл. 3, ал. 2,
вр.чл. 8, ал. 2 от ЗП).
Именно в тази връзка е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”
от ЗП, въвъждаща забрана без разрешение в обхвата на пътя (съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на
ЗП) да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС
– дейност от специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР
на ЗП. Извършеното деяние не представлява престъпление.
Не се
твърди, да са допуснати нарушения при измерването на натоварването на осите и
разстоянието между осите на ППС, управлявано от жалбоподателя С., които да са от естество да разколебаят показанията на свидетелите, а оттам и фактическите изводи на контролните органи. Измерванията са извършени с технически средства, преминали своевременно необходимата
метрологична калибровка съгласно чл. 35, ал. 3 от Наребда № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ и Закона за измерванията, респ. получили Европейска
декларация за съответствие. В случая е установена техническата годност на използваните ролетка и ел. везна. Съгласно представените по делото и неоспорени Сертификат
за съответствие, ведно с Европейска декларация за съответствие с Директива
2014/32/ЕС и Заявление за последваща периодична проверка на средства за
измерване,
ведно с Регистрация за извършени последващи проверки,
попълнени от
Регионалния отдел на Българския институт по метрология –
Пловдив, се установява, че използваните ролетка и ел. везна са съответно стандартизирана по европейските стандарти,
респ. е технически изправна, успешно преминала
проверка на 29.03.2019 година. С оглед горното, безспорно към момента на проверката – 19.09.2019 година длъжностните лица са разполагали с надлежно комплектовани и
годни технически средства
за измерване. Т.е. Съдът
приема за установено по делото, че
измерванията в случая са направени с
измервателни уреди, които съответстват на европейските стандарти, респ. на БДС, предоставени са от
самата АПИ и са
сертифицирани, а не с подръчни
материали, самоосигурени от самите контролни органи на доброволни начала да се извършват измерванията. В този
смисъл са Решение № 256 от 25.06.2012 година, постановено по КАНД № 186/2012
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение
№ 339 от 03.12.2014 година, постановено по КАНД № 302/2014 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова и др. Нещо повече, именно ролетка 1302/18 с дължина 5 м. и ел.везна DFW-KR с фабричен № 118844, са били приети от актосъставителя Г.Г. като част от
допълнителното оборудване на зачисления му служебен автомобил.
Правно е определен субекта на административно нарушение по
ЗП, отговорността
която се следва на основание на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а” от
ЗП за лицето което управлява
процесното ППС без изискуемото разрешително не игнорира изискването на чл. 15, ал.
3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или в съответното Областно пътно управление (ОПУ) или Община Заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази
законова разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно
правно основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да
спазват правилото на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а” от
ЗП и съответно при неизпълнение
на същото да не носят отговорност. Последното се потвърждава и от съдържанието
на приложената санкционната норма на чл. 53, ал.
1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три
отделни категории физически лица: 1) тези, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл.
26, ал. 1, т. 1, б. „в” и б. „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41; 2)
тези, които извършат някои от изброените дейности, включително по т. 2 – „движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя” и 3) тези, които наредят да бъдат
извършени някоя от изброените дейности. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно и
тежко ППС
без разрешение, то попада в кръга на субектите на нарушението и правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършеното.
Налице
е и субективния елемент от състава на нарушението – съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от цитираната по–горе Наредба
№ 11 от 03.07.2001 година на МРРБ (както вече бе посочено) собствениците на извънгабаритни
и тежки ППС или лицата, които извършват превозите
са длъжни да подадат в АПИ или в съответното ОПУ или Община Заявление
за издаване на необходимото разрешетелно по
образец, като същото следва да съпътства ППС, т.е.
изисква се предварителна осведоменост на собственика на ППС и на лицето,
осъществяващо превоза, за наличие на обстоятелствата за депозиране на Заявление
и издаване на разрешително, в противен случай всеки нарушител би
черпил права от собственото си противоправно поведение. Шофьорът е бил длъжен
да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на „извънгабаритно” и „тежко” такова и в
случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя. В настоящия случай
С. е бил длъжен и е могъл да се осведоми
за натоварването на осите на управлявания от
него състав и в случай, че данните се окажат над допустимите, да се въздържа от
управлението на ППС преди да се снабди с изискуемото по закон разрешение, но е
бездействал и като не е сторил това, той е действал при условията на
непредпазливост, в хипотезата на небрежност.
В
случая, в съответствие с правомощията си и съобразно чл. 37,
ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ актосъставителят
е съставил АУАН на Т.С. - водача на
тежкото и извънгабаритно ППС, тъй като е установил, че
именно той управлява същото без изискващото се разрешение съобразно чл. 14, ал. 2, т. 1, б. „а”
от цитираната Наредба № 11
от 03.07.2001 година на МРРБ. В разпоредбата
на чл. 15, ал. 3 от
Наредбата
(както вече бе
посочено в настоящото изложение) е указано кои са лицата, длъжни да
подадат в АПИ или в съответното ОПУ или Община
Заявление за издаване на необходимото разрешително по
образец, като нормата очертава ясно кръга на задължените лица – от собственика
на превозното средство до неговия водач, който фактически осъществява превоза.
Доколкото С. не е представил такова разрешително,
нито дори твърди наличието му, Съдът приема че същият
е осъществил състава на вмененото му нарушение и обосновано е ангажирана
на административнонаказателната му отговорност – в този
смисъл са Решение № 86 от 19.03.2013 година, постановено по КАНД № 8/2013
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение
№ 58 от 22.03.2017 година, постановено по КАНД № 8/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева
– Иванова, Решение № 256 от 25.06.2012 година, постановено по КАНД
№ 186/2012 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива
Байнова, Решение № 326 от 19.12.2016 година, постановено по КАНД № 258/2016
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение № 339 от 03.12.2014 година, постановено по КАНД № 302/2014 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 228 от
15.07.2011 година, постановено по КАНД № 215/2011 година на Административен съд
– Хасково, докладчик Съдията Василка Желева и др.
Относно приложението на материалния закон, Съдът намира, че правилно
административнонаказателната отговорност е била ангажирана по реда на ЗП, а не
по реда на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В разпоредба на чл. 177, ал.
3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват
ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват
установения за това ред, като в случая обаче компетентността за установяване на
административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата
по чл. 189, ал. 1 и ал.
12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от администрацията, която
управлява пътя съгласно чл. 19 от ЗП.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно предназначение
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите
на тези нормативни актове са изрично регламентирани в самите тях по този начин,
съобразно тези дефиниции. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без
разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като
пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то
логично и в съответствие със закона е и отговорността да се търси на основание
на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение.
Относно наведеното възражение за
приложението на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ:
На извънгабаритните по смисъла на
§ 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 година
на МРРБ, ППС
с размери до посочените в чл. 14, ал. 3, вр.чл. 8, ал. 5 от същата Наредба (които имат обща маса до 45 тона
или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3.30
м.,
височина - до 4.30
м.
и дължина - до 22 м.),
се разрешава да се движат по пътищата след заплащане само на дължимата такса.
По аргумент на чл. 15, ал. 6 от посочената
Наредба, документ за платена такса в случаите
по чл. 14, ал. 3 от същата Наредба се
издава от АПИ,
а на ГКПП
- от Агенция „Митници”. За многократни превози за не
повече от 10 курса и за срок не по-дълъг от 30 дни, когато се превозват еднакви
товари с едно и също извънгабаритно ППС и по един и същи маршрут, документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 се издава от АПИ. В останалите
случаи, извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери над посочените в чл.
14, ал. 3, вр.чл.
8, ал. 5 от Наредбата (т.е. с обща маса над 45 тона, с натоварване
повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както
и тези с габаритни размери: широчина – над 3.30 м., височина – над 4.30 м. и дължина - над 22 м.), могат да се
движат по пътищата на България след издадено по реда на чл. 14, ал. 1 и ал. 2
от Наредбата разрешително по чл. 8, ал. 2 от цитираната Наредба от администрацията, управляваща
пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на
вътрешните работи.
Забраната за движение на
извънгабаритни и тежки ППС
и състави от ППС без да се спазва установения за това ред е регламентирана в ЗП
и в ЗДвП.
В чл. 26, ал. 2 от ЗП е казано, че за дейности от
специалното ползване на пътищата се забранява в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение.
Понятието „специално
ползване на пътищата”
по § 1, т. 8 от ДР на ЗП, включва: използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.
Въз основа на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, наказват се с Глоба от 1 000 лв. до 5 000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „в” и б. „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП или които извършат или наредят да
бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно,
според цитираната административнонаказателна разпоредба от ЗП, може да бъде
наказан не само водача (физическото
лице),
но и лицето (физическо
или юридическо),
което нареди да бъде извършено или извърши движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При съвкупното
тълкуване на горецитираните норми от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ става
ясно, че понятието „без
разрешение”
включва както случаите на движение на извънгабаритни и тежки ППС без
документ за заплатена дължима такса, когато размерите им са в допустимите
извънгабаритни норми по чл. 14, ал. 3, вр.чл. 8, ал. 5 от Наредбата, така и движението
на извънгабаритни и тежки ППС
без издадено разрешително в останалите случаи.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В специалния закон – ЗП, не е предвиден като критерий за разграничаване на
маловажен случай размерът на отклоненията от нормативно установените допустими натоварвания
на превозното средство, т.е. не може да се приеме, че размерите на констатираните
отклонения на надвишаване над допустимите норми са незначителни. Малките размери
на отклоненията не биха могли да бъдат определени като смекчаващо обстоятелство
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба
на чл. 11 от ЗАНН, вр.чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отчете и обстоятелството, че
движението по път от републиканската мрежа на извънгабаритно и тежко ППС може
да се извършва само след получаване на разрешително, респ. заплащане на такса
на администрацията, управляваща пътя. Следователно, с извършването на самото
нарушение – движение по републикански път на извънгабаритно и тежко ППС без
издадено разрешение от АПИ, са нанесени вреди на републиканския бюджет. Това
само потвърждава извода, че се касае до защита на значими обществени отношения,
всяко посегателство върху които е обществено укоримо в степен да е налице
осъществен състав по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП. Нормата е предвидена с
оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя
обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. Т.е. санкцията е правилно и законосъобразно определена предвид
това, че нарушението на С. е поставяло в сериозна опасност останалите участници
в движението. Съдът намира подобни нарушения за изключително опасни за
обществото предвид зачестилите случаи на тежки пътно-транспортни произшествия, предизвикани
от товарни автомобили, превозващи товари с маса и с дължина, надвишаващи
законоустановените норми и често придружени със смъртни случаи, поради което и
санкциите за тяхното извършване следва да бъдат по-сурови с оглед превантивно
въздействие върху водачите им. След установяване на нарушението действително са
заплатени съответните дължими пътни такси за движението на управляваното от жалбоподателя
извънгабаритно и тежко ППС, но този факт не променя извода относно неприложение
на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят С. не се противопостави и не посочи
доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 53,
ал. 1, т. 2 от ЗП за движение на извънгабаритно
и тежко ППС в обхвата на пътя без разрешение на адиминистрацията,
управляваща пътя на виновните лица се налага Глоба в размер от 1 000
лв. до 5 000 лв. Както вече бе посочено в НП не е посочена
коя хипотеза на санкционната норма е нарушена, но това според настоящия състав
на Съда не е съществено нарушение, което да е нарушило правото на защита на
жалбоподателя, тъй като от словесното описание става ясно точно за какво
нарушение е санкциониран. Отделно от това следва да се отбележи, че в разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗП е посочено за всички
хипотези наказание „Глоба” от 1 000 лв. до 5 000 лв., а за възможните различия в хипотезите следва да се държи сметка
само доколкото са определящи за индивидуализация на санкцията във всяка отделна
хипотеза – в
този смисъл е и Решение № 1084 от
15.01.2019 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 1116/2018 година, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер. Съвкупната
преценка на всички обстоятелства по случая, липсата
на отегчаващи вината обстоятелства от една страна и от
друга – наличието на смекчаващи такива: нарушението на
водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни
такива, липсата на данни за имущественото състояние на
жалбоподателя, обстоятелството, че не е правил опити да осуети или
възпрепятства проверката и факта, че е заплатил необходимите такси в деня на
констатиране на нарушението, Съдът
намира, че индивидуализацията на наказанието правилно е извършена при наличие само на смекчаващите
обстоятелства и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила е
наложена в размер, съобразно минималния,
предвиден в законовата разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Така наложеното с обжалваното НП наказание в минималния размер Съдът в
настоящия си състав намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно
и правилно НП № 6497 от 18.10.2019
година на Началник на Отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „АРОК”
при АПИ, с което на Т.Г.С. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр.чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от
получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)